Posts tagged политики

За технологиите и регулациите

2

Регулациите са нещо, което държавата налага на бизнеса, за да не нарушава той някаква по-голяма картинка – околна среда, конкуренция, права на потребителите, права на работниците, единен пазар и т.н.

Дали наличието на регулации по принцип е добро или лошо, няма да обсъждам сега. Ще приемем, че регулации има и ще има още дълго време, поне в Европа. И според мен това е добре. Разбира се, трябва да се регулират само неща, които има смисъл, и прилагането на регулациите трябва да е качествено, защото в противен случай повечето регулации генерират корупция. В този смисъл, без технологиите, повечето регулации са може би лоши.

Затова, в презентацията си на среща, организиране от Института за пазарна икономика на тема „Технологии и регулации“, опитах да поразсъждавам как технологиите могат да подобрят процеса на създаване и прилагане на регулации.

Технологиите могат да направят регулациите по-предсказуеми, по-лесни и справедливи за прилагане, по-обосновани и изобщо по-полезни. Например, използвайки (отворени) данни, можем да предположим дали дадена регулация е постигнала търсения ефект или не. И съответно дали да отпадне или дали изобщо да бъде въведена. Във Великобритания, например, имат процедура по оценка на въздействието на дадена регулация (включително на база на данни) и правила за отпадане на регулации при въвеждане на нови (ние също въведохме нещо такова). Но преди да си кажем „Аха! Те затова излизат от ЕС“ – Юнкер намалява законодателната дейност на ЕК, а британските експерти „дават акъл“ в Брюксел по темата, така че регулации да се въвеждат по-разумно (т.нар „Better regulation agenda“).

Ако пък имаме регистрационните режими, които държавата налага, заедно с правните им основания, можем да имаме автоматична оценка на въздействието на всяка нова регулация, а и лесен начин за едни бизнес да разбере кои регулации се отнасят за него, изцяло автоматично (нещо, което е залегнало под една или друга форма в проектите, които предвиждаме за следващите години).

А примерът с Убер (чийто представител също беше на срещата) в Естония, където данъчната администрация създава приложение, с което шофьорите автоматично декларират доходите си от Убер, е добра илюстрация как вместо регулацията да бъде „забраняваме Убер“, тя може да бъде „използваме технологиите, за да позволим спазването на съществуващите регулации“. А какво различава Убер от такситата? Че такситата разчитат на „репутация, гарантирана от държавата“ – т.е. ако има номер от общината, значи си годен за таксиметрови услуги. Само че вече има други, по-адекватни системи за репутация, и държавата може да се възползва от тях – като ги припознае и/или регулира дори – „ако системата ви за репутация и за проверка на надеждността включва X, Y и Z, то ние сме окей да не определяме кои шофьори са годни и добри и кои – не“.

Дали технологиите ще направят регулациите излишни – по-скоро не, защото причината за съществуването на регулации не са средствата за реализация на даден бизнес, а резултатите от тяхното прилагане. Но със сигурност технологиите могат да направят регулациите обосновани, гъвкави и удобни за бизнеса.

Share Button

Достъп до обществена информация

1

В края на миналата година парламентът прие промени в Закона за достъп до обществена информация. Какви обаче са тези промени и какво изобщо ни дава този закон?

Достъпът до обществена информация е механизмът, по който гражданите могат да питат институциите общо взето всичко (и институциите са длъжни да им отговорят). Процедурата, особено с измененията, е особено опростена – достатъчно е просто да изпратите въпрос и да посочите как да получите отговора. Програма „Достъп до информация“ има практична информация по темата. В момента трябва да намерите институцията, до която се отнася въпроса, нейния email или пощенски адрес, и да изпратите заявлението.

А TEDxBG презентацията на Росен Босев обобщава защо този механизъм е полезен и важен. И как той може да се ползва не само за получаване на информация, но и за „сръчкване“ на институциите да си свършат работата:

Аз, например, съм използвал този механизъм за да питам държавата всевъзможни неща – от документация за проекти за електронно управление (преди да стана съветник), през информация за честотата на полагане на пътна маркировка и данни за нарушения при паркиране, до данни за изпълнението за стратегията за подобряване на атмосферния въздух в София.

Какво точно се променя с новия ЗДОИ можете да видите в детайли на 3-та страница от мотивите към законопроекта. Но двете неща, върху които ще се фокусирам, са портала за отворени данни и платформата за достъп до обществена информация.

Порталът за отворени данни съществуваше и преди да бъде регулиран със закон, (даже ни прати на 16-то място в света по отворени данни) но с измененията вече „няма мърдане“. Администрациите са задължени да приоритизират данни и да ги качват в портала периодично. В портала има масиви от данни в машинно-четим вид, които могат да се ползват за анализи, за визуализации, за приложения. В момента там има данни за обществени поръчки, плащания (СЕБРА), качество на въздуха, оценки от матури, търговския регистър, и др. Темата с отворените данни е дълга, но те имат няколко цели – прозрачност, използване за бизнес нужни, оптимизиране на самата администрация. Първите две са ясни – колкото повече данни са публични, толкова по-видно става какво прави държавата с парите ни. Гражданите и бизнесът пък вече са платил с данъците си за събирането на тази информация и имат право да я използват (напр. данните от Търговския регистър могат да се ползват от софтуери за издаване на фактури). Използването от администрацията е малко по-неинтуитивно, но самото качване на данни повишава грамотността за работа с данни и за тяхното използване (във Великобритания имат т.нар. data literacy екип, който (сред другите неща) обучава и администрацията). Освен това, ако в момента една част от администрацията има нужда от данни от друга част, трябва да пише писма (а може и да няма определен ред, по който да получи информацията). Вместо това, служители вече ползват портала за отворени данни за да намират информация, която им трябва. В общ план, тези данни могат (и трябва) да се ползват за вземане на решения от страна на политическите и административните ръководства.

