Електронни обществени поръчки – хронология на липсата

Електронните обществени поръчки са нещо, за което все повече хора се сещат да говорят. Предизборно, разбира се, и повърхностно. Електронните обществени поръчки предполагат повече прозрачност и по-малко корупция.

Ако бъдат направени както трябва, това със сигурност е така. Ако се качват едни сканирани документи в обикновено хранилище за документи, както вероятно някои си го представят, полза няма.

Но в следствие на директивата на ЕС за обществените поръчки, би трябвало дс има национална централизирана система за електронни обществени поръчки – електронно обявяване, кандидатстване, отваряне на оферти и т.н.

Да разгледаме, обаче, хронологията на събитията:

2014г.: ЕС приема директива за задължителна централизирана платформа за обществени поръчки във всяка държава-членка (наред с хармонизирането на обществените поръчки в ЕС), срок за транспониране от местните парламенти – 19 април 2016. Срокът за въвеждане на е-обществените поръчки е 18 октомври 2018.

2016г. (март): проектът за електронни обществени поръчки е добавен в пътната карта за електронно управление като приоритетен (добавен с мое участие през септември 2015, но приет от МС март 2016). С това на практика се осигурява и финансиране за проекта по Оперативна програма „Добро управление“ (не автоматично, разбира се, но прави проекта финансируем без допълнително одобрение)

2016г: (15 април) Българският парламент приема новия Закон за обществените поръчки, като срокът за електронните обществени поръчки е юни 2017г.

2016г стартира процедурата за система за обществени поръчки, но КЗК я „порязва“

2017г.: процедурата за електронна система за обществени поръчки стартира наново

2017г.: парламентът се сеща, че тая няма да я бъде, и отлага влизането в сила за 18 октовмри 2018, т.е. крайният срок по директива

2018г.: парламентът се сеща, че и тая няма да я бъде, и изтрива изцяло члена, като прави нов, в който срокът вече е 1 ноември 2019г.

2019г.: системата за електронни обществени поръчки е пусната, но още не е готова и липсват важни функционалности. Например липсват отворени данни, макар да е задължително и по закон, и по задание, и по критерии на оперативната програма, по която е финансиран проектът. (Заб: С колегите в АОП отворихме данните от старата система за няколко часа работа)

2019г., октомври: Менда Стоянова (ГЕРБ) внася между първо и второ четене изменения чрез преходни и заключителни разпоредби в нямащ нищо общо закон (Закона за пазарите и финансовите инструменти), в които въвежда правната иновация – Министерски съвет да определя от кога влиза в сила законът за конкретните институции. На практика казва „когато стане – тогава“.

Всички тия законодателни странности са вероятно за да не е очевидно, че от 1 година сме нарушение на директивата, приета 2014г. За 5 години (а и повече, защото тя се готви по-отдавна) въвеждането на електронни обществени поръчки се оказа невъзможно.

Системата ЦАИС ЕОП работи от известно време. Само че все още на практика никой не я използва. Затова и управляващите искат изпълнителната власт да решава кое министерство кога да я ползва. Това значи, че не просто системата се е забавила – никъде няма готовност за минаване към нова система (вместо всички да са на нисък старт).

Причините за това забавяне са много и разнообразни. Започват с мотането на законодателя (ЗОП е приет няколко дни преди крайния срок по директива), КЗК спира първата процедура със (според моя прочит) не особено убедителни аргументи, новата процедура се забавя повече от очакваното, междувременно се приема и подзаконова нормативна уредба.

Дали можеше по-бързо? Можеше, ако имаше споделено от всички разбиране, че това е един от най-важните проекти. Тогава на всяка една стъпка нещата щяха да стават по-гладко, според мен. Проектът не е лесен и всяка стъпка е важна. За да имаме по-прозрачни обществени поръчки с по-малко корупция.

Заключения няма да правя, те са горе-долу ясни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.