Без фалшиви дилеми на първи тур

Наближават местни избори. И поне в София, а и на доста други места, се прокрадва и пробутва схващането, че изборът е само между две опции и от нищо друго няма смисъл, и битката ще е точно между тези две опции. В контекста на София се опитват да ни убедят, че това ще е битката Фандъкова – Манолова. И да си изберем една от тях. В същото време се опитват да ни пробутат и друга теза – че издигането на един или друг кандидат помагало я на Манолова, я на Фандъкова, в зависимост „чий“ анализатор питаме.

Това, разбира се, са глупости. Т.нар. тактическото гласуване, при което гласуваш не за предпочитания от теб кандидат (или партия), а за някой от обявените за фаворити, действително съществува, но от него няма нужда на първи тур. Една от целите на изборите в два тура е именно да минимизират тактическото гласуване, защото „по-малкото зло“ ще може да се избере на втори тур, ако избирателят прецени.

Тактическо гласуване има на парламентарни избори, където избирателите решават да не подкрепят партия, която не е сигурно дали ще влезе в парламента. Такова има и на избори в един тур (като например парламентарните във Великобритания), където след гласуването победителят печели, всички останали губят. Всичко това е само един тип тактическо гласуване, наречено „полезен глас“, т.е. целта е гласът да не се загуби. Но на първи тур гласът не се губи, така че тактическото гласуване е излишно

Така че да не се оставяме да ни заблудят с фалшиви дилеми на първи тур – можем да гласуваме точно за този, за който искаме да гласуваме, като така резултатът ще отразява реалните нагласи. След това, на база на тези нагласи, а не на база на твърденията на един или друг анализатор, ще се реши кой ще отиде на балотаж.

В тази връзка и твърденията, че издигането на арх. Игнатов работело в полза на някого също е доста изпразнено от смисъл – ако отхвърлим фалшивата дилема за избор между Манолова или Фандъкова на първи тур, само защото предпочитаният кандидат няма шанс, то издигането му (и на който и да било друг) не помага на Манолова или Фандъкова.

Резултатът на първи тур не е изцяло без значение – водещият от двамата отиващи на балотажа може да увлече малко повече гласове, но пък същият резултат може да мотивира повече избирателите на другата страна. Няма ясно предсказуем и лесно измерим ефект на разликите на първия тур.

Шансовете на един кандидат, разбира се, са фактор при вземането на решения. Ако харесваш някого, но социологията го отчита под 1%, а второто ти предпочитание е с 10%, то по-високият шанс може да надделее над предпочитанията, ако те не са чак толкова силни. Този тип разсъждения са минус на всяка система, в която избирателят трябва да направи точно един избор. Има и алтернативни системи (тази или тази), в които избирателят подрежда кандидатите по реда, в който ги предпочита, което отразява доста по-точно нагласите. Тези системи също не са перфектни и при тях съществуват определени видове тактически гласувания, но така или иначе у нас те не са популярни.

В крайна сметка изборът не е предрешен. Дори още нямаме адекватни социологически проучвания, които да кажат кой кандидат какво се очаква да вземе, с всички уговорки за неточностите в социологията, които бяха направени след евроизборите. И няма нужда да гласуваме тактически на първи тур за Фандъкова или Манолова. Дали третият кандидат, арх. Игнатов, има шанс да се намеси там, ще разберем. Но изключването му априори е предизборен шаманизъм. Нека се възползваме от гъвкавостта на изборната система с два тура и да му мислим на балотажа, ако предпочетеният от нас кандидат не стигне до него.