Тази сутрин както си вървях, в главата ми влезе песента на Мишо Белчев – Булевардът. И особено в светлината на вчерашните задръствания заради концерта на AC/DC, съсипах хубавата песен, написвайки следния текст:
Под гора от колите ни гъста
дреме непроходим тротоар
на разсъмване няма задръстване
за петнайсет минути макар.
Тези автомобилни отряди
хладнокръвно убиват деня,
и стоят в суматохата склещени,
мърдат метър, и пак стоят.
Аз ги имам за безполезни
тез продажни ченгета на пост.
Без причина, със палка протегната
да ме спират на Орлов мост.
А ме псуват милион тарикати,
Бизнесменов, Бакшишов, Петров.
Но задръстени на ректората
скоро няма да стигнем Орлов.
Булеварда, задръстен от вчера,
аз разменям за Шан-з-елизе.
Като стигна у нас ще намеря
топла бира и старо мезе.
Този факт е световно известен,
че по Руски коли не вървят –
там стоят в суматохата склещени,
мърдат метър, и пак стоят.
One comment