Posts tagged избори

Задължително гласуване?

23

Да обсъдим задължителното гласуване. И не защото някой си бивш червен лидер или някой президент го е предложил, а по принцип и по същество.

Можем да започнем с прочитането на аргументите „за“ и „против“ в английската уикипедия. Да ги обобщя: задължителното гласуване дава повече легитимност на избраните, намаляват външните фактори върху изборните резултати, избирателите имат пак свободата да не изберат никой от кандидатите, намалява силата на партиите с влияние върху определени групи хора, поставя пред избирателя въпроса „кой предпочитам да управлява страната?“ вместо „да гласувам ли?“, стимулира интереса към политическите събития. Съществува и корелация между задължителното гласуване и равното разпределение на богатството (според GINI коефициента). От друга страна задължителното гласуване превръща едно право в задължение, отнема от свободата на гражданите, нарушава се правото на свободна воля, освен това ниската избирателна активност не значи непременно апатия или неодобрения – тя може да значи и мълчаливо одобрение на системата.

С известно приближение можем да кажем, че аргументите „за“ са практически, а тези „против“ – философски. Но когато ни кажат „не трябва едно право да се превръща в задължение“ не бива да клатим глава, убедени, че това звучи много интелигентно и сигурно е вярно. А когато си позволим да говорим за свободата и нейното отнемане, е хубаво да сме подготвени по темата.

Без да го привеждам като стойностен аргумент, все пак не мога да не спомена, че има и други права, които са превърнати в задължения – здравното и пенсионното осигуряване, например. Като граждани имаме и доста задължения, от които нямаме право да избягаме – плащането на данъци, притежанието на личен документ, призовките от прокуратурата. С какво гласуването се различава съществено от тях? Неспазването на това задължение би било административно нарушение, за разлика от укриването на осигуровки, което е криминализирано. Но няма значение – както казах, това не е аргумент, а просто изреждане на прецеденти, с които вече сме се съгласили, заради тяхната практичност.

Но да се върнем на правата и на свободата. (Ако смятате, че „от какъв зор ще ме карат насила да им гласувам“ е достатъчно дълбоко твърдение, може да пропуснете следващите редове). Дори либертарианците са съгласни, че когато си част от някаква общност, по подразбиране губиш част от свободата си, в замяна на ползите от принадлежността към общността. Имаш избора да не принадлежиш към тази общност – да станеш отшелник, например. Тогава би имал цялата свобода, но не би имал многото удобства и възможности, които ти дава принадлежността към общността. Та, когато е гражданин на една държава, човек автоматично губи част от своята свобода. Тук ще използвам дихотомията на Хегел, Берлин и Фром – има два вида свобода – негативна (свободата от) и позитивна (свободата да). При участието ни в общност (общество), губим основно от негативната свобода – свободата от външни ограничения. Когато сме задължени да плащаме данъци; когато нямаме право да вдигаме шум след 22ч; когато трябва да гласуваме; когато сме длъжни да се явим в полицията, когато бъдем повикани, е накърнена, макар и малко, нашата свобода от външни влияния – някой отвън ни диктува какво да правим, и ние не можем (или не трябва) да не се „подчиняваме“. Но отнемането на негативната свобода не непременно пречи на позитивната свобода – т.е. свободата да развием потенциала си. Нито осигуровките, нито задължителното гласуване ограничават нашата възможност да се развиваме като музиканти, хореографи, адвокати или програмисти; нито шанса да бъдем будисти, кришнисти или джайнисти и да развием духа или тялото си.

Така че нека не вдигаме шум до небето, че отнемат свободата ни и никой не може да ни задължи да гласуваме. Тази част от свободата си вече сме я дали, срещу включването ни в обществото, а и тя не ни пречи по никакъв начин да се развиваме и да правим каквото смятаме за добро за нас.

Освен това никой не ни кара да избираме партия – дори да не съществува отделна опция „никой от изброените“, такава може да се избере чрез пускане на невалидна бюлетина. Това не изисква нито да избираме между хора или партии, от които не харесваме никого, нито да се интересуваме кое е по-малкото зло – имаме пълната свобода да дадем негативен глас или да не дадем глас. Просто трябва да се разходим до урната.

