Етикет: образование

Школо е продадено на британска компания. В стартъп света това е добра новина – успешен exit за българска компания. Но предвид, че Школо обработва данните на хиляди ученици, има и притеснения от това развитие. Обективно, дали собствеността на фирмата е българска или от друга държава, която прилага европейското законодателство за защита на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напускат контрола на българското дружество, но дори да го направят един ден, Великобритания избра да запази GDPR в своето законодателство, а британският регулатор е един от най-добрите, така че аз нямам притеснения за данните. Между другото, данните на всички ученици се обработват и от Майкрософт от много време, защото всеки ученик своя акаунт има право на безплатен офис пакет. Винаги, когато става дума за софтуер, държавата трябва да осмисли рисковете от дългосрочно обвързване с частен доставчик и да ги претегли спрямо ползите от това. Дори да избере външен доставчик, трябва да има право да прекрати договора и да продължи да разполага с данните – нещо, което Школо предоставя. Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. училищата не са вързани за доставчика. Това е устойчиво решение и добра практика както от страна на държавата, така и от страна на доставчика. Появиха се и твърдения, че Школо е безплатно (и съответно продава данните на децата). Това не е вярно – Школо има договори с училища и те не са безвъзмездни. Школо е пример за това как частната инициатива дава много по-добри резултати от „централното планиране“ на държавата, особено когато става дума за потребителски софтуер. Държавата има много по-голям ресурс да изгради система за електронни дневници, но Школо е предпочитано от учители, родители и ученици, защото се грижи за потребителя, а не просто „да изпълни нормативните изисквания“. Държавата е „вързана“ да използва т.нар. waterfall модел, който е остарял,

Наскоро научих за инициативата „Бъдещето е код“. И реших, че мога да отделя един час по обяд, за да разкажа на ученици колко е интересно и полезно да си програмист. Разгледах училищата в близка околност на мястото, където живея, избрах френската гимназия (София), свързах се с обявения преподавател, и уредихме дата и час на презентацията. Днес отидох и говорих. Ето слайдовете: Може би изглеждат малко „сухи“, което е вярно, но това ми бяха само „опорните точки“ – разказах реални интересни истории от индустрията – как например мобилен оператор в Мексико, за който сме правили проект, е искал да таксува абонатите си за времето, в което избиращият чака другият да вдигне (т.е. докато е „свободно“), или как съквартирантът на колега от ТомТом е псувал, че GPS устройството му го е превело по обиколен път до работа, докато не е разбрал, че по магистралата е имало 2 часа задръстване заради верижна катастрофа, след което е казал на колегата ми „уау, как го правите“ (трафик в реално време). Обясних и за умните домове, и за роботите, които са всъщност навсякъде около нас (макар и не хуманоидни роботи), и за това, че някой трябва да ги програмира. Или как в 10-ти клас с мой съученик сме правили игри с главни герои – съучениците ни. Предложих им и за абитуриентския бал да си програмират клаксона на колата, за да не се налага да го натиска някой постоянно. А в слайда за математиката им казах, че все пак им е нужна, ако искат да правят по-сериозни неща. Мисля, че им беше интересно. Не заради високите заплати и многото възможности за работа, а защото технологиите имат wow-ефект. И може би мисълта, че със своята креативност можеш да допринесеш за нещо „яко“, е примамлива. Не знам колко от тези деветокласници ще станат програмисти, но поне им представих интересната

След няколко дни ще се състои 12-тата международна олимпиада по математическа, теоретична и приложна лингвистика. Какво пък е това? Ученици в гимназиален курс на обучение се състезават, като решават задачи на непознати езици – най-типичният пример за лингвистична задача е „Дадени са изречения на (непознат език Х) и техните преводи на български“. Решаващият трябва да изведе мини-граматика, на база на даденото, и след това трябва да преведе от и на непознатия език. Най-често в непознатия език има лингвистично явление, което не съществува в български (или по-точно – в езика на решаващия), за да бъде интересно. Например класифициране на съществителни по това дали са ядивни или не; промяна на падежите в зависимост от определеността на допълнението, разлика между отчуждаемо и неотчуждаемо (напр. части на тялото) притежание, и много други. Примерни задачи може да видите тук. Аз какво общо имам с това? Като ученик ходех на такива олимпиади. Медал от международна не успях да спечеля, но пък ми стана интересно, изчетох много неща, започнах да съставям задачи (всички в горния линк), поканиха ме в няколко журита, и сега водя лекции на семинари (напр. тази за лингвистичните митове), давам задачи и проверявам решения на всякакви състезания. Заминаваме за Пекин, 2-ма ръководители, 8 ученици и 3-ма членове на журито (безпристрастни като такива), където българският отбор ще се бори да защити името си на най-силният участник. Можем да гледаме много статистики, но за 11 провеждания, имаме 4 абсолютни първенеца, имаме състезателят с най-много медали, отборни купи, златни, сребърни и бронзови медали. (Медалите на олимпиади по науки се раздават на между 1/4 и 1/2 от участниците, като има повече от един медал от вид, за да се поощрява дейността). САЩ и Русия са основните ни конкуренти, особено в последните години. Кой се заминава с това в България? Не много хора. Ст.н.с.д-р Иван Держански от БАН стои

