Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н.

Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши.

Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации.

Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“).

Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме за следващите години).

А примерът с Убер (чийто представител също беше на срещата) в Естония, където данъчната администрация създава приложение, с което шофьорите автоматично декларират доходите си от Убер, е добра илюстрация как вместо регулацията да бъде „забраняваме Убер“, тя може да бъде „използваме технологиите, за да позволим спазването на съществуващите регулации“. А какво различава Убер от такситата? Че такситата разчитат на „репутация, гарантирана от държавата“ – т.е. ако има номер от общината, значи си годен за таксиметрови услуги. Само че вече има други, по-адекватни системи за репутация, и държавата може да се възползва от тях – като ги припознае и/или регулира дори – „ако системата ви за репутация и за проверка на надеждността включва X, Y и Z, то ние сме окей да не определяме кои шофьори са годни и добри и кои – не“.

Дали технологиите ще направят регулациите излишни – по-скоро не, защото причината за съществуването на регулации не са средствата за реализация на даден бизнес, а резултатите от тяхното прилагане. Но със сигурност технологиите могат да направят регулациите обосновани, гъвкави и удобни за бизнеса.

Share Button