Дотук с философията. Може би ще кажете, че задължителното гласуване няма да реши проблемите – нито ще промени партиите, така че да привличат повече избиратели с идеите си, нито ще поправи причините за купуването на гласове и контролирания вот. И ще сте прави. Както и ще сте прави, че вдигането на акциза на цигарите няма да намали катастрофите по пътищата. Именно защото нито има такава цел, нито се очаква да го направи. Целта е да повиши участието, за да елиминира несъразмерния превес на тези, които по-лесно биват мотивирани или манипулирани да гласуват за една или друга партия. Дали това ще доведе до промени в партиите е тяхна работа. Дали ще доведе до промени у лесно манипулираните избиратели, също е тяхна работа. Със сигурност имат свободата да изберат, и ние не е редно да им се месим.

Всички практически проблеми пък имат решение. Ако не сте в града си в деня на изборите (и ако няма електронно гласуване), то или с предварителна заявка, или с бележка от РПУ-то, където сте, проблемът е решен. Как ще се глобяват хората? Съставя им се АУАН (акт), на глобата на който се трупат лихви. Все едно имате акт за пътно нарушение. След това държавата все някога ще си поиска парите, с лихвите.

Задължителното гласуване, както и всяка друга мярка, не е панацея. Но за обществото ни има две опции – или го оставяме плавно да се подобри (или разгради?), или опитваме да катализираме подобренията чрез комбинации от мерки. Задължителното гласуване е една такава опция, която може и да бъде катализатор в решаването на някои проблеми.

Share Button

Няма да гласуваш?

24

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно:

  • „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него.
  • „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време.
  • „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че е), и доколкото те са по-близки до твоите. Това достатъчно ли е? С известно приближение – да.
  • „Всички са маскари“ – може би изглежда, че всеки кандидат или партия търси изгода, и че всички ни обещават неща, които няма да изпълнят. И това най-вероятно наистина е така. И срещу всеки кандидат може да се извади поне един аргумент. Само че имай предвид, че не избираме изпълнителната власт в рая, и няма как кандидатите да са чисти като сълза. Замисли се, ако ти беше кандидат, как би изглеждал в очите на избирателя – щеше ли да може да се скалъпи някой компромат, щеше ли някой да ти повярва, че го правиш с цел различна от финансовата изгода? Не се доверявай на никой политик, но не търси ангели в листите, за да гласуваш за тях.
  • „Изборите не променят нищо“ или „Всички са еднакви“ – това, за щастие, няма как да е вярно. Има разлика между кандидатите и партиите им. Разликата не е между „доброто“ и „злото“, не е „от небето до земята“ и може би не е прекалено голяма. Но я има. И ако едните са само с 5% по-кадърни и с 6% по-некорумпирани, пак има смисъл да бъдат предпочетени. Защото изборите променят нещо – ако след „виденовата зима“ всички бяха сметнали, че изборите не променят нищо, и на власт отново беше дошла БСП, дали щеше да се справи с държавата, която преди 2 месеца беше довела до фалит? Ако изборите нямаха значение, и през 2005-та година Атака имаше мнозинство в парламента, сега щяхме ли да сме в ЕС, щяха ли фирмите да имат огромен пазар за стоките си, а гражданите – за труда си? Гласувайки за нещо дори с 5% по-добро от другото, може да допринесеш за 5% по-добра държава. От друга страна, Хитлер е избран с избори. Това е една промяна към по-лошо, но все пак промяна, която идва да покаже, че изборите имат значение.
  • „Тези избори нямат значение“ – дали ще са европейски, президентски или кметски, все някой се намира да каже, че те не са важни. „Евродепутатите какво ще направят за България“; „президентът какви правомощия има“; „кметът най-много да сложи нови плочки“. Евродепутатите са важни, и то не само защото показват вътрешното политическо съотношение, а и защото определят дали Европа ще има лява или дясна политика – дали ЕНП или ПЕС ще имат повече места в ЕП ще рефлектира обратно върху нас в следващите години. Президентът може и да няма правомощия, но дали ако бяхме избрали кандидат на БСП, през лятото щеше да има подкрепа за гражданското общество от страна на президентската институция? Ако на предишните избори беше избран Сидеров, нямаше ли да се изложим пред всеки международен партньор? А кметът – всичко от плочки, през улици и паркове, до култура в общината, зависи от този избор.
  • „Един глас, с него и без него, все тая“ – процесите в обществото стават в мащаб. Винаги опитвай да обмисляш реалността при условие, че всички мислеха като теб. И не, това не е клише от естрадна песен – общественото съзнание зависи от съзнанието на всеки негов член. Така че твоят глас има значение, макар и в по-абстрактен смисъл.
  • „Не искам да нося отговорност за това кой управлява“ – ти носиш така или иначе. Ако гласуваш, заради гласа си, ако не гласуваш, заради недаването му. Така че от това измъкване няма, а и е хубаво да не бягаме от отговорност, колкото и споделена да е тя.
  • „Няма смисъл, след като моят глас ще се неутрализира от един цигански глас, купен с 10 лева“ – циганският глас ще бъде купен така или иначе. Ако не го неутрализираш с твоя, инвестицията в него ще се оправдае, правейки инвеститора доволен. Гласувай, за да им прецакаш инвестицията.

