Всички (или почти всички) играем или сме играли белот. И колкото и да предпочитам бриджа, белотът си е „народната игра“. Но поради това има много вариации в правилата – както регионални, така и „идеологически“. И често, когато седнем да играем и стигнем до някоя специфична ситуация, започват спорове. Затова направих един flowchart, описващ опциите при анонсите, разиграването и записването на резултата, които са ми известни. Може да си го разпечатате, да отбележите „верните“ отговори и листът да служи като официални правила на текущата игра, вместо въпросите да се решават на момента. Ето я и графиката (right click > open in new tab за пълен размер): (ако съм пропуснал някоя вариация – пишете, ще я добавя)
Continue readingАвтор: Bozho
Македониja со воз
По принцип в този блог няма пътеписи, и тази публикация няма за цел да бъде такъв, но някъде ми се ще да опиша какво правих три дни, да не забравя. Снимковият материал не е много богат, повече снимки правиха другите с фотоапарати, аз само с телефон, от време на време. Та – мои приятели организираха влакова разходка из Македония. Да, звучи най-малкото странно, но целта беше да се обиколи цялата влакова мрежа на Македония. За 3 дни. Започнахме с влак София-Ниш в четвъртък вечер (директна линия към Македония няма). Циркът започна още с качването – цялото купе, където ни бяха запазените места, беше пълно. „Разгонихме“ хората, но двама (една циганка и един сърбин) не искаха да стават. Ние бяхме 5 човека, та накрая се съгласиха те да се сменят за едното място. Няколко пъти казвахме на жената да отиде в другите вагони да провери, че сигурно има места, тя отговаряше с „нема, нема, проверила съм“. Преди Пирот подозренията ни се оказаха верни – контрабанда. В целия влак имаше контрабандисти на всякакви дребни неща – нашите бяха с пуловери или някакви дрехи. Докато бяхме на прозореца, сърбинът свали седалката и почна да вади неща от там. След малко мина жената с ключовата реплика „събра ли си багажа“. Кондукторите също май бяха в „играта“, защото не им заверяват билетите и така могат да пътуват с тях много пъти. На митничарите с такива дреболии сигурно не им се занимава. Беше леко тъжна картинка, как толкова много хора се занимават с пренасяне на две торби стока, печалбата от което сигурно им стига да си купят да ядат. Слязохме на Ниш в 2ч през нощта. На гарата, пред полицията, отворихме вестници, нарязахме домати и краставици и замазахме едни филии. Банкетна вечеря в абсурден контекст. Беше вкусно. После се разходихме из Ниш за час – доста
Continue readingНебеснокафява зона за платено паркиране
От 1-ви септември в София синята зона поскъпва, удължава се с един час и важи в събота до обяд. Освен това получаването на право за паркиране на живеещите в центъра става много по-трудно и по-скъпо. „Будни“ граждани излизат да протестират, пишат протестни писма, оплакват се в блоговете си. Общината рекетирала. Това било противозаконно. Измекяри, продажници, мошеници, иванкостовци… Да започнем от заглавието. Знаете ли защо се казва „синя зона“? Защото за означаване на началото на паркиране в райони с ограничен период на паркиране се използват сини „часовници“ сложени на предното стъкло (disc parking). (При нас такова нещо няма, и затова можете да стоите 6 часа на синята зона без да ви вдигнат (правил съм го), стига да си плащате. Затова и не е чиста синя зона, а примерно – небеснокафява). Тази информация я въвеждам, за да не решат някои, че само у нас има платено паркиране по улиците – в цяла Европа има. Дали е нужно? Бях тези дни във Варна, където синя зона няма (имаше за 3 дни и после я отмениха). Там нуждата от синя зоне е очевидна – пракира се напълно безогледно, а в центъра просто няма места. Т.е. от синя зона има нужда. Каква е идеята на синята зона? Да може хората, които имат работа в центъра за час-два, да има къде да паркират, а не да обикалят 10 минути из уличките, докато си намерят място. Тъй като тези хора са много, а всички институции и много от фирмите са в центъра, то проблемът е видим. Оскъпяването и удължаването на практика целят да накарат хората да не си оставят колите дълго в центъра, за да може по-безпроблемно да се върши работа там. Какво обаче става с тези, които живеят в центъра? Те трябва да има къде да паркират, нали? Не. Няма как блок с 20 апартамента да
Continue readingНашата нова колега е съдийка Иванова
Заглавието представя батака, в който сме се вкарали с професионалните наименования. Капитал представят темата много добре с тази статия, а Павлина Върбанова – в своя блог. Препоръчвам и двете статии. Аз ще се опитам да съм кратък. Какъв е проблемът? Проблемите са няколко и ще започна с безкрайно странните изрази „нова колега“, „моята колега“ и т.н. Аргументът е, че думата идвала от латински и там била в мъжки род, и нямала женски род. Това твърдение, ако е дошло от филолог, моля да си хвърли някъде дипломата: за една заета дума няма почти никакво значение в какъв род е в оригиналния език. Някои езици нямат родове. Ако заемем дума от суахили, да направим клас „продълговати предмети“ в българския специално за нея? Заетите думи започват да се държат като част от езика, да се спрягат/скланят спрямо неговите правила, а не спрямо тези в оригиналния език; в българския език са малко думите, които могат да се причислят и към двата рода (роднина, напр.). Има и омоними (като пчелен мед и елементът мед), но „колега“ не е такъв случай. Защо професионалните наименования обаче да следват същия принцип – според мен няма причина. А ако не разглеждаме думите като двуродови, то няма как да има „един колега“ и „една колега“. Думата „колежка“ е друга дума, образувана от тази в м.р., защото се отнася за жени. Дори ако приемем, че тази дума е грешна (ще видим надолу, че не е), то тогава трябва да ползваме само думата „колега“ в м.р. и да съгласуваме по този род – „имаме нов колега – Мария“, „моят колега – Петя“*. И докато за „колега“ можем да използваме прецедента на „роднина“, то никой не казва „нашата професор“ или „новата доктор“, така че правилото не може да се отнася за всички професии, а само за тези, завършващи на „а“. Т.е. по-добре да
Continue readingБалада за…
Сякаш дете на красиво неземно дихание, кротко стоиш сред лъчи, а край теб – тишина. Сяда мечтател замислен до теб в съзерцание, Може би тъжен, но може би нямаш вина. Чиста и нежна невинно искри красотата ти, ярка дори и без багри и без цветове. Някак обаче короната крехка в косата ти тихо, без думи опасност зловеща зове. Нежното чудо навярно ще бъде убивано с всяко докосване с груба и грозна ръка. Как да не се нарани, без да бъде укривано? Как да блести без да бъде откраднато, как? Както мечтателят мисли, обзет от дилемата, вижда ръката протегната с устрем към теб – жалък злодей красотата безмълвно отнема ти, гладно отгоре извива се вятър свиреп. Ясно, такава е тук на природата волята, никой не рони сълзи в този сив кръговрат. Мило глухарче, прости на мечтателя, моля те. С вятъра тръгвай сега по широкия свят.