Т.е. отворените данни са допълнение към достъпът до обществена информация – те са по-структурирани, и не се налага гражданите да ги изискват, за да ги получат – те са си там.

Другото нещо, което предвиждат измененията – платформата за достъп до обществена информация. Целта ѝ е да улесни и централизира управлението на достъпа – в момента информация се изисква от всяка администрация – намирате e-mail-а или пощенския адрес, попълвате заявлението по образец, и изпращате. Някои администрации имат уеб-формуляри на сайтовете си, други нямат. Някои изискват електронен подпис (което не е изискване по закон), други – не. Целта на платформата е да унифицира този процес. Проектът „Питай ги“ е нещо като прототип на такава система. Влизате на един сайт (платформа, система, както и да го наречем), попълвате си въпроса, сайтът ви помага да го насочите към правилната институция, и получавате отговора на сайта (с известие по мейл, напр.). Не само това, ами вашето питане става достъпно за всички останали, така че хем те да не си губят времето, хем администрацията да не отговаря два пъти на едно и също нещо. Системата все още не е разработена, но ще бъде в следващите месеци, по оперативна програма „Добро управление“.

Общата цел на тези два нови инструмента е не само прозрачността, но и повишаване на гражданското участие. А и улесняване на администрацията за доставяне на тази прозрачност. Държавата ни дължи отговори и данните си, и това е добре да става чрез съвременни инструменти.

(статията е публикувана в Терминал 3)

Share Button

Една година съветник

12

Тази публикация ще представлява нещо като отчет с елементи на разсъждение, за това, което съм направил за една година като съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова (макар и на половин щат). За съжаление, то е по-малко отколкото ми иска. „Накратко“:

  • Закон за електронната идентификация – участвах в изпипването на закона от технологична гледна точка – какво да позволим и да забраним в закона, така че да не си затворим вратата за добра техническа реализация. Законът е приет и обнародван, в момента пишем правилник за прилагане, който скоро ще бъде на обществено обсъждане – там има доста технически детайли вече. Когато и правилникът е готов, ще може да се реализира проекта, чрез който ще може гражданите да се идентифицират електронно по сигурен начин. Общо взето това ще бъде „login в държавни сайтове“. Ще могат да се правят справки и да се ползват някои услуги. Важното е, че това ще отключи електронното управление. Всички, с които съм говорил (например естонци) твърдят, че именно електронната идентификация (в личната им карта) е основната причина за това, което е електронното им управление в момента. Склонен съм да им вярвам.
  • ЗИД (закон за изменение и допълнение) на закона за електронното управление – с две думи, създава се държавна агенция „Електронно управление“, която да координира електронното управление. В момента нещата се правят на парче и са с ниско качество, като резултат от липсата на експертиза. Опитваме се да създадем място (заедно с държавното предприятие) където да бъде концентрирана такава. Дали ще стане – ще видим. Но тази структура – държавна агенция – работи в други държави (например, познахте, в Естония). Със закона въвеждаме и изисквания към системите, вкл. отворен код. Адресираме и някои проблеми, които досега са спъвали въвеждането на устойчиви и добри системи. Участието ми е в разписването на някои детайли в закона. А той беше приет на 2-ро четене в комисия – остава да бъде гласуван в зала. След което предстои писане на наредба (една или няколко), с която да осъвременим остарелите и неприлагани до момента такива. Част от наредбата ще бъде взета от този „документ“, който написахме заедно с доброволци, чрез google docs и pull request-и в GitHub.
  • ЗИД на закона за българските лични документи – в парламентарната дискусия по закона за електронната идентификация депутатите решиха, че не може просто да добавим електронната идентификация в личните карти с преходни и заключителни разпоредби и е нужен отделен законопроект. Затова написахме такъв в бърз порядък. Предстои да го разясня в повече детайли, но накратко – в личната карта ще има чип, на който ще бъде записана електронната идентичност, opt-out и електронен подпис, opt-in. Т.е. по подразбиране ще има как електронно да се идентифицирате. Квалифициран електронен подпис – ако си платите на доставчик, но има опция, за електронни услуги, за физически лица, да се ползва и усъвършенстван подпис. Законът не предполага конкретна технология (напр. контактен, безконтактен или двоен интерфейс на чипа). Масовостта на електронната идентификация е необходимост, както отбелязах по-горе. Дори някой да не я използва веднага (например – ако няма за какво), то с времето използването нараства.
  • Отворени данни – освен, че имаме портал, имаме и данни на него. Някои с недобро качество и непредставляващи особен интерес, други – обратното. Ролята ми в тази част е общо взето „ръчен режим“ – написах инструмент за автоматично конвертиране на Excel към CSV, написах инструмент за анонимизиране на данните от Търговския регистър, преди да бъдат отворени, помагах на АОП с SQL заявки при отварянето на обществените поръчки. И давам общи насоки и помощ на администрациите, които имат въпроси и неясноти. Това не е устойчив модел, разбира се, затова за всички следващи проекти изискването е да имат автоматични интерфейси за отворени данни.
  • Участвах (заедно с инициативния комитет „Гласувай без граници“) и в написването на частта за електронно гласуване в изборния кодекс. Нещата са много свързани – електронната идентификация, най-вече, защото няма как да имаме сигурно е-гласуване без е-идентификация. Резултатът е, че (по препоръка на естонците) ще имаме малко под 3 години да се подготви системата, да се тества, да се интегрира със системата за електронна идентификация, да бъде одитирана и анализирана от учени в сферата. В заложените в закона изисквания има такива за паралелно преброяване, наблюдатели на процеса, и отворен код на системата.
  • Участвах и в съставянето на Пътната карта за електронно управление (слайдове). Това е документът, който не просто дава обща насока на електронното управление, но и разписва в детайли най-важните проекти. Общо взето, електронното управление няма на какво да стъпи в момента. Първите 30-тина проекта са основни, за да можем да говорим изобщо за е-управление – напр. първични регистри (които не са на 20 години върху умиращ хардуер и никаква възможност за интеграция с голямо натоварване), е-идентификация.
  • И всевъзможни други неща – закърпвал съм дупки в сигурността на сайтове, които фирмите изпълнители се отказвали да оправят, гледал съм код на проекти, които трябва да бъдат приети, „давал съм акъл“ и обратна връзка по проекти, законопроекти и по предстоящи интеграции на системи, направил съм няколко proof-of-concept мини-проекта за технологиите, които евентуално ще ползваме, пуснах експертен форум за обсъждания, ходил съм на десетки срещи и т.н..