Така че – да гласуваме. И да осмислим нещата така: не гласуваме за „по-малкото зло“, а за едно бъдеще, което ще е дори малко по-добро от това, което би било, ако не гласуваме.

Но…това е само началото, основата. Гласуването е само едно от нещата, които като граждани можем да направим, за да живеем малко по-добре. Твърде нужно е да сме активни граждани не само на избори. Но да започнем от изборите.

Share Button

Не гласувайте за Дядо Коледа!

2

Предстоят избори и реших да напиша тази публикация, за да ви предупредя да не гласувате за Дядо Коледа. На пръв поглед изглежда, че той е харесван от всички и е подходящият човек, който ще оправи България, но всъщност това изобщо не е така.

Да започнем от това какъв е. Възрастта му показва, че е стар кадър на системата. Не може да ме убедите, че толкова години ще бъде оставен да си разиграва коня (или по-точно – да си разиграва елена), ако не беше в нерегламентирани връзки с елита. А и обърнете внимание на червения костюм. С него Дядо Коледа най-нагло парадира с комунистическата си принадлежност.

Освен това той дълги години прокарва интересите на една американска бутилираща компания, която няма да назоваваме, но всички се сещате. Този бих казал безочлив лобизъм води до влошено здраве на децата ни, но Дядо Коледа това не го интересува – достатъчно е да прибере комисионните си!

Злите езици говорят, а и някои вестници вече писаха, за не до там светлата страна на този човек. На всички е известна неговата любовна връзка с много по-младата от него Снежанка. Публична информация е и фактът, че е известен на полицията за множество влизания с взлом. Малко хора обаче знаят за другите му прегрешения – не декларира доходи и имоти, въпреки, че очевидно притежава фабрики и работилници. Има слухове и че е разследван от Интерпол за използване на различни самоличности (Санта Клаус, Дядо Мраз, и други), но все още няма официална информация по въпроса. Целта на кандидатурата му тук прозира ясно – с получения имунитет ще избяга от съдебно преследване.

За хората, които харесват дейността му имам няколко факта – действията му са изцяло кампанийни. Просто аудиторията е друга. Докато останалите партии раздават кебапчета, той раздава играчки. Но подходът е същият – еднократна инвестиция, която да му осигури после дълги години облажване с нашите пари. А и в неговото предприятие нещата не са толкова розови, колкото ни ги представят продажните медии. Малко са критиците, които отбелязват лошите условия на труд на служителите му – работи се при много ниска температура и служителите биват карани да работят много повече от обявеното работно време, но без допълнително заплащане.

Платените журналисти се опитват да ни убедят, че въпреки напълно компрометираната му личност, Дядо Коледа може да бъде проводник на някои добри политики. Това е една голяма лъжа. Първо, Дядо Коледа е известен с незаконното си подслушване и следене – всяка година той получава информация по различни канали, вкл. незаконни СРС-та, за поведението на децата ни.