Continue readingРими, пароними, анаграми, ехо…
Напоследък си поиграх с така или иначе генерирания речник на български словоформи, и в допълнение на съществуващите „играчки“, направих още няколко Пълният списък е: анаграми проверката на и-кратко – далеч от перфектна, но върши работа римен речник – не зачита ударения, макар че можех поне в някои случаи да го прави пароними ехо (дайте file > download ако google docs забие) – това е списък от думи, които са „ехо“ на други думи. Напр. „античен“ е ехо на „романтичен“, а „сива“ на „красива“
Continue readingМагистралата – и тя крива
Днес пътувах по новата отсечка от магистралата Тракия – от Стара Загора горе-долу до петолъчката. Магистралите са основното нещо, което прави ГЕРБ. И винаги съм казвал, че и това ще е достатъчно, за да са по-добри от предишните. Не съм им фен, но трябва да се признае, че нещата се правят последователно – първо инфраструктура, после…ше видим. Ако на края на мандата има Тракия, Струма и Марица ще е чудесно. Обаче… и този основен мотив в управлението е направен с две леви ръце (или ако предпочитате – „с гъза си“). Не казвам, че на герберите са им криви валяците и лопатите, но магистралата е неравна. И не е виновно моето окачване, много шофьори твърдят същото. Даже „в новините го пише“. Както виждаме в тази статия – и дупки се появяват. Аз реших, че нещо окачването ми не е наред, защото колата подскачаше. Погледнах и околните коли – и при тях имаше доста работа за амортисьорите. Фирмата-изпълнител е Trace, те правят и част от метрото в София. И още разни инфраструктурни проекти имат. Но явно с магистралите не се справят. Не искам тази публикация да е просто плюене, но по темата няма кой знае какъв анализ да се прави. А защо дори нещото, което е основен фокус на властта, е толкова зле? Няма ли кой да контролира, няма ли кой да наказва? И тук ли прибраха едни пари? Както беше казал някой „не търсете злонамереност в неща, които лесно могат да се обяснят с глупост“. Толкова си могат – и изпълнителите, и проверителите. И си личи, че това е най-евтината магистрала в Европа. „За тия пари – толкова“, „тука е така“. А защо написах публикация, очевидно изпразнена от задълбочен смисъл? Най-малкото за да го пише някъде. Защото засега само в горната статия пише нещо по темата. Медиите или още не са
Continue readingПост-партийната ера
Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ? Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя –
Continue readingМнемонично стихотворение за пи
Той е учен и велик математик, за когото знаем – има мозък. Астроном, „магьосник“, емпирик, пресметна сам „пи“ във Сиракуза. Четиристишие за Архимед (позволих си някои компромиси с ударенията и римата), в което броят на буквите във всяка дума е цифра на числото π: 3,14159 / 26535 / 897 / 93238
Continue readingСиликон или силиций?
Това ще бъде кратка публикация с образователно-назидателен характер. Все още много хора считат, че „силиконовата долина“ е местност в САЩ. Не е. Няма такава. Ако имаше, щеше да е в Димитровград, и по-специално около студиото на Митко-Пайнера. Объркването идва от фонетичната, и особено графичната близост на английските думи за силиций и силикон – съответно silicon \ˈsil-i-kən\ и silicone \ˈsil-ə-ˌkōn\. Въпросната местност – silicon valley – се намира „до“ Сан Франциско (за по-коректно географско обяснение вижте статията в уикипедия), и е наречена така през 70-те, заради високата концентрация на компании за полупроводници, в които се използва елемента силиций (и това го пише в уикипедия). Така че, казва се „силициева долина“. И всеки интелигентен човек трябва да си е задал въпроса „а защо силиконова?“, да е потърсил отговора, и да е разбрал глупостта на хората, които първи са превелите наименованието. Тъпото е, че „силиконовата долина“ продължава масово да се появява в медиите (все още технологичните компании в САЩ са съсредоточени там, макар и вече силицият да не е основна характеристика на дейността им). Ясно е, че повечето журналисти са неграмотни, но опитът (дори в един малко популярен блог) да се изчисти една масова грешка никога не е излишен.
Continue reading