Но всъщност, това е доста малко. Не изглежда като работа за цяла година, особено предвид, че далеч не съм я вършил сам, а по-скоро съм помагал – колегите в кабинета са много проактивни (и по-опитни от мен) и за почти всяко нещо има втори чифт очи, втори чифт ръце и втора клавиатура. Но нещата отнемат доста повече време, отколкото ни се иска.

А нищо от това не би било възможно без политическия „гръб“ на Румяна Бъчварова (и не, това не го пиша за да се „подмажа на шефа“ – политическият климат е труден).

Всъщност много, много време отива в четене и учене. Четене на опита на други държави, на нормативна уредба (закони, наредби), на проектни предложения, на резултати от приключили проекти, на научни статии, на още научни статии, на код. След изчетеното даже съм написал няколко технически публикации, а и презентации.

Но усещането ми е, че най-много време губя в multitasking – във всеки момент има поне по 10 неща за правене, дори след като сме отсяли по-маловажните. А честото сменяне на задачи и липсата на фокус върху нещо конкретно за дълго време е лошо и непродуктивно. Но за съжаление нещата, които трябва да се оправят, са твърде много.

Във Фейсбук написах, че „планината е голяма, има и вятър, но минахме първите стръмнини. Остава още доста“. Остава по-голямата част. Поставяме някакви основи, които се надявам да са правилни и издържливи. Но резултати, които да може човек да „пипне“, засега няма (с малки изключения). Тук идва резонният въпрос – в последните 15 години основи не са ли били поставени? И май отговорът е „не“. Или са се разпаднали твърде бързо.

И (с риск да стане прекалено патетично) благодаря за подкрепата, която много хора демонстрират. Тук вместо някое клише, ще напиша, че за съжаление не сме измислили как да дадем поле на тези, които си предлагат дори от времето да помагат. Поне до момента. В бъдеще, законът за електронното управление предвижда към агенцията да могат да се наемат висококвалифицирани експерти (най-вероятно на непълно работно време, с възможност за отдалечена работа и т.н.), които да помагат. Не за много пари, но пък с интересни задачи и може би – кауза.

Всъщност, зададох въпроса за мотивацията на естонец, който е в центъра на техните решения за електронна идентификация. Защото и в Естония не дават много високи заплати на държавните служители. И разбира се, отговорът беше – заради предизвикателството и въздействието – кога в частния сектор ще можеш да направиш страната си лидер в нещо. И това не е геройство, не е саможертва – просто на някои хора им е по-важно да правят интересни и полезни неща, отколкото заплатата.

Не че имам илюзии, че можем да сме лидер в това (поне не скоро), нито пък, че е най-важното нещо. Твърде много неща трябва да се променят, но все отнякъде трябва да започнем. А по пътя може да се окаже, че все пак сме добри в нещо.

Оттук накъде? Би трябвало да довършим започнатите неща и първите проекти от пътната карта да стартират. Би трябвало това да доведе до възможност за електронна идентификация през 2017-та, чип в личните карти от 2018-та, възможност администрацията да събира удостоверения по служебен път автоматизирано, вместо да ги иска от гражданите, през 2017-та. Дали ще стане – зависи от всички. Прозрачността, която въвеждаме (отворени данни, отворен код, публичност на процеса по всички IT проекти) е и с цел гражданите да вземат участие.

Рапорт даден.

Share Button

Закон за електронното управление – разяснения

4

Днес в парламента влязоха предложените от Министерски съвет изменения в закона за електронното управление. Най-долу в документа може да прочетете мотивите, но като участник в процеса на съставяне на текстовете, ще си позволя да направя малко по-детайлни разяснения (както направих и с другия закон, по който съм работил – за електронната идентификация).

Измененията се разделят на две: от една страна – създаване на държавна агенция и предприятие към нея, а от друга страна – подобряване и корекция на останалите текстове от съществуващия закон, например въвеждане на изисквания за отворен код.