Икономическата му политика също ще бъде пагубна – с ежегодните си, масови подаръци той дълги години е забавял икономическия растеж и е задушавал малкия и средния бизнес. Както знаем „няма безплатен обяд“, и бизнесът добре знае това, защото плаща със залежали стоки и липса на работа, докато Дядо Коледа използва позициите си за да раздава своите играчки и печели от комисионни за лобизъм и реклама. Напълно порочна практика, от която страда българският предприемач.

Електронното правителство ще видим през крив макарон – Дядо Коледа продължава да използва остарялата си система с хартиени писма и папки. И въпреки, че обяви, че приема и електронни писма, това е само проформа – след това те се разпечатват и влизат в хартиения процес. Не можем да очакваме от такъв човек да разбира ползите от електронната администрация. Дори и на „зелените“ избиратели няма как да е симпатичен – камери на няколко телевизии са го снимали как налага своите елени, за да се движат по-бързо, а насилието над животни е подсъдно в нормалните западни държави.

Това са фактите. Всеки сам да си направи изводите, но моят апел е да не гласувате на 12-ти за Дядо Коледа, защото той е просто поредният, който иска парче от баницата. И скрит зад добре полиран медиен имидж ще доведе страната ни до нови беди.

За съжаление Дядо Коледа не е изключение – всички, които ни се предлагат, също са напълно компрометирани и са доказани престъпници. Оставени сме в една патова ситуация, в която нямаме избор. Като че ли самият дявол е пратил своите демони да се кандидатират. Къде са честните българи в листите? Къде са младите? Щом червени лобисти със съмнителен бизнес и неясни политики са единственият избор, не виждам как ще се оправим.

И моля, не обявявайте това за черен пиар. И не ме обявявайте за негативен и скептичен. Просто събирам на едно място информация за личност, която само си мислим, че познаваме.

* публикацията може да съдържа следи от ирония

Share Button

Гласуваме „против“

9

Преди няколко дни написах, че ще гласувам против ГЕРБ, защото (наред с всичко друго), не са въвели електронен подпис в новите лични карти. Няколко човека коментираха, че всъщност не може да се гласува „против“ на парламентарни избори. Само че ние гласуваме „против“ от край време. Въпреки, че често се опитваме да убедим себе си, че гласуваме „за“ някого или нещо. 2001-ва хората гласуваха за царя, но гласуваха и против Костов. После гласуваха против царя (иначе как БСП ще спечели избори?), после гласуваха против БСП. Гласуващите за Атака социолозите ги водят „протестен вот“, т.е. те гласуват против всичко и всички.

Защо гласуваме против? Естествено защо – „всички са маскари“. Но изглежда някои са повече маскари от другите.

Само че в момента сме в особено кофти ситуация – има две парии, против които иска да гласува средностатистическият гласоподавател. Едните са ГЕРБ, защото … така. Защото са ченгета, направиха хората бедни, увеличиха корупцията. Дали това е така наистина – аз не твърдя. Но при всички положения най-прясно се помнят глупостите на ГЕРБ, и затова най-логично е да се гласува против тях. Обаче да не забравяме, че трябва да се гласува и против БСП. Защото са комунисти. Защото им спряха еврофондовете. И защото са комунисти. Ония същите, дето разсипаха България за 45 години. И през виденовата зима. Използвам клишета нарочно, за да илюстрирам електоралната дилема.

А, и разбира се трябва да гласуваме и против ДПС, то се знае. Защото са етническа партия и защото са мафиоти. Един експерт имаха (хидроинженер), и той се оттегли. Атака пък е само за онези, дето викат много и си слагат знамена по терасите. И искат да не сме в ЕС. И да няма европейски инвестиции и свободна търговия. Ама това са глупостите на икономистите, ти дай знамената. Но по принцип сме и против Атака, щото Слави каза, че Волен е луд.

Сините ли? То само Костов остана. А как да гласува човек за Костов – той, както знаем, е виновен. За всичко. Глупости са това, че бил направил важни реформи в здравеопазването и образованието. Костов е виновен, всяко дете го знае това. А за Кунева пък да не говорим. Събра бившото НДСВ. Тия същите, против които вече сме гласували веднъж. Няма значение кои са точно. А и има комунистически връзки. Няма да ме вземете насериозно, ако не напиша, че е „Пръмова“. Трябва и против нея да се гласува.

