Няма значение как гласуваш?

Тези избори изглеждат като провал. На всеки два часа някой пуска линк към поредния сгрешен протокол, подсказващ за некомпетентността на СИК, ОИК, ЦИК. Медиите също се надпреварват коя да публикува повече и по-разнообразно сгрешени протоколи. Дневник обобщава множеството проблеми (макар в края на статията грешно да е отбелязано, че DDoS атаката е попречила на предаването на протоколите), Капитал показва нечетим протокол пълен с грешки. Общо взето, пълните с грешки протоколи и хаосът в Арена Армеец направиха да изглежда незначителен първоначално изглеждащия като потенциален проблем сутрешен срив в сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР. Всъщност след всичко това, у нас остава едно усещане, че резултатите нямат нищо общо с това как сме гласували. Дали причината за това са съзнателни манипулации, грешки от преумора или просто неграмотност, няма значение. А кое е най-лошото? Че макар че сега разбираме за мащаба на несъответствията, те винаги са били такива. Сега мащабът изглежда по-голям благодарение на това, че ЦИК публикува резултатите и на това, че повече хора „се ровят“ из протоколите (които ЦИК и преди е публикувала). Всъщност, както отбеляза Нервната акула: Всъщност изборите се случват така през последните 26 години — Нервната А. (@nervnata) October 30, 2015 Не просто резултатите се разминават с реалността. По-важното е, че аз не съм сигурен дали гласът ми е преброен. И дали моето разхождане до секцията е имало смисъл, след като на друга партия са дописани едни 50-100 гласа. И въпреки, че чувалите все още са тук (макар че кой знае – чух история за човек, който изхвърлил половината бюлетини, да не му тежат), то никога досега при установяване на нередности не е следвало нищо. Поне не ми е известно да има касирани резултати в секции, промяна на крайния резултат, глобени членове на комисии и други на теория възможни решения. На теория хартиеното гласуване дава всички гаранции –

Continue reading

Да си купиш страх

Вчера сайтът на ЦИК беше паднал за известно време. Информационно обслужване, фирмата, обслужваща изборния процес, излезе с разяснение на причината – масирана DDoS атака срещу сървърите ѝ (както и срещу сайтовете на МВР и ГРАО). Половин милиард заявки за 10 часа, идващи от компютри от цял свят, като в пикови моменти са стигали до милиони заявки в секунда. Заявките са били толкова много, че услугата CloudFlare, чиято цел е да спира такива атаки, също в началото не е успяла да филтрира достатъчно трафик. И предишни години по избори е имало атаки срещу сайта на ЦИК, но в доста по-малък мащаб и не са били усещани. Тук трябва да отбележа, че освен, че бях в течение със случващото се, нямам повече информация от описаната в публикацията на ИО. И разсъждавам като страничен наблюдател. Защо му е на някой да атакува сайта на ЦИК, и то толкова масирано и добре координирано? Докато DDoS атаки срещу сайтове на корпорации имат директен ефект върху приходите им, и те губят пари за всяка минута, в която сайтът им е паднал, то с информационния сайт на ЦИК случаят не е такъв. Всъщност на сайта на ЦИК има две важни неща – телефони за сигнализиране на нередност (които могат да бъдат намерени в кеша на гугъл, както и в кеша на CloudFlare, както видяхме) и новини. Очевидно липсата на сайт на ЦИК не смущава изборния процес. Само че когато по време на референдум за електронно гласуване сайтът на ЦИК падне, това генерира страх у хората. Не без помощтта на някои медии, които рано-рано излязоха с тези като „Сайтът на ЦИК падна, представете си какво ще е, ако има електронно гласуване“. Разбира се, погледнато рационално, нещата нямат нищо общо. Ако сега някой DDoS-не и събори този блог, това ще значи ли нещо за електронното гласуване? Не. Работата е

Continue reading

Против хартиеното гласуване

Да приемем, че тепърва ще въвеждаме хартиено гласуване и аз съм поредният, който решава да си напише мнението по темата. Защо трябва да сме против въвеждането на хартиено гласуване? Не е сигурно, че резултатите ще отговарят на гласа на хората. Има опасност от много човешки грешки – при броенето, при попълването на протоколите, при изпращането им. Не може да имаме доверие в система, в която нашият глас зависи от няколко уморени преброители. Могат да се правят манипулации. Дори броенето да е извършено правилно, крайният резултат ще зависи от няколко човека, които обединяват протоколите. Няма как да сме сигурни, че това, което е преброено е наистина това, което излиза във финалния протокол. Скъпо е. Милиони бюлетини трябва да бъдат разпечатани, на хиляди хора трябва да се плати участието в комисии. За да бъде наблюдаван процеса, десетки НПО-та ще харчат пари, за да проверяват всяка стъпка. Това е огромна сума пари. Много лесно някой може да бъде принуден да гласува против волята си. Чрез „индианска нишка“ с бюлетини, или дори като гласуващият бъде накаран да си снима бюлетината, преди да излезе от тъмната стаичка. Да, след снимката той може да направи бюлетината невалидна, но така няма да е изразил гласа си. А при последващото преброяване този, който е инструктирал другите как да гласуват, по косвени белези (място на печата, поставяне на хикса) може да установи, че сниманата бюлетина след това е била направена невалидна и това да има последствия за гласувалия. Тайната на вота не е гарантирана. Няма как да сме сигурни, че няма скрита камера в тъмната стаичка. Ако трябва да се прави одит на всяка секция, това ще е още по-скъпо. Също така кой гарантира, че пликовете са напълно непрозрачни, или че някой не следи за реда на пускането в кутията? Не може да се гарантира, че един човек гласува

