ОбразУванието

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя.

Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея.

Проблемите са два, взаимно-свързани:

  • пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто.
  • мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията.

Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са:

  • учениците да се научат да учат – да изградят подход за усвояване на информация. (С навлизането на интернет този подход се променя драстично, но това е друга тема)
  • учениците да се научат да мислят и да изразяват мислите си – това няма нужда от коментар. Човек трябва да може да обясни идеите си, и да има такива.
  • учениците да изградят предпочитания към една или друга област, в която да се развиват след средното образование – това не винаги е възможно, още повече, че доста от приложните области не се учат в училище като предмети, но все пак е нещо
  • учениците да изградят способност за комуникация – затова класовете са от по 25 човека, за да се насърчава общуването и израстването в дадена среда
  • възпитание – това е в сила най-вече от 1-ви до 4-ти клас, и до известна степен от 5-ти до 7-ми – учениците трябва да бъдат възпитавани от учителите. Те затова са педагози. Домашното възпитание напоследък показва недобри резултати, и то трябва да бъде подпомогнато от учителите.
  • високо средно ниво, без да ограничава „максимума“ – с две думи, дори най-слабите ученици да имат добро ниво на грамотност и начин на изразяване, но да се помага на най-добрите ученици да се развиват в желаната от тях насока.

Лесно е да се каже какво не е наред, и какви са целите. Обаче как да се постигнат?

  • увеличаване на заплатите на учителите до привлекателни нива – да, ама как, като бюджетът е ограничен. Ако се увеличат тези на учителите, трябва да се вземат пари от другаде. Т.е. поне докато БВП не се увеличи, това не е реалистично.
  • подобряване на материалната база – това се прави и сега, но е само козметично и не води до почти никоя от желаните цели
  • повишаване квалификацията на учителите с курсове, обучения, семинари – добре, ама след това заплата им си остава 600 лева и след 2 седмици мотивацията отново изчезва.

(Да подчертая, че тук говоря за общия случай – има учители, които изкарват достатъчно допълнителни доходи, или които се мотивират по друг начин, но това не е показателно за общото ниво.)

Добре, видяхме как не може да стане. А как да стане? Когато държавата не може да се справи с нещо, то се приватизира, като държавата налага регулации. Да, става дума за частни училища. Частните училища в Европа са 6-7 %, но там БВП осигурява възможност за по-адекватно заплащане в държавните училища. Частните училища предлагат платено обучение, което обаче не е непосилно (и в България). Освен това при добри резултати има стипендии – и то не по 20 лева на месец, а реални такива. Какво дават частните училища:

  • адекватно заплащане на учителите – така кадърните учители се конкурират за място в тези учебни заведения. И освен това, ако човек знае, че като стане учител има къде да работи за добри пари, педагогиката няма да е най-нежеланата специалност
  • добра материална база, съвременни методи на обучение
  • високи резултати – кое училище има най-добър резултат на матурата по български и литература в последните години? Американския колеж в София
  • по-висока заетост на учениците с дейности развиващи техния потенциал

В такъв случай, ако 20% от училищата са частни, то за останалите училища би имало повече бюджетни пари. Освен това летвата за средни резултати ще е по-висока. Ще има конкуренция между учителите – кой да взема повече и да бъде в по-престижно училище. В момента също има много добри държавни училища – СМГ, НПМГ, МГ Варна, и др., но нивото и в тях пада.

Що се отнася до висшите училища, там можем да дадем пример с Нов Български Университет – да, там вероятно можеш да вземеш диплома и без да учиш, но ако искаш да научиш нещо, от едни от най-добрите преподаватели, и това нещо да не е остаряло с 20 години, то НБУ е едно добро място.

Като заключение – програмите и специалностите и в частните училища трябва да отговарят на държавните регулации – т.е. едно частно училище не може да си поеме по собствен път и да се отдели от общата система на образование. Например всички държат матури. Всички учат 12 години. Всички изучават математика, природни науки, български и литература, чужд език. Т.е. ако се образУва добра мрежа от частни училища, то качеството на образованието в България ще се повиши.

8 коментара

  1. Божо, поздравления за този материал!
    Чудя се само защо не позволят на спонсори да подкрепят според възможностите си училищата, в които са завършили, например. С такива пари да може да се плащат режийните разходи или пък участията на ученици и учители в семинари и конкурси. Тогава на директора ще му останат бюджетни пари, които може да се ползват за заплати. Може спонсорски пари да отиват за ремонти.