Ще започна с Държавна агенция „Електронно управление“. Създава се агенция (на база на дирекция/дирекции от министерство на транспорта и ИА ЕСМИС, без нови държавни служители), която, грубо казано, да определя всички в държавата какво правят във връзка с електронното управление – какви системи и как се правят, как се интегрират, как се поддържат, и т.н. „Хоризонтални политики“ е изразът, който ще чуете най-често, като това включва отворени данни, информационна сигурност и други. Целта на агенцията е да бъде силна, т.е. да съсредоточи доста контрол, защото иначе положението е „всеки прави к’вото си иска, на парче“, което мисля е очевидно от почти несъществуващите (или поне невидими) резултати до момента. Агенцията ще замести министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като орган за тези политики, вкл. като такъв, който налага актове за нарушения в закона (каквито до този момент няма, въпреки че никоя администрация реално не спазва този закон).

В чл.7в са разписани всички правомощия на председателя на агенцията (като орган на властта, представляващ агенцията). Контролът, който агенцията осъществява върху проектите за електронно управление е на всички нива – от проектна идея до последващ контрол. Неща, които по принцип изискват техническа експертиза и добра архитектурна представа. Агенцията дори участва в бюджетния процес, чрез съгласуване на разходите за е-управление. Грубо казано – ако агенцията сметне, че от някой проект няма нужда, би било доста трудно този проект да се финансира в пари от бюджета.

С това има два принципни проблема – първият е, че съсредоточаването на толкова правомощия (ако щете и „власт“) в агенцията, и по-специално – председателя ѝ, е рисковано и потенциално може да доведе до корупционни практики – напр. „дайте ми 10%, иначе няма да ви одобря проекта“. От друга страна, ако агенцията е нещо, което всеки може да заобиколи, то от нея няма смисъл. За да бъде адресиран този потенциален проблем съществува Раздел III, чл.7п и 7р – „отворено управление“. Регистрите, които агенцията и предприятието водят, в които е включен целият жизнен цикъл на проектите – от идея, през комуникацията между агенцията и съответната администрация, техническо задание, обявление за обществена поръчка, текущ и последващ контрол, отчитане на резултати и поддръжка – всичко е публично, и публикувано като отворени данни. Публичността сама по себе си не предотвратява корупцията и схемите, но дава възможност за обществен натиск. Дали такъв ще има, зависи от всички.

Вторият проблем е технологичната експертиза и опитът в ръководене на ИТ проекти. Тук идва държавното предприятие „Единен системен оператор“, което трябва да поеме този аспект – всички дейности на агенцията, които тя няма експертизата да извършва, се вършат от предприятието, където се дават (близко до) пазарни ИТ заплати – нещо, което към момента не е възможно в администрацията.

Как предприятието ще може да дава пазарни заплати? Това е сложната тема, която отне най-много време. Защото не е редно предприятието да получава държавна помощ и да е конкурент на пазара. Затова дейностите му са три вида:

  • подпомагане на (председателя на) агенцията, за което агенцията плаща на разходопокривен принцип
  • вътрешно възлагане (in-house procurement) – всяка администрация може да възложи една от няколко фиксирани в закона задачи на предприятието, като заплаща на разходопокривен принцип плюс до 50% от стандартната печалба в бранша (как се определя това – методики, тарифи – вижте вл. 7м, т.9-12). Дейностите на предприятието не включват разработка на софтуер, а само съпътстващи дейности, като управление на проекти от страна на възложителя (държавата), писане на технически задания, контрол и приемане на проекти. Аз си представям, че предприятието трябва да може да направи някакви много дребни, базови софтуерни неща – например да оправи някой дребен бъг извънгаранционно, вместо за това да се минава през цялата процедура по ЗОП (дори за „малка обществена поръчка“), но не знам дали би се стигнало до това.
  • дейности на свободния пазар – предприятието може да има дейност като всяка ИТ фирма, с две ограничения – не може да участва като изпълнител на държавни поръчки, на които то е писало заданието или то управлява проекта, или извършва контрол (логично), както и приходите от дейности на свободния пазар не могат да надвишават 20% от общите приходи.

Идеята е да няма неправомерно предимство на пазара, като в същото време все пак да може да извършва услуги в администрацията, които в момента тя няма капацитет да прави. Например писането на задания се случва или вътре в администрациите, което, заради липсата на техническа експертиза, е със спорно качество, или от външен изпълнител, който обаче лесно може да влезе в конфликт на интереси, като се разбере какво да пише с някоя друга фирма, която да кандидатства и да го спечели. Т.е. идеята е лошите практики да се изолират, без това да влияе негативно на свободния пазар.

Този модел на държавна агенция + държавно предприятие се използва (с малки вариации) на доста места в Европа – Австрия, Белгия, Португалия, отчасти Естония, Великобритания. Може би има и други. Т.е. „не откриваме топлата вода“.

В някакъв смисъл, агенцията, в лицето на председателя ѝ, се явява CIO на държавата – нещо, което съм смятал за нужно доста преди да се присъединя към кабинета на г-жа Бъчварова. Съответно, към председателя на агенцията трябва да имаме доста високи изисквания. В закона такива има доста малко, поради факта, че това, за съжаление, не е конкурсна длъжност. Това лично на мен не ми харесва много, но такава е концепцията в държавата. Все пак, председателят трябва да има опит в управлението на ИКТ проекти. Защо? Защото смятам, че за да управляваш електронното управление трябва да имаш основни технически познания. Да, всеки мениджър може да придобие такива, но не мога да не се съглася със Джоел Сполски, според когото технологични структури (компании в неговия случай, държавна агенция в нашия) се управляват много по-добре от технически грамотни хора. Поради тази причина е и изискването председателят да представи публично визията си за електронното управление. Да знаем от ден 1 дали председателят е човек, който знае за какво става дума, или ще говори общи приказки и тъпотии.