В България всичко е зле… Нищо не работи… Всички крадат… Става все по-лошо… Емиграция… Всъщност, в България много неща са окей. Много неща са много по-добре отколкото в много други държави по света. Имаме достатъчно поводи за оптимизъм и вървим нагоре…? С (поне) едно изключение. За съжаление съществено, ключово, ужасяващо изключение. Прътът в колелото. Слонът в стаята, за който малко хора говорят. Образованието. Подготовката на личности. За бъдещия ни пазар и бъдещата ни икономика. Но най-важно – за бъдещото ни общество. Образованието ни е спирала на провала. Средното и висшето образование изваждат все по-неадекватни хора (на последните места сме в Европа по всичко – четене, писане, математика, науки, а в последния тест на PISA сме предпоследни от 44 държави), а едни от най-неспособните от тях стават учители, които от своя страна „произвеждат“ още по-неадекватни хора, най-неспособните от които отново стават учители. Защо учители стават ниско способните и ниско мотивираните? Защото за 600 лева, с тези отговорности и с това ниско ниво на обществено признание – толкова. По-разумно е да станеш сервитьорка или продавачка, отколкото учителка. По-добре платено е, по-лесно е. По стечение на обстоятелствата бях в педагогическа специалност в СУ за един семестър. Входният бал е нисък. Програмата е остаряла. Не само аз, но и немалко от колегите ми прекъснаха и се захванаха с нещо друго. Бях на акредитационна среща с представители на министерството и на други педагогически специалности и хората от министерството иронично заключиха, че „през тези година СУ ще извади един учител по физика, който най-вероятно няма да работи като такъв“. Тези, които стават учители, защото го имат за призвание, са единици. Останалите, ако изобщо има такива, са записали това „колкото да има нещо“. Няма конкуренция за специалността, няма и конкуренция за професията. По причините от предния абзац. Спиралата изглежда безнадеждна. А резултатите са трагични. Процентът на неквалифицирани,

Четем. Гледаме. Учим. Получаваме знания. И каква е целта? Целта на знанието е да позволи на въображението ни да прави неочаквани връзки между повече елементи. С друго думи – храним късмета на въображението си. От това следват много неща – идеи, изобретения, изкуство. Всъщност, всичко. На Айнщайн не би му хрумнала теорията за относителността, ако нямаше понятие от физика. Нямаше да сме чували за Шекспир, ако първо не беше научил правилата и техниките на поезията. Великите умове събират знания и след това, като че ли от нищото, се появяват идеи. Защо се случва така, не знам. Но се случва. Ако количеството знания е толкова важно, защо тогава компютрите не могат да измислят нови идеи? Google и Wikipedia разполагат с цялото знание на света. Семантичният уеб пък опитва да осмисли свързаната информация в интернет. Но дори с тези технологии, компютрите не биха могли да формулират струнна теория, да изобретят електрическата крушка, да напишат „Сън в лятна нощ“ или да композират нещо като 9-та симфония на Бетовен. Знанието е само една от предпоставките. Но никога човек не може да има цялото знание и има нужда някой друг да го насочи в правилната посока, да попълни липсващите парчета от пъзела както на знанията ви, така и на „недоизлюпените“ ви идеи. За това говори Стивън Джонсън в неговата презентация. Той твърди, че шансът има предпочитания към свързания ум. Аз бих казал, че също така шансът има предпочитания към ума, пълен със знания. Но всичко това са просто предпоставки, а не цялата „рецепта“. След като предпоставките са налице е нужно човек да влезе в определено състояние на ума за да даде тласък на процеса на генериране на идеи. Джон Клийз нарича това „отвореното състояние“ в неговата презентация за креативността. Процесът на генериране на идеи минава през придобиване на знания, свързване с идеите на други хора

Протести, служебно правителство, избори, партии, несигурност. Но какво от това? След 3 месеца всичко ще влезе е релси, с надежда нещата бавно да се подобряват, стъпка по стъпка. Аз продължавам да твърдя (на база на данни, и на това, което виждам), че българинът живее по-добре отколкото преди 20 години. Много хора биха спорили, че нещата стават все по-зле, и колкото и да ми се иска да споря с тази теза, това не е целта на тази публикация. Нещата, които наистина стават по-зле са образованието и демографията. Второто в частта с миграцията към големите градове и обезлюдяването на малките, което води до по-тежка икономическа обстановка там. Но и то, както и повечето проблеми, е в някаква степен следствие от другото – образованието. Да започнем от това, къде се намираме. Докато някои показатели се подобряват (като процент на децата, които са в системата на образованието), то общата картина е, че сме на последните места в Европа по много показатели, свързани с качеството на обучението. Няколко примера тук, тук и тук. Това, разбира се, няма пряка, очевидна връзка с ниските доходи, слабата икономика, безработицата и други грижи на обикновения човек. И това е проблемът – никое правителство не иска да се хвърли в скъпо и трудно подобряване на образователната система, тъй като резултатите от такива действия няма да са видими в следващите два мандата. Само че влошаващото се образование води до по-неграмотни хора с по-малки възможности. Например едно пряко следствие е процента на иновативните бизнеси – и в тази класация сме последни в Европа. В дългосрочен план, качественото образование значи повече работещ бизнес, повече иновации, повече пари. Но не само това – означава и по-адекватно общество. Т.е. такова, което разбира какви са нуждите му по-далеч от сметката за тока и цената на бензина. Такова, което умее да се саморегулира, вместо да търси вината

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя. Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея. Проблемите са два, взаимно-свързани: пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто. мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията. Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са: учениците да се научат да учат – да изградят подход за