Етикет: startup

Предишният ми проект не стана (автобусни билети онлайн в България), но това значеше единствено, че ще трябва да направя нещо друго. Този път не е B2B, и не е само за България. Welshare (http://welshare.com), който от днес е във „field trial“, е… „sharing platform“. Но като съм почнал с маркетинговите имена, със същия успех може да се определи като social network, microblogging service, social dashboard. Защо го направих, при положение, че „social“ пазарът е доста наситен? Както пишат 37signals в тяхната книга „Getting real“ – „Build software for yourself“. Нито един от продуктите на пазара не ми харесваше достатъчно. Ползвам twitter и facebook, и пробвах куп други – identi.ca, postling, hootsuite, tweetdeck, friendfeed, favit – всички са добри, и всички се развиват (и започват да приличат един на друг) но нещо им липсваше, поне от моя гледна точка. Затова формулирах няколко основни концепции, надрасках един лист от двете страни, и записах код. Техническите подробности съм описал тук.   Не, не съм направил нищо необикновено или революционно. Но в момента го използвам и ми е удобно. Не искам да превръщам този пост в press release (такъв има тук), но искам да обясня защо поне на мен са ми нужни някои от нещата в welshare:   унифициран „like“ бутон. Facebook бяха тръгнали добре, но в момента, ако like-неш (харесаш) нечий статус, това, че си го харесал не се показва на приятелите ти (понякога се показва, ама кой знае кога и защо). Т.е. ако искаш да харесаш нещо и приятелите ти да разберат, трбва да го share-неш (друг бутон). Ама този бутон е активен само за линкове. Е, вече е достатъчно объркано. Retweet е горе-долу нещо такова. Агрегаторите (като hootsuite, favit, и тн.) предлагат съответния за всеки сайт бутон. Даже някъде имаше 3 бутона. И да се чудиш кой да натиснеш. Съгласен съм,

Continue reading

Може би много пъти, когато е трябвало да пътувате за някъде, сте искали да си купите билета за автобус по интернет, за да не ходите в задръстванията до автогарата, но в същия момент да сте сигурни, че ще има свободни места. Преди година и половина такова нещо в България нямаше, за разлика от Европа. (Disclaimer: това не е self-promotion статия, така че може да продължите да четете) Тогава аз реших, че е необходимо да има начин това да стане и в нашата назаднала страна, и в свободното си, извънработно време, направих сайт (avtogara.com), чрез който всяка фирма да може да предлага билетите си онлайн. След като регистрирах ЕООД, активирах виртуален ПОС-терминал за плащания с карти, сключих договор с еPay, и системата беше практически готова, се свързах с автобусните фирми. Да – с всички автобусни фирми в България (вероятно с малки изключения). Този „процес“ започна през януари 2010. Някои малки фирми нямат сайтове, има ги само в golden pages. Но така или иначе се свързах с всички по телефон и email. До днешен ден съм припомнял предложението си по няколко пъти на всяка една. Отговорите варираха от „те моите клиенти не ползват интернет“, през „не ме интересува, хората не пътуват, целият отрасъл е в криза“, до „нямаме интерес“. Тук може да предположите, че съм някой алчен тарикат и съм искал много пари или големи комисионни. Но ако не им бях казал за комисионната, нямаше и да ме попитат – дотолкова интерес нямаха. А условията бяха по-изгодни от тези, които им предлагат билетните центрове. По-ниска комисионна, без никакви първоначални и фиксирани такси. Всъщност, в една фирма попитага колко е комисионната, и след отговора казаха „много е“ – „Ама билетните центрове вземат по-голям процент“ – „Те имат други разходи“. Т.е. моите разходи бяха веднага преценени и бях обвинен, че искам много – да

Continue reading