„Кой ще е председателят“, се питат доста хора. Аз лично нямам представа. Вървят всякакви слухове и спекулации, които по-скоро нямат общо с реалността. Председателят, в крайна сметка, се назначава от премиера.

Толкова за агенцията и предприятието. Сега няколко думи и за другите изменения:

  • Новата ал.4 на чл.4 дава правото на гражданите да следят кой какви данни е използвал за тях при вътрешноадминистративния обмен на данни. Т.е. когато някой държавен служител реши да провери имате ли имоти, това се записва и вие по закон имате право да го знаете. Това е практичен подход към защитата на личните данни – държавата вече така или иначе ги е събрала, и продължава да ги събира. От една страна е редно да ги ползва, за да ни улесни живота (като не ни кара да си попълваме адреса на всяка бланка, например), от друга страна следва да имаме контрол върху това какво се случва с нашите данни.
  • В настоящата форма съществува т.нар. „единна среда за обмен на електронни документи“ (ЕСОЕД). Тъй като това е конкретно архитектурно решение, то не е редно да бъде в закон. Дали такъв централизиран подход към обмена на документи между администрации (т.е. всичко минава през един умен „брокер“) е добра идея или не, няма значение – важното е, че не е редно то да бъде предопределено в закона. Поради това промените го премахват. Така или иначе е стояло там достатъчно дълго време, без да има реална полза от него – ЕСОЕД е изграден, но на практика не се ползва, а функциите му са дублирани от няколко други системи. Също така той се явява single point of failure – счупи ли се, спира държавата.
  • В момента се води специален регистър на електронните услуги. С измененията той се премахва, а в общия регистър на административните услуги се добавя колонка дали е електронизирана, което е по-логичният вариант.
  • Преди година говорих за отворен код в държавата. Сега в закона се добавя Раздел V – Изисквания към проектите и дейностите в областта на електронното управление. Тук се дефинира изискването, че всеки код, който е написан по поръчка за държавата, следва да бъде отворен. Но не просто да бъде качен някъде, а да се разработва на открито, в публично хранилище за код, поддържано от агенцията. Това хранилище ще бъде или GitHub, или ще се синхронизира с GitHub, така че да се използва потенциала на т.нар. „social coding“. Това не засяга готови системи, които държавата си поръчва – ако държавата иска да си купи ERP, CRM, ГИС или нещо такова, то изпълнителят няма причина да си отваря кода, който е търговска тайна – в този случай той продава само лиценза. Но за останалите случаи, кодът следва да е отворен. Защо това е нужно – опитвам се да го обясня в лекцията си от преди година.
  • Пак в раздел V се дефинират още доста нефункционални изисквания към софтуера. Те са по-скоро принципни изисквания, а не конкретни технологични такива – нуждата от backup-и, multi-tenancy, служебни интерфейси (напр. уеб-услуги) и т.н.
  • Към адресатите на закона се добавят и банките. Т.е. когато искате кредит, например, банките ще трябва да изискват по служебен път всичките документи и хартийки, които в момента вие трябва да обикаляте да събирате. Това е улеснение и за двете страни (при условие, че държавата осигури технически средства за това, разбира се).
  • Изменят се няколко други закона, които пречат на обменянето на данни между институциите. Най-важният е този за гражданската регистрация, където пише, че за да може някоя администрация да чете данни за гражданите, трябва да сключва споразумения с ГРАО. Това е доста непрактично и на практика спира прилагането на закона за електронно управление. Държавата, по ясни правила и с ясни ограничение, трябва да може да види кой ви е постоянния адрес, тъй като вече го има, вместо всеки път да ви кара да го пишете. Още повече, че е доста странно две държавни структури да сключват договори помежду си – отношенията им се уреждат с нормативни актове, не със споразумения.

Дали всичко това ще има положителен ефект – би трябвало. Но самото му написване не значи, че реформата е готова. По-скоро това е началото на реформата. Дали агенцията ще действа така, както сме предложили, дали няма да се намерят начини за заобикаляне на смислените правила, дали депутатите ще приемат закона в този му вид – няма как да знам. Но ако законът мине, и през пролетта имаме агенция, то аз ще следя отблизо дейността ѝ, без значение дали още съм съветник или не.

Share Button

Няма значение как гласуваш?

5

Тези избори изглеждат като провал. На всеки два часа някой пуска линк към поредния сгрешен протокол, подсказващ за некомпетентността на СИК, ОИК, ЦИК. Медиите също се надпреварват коя да публикува повече и по-разнообразно сгрешени протоколи. Дневник обобщава множеството проблеми (макар в края на статията грешно да е отбелязано, че DDoS атаката е попречила на предаването на протоколите), Капитал показва нечетим протокол пълен с грешки.

Общо взето, пълните с грешки протоколи и хаосът в Арена Армеец направиха да изглежда незначителен първоначално изглеждащия като потенциален проблем сутрешен срив в сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР.