  2. За повечето неща съм съгласен, но ще си позволя да допълня някои неща, тъй като темата е изключително важна.
    Първото по хронология е, че не е нужно в училището да бъде супер луксозно като в заведенията. Въпросът е да бъде чисто и уютно – да се чувстваш почти като у дома си. Другото, което ме притеснява, е залагането на посещение на заведение след училище… Нещо, което ние от последните соцпоколения не сме правили. Нещо, което и не е наложително, нито много препоръчително.
    Относно умението да мислиш и изразяваш мисълта си – тук нашето образование е доста закоравяло. От край време по тези земи не се стимулира собственото мнение, а дори се подтиска за сметка на зубренето, приемането на нечие чуждо мнение за меродавно и неговото преразказване. В това отношение трябват изключително сериозни реформи.
    Във връзка с възпитанието… Това също е много болна тема. За съжаление в забързаното ежедневие родителите не обръщат нужното време на децата си, а това не може да бъде замененено от учителя. Учителите трябва единствено да подпомагат родителя във възпитанието, с оглед това да сигнализират на същия за възникнали проблеми. Не би следвало да ги нагърбваме изцяло с ролята на възпитатели на децата, тъй като те ги поемат след първите седем, когато за много неща може да е твърде късно… Изключително важна е дисциплината в училище. А тя се изгражда изключително чрез уважение към учителя. Нещо, което в огромна степен липсва, поради много фактори: лошото отношение на родителите към учителите се пренася и към децата; ниските финансови възможности на учителите, респективно високи такива на някои ученици и т.н. Освен това тук бих искал да добавя и нещо, което не си споменал – огромния социален дисбаланс, който съществува между децата в българските училища. Моето мнение е, че трябва във възрастта, в която се изгражда личността, децата от едно училище да бъдат поставени на равни начала и да се съпоставят единствено по умствени способности. А това може да се постигне с налагане на строги правила за облекло (например униформи), аксесоари и прочие. По този начин се разрешават в зародиш проблеми, които могат да имат изключително сериозни последствия.
    До тук с проблемите… Сега по решенията.
    Вдигане на заплатите – може, но трябва да се премине към гръцкия сценарий. Добре изиграна пиеска, водеща до милиарди, безвъзвратно наляни в помощ на гръцкия бюджет. Сега я почват румънците, после и други. Ние обаче май за пореден път ще минем като публика.
    За подобряване материалната база – виж по-горе. Но този фактор не е от толкова голяма важност като цяло.
    Истината е, че трябва бизнесът да започне да взима нужното участие в образованието. Трябва учениците и студентите да могат да се докоснат до полевата работа. Това сега се прави в толкова нищожен мащаб, че все едно не се прави. По този начин се създава интерес у учащите, помага им се да се насочат към професионална реализация по много направления. Възможности за спонсориране на училищата има и сега, има и училищни настоятелства, но те трябва да бъдат много по-развити и ангажирани.
    Що се отнася до частните училища – това в България към момента не е показало добри резултати. Тук трябва да се коригира мисленето – аз си плащам, значи мога да правя каквото си искам. Да, да, ама не, както казваше навремето колегата Петко Бочаров. Там трябва не просто да си плащаш и да си чакаш дипломата, но да отговаряш на високи стандарти и да бъдеш достоен да посещаваш даденото учебно заведение. Това трябва зорко да бъде съблюдавано, защото в противен случай добре виждаме какво се получава…

    Стига толкова, че написах по-дълъг коментар от самия пост… 😉 В заключение само ще напиша, че поради всички гореописани причини нивото на средното образование падна драстично в последните 5 години, а това неминуемо подкопава и нивото на висшето образование. Излишно е да се впускам в коментар дали трябва да има толкова много университети, с неприсъщи за тях специалности и отворени позиции за нови студенти. Изобщо темата за образованието е толкова обширна, че можем да си изпочупим клавиатурите и пак няма да стигнем до края. Знам само, че трябват много спешни и драстични реформи, както в много области от българския живот. Тези реформи до голяма степен са непопулярни, затова министрите не смеят да ги прокарват, но са задължителни, ако искаме да запазим светлинка за своето бъдеще като нация, а бъдещето са нашите деца. Едно поколение вече е изгубено и това не е никак малко, затова дано следващите бъдат спасени…

  3. Мда 🙂

    За материалната база и аз отбелязах, че не е чак толкова важна. Примерът със заведенията беше просто пример – и аз не съм ходил след училище там (ходих да играя warcraft, (нe wow) но тва е друга тема 🙂 )

    За частното образование – американския колеж е пример, че не си чакаш дипломата само. Както казах – най-високи резултати на матурите. Там се полагат доста повече усилия, отколкото в други училища.

    И да – колкото повече се бави промяната в образованието, толкова по-трудна става тя. Защото днешните ученици утре ще са учители, и няма да можем да очакваме от тях да си вършат качествено работата.

  4. Всъшност целите остават скрити. А може би са много ясни :колкото по-малко разбира едно същество , толкова по-лесно се управлява !

  5. Дългосрочната цел може би е това, да. Но реших да не навлизам в конспиративни теории. 🙂

  6. Това работеше преди 20+ години, когато източниците на информация бяха малко и лесно манипулируеми. В днешно време е немислимо (освен в Китай до известна степен) нещо да остане скрито-покрито. Тук няма чак такава конспирация, а просто цари безхаберието и максимата ‘абе то кое ни е наред, че това…’. И на това все някога трябва да се тури краят…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *