ОбразУванието

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя.

Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея.

Проблемите са два, взаимно-свързани:

• пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто.
• мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията.

Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са:

• учениците да се научат да учат – да изградят подход за усвояване на информация. (С навлизането на интернет този подход се променя драстично, но това е друга тема)
• учениците да се научат да мислят и да изразяват мислите си – това няма нужда от коментар. Човек трябва да може да обясни идеите си, и да има такива.
• учениците да изградят предпочитания към една или друга област, в която да се развиват след средното образование – това не винаги е възможно, още повече, че доста от приложните области не се учат в училище като предмети, но все пак е нещо
• учениците да изградят способност за комуникация – затова класовете са от по 25 човека, за да се насърчава общуването и израстването в дадена среда
• възпитание – това е в сила най-вече от 1-ви до 4-ти клас, и до известна степен от 5-ти до 7-ми – учениците трябва да бъдат възпитавани от учителите. Те затова са педагози. Домашното възпитание напоследък показва недобри резултати, и то трябва да бъде подпомогнато от учителите.
• високо средно ниво, без да ограничава „максимума“ – с две думи, дори най-слабите ученици да имат добро ниво на грамотност и начин на изразяване, но да се помага на най-добрите ученици да се развиват в желаната от тях насока.

Лесно е да се каже какво не е наред, и какви са целите. Обаче как да се постигнат?

• увеличаване на заплатите на учителите до привлекателни нива – да, ама как, като бюджетът е ограничен. Ако се увеличат тези на учителите, трябва да се вземат пари от другаде. Т.е. поне докато БВП не се увеличи, това не е реалистично.
• подобряване на материалната база – това се прави и сега, но е само козметично и не води до почти никоя от желаните цели
• повишаване квалификацията на учителите с курсове, обучения, семинари – добре, ама след това заплата им си остава 600 лева и след 2 седмици мотивацията отново изчезва.

(Да подчертая, че тук говоря за общия случай – има учители, които изкарват достатъчно допълнителни доходи, или които се мотивират по друг начин, но това не е показателно за общото ниво.)

Добре, видяхме как не може да стане. А как да стане? Когато държавата не може да се справи с нещо, то се приватизира, като държавата налага регулации. Да, става дума за частни училища. Частните училища в Европа са 6-7 %, но там БВП осигурява възможност за по-адекватно заплащане в държавните училища. Частните училища предлагат платено обучение, което обаче не е непосилно (и в България). Освен това при добри резултати има стипендии – и то не по 20 лева на месец, а реални такива. Какво дават частните училища:

• адекватно заплащане на учителите – така кадърните учители се конкурират за място в тези учебни заведения. И освен това, ако човек знае, че като стане учител има къде да работи за добри пари, педагогиката няма да е най-нежеланата специалност
• добра материална база, съвременни методи на обучение
• високи резултати – кое училище има най-добър резултат на матурата по български и литература в последните години? Американския колеж в София
• по-висока заетост на учениците с дейности развиващи техния потенциал

В такъв случай, ако 20% от училищата са частни, то за останалите училища би имало повече бюджетни пари. Освен това летвата за средни резултати ще е по-висока. Ще има конкуренция между учителите – кой да взема повече и да бъде в по-престижно училище. В момента също има много добри държавни училища – СМГ, НПМГ, МГ Варна, и др., но нивото и в тях пада.

Що се отнася до висшите училища, там можем да дадем пример с Нов Български Университет – да, там вероятно можеш да вземеш диплома и без да учиш, но ако искаш да научиш нещо, от едни от най-добрите преподаватели, и това нещо да не е остаряло с 20 години, то НБУ е едно добро място.

Като заключение – програмите и специалностите и в частните училища трябва да отговарят на държавните регулации – т.е. едно частно училище не може да си поеме по собствен път и да се отдели от общата система на образование. Например всички държат матури. Всички учат 12 години. Всички изучават математика, природни науки, български и литература, чужд език. Т.е. ако се образУва добра мрежа от частни училища, то качеството на образованието в България ще се повиши.