Всъщност след всичко това, у нас остава едно усещане, че резултатите нямат нищо общо с това как сме гласували. Дали причината за това са съзнателни манипулации, грешки от преумора или просто неграмотност, няма значение. А кое е най-лошото? Че макар че сега разбираме за мащаба на несъответствията, те винаги са били такива. Сега мащабът изглежда по-голям благодарение на това, че ЦИК публикува резултатите и на това, че повече хора „се ровят“ из протоколите (които ЦИК и преди е публикувала). Всъщност, както отбеляза Нервната акула:

Не просто резултатите се разминават с реалността. По-важното е, че аз не съм сигурен дали гласът ми е преброен. И дали моето разхождане до секцията е имало смисъл, след като на друга партия са дописани едни 50-100 гласа. И въпреки, че чувалите все още са тук (макар че кой знае – чух история за човек, който изхвърлил половината бюлетини, да не му тежат), то никога досега при установяване на нередности не е следвало нищо. Поне не ми е известно да има касирани резултати в секции, промяна на крайния резултат, глобени членове на комисии и други на теория възможни решения.

На теория хартиеното гласуване дава всички гаранции – петчленни комисии, наблюдатели, застъпници, тъмни стаички. На практика обаче нямаме никакви такива гаранции и е пълно е с неадресирани проблеми.

На теория електронното гласуване не дава 100% гаранции и може да се манипулира. На практика има възможност да се направи достатъчно сигурно. Само че електронното гласуване няма да реши проблема – първите 10 години дори да надминем естонците и да имаме над 30% гласували електронно, при останалите 70 ще се случват същите тези проблеми.

Но аз ще съм последният, който ще каже „ами няма смисъл да се гласува тогава“. И всички редове по-горе нямаха за цел да допринесат за може би търсения от много хора ефект на деморализиране, на отчаяние и на отказване от демократичните ни права.

Това, че в момента гласът на всеки избирател може да не бъде преброен или да бъде заглушен от дописани бюлетини, значи само едно – нови правила и нови механизми за защита на изборите. Не че изборните правила ще променят качествено демокрацията ни, но поне ще въведат базово ниво, от което да тръгнем. Добрата Фея е предложила няколко.

Аз имам друго предложение – да използваме компютри в помощ на хартиения процес. Да използваме компютри, които да елиминират грешките и да правят проверката на гласа ни възможна. Ето един пример за такава система, която разчита на хартия, но след това, благодарение на компютри, разчита, че резултатите се проверими от всички, и че всеки може да провери дали гласът му е преброен правилно, без това да компрометира тайната на вота.

Това не е единствената такава система, има и други възможности за проверими системи за гласуване (E2E-verifiable). И докато електронното гласуване е сложно за реализиране и ще отнеме време, то една такава система може да е в експлоатация още на следващите избори. Към това, разбира се, трябва да има ясни процедури за автоматично касиране на избори, включително с глоби за членове на комисии, ако дори един гласоподавател покаже, че гласът му не е отчетен или е отчетен грешно.

Въпросът е искаме ли да подобрим процеса на гласуване, или сме окей с настоящия вариант, при който в крайна сметка може и да няма значение как сме гласували? Ако е първото – можем да го кажем, шумно, на тези в парламента, които (може би?) сме избрали.

Share Button

Кратък съветнически „отчет“

0

Онзи ден публикувах в техническия си блог описание на това, което правя като съветник за електронно управление (какъвто съм от юни).

Описанието е на английски, който предполагам повечето разбират, но все пак напиша резюме с нещата, които правят като съветник. Повече детайли – в английската публикация.

  • участие в писането на закони – закон за електронно управление и закон за електронната идентификация
  • отворени данни – техническа помощ
  • текущи проекти – запознаване и даване на предложения
  • дребни задачи с евентуален бърз резултат – напр. 10% от сайтовете на администрациите не се отварят със или без www отпред и ги уведомяваме да оправят това
  • преглед на възможностите за въвеждане на електронно деловодство в Министерски съвет
  • генериране на нови проектни идеи
  • други: изследване на текущи проекти на ЕК, дискутиране на бюджети, помагане за egov пътна карта и др.

Конкретни резултати в момента все още няма, но нещата са в движение, и скоро ще има какво да се покаже (засега като нормативна база, след това и като софтуер). Накратко: засега е интересно и разнообразно и надявам се – полезно.

Share Button

Ставам съветник за електронно управление

73

По принцип надали на някого му е интересно, когато започвам нова работа. Но този случай е различен. От днес съм съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Обявявам го, защото така или иначе съм на публична длъжност и името ми ще се появи на сайта на Министерски Съвет, а и тъй като пиша редовно (и ще пиша) за електронно управление, е добре да се знае в какво качество го правя.

Как се стигна до това? С Общество.бг правехме много срещи с всякакви държавни институции, във връзка с отворен код, отворени данни, електронно управление и какво ли не. Кампанията за отворен код даде резултат (макар и да има само малка част от заслугата), а порталът за отворени данни, направен изцяло от Общество, работи. В даден момент от кабинета на г-жа Бъчварова прецениха, че би било полезно някой от нас да помага с всички дейности по електронното управление, поради което отправиха покана някой от нас да заеме свободен щат за съветник. Избрахме мен, тъй като ми беше най-възможно от гледна точка на заетост (ще мога да продължа да работя на половин работен ден за холандската компания, за която работех досега, тъй като позицията в Министерски съвет е също на половин работен ден), тъй като имах най-много опит с електронното управление (работил съм известно време по него като програмист преди 5-6 години), и имам най-ясна представа от това какво има, какво няма и какво може да има (ето CV). Отне известно време за изчистване на бюрократични пречки (за да си получавам заплатата от холандците, имам фирма, на която съм и управител и единствен служител. Но като заемащ публична длъжност, нямам право да съм управител, та трябваше да коригирам това. Конфликт на интереси няма, разбира се – ако някой иска ще му дам ЕИК, да следи дали прави нещо повече от работата ми с ТомТом). Но от днес съм в длъжност.

