Безопасно използване на компютър и интернет. Без антивирусна.

Нямам антивирусна на компютъра си (лаптоп) от 3 години. И нямам проблеми с вируси. Ако ползвах Linux или Mac това нямаше да е постижение. Но ползвам Windows XP SP2. И го ползвам почти постоянно.

Няма магическа програма, която ме спасява от вируси. Няма и магическа рецепта, която да ме предпази 100%. Обаче определено поведение в „компютърния свят“ може да ни спести много главоболия:

• Firefox с NoScript. NoScript е add-on, който блокира всякакво активно съдържание (скриптове, флашове) по подразбиране, и дава възможност за добавяне на сайтове в списък с изключения (whitelist). Концепцията е точно обратната на тази на антивирусните програми. Те имат „черен списък“ с неща/вируси, за които се знае, че са вредни. Обаче „лошите хора“ винаги са една крачка пред антивирусните. Затова NoScript използва друга теза – всичко е вредно. Освен ако човек изрично не потвърди, че на даден сайт може да се има доверие. Първоначално това е малко дразнещо за използване – доста сайтове не работят, и трябва изрично да се цъка долу-дясно за да заработят. Но след 1-вите няколко дни всички сайтове, които ползвате по-често (facebook, twitter, gmail, youtube, vbox) ще бъдат в „белия списък“. Но за всичко, което отваряте ще сте сигурни, че не може да ви зарази (това работи и за едни масово посещавани сайтове за нещо дето започва с ‘п’ и завършва на ‘орно’). Още един плюс е, че това блокира флаш-реклами.

• Никакви кракове и генератори на серийни номера. Повечето хора са посещавали сайтове за кракове и серийни номера на платени програми. Те са пълни с вируси. Дори NoScript да ни предпази от заразяване от самия сайт, то като дръпнем crack/serial generator, със сигурност сме заразени. От друга страна почти няма програми, които да нямат „достатъчно добри“ open-source еквиваленти. Аз ползвам OpenOffice, GIMP, VLC. Не са толкова добри, колкто платените, но вършат добра работа. Т.е. когато търсите някакъв софтуер, потърсете и оpensource еквивалента му. (Забавен парадокс е, че краковете за анти-вирусните програми имат вируси)

• Firewall. Както казах, нямам антивирусна. Но имам Firewall. Windows firewall. Той е прост, но работи – блокира входящия трафик към компютъра. Във всяка една мрежа има множество заразени компютри, които пробват да експлоатират незащитени компютри в същата мрежа, и да ги заразят. Пуснете си Windows Firewall-а. (Може да потърсите и някой open source)

• Флашки и CD-та „с особено мнение“. След като сме си изградили „бял списък“ съв сайтове и с програми, така можем да си направим и бял списък с хора, чиито флашки е малко вероятно да съдържат вируси. (CD-тата не ги споменавам, защото вече не са модерни). Ако някой човек, който ви се е оплаквал, че компютърът му „май е заразен“ или „работи много странно“ ви даде флашка – не. Ако някой съвсем непознат ви даде флашка – също не. „Не ми работи USB-порта“. Или „парти ми го по email“.

• Gmail (или друга ‘сигурна поща’). Вие може да нямате антивирусна, но Gmail има. И проверява всеки прикачен файл. Затова е по-безопасно някой да ви прати файл по пощата, отколкото да ви го даде на флашка. Но не разчитайте на това. То е просто страничен ефект. Например онлайн антивирусните може да не проверяват големи файлове.

В крайна сметка, ще попитате, защо да не ползваме антивирусни?

• много от тях са платени
• дразенщи са – скачат разни прозореци за update-и, или за реклами (на безплатните)
• заемат системни ресурси (памет, процесор)
• ограничават неща, които по принцип не искате да са ограничени. Всяка е със собствено мнение какво не бива да се прави на компютъра (и с няколкото антивирусни, които съм имал досега (на служебни компютри предимно), то не е съвпаднало с моето)
• не гарантират нищо, и кара потребителя погрешно да си мисли, че е защитен.

Затова – по-безопасно поведение, и по-малко безсмислени програми (но ако не ви пречи може да си оставите антивирусната)

П.П. За по-големите geek-ове има и още една опция, с която могат да си инсталират кракове, генератори на серийни номера, и тн. – виртуализация. Тази година бях жури на олимпиадата по информационни технологии, и нямах избор – трябваше да си инсталирам на компютъра всички проекти, предадени от учениците на CD-та. Сложих си един VirtualBox и на него инсталирах всичко. Т.е. той ми стана машината, която мога спокойно да заразявам, и след това да изтрия.