И какво остана? Някакви партийки, дето така или иначе няма да влязат в парламента и никой не ги знае какви са. Зелените, може би? Какви пък са тия. Никой не ги знае, сигурно нямат управленски опит. А, да, това е един готин парадокс. От една страна не искаме „сульо и пульо“ да управляват, защото ще вземат да съсипят нещо, както нямат опит. От друга страна всички, дето имат опит, са от лошите, щото са крали вече.

И какво остана? Стандартният начин за гласуване „против“ на българина е като не гласува. „Е*ал съм им майката, няма да им гласувам“. Само че като не гласува, човек няма как да гласува „против“. Защото сметката се прави без неговия глас. Броят депутати и броят министри не намалява в зависимост от избирателната активност. Дали това не трябва да се промени е друга тема.

Затова, ако искаме да гласуваме кадърно „против“, трябва да помислим. Не искаме да има правителство на БСП и ДПС. Не искаме и правителство на ГЕРБ и БСП. Но не искаме и само на ГЕРБ. Значи трябва някой с малко повече акъл от „милиционерите“ да има лостове. Да дава акъл. Поне за мен има три опции за това. Кунева, Костов и Зелените. Около Кунева има кадърни хора. Костов не е чак толкова черен, а и няма да е на власт – само ще дава акъл. А той има какво да даде. Зелените пък е крайно време да влязат в парламента, както в „нормалните западни държави“. Най-малкото за да има адекватна политика спрямо много обсъжданите теми за застрояването на горите и зелената енергия. От тези трите партии Кунева (така де – България на гражданите) се очаква да събере най-много гласове, поради което е по-вероятно да стане някакъв вид партньор на ГЕРБ, и да ги вразумява, когато правят глупости. Аз не съм взел решение, но тези 3-те изглеждат най-смислените опции. Най-малкото защото най-отдавна са правили „лошите“ си неща, и най-малко трябва да гласуваме „против“ тях.

Това са доста общи разсъждения, но картината е такава – колкото и да ни се иска с магическа пръчка да получим невероятни, алтруистични управляващи, това няма как да стане, затова дайте да балансираме нещата. Като гласуваме „против“.

Share Button

Пост-партийната ера

5

Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ?

Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя – просто не съм компетентен. Партиите имат и/или намират експерти. Но тези експерти са твърде малко и може да им се въздейства по всевъзможни начини (финансово, например). Освен това тяхното мнение може да бъде игнорирано. Как да решим този проблем?

Ако има национална база данни, съдържащата образованието и опита на всеки човек, то ще бъде лесно да се направи електронно допитване до всички ИТ специалисти за електронното правителство или за ACTA, до всички геолози за шистовия газ, до всички строителни инженери за магистралите и до всички икономисти за фискалната политика. Не всеки от тях е достатъчно кадърен и не всеки от тях е заинтересован от проблема. Но тъй като извадката е голяма, достатъчно хора биха взели отношение, и накрая мнозинството ще вземе решение. Без да може да се влияе на всеки поотделно, защото 1. ще бъде анонимно 2. има прекалено много участници – трудно се подкупват 2000 човека. Технологията позволява всичко това да се случи още сега, и предполагам в Естония ще стане в близките 5 години.

Но дори при този сценарий, партии все още са нужни. Много решения не са просто експертни – те обхващат няколко сфери, често включващи правната и икономическата. Много решения представляват нагласите на мнозинството, но не са най-добри за него (защото хората нямат представа какво искат), а други решения не представляват мнението на хората, но след време се оказват много добри за тях. Всъщност, макар и това да е така, този аргумент е лош. Хората колективно не знаят кое е добре за тях, но защо двама-трима човека, най-често случайно попаднали в парламента, да знаят?