Държа да отбележа, че позицията е експертна – макар чрез все пак ще „провеждам политики“ – нямам никакви партийни аспирации към ГЕРБ или която и да било партия.

А защо ставам съветник? Защото в момента има реална възможност нещо да започне да работи, но малко (макар и мотивирани) хора, които се занимават с това. А смятам, че техническата грамотност е ключова за устойчивото реализиране на електронното управление. Не че ще напиша аз всички системи, но много от системите не функционират по предназначение именно заради разни „дребни“ технически детайли, които човек с опит като моя може да поправи. Мотивацията ми е под мотото „искам най-накрая да имаме електронно управление“. Включително заради мен самия – защото мразя бюрокрация, и мразя неработещи неща около себе си. Другата част от мотивацията е предизвикателството – да мога да помогна с нещо, което досега толкова години не е работело.

„Отиде и този на държавната хранилка“ сигурно ще си кажат част от хората. Не знам имам ли право да си оповестявам заплатата, но е достатъчно да кажа, че в последния месец съм отклонил доста предложения от частния сектор за 6 пъти по-голяма заплата. Така че не се притеснявайте, че ще ограбя държавата – няма, и се надявам КПД-то ми да е несъразмеримо със заплащането. А ако не вярвате, че има хора, които работят „на полза роду“, не знам дали мога да ви убедя. Поне не сега. След като свършим работата, може и да мога. А дори да обещая, че няма да влизам в схеми, това само с обещания не става. Трябва да се покаже. Поради което ще има максимална прозрачност на действията ми (извинете за клишето). Т.е. по всички канали (тук, туитър, фейсбук) ще е ясно какъв е прогресът.

А каква работа има да се върши? Много. Още дори не знам целия обем. И не е само „даване на съвети“, както може би звучи. Дигитализацията на всичко, вкарването на всичко в законови рамки (да, ще трябва и да консултирам закони, освен да се занимавам със софтуерни системи), внедряването на всичко това, е много работа. Но освен отворените данни и код, част от целите са ми след нова година не просто да е незаконно (по АПК) държавата да ви иска данни и документи, които вече има за вас, а и да може да си ги набавя бързо и лесно. Защото ако служителите в агенция Х не могат с един клик да получат свидетелството ви за съдимост и акта ви за раждане, то най-вероятно ще ви го поискат, дори да е незаконно, защото пък вие няма да ги осъдите. Но в мащабите и в правната система на държавата това е по-сложно от „една проста заявка към базата данни“.

Надявам се да помогна за изграждането на най-накрая работеща „електронна“ държава, в която административната тежест за граждани като мен да е 2 клика на мишката, и в която е много по-трудно да покриеш или изгубиш информация, и да правиш „схеми“. Дали ще стане зависи от много фактори, които не искам да са ми оправдание. Нямам намерение да се заседявам там с години, а само до момента, в който нещата спрат да се движат напред (или до момента, в който спра да се чувствам добре там).

Приемам коментари и критики, разбира се. Стига да са различни от „това ли е най-големият проблем на държавата“. Не е най-големият, но е проблем, а аз от това разбирам – от технологии.

Share Button

Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

2

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз.

С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи.

Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга.

(В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация)

След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми.

Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете:

(В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов)

Имаше, разбира се, притеснения дали фирмите ще са доволни от това да правят всичко с отворен код, и дали това няма да проблем за сигурността. Темата е дълга, но моята теза е, че дори малки проекти са по-сигурни, когато са с отворен код. А фирмите нямат причина да не са доволни, ако пишат добър софтуер. Даже напротив – тези проекти ще им бъдат реално портфолио, не на брошура с „направихме хубави проекти“, а нещо, което бъдещи клиенти могат да видят.

Преди една година предложението за отворен код звучеше неприемливо на много хора. Днес вече е факт. Преди една година ползването на данните на държавата беше мистично умение, което малко хора (като Боян Юуруков) притежават. Днес държавата събира данните си на едно място, за да е удобно на ползващите ги. Надяваме се да успеем да постигнем и другите цели – например данъци да се плащат с два клика на мишката, а фирма да се открива с три.

И това не е нещо, което искам да приписвам като заслуга на един човек или организация. Това са стъпки, възможни заради сътрудничеството между няколко такива, включително, разбира се, експерти в държавата.

Но за да не ме обвините в слагане на розови очила – това са само първите стъпки. По-сложното – реализацията на тези „визии“ – предстои, а тя ще се сблъска силно с всевъзможни препятствия. След още една година може и нищо да не е станало, но може и да сме се качили в класациите по отворени данни и електронно управление, а държавата да работи по-ефективно. Ще видим.

Share Button

За линейките и циганските квартали

7

Лесно е да обвиним Петър Москов в расизъм, за изказването му, че няма да пуска линейки в циганските квартали. Та така той би оставил хора без полагащата им се спешна помощ. (използвам „цигански“, защото не намирам нищо пейоративно в думата. Ако някой смята, че използването на „ромски“ носи някакви разлика, готов съм да споря на лингвистичното поле).

Лесно е и да се закачим за популистката нишка и да пригласяме, че всеки, който има права, има и задължения. И оттам е лесно да започнем да развиваме тезата колко лоши са циганите, и как тормозят българите и вземат пари за помощи без да вършат работа и така нататък.

Но хайде да не минаваме с лесното.

