Автобусни билети по интернет в България? (история за един пропаднал startup)

Може би много пъти, когато е трябвало да пътувате за някъде, сте искали да си купите билета за автобус по интернет, за да не ходите в задръстванията до автогарата, но в същия момент да сте сигурни, че ще има свободни места. Преди година и половина такова нещо в България нямаше, за разлика от Европа.

(Disclaimer: това не е self-promotion статия, така че може да продължите да четете) Тогава аз реших, че е необходимо да има начин това да стане и в нашата назаднала страна, и в свободното си, извънработно време, направих сайт (avtogara.com), чрез който всяка фирма да може да предлага билетите си онлайн. След като регистрирах ЕООД, активирах виртуален ПОС-терминал за плащания с карти, сключих договор с еPay, и системата беше практически готова, се свързах с автобусните фирми. Да – с всички автобусни фирми в България (вероятно с малки изключения). Този „процес“ започна през януари 2010.

Някои малки фирми нямат сайтове, има ги само в golden pages. Но така или иначе се свързах с всички по телефон и email. До днешен ден съм припомнял предложението си по няколко пъти на всяка една. Отговорите варираха от „те моите клиенти не ползват интернет“, през „не ме интересува, хората не пътуват, целият отрасъл е в криза“, до „нямаме интерес“.

Тук може да предположите, че съм някой алчен тарикат и съм искал много пари или големи комисионни. Но ако не им бях казал за комисионната, нямаше и да ме попитат – дотолкова интерес нямаха. А условията бяха по-изгодни от тези, които им предлагат билетните центрове. По-ниска комисионна, без никакви първоначални и фиксирани такси. Всъщност, в една фирма попитага колко е комисионната, и след отговора казаха „много е“ – „Ама билетните центрове вземат по-голям процент“ – „Те имат други разходи“. Т.е. моите разходи бяха веднага преценени и бях обвинен, че искам много – да не взема случайно да спечеля неправомерно.

Естествено, моите слаби места са ясни – направих го без предварително проучване, и не ставам за sales person. (Имах си кратка рекламна брошура, която изпращах на фирмите). Липсата на предварително проучване сред фирмите беше съзнателно – т.е. знаех, че рискът е просто да не ги интересува.

Всъщност, една единствена фирма реагира адекватно, и в момента нейните билети се продават в сайта – МБус. Нейните маршрути обаче са локализирани в Бургас и региона, и освен това са на малки интервали и човек като отиде на автогарата винаги има техен автобус. Те реагираха адекватно, защото имаше точния човек на правилното място, със подходящите правомощия – а именно маркетинговият директор.

Няколко думи и за конкуренцията – IBS, разработчикът на вътрешната система на Биомет пуснаха онлайн продажба на busticket.bg няколко месеца преди мен. avtogara.bg (също добавка към вътрешна система) продава билети на Калея, КаратС и Транс5 – поне така твърди, де ,защото преди няколко месеца опитах и не стана. (Една скоба за avtogara.bg – оказа се, че сме си избрали домейните в интервал от 2 седмици, като те са купили .bg, а малко след това аз съм купил .com, .net и .org). bgrazpisanie.com пък са стигнали до там, докъдето и аз – нямало е на коя фирма да продават билетите. Всички тези сайтове се появиха в интервал от по-малко от година.

Как изглеждат нещата за големите фирми? Предполагам, че смятат за стратегическо решението да не дават на други фирми продажба на билетите си онлайн.. но и нямат капацитета (финансите?) да изградят своя система. Те всъщност вътрешна система имат (макар че тя дори не успява да предотврати правостоящите), и може би си мислят, че интеграцията с друга система ще е трудна. Но и до там не стигнахме (а аз и затова бях помислил). Резултатът е, че не можете да си купите билет от Юнион-Ивкони или Етап-Груп, които притежават много голям процент от пазара.

Няколко назидателни изречения за бизнеса в България. Аз само бях чувал как стоят нещата, но сега малко или много се убедих. В България, ако отидеш с предложение при някого, то презумпцията е, че се опитваш да го излъжеш. Освен ако не си „наш човек“. В тая връзка един познат беше казал – „Знаеш ли как се изумих, когато си уредих бизнес среща в САЩ, отидох и хората наистина изслуша и разбра предложението ми – без да познавам никого!“. Не искам да звуча недоволен и обиден на българския транспортен бранш само защото някаква моя бизнес идея не е успяла – бизнес идеи пропадат всеки ден. Но в България пропадат не само защото не са добри или не са изпълнени добре. (А дали моята е добра и добре изпълнена, няма как да преценя обективно)

Аз съм удовлетворен от цялото начинание. Дори само заради чисто професионалния опит, който придобих докато програмирах сайта. Инвестицията ми е доста часове, и около 1000 лева (регистрация на фирма, визитки, малко реклама, виртуален сървър), и не смятам, че са пари на вятъра. А сайтът ще работи, така че ако някоя фирма се сети, че е дошло времето да „стъпи в интернета“, да има къде.