Continue reading

До Реформаторския блок

Не съм гласувал нито за ДСБ, нито за ДБГ, нито за СДС (нито за Репуц). Гласувал съм за Реформаторския блок. И е трагично как не могат да се разберат за „етажната собственост“. Кой не бил платил за асансьор, кой трябвало да е съдомоуправител, кой искал да строи на калкан, кой не искал да санира, кой на кого срал в гащите. И вместо да изглежда като „ново строителство“, изглежда като панелен блок с пенсионерки, които се кълнат една друга през терасите, макар и вече да не помнят защо. Не ме интересува кой го е страх от Костов, кой иска вицепремиерски пост, кой иска да превзема блока, кой иска да се изявява по медии и фейсбук и дори кой е предложил Лукарски. Тази елементарност, дребнавост и липса на елементарно доверие са разграждащи. Те разбира се са синдром както на РБ, така и на немалко от избирателите им, които обаче не са на власт и могат по-лесно да се „отцепят“. Може би и аз изглеждам дребнав, но не съм. Окей съм с участието им в коалицията, приемам компромисите, които са направили с коалиционните партньори (защото с 23 депутата няма как да е на твоето за всичко). Приемам и атаките от Пеевските медии като положителен знак, че може би наистина искат да реформират нещо. И съм съгласен, че вътрешните разногласия са здравословни и нормални. Когато обаче в основата има доверие и умение да се води диалог. И не се преминават някои граници. А не когато двама депутати от една парламентарна група сядат в двата края на студиото и не си говорят, щото „мама каза да не си играя с теб“ (и не, не ме интересува кой е виновен за това, дали Кунева или Караджов; само по себе си е абсурдно). Та, „господа реформатори“, бих искал да ви дойде акълът. Да се сетите, че няма

Continue reading

По-добре нови избори?

Извинете твърде политическия коментар. Но политическата обстановка е трагична (не че това е нещо ново) – гледаме разни театрални постановки озаглавени „преговори“ в последните дни, които могат да се обяснят или със сценарий на ГЕРБ и РБ да се покарат, покарат, пък да направят коалиция с Патриотичния фронт (партия тип Атака, но с още повече агенти на ДС), или с едноличен такъв сценарий на ГЕРБ, или с подготовка за едно правителство на малцинството на ГЕРБ, с подкрепа на ДПС и ББЦ (и двете партии заявиха такава, а в замяна най-вероятно ГЕРБ ще обещае, задкулисно, да не пипа хората на ДПС, които в момента са назначени в администрацията). Колкото и да е добре РБ да е във властта, за да осъществи крайно-належащите реформи (ако наистина има такива намерения), колкото и да няма как това да стане без ГЕРБ, като най-голямата партия в момента, ми се струва, че конфигурацията на парламента (подреден така от скромните 46% от избирателите) е твърде неблагоприятна. И докато Патриотичният фронт изглежда като удобно допълнение за събиране на мнозинство, нито приоритетите ѝ, нито агентурният ѝ състав изглеждат съвместими с РБ (особено с НПСД) и дори с ГЕРБ. Не само това, ами стабилността в подкрепата на ПФ е доста несигурна. Да, обикновено ГЕРБ си купува допълнителните депутати, но не пречи да стане и обратното. И мисля, че е по-добре, в дългосрочен план, театърът да бъде прекъснат, и да се отиде на нови избори. Докато избирателите се разберат кой и как всъщност искат да управлява. И докато изпълнителната власт, съставена от смислена и прозрачна коалиция, започне да може да смята без калкулатор има ли достатъчно парламентарна подкрепата. А защо пак избирателите да носят отговорност? Защото това е една важна характеристика на демокрацията – управлението е точно толкова добро, колкото са избирателите. „Ама не искаме да плащаме за нови избори“, ни