„Циганска престъпност“ няма пред съда. Пред съда всички са равни (или поне би трябвало да бъдат). Само че циганска престъпност има в статистиката. И когато идентифицираме рискови групи и рискови райони, нямаме право да игнорираме статистиката. Нямаме право да си затваряме очите за проблемите, защото това не е от полза за никого. И когато кажем „175 от 227 нападения над медицински екипи са в цигански квартали“, това не е расизъм, а статистика. Расизмът може да дойде след това, а може и да не дойде.

Причините за „циганската престъпност“, естествено, са по-дълбоки, но тяхното решение минава през решения на цялостните проблеми на държавата и обществото, а това не е видимо на хоризонта. А защитата на медицинските екипи е приоритет за един министър (и не казвайте, че понякога е окей да ги набиеш, защото колкото и да са груби понякога, боят не е оценка за труда им). Дали предложените мерки са адекватни – не (защото са в конфликт с друг приоритет на министъра – здравето и живота на всички граждани), и е глупаво министър да прави емоционални изказвания по чувствителни теми. Но е нужно да се вдигне шум по темата.

За едно министър Москов определено не е прав – че трябва да се правят каквито и да било сделки с тарторите (наречени с евфемизма „лидери на мнение“). Тарторите дърпат цялата циганска общност надолу, пречат на интеграцията ѝ, а държавата удобно се разбира с тях, като оставя реалните проблеми нерешени.

Прочетох твърде малко рационални мнения, и твърде твърде много емоционални (включително това на министъра). И докато е добре обществото да не позволява етническа (и каквато и да била друга) омраза, то трябва да направим и следващата крачка – да се обединим около решение.

А решението може би е в това да накараме МВР да си върши работата по установяването на тези престъпления и по предаването на доказателства за тях на прокуратурата (и може би по охраната на медицинските екипи?). Откъдето вече да имаме бързи производства и осъдени. Само че (според слухове) МВР се разбира с тарторите, а редови полицаи дори прибират пари от незаконна циганска дейност, срещу бездействието си.

Ама да накараме МВР да работи е трудно, нали? Или пък не е наша работа? Някой ще пита ли МВР по законовата процедура (ЗДОИ) колко от тези побои е разкрило, и ще пита ли министерство на правосъдието колко осъдени има? Ще попита ли после защо процентът е толкова нисък? И ще попитаме ли дали пък законовата рамка позволява на полицаите да си свършат работата? Може би няма. По-лесно е да се тупаме по рамото, че сме изобличили един министър, а още по-лесно е да хвърлим вината за всичко върху един етнос.

Share Button

Данни

5

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании?

Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не.

Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него.

В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул някого да казва „Е много ясно, че в София има повече от 2 милиона души – виж по улиците колко много хора има“.

Проблемите са много. Първо, хората нямат понятие от статистика. В главата на таксиджията средната работна заплата не може да е 800 лева, след като той е говорил с много пътници и те са вземали по-малко. И не трябвало да се броят заплатите на разни мениджъри, дето вземали по 50 хиляди лева, щото така се вдигала изкуствено средната заплата. И това, че двама души с 50 хиляди лева заплата не могат да повлияят на средата заплата на 6 милиона души е отвъд познанията му. Второ, хората смятат, че някой съзнателно манипулира статистиките. Нищо, че те излизат едни и същи от 3 различни източника, и че всъщност никой няма интерес да манипулира някои от тези данни. Защото сме израснали (не без причина) с концепцията, че за всичко ни лъжат. Трето, медиите не смятат за нужно да предоставят сериозни данни, защото така или иначе хората не ги разбират и не ги зачитат. Четвърто, данните понякога се представят тенденциозно. Изваждат се от контекст, тълкуват се според интереса на тълкуващия. Пето, понякога (но далеч не толкова често) наистина данните са неверни – събирани са с определена цел.

Само че дори данните да позволяват различно тълкуване, винаги е добре да ги има. По много, от много източници. За да може всеки да ги тълкува, вместо някой да му внушава мнението си. Защото когато едно решение се базира на данни, то е по-вероятно да е правилно. Служебното правителство анализира ситуацията с енергетиката и за първи път се появиха адекватни данни за реалното потребление и реалните нужди. Наскоро за 1-ви път видях данни на НСИ за заетостта в хотелиерския и ресторантьорския сектор във връзка със забраната за пушене на закрито, и излизаше, че заетостта е спаднала незначително. Забележете, че ако за това разчитаме на това, което виждаме, следват коренно-различни изводи – на собственика на квартална кръчма в Ямбол ще му изглежда, че забраната е убила целия бизнес, защото и той, и неговите колеги от другия квартал са затворили. Ако питате мен, живеещ в центъра на София, няма никаква промяна – всички заведения са пълни. Затова обективната истина е в данните. Стига методиката на събирането им да е правилна, но затова статистиците са учили висше – за да знаят по-добре от средностатистическия българин как се събират данни.

Не че има какво да направим за тези проблеми – пробвал съм да споря с хора, които не признават данни, и колкото и рационално да звуча, това не се приема. Всъщност има какво да направим – да изискваме данни. Включително отваряне на данните от държавния апарат (Open Data). И се надявам данните да получат повече внимание като основно средство за подпомагане вземането на решение – в рамките на образованието, в управлението, в медиите. За да може човек сам да прави изводите, а не да разчита някой да ги прави вместо него, или да му подхвърля парчета от цялата картинка с цел да формира дадено мнение. Иначе ще се лутаме между случайни решения с неясен резултат.

Share Button
Go to Top