Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз.

С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи.

Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга.

(В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация)

След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми.

Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете:

(В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов)

Имаше, разбира се, притеснения дали фирмите ще са доволни от това да правят всичко с отворен код, и дали това няма да проблем за сигурността. Темата е дълга, но моята теза е, че дори малки проекти са по-сигурни, когато са с отворен код. А фирмите нямат причина да не са доволни, ако пишат добър софтуер. Даже напротив – тези проекти ще им бъдат реално портфолио, не на брошура с „направихме хубави проекти“, а нещо, което бъдещи клиенти могат да видят.

Преди една година предложението за отворен код звучеше неприемливо на много хора. Днес вече е факт. Преди една година ползването на данните на държавата беше мистично умение, което малко хора (като Боян Юуруков) притежават. Днес държавата събира данните си на едно място, за да е удобно на ползващите ги. Надяваме се да успеем да постигнем и другите цели – например данъци да се плащат с два клика на мишката, а фирма да се открива с три.

И това не е нещо, което искам да приписвам като заслуга на един човек или организация. Това са стъпки, възможни заради сътрудничеството между няколко такива, включително, разбира се, експерти в държавата.

Но за да не ме обвините в слагане на розови очила – това са само първите стъпки. По-сложното – реализацията на тези „визии“ – предстои, а тя ще се сблъска силно с всевъзможни препятствия. След още една година може и нищо да не е станало, но може и да сме се качили в класациите по отворени данни и електронно управление, а държавата да работи по-ефективно. Ще видим.