И за финал – купувайте билети от гореизброените (конкурентни) сайтове, ако работят. Опциите са малко, но ги има, и можем да се възползваме.

11 коментара

  1. Браво за последното изречение и положения труд, както и за постоянството!

  2. Жалко, че начинанието се е провалило. Учудвам се, че поне големите фирми не са проявили интерес или поне някаква по-адекватна реакция. За малките е ясно, бивш шофьор на ДАП е купил един автобус, потръгнало му е и е взел втори, трудно му е да си разшири мирогледа.
    Че бизнеса им е в криза, е ясно, но то тоака е с всеки бизнес в страната в последните две години.
    Учудвам се, че въобще си стигнал до контакт с повечето, аз съм изпитвал проблем с това да намеря телефон. Да не говорим, че примерно с „Централна Автогара София“ можеш да се свържеш само ако си към БТК.

  3. Жалко за неуспеха! И все пак, не се предавай. Сигурно ще има раздвижване и там. Интересното е, че така биха могли да достигнат по-лесно до младите пътници – тези с достъп до интернет и ограничено време. Ако не ми се налага да ходя до автогарата, за да си купя билет, съм склонен да платя и поне едни 5% комисиона!

    От транспортен бизнес какво да очакваш. Те уж и интернет щяха да пускат, ама остави ти. Нашите клиенти интернет не ползват.

  4. Хубава статия. Куца ти действително продажбата и най-вече това, че не си част от системата, не си бил шофьор, диспечер тн. Не знаеш как се продава, кой се вози, защо, как си пазарува.

    Имам няколко идейки как да потръгнат нещата, мисля да ги обсъдим на някой blogger beer.

  5. Според мен първо трябваше да зарибиш фирмите с безплатна услуга и да вържеш системите а таксата за услугата ти да се начислява като малък процент от цената на билета която плаща потребителя. След това просто превеждаш дължимото на фирмите а остатъка е за теб. Дори и при това положение съм сигурен, че някои фирми нямаше да се навият подозирайки уловка.

  6. Проблематиката тук е доста сериозна. Тъй като съм доста запознат с казуса (единия сайт от споменатите е мой), основният проблем е законодателен. България е една от малкото страни в която продажбата на билети онлайн е забранена( билета е ценна книга), и продължаваме да се лутаме и да не решаваме това. Сега има наченки, но продиктувани от нуждата на БДЖ, дано това ги мотивира и успеят.
    Отделно ние изградихме и софтуер за администриране на автобусна компания, за да ги облекчим и самите те да могат да продават от сайтовете си, и клоновата си мрежа онлайн, но засега само 2 компании я ползват, другите тъпчат на едно място или са прекалено „големи“ според самите тях. В този бизнес още има доста неизяснени страни и заобикаляне на закона с търговете за линии и препокриването на маршрути, а отделно самите превозвачи се страхуват, че информацията е конфиденциална и партньор би злоупотребил. Има и други фактори които мога да спомена, но за момента е безмислено, рано или късно нещата ще потръгнат, а ние сме готови за това.
    Ако питате мен, основния проблем е да ги научим да си спазват разписанията, защото уверявам Ви това е най-болното място и за жалост е основополагащо. Не може да продаваш билет за който после не пускаш автобус, „защото нямало достатъчно пътници“. Има случай когато една от най-големите фирми е спряла автобус по дадена линия и агентите и продават билети месец след това???
    За жалост ниска ни е културата и в тази насока, имах среща с управителя на най-голямата чешка система за продажба на билети(Чехия, Словакия и Полша) за съвместно партньортство. Ние имаме многократно по- голям трафик от потребители спрямо тях, но тя работят с 300 фирми. Защо е така?
    Много просто, чешкото правителство е въвело закон преди 10 години с който задължава всеки превозвач да информира всички основни информационни източници и системи за билети преждевременно за промени, ако това не стане, възможно е отнемане на лиценза или линията която се изпълнява. Ето така стават нещата реално, но тук никой не иска да въведе ред и да улесни потребителите.
    Както и да е… вървим в правилната посока, резултатите ни го показват, дано скоро се случат нещата. Ние сме предвидили и съвместна дейност с БДЖ, но като гледам и там как я карат…… всичко е с цел да не работи!!!

  7. Ако желаете да продадете бизнеса или част от него и аз се интерисувам Пламен Христов ovanesovi@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *