За технологиите и регулациите

Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н. Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши. Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации. Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“). Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме

Share Button

Достъп до обществена информация

В края на миналата година парламентът прие промени в Закона за достъп до обществена информация. Какви обаче са тези промени и какво изобщо ни дава този закон? Достъпът до обществена информация е механизмът, по който гражданите могат да питат институциите общо взето всичко (и институциите са длъжни да им отговорят). Процедурата, особено с измененията, е особено опростена – достатъчно е просто да изпратите въпрос и да посочите как да получите отговора. Програма „Достъп до информация“ има практична информация по темата. В момента трябва да намерите институцията, до която се отнася въпроса, нейния email или пощенски адрес, и да изпратите заявлението. А TEDxBG презентацията на Росен Босев обобщава защо този механизъм е полезен и важен. И как той може да се ползва не само за получаване на информация, но и за „сръчкване“ на институциите да си свършат работата: Аз, например, съм използвал този механизъм за да питам държавата всевъзможни неща – от документация за проекти за електронно управление (преди да стана съветник), през информация за честотата на полагане на пътна маркировка и данни за нарушения при паркиране, до данни за изпълнението за стратегията за подобряване на атмосферния въздух в София. Какво точно се променя с новия ЗДОИ можете да видите в детайли на 3-та страница от мотивите към законопроекта. Но двете неща, върху които ще се фокусирам, са портала за отворени данни и платформата за достъп до обществена информация. Порталът за отворени данни съществуваше и преди да бъде регулиран със закон, (даже ни прати на 16-то място в света по отворени данни) но с измененията вече „няма мърдане“. Администрациите са задължени да приоритизират данни и да ги качват в портала периодично. В портала има масиви от данни в машинно-четим вид, които могат да се ползват за анализи, за визуализации, за приложения. В момента там има данни за обществени поръчки, плащания (СЕБРА),

Share Button

Една година съветник

Тази публикация ще представлява нещо като отчет с елементи на разсъждение, за това, което съм направил за една година като съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова (макар и на половин щат). За съжаление, то е по-малко отколкото ми иска. „Накратко“: Закон за електронната идентификация – участвах в изпипването на закона от технологична гледна точка – какво да позволим и да забраним в закона, така че да не си затворим вратата за добра техническа реализация. Законът е приет и обнародван, в момента пишем правилник за прилагане, който скоро ще бъде на обществено обсъждане – там има доста технически детайли вече. Когато и правилникът е готов, ще може да се реализира проекта, чрез който ще може гражданите да се идентифицират електронно по сигурен начин. Общо взето това ще бъде „login в държавни сайтове“. Ще могат да се правят справки и да се ползват някои услуги. Важното е, че това ще отключи електронното управление. Всички, с които съм говорил (например естонци) твърдят, че именно електронната идентификация (в личната им карта) е основната причина за това, което е електронното им управление в момента. Склонен съм да им вярвам. ЗИД (закон за изменение и допълнение) на закона за електронното управление – с две думи, създава се държавна агенция „Електронно управление“, която да координира електронното управление. В момента нещата се правят на парче и са с ниско качество, като резултат от липсата на експертиза. Опитваме се да създадем място (заедно с държавното предприятие) където да бъде концентрирана такава. Дали ще стане – ще видим. Но тази структура – държавна агенция – работи в други държави (например, познахте, в Естония). Със закона въвеждаме и изисквания към системите, вкл. отворен код. Адресираме и някои проблеми, които досега са спъвали въвеждането на устойчиви и добри системи. Участието ми е в разписването на някои детайли в

Share Button

Закон за електронното управление – разяснения

Днес в парламента влязоха предложените от Министерски съвет изменения в закона за електронното управление. Най-долу в документа може да прочетете мотивите, но като участник в процеса на съставяне на текстовете, ще си позволя да направя малко по-детайлни разяснения (както направих и с другия закон, по който съм работил – за електронната идентификация). Измененията се разделят на две: от една страна – създаване на държавна агенция и предприятие към нея, а от друга страна – подобряване и корекция на останалите текстове от съществуващия закон, например въвеждане на изисквания за отворен код. Ще започна с Държавна агенция „Електронно управление“. Създава се агенция (на база на дирекция/дирекции от министерство на транспорта и ИА ЕСМИС, без нови държавни служители), която, грубо казано, да определя всички в държавата какво правят във връзка с електронното управление – какви системи и как се правят, как се интегрират, как се поддържат, и т.н. „Хоризонтални политики“ е изразът, който ще чуете най-често, като това включва отворени данни, информационна сигурност и други. Целта на агенцията е да бъде силна, т.е. да съсредоточи доста контрол, защото иначе положението е „всеки прави к’вото си иска, на парче“, което мисля е очевидно от почти несъществуващите (или поне невидими) резултати до момента. Агенцията ще замести министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като орган за тези политики, вкл. като такъв, който налага актове за нарушения в закона (каквито до този момент няма, въпреки че никоя администрация реално не спазва този закон). В чл.7в са разписани всички правомощия на председателя на агенцията (като орган на властта, представляващ агенцията). Контролът, който агенцията осъществява върху проектите за електронно управление е на всички нива – от проектна идея до последващ контрол. Неща, които по принцип изискват техническа експертиза и добра архитектурна представа. Агенцията дори участва в бюджетния процес, чрез съгласуване на разходите за е-управление. Грубо казано – ако

Share Button

Няма значение как гласуваш?

Тези избори изглеждат като провал. На всеки два часа някой пуска линк към поредния сгрешен протокол, подсказващ за некомпетентността на СИК, ОИК, ЦИК. Медиите също се надпреварват коя да публикува повече и по-разнообразно сгрешени протоколи. Дневник обобщава множеството проблеми (макар в края на статията грешно да е отбелязано, че DDoS атаката е попречила на предаването на протоколите), Капитал показва нечетим протокол пълен с грешки. Общо взето, пълните с грешки протоколи и хаосът в Арена Армеец направиха да изглежда незначителен първоначално изглеждащия като потенциален проблем сутрешен срив в сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР. Всъщност след всичко това, у нас остава едно усещане, че резултатите нямат нищо общо с това как сме гласували. Дали причината за това са съзнателни манипулации, грешки от преумора или просто неграмотност, няма значение. А кое е най-лошото? Че макар че сега разбираме за мащаба на несъответствията, те винаги са били такива. Сега мащабът изглежда по-голям благодарение на това, че ЦИК публикува резултатите и на това, че повече хора „се ровят“ из протоколите (които ЦИК и преди е публикувала). Всъщност, както отбеляза Нервната акула: Всъщност изборите се случват така през последните 26 години — Нервната А. (@nervnata) October 30, 2015 Не просто резултатите се разминават с реалността. По-важното е, че аз не съм сигурен дали гласът ми е преброен. И дали моето разхождане до секцията е имало смисъл, след като на друга партия са дописани едни 50-100 гласа. И въпреки, че чувалите все още са тук (макар че кой знае – чух история за човек, който изхвърлил половината бюлетини, да не му тежат), то никога досега при установяване на нередности не е следвало нищо. Поне не ми е известно да има касирани резултати в секции, промяна на крайния резултат, глобени членове на комисии и други на теория възможни решения. На теория хартиеното гласуване дава всички гаранции –

Share Button

Кратък съветнически „отчет“

Онзи ден публикувах в техническия си блог описание на това, което правя като съветник за електронно управление (какъвто съм от юни). Описанието е на английски, който предполагам повечето разбират, но все пак напиша резюме с нещата, които правят като съветник. Повече детайли – в английската публикация. участие в писането на закони – закон за електронно управление и закон за електронната идентификация отворени данни – техническа помощ текущи проекти – запознаване и даване на предложения дребни задачи с евентуален бърз резултат – напр. 10% от сайтовете на администрациите не се отварят със или без www отпред и ги уведомяваме да оправят това преглед на възможностите за въвеждане на електронно деловодство в Министерски съвет генериране на нови проектни идеи други: изследване на текущи проекти на ЕК, дискутиране на бюджети, помагане за egov пътна карта и др. Конкретни резултати в момента все още няма, но нещата са в движение, и скоро ще има какво да се покаже (засега като нормативна база, след това и като софтуер). Накратко: засега е интересно и разнообразно и надявам се – полезно.

