Предстои избор на нов главен прокурор. Със седемгодишен мандат. А прокуратурата е йерархична структура – главният прокурор може да контролира всичко в системата, всички са му подчинени. Този избор на пръв поглед не е толкова важен – да си се избират в съдебната система, да си гонят престъпниците. А и „хората правосъдие не ядат“.
Прокуратурата наистина има за цел да обвинява престъпници (хора, които са нарушили някой член на Наказателния кодекс, при който престъплението се счита от общ характер). Само че в Наказателния кодекс няма само телесни повреди, убийства и (кибер)тероризъм. Има и престъпления по служба, безстопанственост, попълване на документи с невярно съдържание и други престъпления, в които може да бъде обвинен един премиер, вицепремиер, министър, зам.министър, председател на агенция или комисия или кмет. И обвиненията се повдигат именно от прокуратурата, когато тя реши. А за определени обвинения, например на гореспоменатите длъжности, когато главният прокурор реши.
Появяват се тук-там странни защитници на Гешев (и Цацаров), според които прокуратурата си работи чу-дес-но, щото, видите ли, били арестували разни съмнителни бизнесмени (наречени малко пресилено „олигарси“). Това, че прокуратурата от време на време обвинява някой престъпник и даже накрая той влиза в затвора, е супер. Все пак – това ѝ е работата.
Причината обаче да се слагат хора като Гешев и Цацаров на тия постове е не това кого са обвинили успешно, а четири други неща:
- кого НЕ са обвинили – когато знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек в прокуратурата“, корупцията си тече най-добре
- кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда – за да може после някой да каже „ние ги хващаме, те ги пускат“, прехвърляйки топката на съда
- кого са обвинили без доказателства, само за да го държат в страх. Например министрите на Реформаторския блок получиха обвинения, които после се разпаднаха
- за кого главният прокурор има „папки“, които чакат да бъдат отворени – когато си министър и ти покажат папката в прокуратурата, ще правиш точно това, което ти кажат, ако не искаш тя да бъде превърната в обвинение
Та, да оставим Минюстайковци, Баневи и подобни. Не за тях става дума тук.
Става дума за корупцията по високите етажи, която остава ненаказана. Но още повече става дума за всеки, който се опита да счупи някоя съществуваща схема, и срещу който може да бъде повдигнато обвинение и да бъде разнасян по медиите и из съдилищата.
На Христо Иванов беше проверяван за обществена поръчка за поддръжка на климатици. До обвинение не се стигна, защото щеше да е прекалено абсурдно. Даниел Митов и Христо Ангеличин бяха обвинени, за неизгодни самолетни билети за нуждите на министерството и за неизгодна сделка с телефонни централи. Обвиненията се разпаднаха в съда, разбира се.
В горните примери трябва да отбележим, че това са поръчки на сравнително ниски стойности, които министрите разписват, защото хората под тях са им ги дали за подпис. Един министър трябва да подпише тонове документи и носи отговорност за тях. Съответно е лесна мишена за саботаж или при неволна грешка.
С тези механизми на всеки бъдещ министър му е ясно, че във всеки един момент могат да му спретнат проверка и дори обвинение. Без значение дали е нарушил закона. Всичките четири неща от списъка по-горе изкривяват властта и я правят зависима от прокуратурата. Естествено, че прокуратурата трябва да може да повдига обвинения, въпросът е, че в момента се използва и за други цели.
Не съм специалист по съдебна реформа, но знам, че в западна Европа има доста по-различен модел на държавното обвинение. Нашият е съветски. Там целта е била ясна – противниците на властта са врагове на народа. Сега целта, уж, е различна.
Та, изборът на главен прокурор може да изглежда маловажен. Привидният консенсус около кандидатурата на Гешев може да звучи успокоително. Но всъщност един човек, който в телевизионни интервюта обвинява политическата опозиция в тероризъм, ще получи седемгодишен мандат с безконтролна власт да обвинява или не обвинява „когото трябва“. Тази власт е прекалено голяма и затова този избор е толкова важен. Не просто за съдебната система, а за демократичното развитие на страната.
…. На времето във ВСШ „Георги Димитров“ в Симеоново, основният принцип на обучение беше…. „Увод – Изложение – Заключение“, сигурен съм, Гешев (от публикуваната му диплома) е имал отличен успех! Но в световната демократична практика се прилага принципа: „Теза – Антитеза – Синтез“ ……. малко се притеснявам, че „съд и прокуратура“ могат да се окажат самодостатъчни следващите 7 г…….