Continue reading

Радикални изборни предложения

Задължителното гласуване, което обсъдих наскоро, е една евентуална промяна на изборното законодателство, за която има дебат и дори желание от страна на обществото. Но нека разгледаме малко по-радикални, дори може би абсурдни предложения. Ако в бюлетината има нулева опция „Никой от изброените“ (особено в комбинация със задължително гласуване), можем да получим точния процент на гражданите, които не харесват никое от предложенията. При избори за парламент, това би значело, че, например 20% от гражданите са убедени, че не припознават никоя партия. Тези 20% могат просто да бъдат разпределени между партиите, влезли в парламента. Но вместо това може да се изберат служебни депутати – с лотария на ГРАО и ЦИК. Ако например процентите за „Никой от изброените“ съответстват на 25 депутатски места, то ЦИК и ГРАО теглят с лотария 25 пълнолетни граждани. Всъщност, повече, защото дори изтеглен, гражданинът не би трябвало да е длъжен да стане депутат. Лотарията се тегли, докато се намерят 25 желаещи. Може да се сложи таван на тази бройка, за да няма хаос. И би трябвало партийни членове до месец преди изборите да не се допускат (те ще удостоверяват това с декларация). Така избирателите съзнателно ще слагат напълно случайни хора в парламента. Те не че сега не го правят така или иначе, де. Би ли работило това? Може би някои от тези „свободни“ депутати биха били „приобщени“ към някоя парламентарна група (с финансови или други стимули), но някои могат и да не бъдат. Като говорим за парламентарни групи, друго предложение, което всъщност изобщо не е абсурдно, е отпадането на бариерата от 4%. По този начин партиите, получили достатъчно гласове, за да вкарат 1 депутат, ще вкарат такъв. Това вече е реализирано в Холандия, Финландия, Португалия, и не изглежда да е особен проблем. Да, има 6-партийни коалиции, но на кого му пука. А така непредставените в парламента граждани ще

Continue reading

Реформатори или…?

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“. Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“). Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати). Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината. А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ –

Continue reading

Задължително гласуване?

Да обсъдим задължителното гласуване. И не защото някой си бивш червен лидер или някой президент го е предложил, а по принцип и по същество. Можем да започнем с прочитането на аргументите „за“ и „против“ в английската уикипедия. Да ги обобщя: задължителното гласуване дава повече легитимност на избраните, намаляват външните фактори върху изборните резултати, избирателите имат пак свободата да не изберат никой от кандидатите, намалява силата на партиите с влияние върху определени групи хора, поставя пред избирателя въпроса „кой предпочитам да управлява страната?“ вместо „да гласувам ли?“, стимулира интереса към политическите събития. Съществува и корелация между задължителното гласуване и равното разпределение на богатството (според GINI коефициента). От друга страна задължителното гласуване превръща едно право в задължение, отнема от свободата на гражданите, нарушава се правото на свободна воля, освен това ниската избирателна активност не значи непременно апатия или неодобрения – тя може да значи и мълчаливо одобрение на системата. С известно приближение можем да кажем, че аргументите „за“ са практически, а тези „против“ – философски. Но когато ни кажат „не трябва едно право да се превръща в задължение“ не бива да клатим глава, убедени, че това звучи много интелигентно и сигурно е вярно. А когато си позволим да говорим за свободата и нейното отнемане, е хубаво да сме подготвени по темата. Без да го привеждам като стойностен аргумент, все пак не мога да не спомена, че има и други права, които са превърнати в задължения – здравното и пенсионното осигуряване, например. Като граждани имаме и доста задължения, от които нямаме право да избягаме – плащането на данъци, притежанието на личен документ, призовките от прокуратурата. С какво гласуването се различава съществено от тях? Неспазването на това задължение би било административно нарушение, за разлика от укриването на осигуровки, което е криминализирано. Но няма значение – както казах, това не е аргумент, а просто изреждане

Continue reading

Няма да гласуваш?

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно: „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него. „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време. „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че

Continue reading

Не гласувайте за Дядо Коледа!

Предстоят избори и реших да напиша тази публикация, за да ви предупредя да не гласувате за Дядо Коледа. На пръв поглед изглежда, че той е харесван от всички и е подходящият човек, който ще оправи България, но всъщност това изобщо не е така. Да започнем от това какъв е. Възрастта му показва, че е стар кадър на системата. Не може да ме убедите, че толкова години ще бъде оставен да си разиграва коня (или по-точно – да си разиграва елена), ако не беше в нерегламентирани връзки с елита. А и обърнете внимание на червения костюм. С него Дядо Коледа най-нагло парадира с комунистическата си принадлежност. Освен това той дълги години прокарва интересите на една американска бутилираща компания, която няма да назоваваме, но всички се сещате. Този бих казал безочлив лобизъм води до влошено здраве на децата ни, но Дядо Коледа това не го интересува – достатъчно е да прибере комисионните си! Злите езици говорят, а и някои вестници вече писаха, за не до там светлата страна на този човек. На всички е известна неговата любовна връзка с много по-младата от него Снежанка. Публична информация е и фактът, че е известен на полицията за множество влизания с взлом. Малко хора обаче знаят за другите му прегрешения – не декларира доходи и имоти, въпреки, че очевидно притежава фабрики и работилници. Има слухове и че е разследван от Интерпол за използване на различни самоличности (Санта Клаус, Дядо Мраз, и други), но все още няма официална информация по въпроса. Целта на кандидатурата му тук прозира ясно – с получения имунитет ще избяга от съдебно преследване. За хората, които харесват дейността му имам няколко факта – действията му са изцяло кампанийни. Просто аудиторията е друга. Докато останалите партии раздават кебапчета, той раздава играчки. Но подходът е същият – еднократна инвестиция, която да му осигури после

Continue reading