Share Button

Ставам съветник за електронно управление

По принцип надали на някого му е интересно, когато започвам нова работа. Но този случай е различен. От днес съм съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова. Обявявам го, защото така или иначе съм на публична длъжност и името ми ще се появи на сайта на Министерски Съвет, а и тъй като пиша редовно (и ще пиша) за електронно управление, е добре да се знае в какво качество го правя. Как се стигна до това? С Общество.бг правехме много срещи с всякакви държавни институции, във връзка с отворен код, отворени данни, електронно управление и какво ли не. Кампанията за отворен код даде резултат (макар и да има само малка част от заслугата), а порталът за отворени данни, направен изцяло от Общество, работи. В даден момент от кабинета на г-жа Бъчварова прецениха, че би било полезно някой от нас да помага с всички дейности по електронното управление, поради което отправиха покана някой от нас да заеме свободен щат за съветник. Избрахме мен, тъй като ми беше най-възможно от гледна точка на заетост (ще мога да продължа да работя на половин работен ден за холандската компания, за която работех досега, тъй като позицията в Министерски съвет е също на половин работен ден), тъй като имах най-много опит с електронното управление (работил съм известно време по него като програмист преди 5-6 години), и имам най-ясна представа от това какво има, какво няма и какво може да има (ето CV). Отне известно време за изчистване на бюрократични пречки (за да си получавам заплатата от холандците, имам фирма, на която съм и управител и единствен служител. Но като заемащ публична длъжност, нямам право да съм управител, та трябваше да коригирам това. Конфликт на интереси няма, разбира се – ако някой иска ще му дам ЕИК, да следи дали прави нещо повече от

Share Button

Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Share Button

За линейките и циганските квартали

Лесно е да обвиним Петър Москов в расизъм, за изказването му, че няма да пуска линейки в циганските квартали. Та така той би оставил хора без полагащата им се спешна помощ. (използвам „цигански“, защото не намирам нищо пейоративно в думата. Ако някой смята, че използването на „ромски“ носи някакви разлика, готов съм да споря на лингвистичното поле). Лесно е и да се закачим за популистката нишка и да пригласяме, че всеки, който има права, има и задължения. И оттам е лесно да започнем да развиваме тезата колко лоши са циганите, и как тормозят българите и вземат пари за помощи без да вършат работа и така нататък. Но хайде да не минаваме с лесното. „Циганска престъпност“ няма пред съда. Пред съда всички са равни (или поне би трябвало да бъдат). Само че циганска престъпност има в статистиката. И когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката. Нямаме право да си затваряме очите за проблемите, защото това не е от полза за никого. И когато кажем „175 от 227 нападения над медицински екипи са в цигански квартали“, това не е расизъм, а статистика. Расизмът може да дойде след това, а може и да не дойде. Причините за „циганската престъпност“, естествено, са по-дълбоки, но тяхното решение минава през решения на цялостните проблеми на държавата и обществото, а това не е видимо на хоризонта. А защитата на медицинските екипи е приоритет за един министър (и не казвайте, че понякога е окей да ги набиеш, защото колкото и да са груби понякога, боят не е оценка за труда им). Дали предложените мерки са адекватни – не (защото са в конфликт с друг приоритет на министъра – здравето и живота на всички граждани), и е глупаво министър да прави емоционални изказвания по чувствителни теми. Но е нужно да се вдигне шум по

Share Button

Данни

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании? Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не. Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него. В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул

Share Button