Способни ли са хората да движат една държава без да използват посредници? За момента единственото нещо, което хората казват, използвайки интернет, е „Не“ – „Не на АКТА“, „Не на шистовия газ“, „Не на промените в закона за горите“, „Не на режима на лидера Х“. А за конструктивната част протестиращите изпращат делегация от няколко човека, които да предложат решение – т.е. отново посредници. Засега обществото може да казва само „Не“, но не и да предлага, не и да взема по-сложни решения. Може би наистина трябва да има хора, на които да се плаща, за да правят предложения, да анализират състоянието и да вземат по-сложните решения? Дали ако ги няма няма да настане анархия, защото никой няма да има време и желание да участва пряко в държавните дела? Може това е така в момента или ако „новата система“ се въведе рязко. Но като при всеки процес и тук има еволюция – с времето мнозинството ще разбере, че случващото се с него зависи от самото него, и ще започне да бъде по-внимателно и по-съсредоточено. Първоначалните грешки ще доведат до оптимизиране на процеса.

Във всеки бизнес, информационните технологии позволяват елиминираме човека по средата, като по този начин се спестяват разходи и усложнения в процеса. Защо да не стане същото и с демокрацията – демокрация без посредници би била една по-добра система. Това разбира се трябва да стане постепенно, и за да стане, трябва политиците да приемат задачата да се самоизолират бавно, докато накрая станат излишни в една безпартийна система. Ще бъде нужно постепенно включване на „широката общественост“ в държавните дела, за да се тренира тя за момента, в който всичко ще се върши от нея, пряко. Тогава от политици и партии няма да има нужда, от избори – също.

Кога ще дойде пост-партийната ера? И дали тя ще съвпада с отпадането на държавните граници, или това ще е следваща стъпка? Или всичко това е една футуристична утопия?

Share Button

Бюлетини

2

(по „Лили Иванова – Детелини“)

Предлагат ти да пуснеш бюлетина,
за който двайсет лева ти е дал
и следващите четири години
да караш в дупки и да газиш кал.

Такава бюлетина да попълниш
по съвест задължително било,
но келепирът трябва да се търси,
че иначе ще бъдеш все капо.

Бюлетини, бюлетини, бюлетини
аз ви пусках без да мисля за кого
Бюлетини, бюлетини, бюлетини
и без вас и с вас ще бъде все едно.

Аз искам от банкнотите вълшебни
една за мен да има на света.
Макар да бъдем утре безнадеждни,
днес съвестно ще си продам гласа.

Бюлетини, бюлетини, бюлетини
аз ви пусках без да мисля за кого
Бюлетини, бюлетини, бюлетини
и без вас и с вас ще бъде все едно.

Share Button

Избори. Що не ги направим както трябва, а?

10

Тази седмица има избори. Президентски и местни. Аз ще гласувам само на втория тур обаче. Защо? Защото нямам постоянен адрес в София. И не виждам смисъл да се прибирам 2 седмици поред. Да, сигурно мога да подам нещо някъде и да ми дадат някаква бележка, но познайте дали ми се проучват процедури и дали ми се излиза в работно време да се разправям с лелки зад гишета в интериори като от „Полет над кукувиче гнездо“. От друга страна все още съм достатъчно млад за да чувствам някакво задължение да гласувам, затова реших да го направя на втория тур (какъвто според всички ще има), така че в крайна сметка гласът ми да има значение за крайния резултат (ахм, т.е. да неутрализирам един цигански глас купен с 10 лева)

Обаче тази ситуация поражда няколко въпроса: защо да не мога да си гласувам откъдето си искам? Защо смисълът на моя глас е да неутрализира едни 10 лева? И защо през 2011-та се събират някакви хартийки в някакви кутии и после някакви лелки ги броят на ръка и ги вписват на едни листи, които пращат с кола при други лелки, които събират с елки и вписват в едни други листи?

Естествено се сещате какво имам предвид. Компютър. Едно такова дето свети и има копчета. Огледайте се вкъщи колко електроника имате. И се огледайте в избирателната секция тази седмица. И погледнете на календара коя година пише. Да, пак започвам с моите „електронни“ мантри, но и тук това ще реши всички настоящи проблеми. Но да караме по същество. Какво е електронно гласуване? На миналите избори беше направен един отчайващо жалък опит за нещо като електронно гласуване. Процесът завършваше с разпечатване на избора на принтер и пускането му в същата кутия, заедно с другите листчета. Epic fail. За това какви са практиките по света в това отношение може по-подробно да прочетете тук. А ето как би изглеждала идеалната електронна система за гласуване: гласоподавателят, който няма компютър и/или интернет вкъщи, отива в избирателната секция. Там в тъмната стаичка го чака машина за гласуване, с touch screen, на който са показани всички варианти. Ако избирателят никога не е виждал какъвто и да е било телефон или компютър, квестор му разяснява какво да направи. С едно изречение „Натискате с пръст по екрана върху вашия избор“. Преди влизане личната карта се пъха в четец, който активира гласуването. Избирателят натиска върху своя кандидат/партия, вижда екран „Гласуването успешно“, излиза, взима си личната карта, и си тръгва. Избирателят, който не иска да ходи до секцията, влиза на съответния сайт, гласува, подписва избора си с личната си карта=електронен подпис, и готово. (И, както беше предложено в коментарите, се използва пръстов отпечатък за допълнителна проверка, за да се избегнат злоупотреби) В края на изборния ден резултатите са готови. Веднага. Без да тичат някакви хора с листи. Без да може един човек да гласува 5 пъти. Без да има купуване на гласове (как ще покажеш на купувача за кого си гласувал?). Без фантомни бюлетини. Без „който брои, той печели“. Без излишно много членове на избирателни комисии, на които да се плаща. Без тонове хартия. Без „тази секция не е достъпна за инвалиди“. Без „мързи ме да ходя до секцията“. Без „няма секция в моя град в чужбина“. Dreamland, eh?

И дори системата да не бъде въведена в пълния си, идеален вид веднага, то ако поне части от нея се изпълнят – например след преброяване на бюлетините протоколите да се въвеждат на компютър и изпращат към сървър, това пак ще реши доста проблеми, ще улесни много работата и ще спести пари.

Ама имало проблеми. Чисто технологично има няколко неща, на които да се обърне специално внимание, но нищо сложно. Кои са нещата: криптиране, електронен подпис, максимално удобен интерфейс, адекватно поведение при грешка, online/offline режим на работа (машините да имат интернет, но ако няма връзка да събират данните в себе си; two-phase commit), анонимност на гласуването. Всичко това не е трудно. Наистина. (Факт е, че някои фирми не са покрили тези критерии, което породи скандал преди години в щатите с машините Diebold, но има и работещи решения)

Ама гражданите как ще се доверят, че е анонимно гласуването? В най-идеалния вариант софтуерът ще е с отворен код и всеки ще може да провери дали пази връзката между направен избор и избирател. Естествено, че баба ви няма да се разрови из кода. Но ще има достатъчно хора, които ще го направят. Но дори и да не е с отворен код, гаранцията ще е по-добра от тази, която имаме в момента за честни избори. А най-необразованите как ще се оправят, като не са виждали компютър? Touch-screen. Той е направен за такива хора. Натискаш с пръст по екрана и толкоз. Спорно е дали не е дори по-лесно от слагането на точно определен символ с химикал, без да излизаш от квадратчето.

Финансов проблем – това ще струва доста пари. Съвсем груба сметка: Една машина струва около 3000 долара (виж тук), в България има около 11 хиляди секции. 33 милиона долара. Като добавим транспорт, инсталация, интернет-свързаност, някакво обучение, вероятно ще подминат 50 милиона лева. Еднократна инвестиция. Много ли е това? Колко според вас ще струват изборите тази седмица? 35 милиона лева. Основно за възнаграждения на разни комисии. И за бюлетини. И от време на време за нови урни. Не че с електронните системи няма да трябва да има по 1-2-ма човека в секция, техническа поддръжка и хора в центровете, които да следят системата, но разходите за всеки следващи избори ще са по-малки. Всъщност в горната статия в wired точно това и пише – че електронните системи се избират и защото пестят пари.

Истинският проблемът е съвсем прост. Хората, от които зависи да въведат такава система, нямат интерес от нея. Те искат да се купуват гласове. И искат, да могат да си броят както им харесва. Да си добавят по 200 гласа от села с 3-ма обитатели. И хора да гласуват за тях по 20 пъти. Затова електронното гласуване не е на дневен ред. Затова и новите ни лични карти не са електронни подписи.

А може и да не съм прав за проблема. Може би е приложима известната мисъл „не отдавайте на злонамереност това, което лесно може да се обясни с глупост“. Идиоти или мошеници? И двете.

Share Button
Go to Top