Кратък следизборен анализ

Благодаря на всички, гласували за Демократична България и за мен лично.

Да, Демократична България реализира значителен спад в получените гласове. И със сигурност е имало какво да направим по-добре и по-правилно. Но нека обясня причините за това, както ги виждам през многото данни, които минаха през ръцете ми.

ГЕРБ, БСП и ДПС са „изпилени“ до ядрата си – с малки изключения никой не може да вземе глас от тях и те не могат да вземат глас от никого. Остават другите, които искат промяна. Техните гласове два пъти отидоха за ДБ, ИТН и ИБНИ, но поради хаотичните и неадекватни действия на ИТН, това не доведе до резултат. Негативът от това се понесе и от трите партии.

В началото на кампанията ДБ загуби част от избирателите си в посока Продължаваме промяната, най-вече по линията „Радев“. След това започна бавно да си ги „връща“, докато не дойде необяснимата атака на подкрепения от ДБ кандидат за президент. Това, според мен, счупи най-важното – усещането за стабилност и предвидимост в ДБ. Не че самата стабилност и предвидимост ги няма, но тези необясними действия в този електорален терен казаха на част от избирателите „тука има нещо особено, можете да ходите другаде“. Според екзит половете в крайна сметка над 1/3 от гласовете на ДБ през юли са отишли към ПП. Това далеч не е единственият фактор, разбира се. И тези избиратели не принадлежат на никого.

Факторът „новост“ комбиниран с умората от 3-ти поредни избори на останалите партии, комбиниран с неуспеха в предния парламент, комбиниран с одобрението на Радев, комбиниран с добрата им кампания донесе този успех на Продължаваме промяната, които „изсмукаха“ трудно спечелените избиратели от ДБ през тази година.

Можеше ли нещо друго да се направи? Нито можехме да бъдем нов субект след 2 кампании, нито след 2 кампании можехме да сменим рязко посланията, нито имаше откъде да привлечем други избиратели – тези на ГЕРБ, БСП и ДПС са „заключени“, а както беше казал някой – негласуващите имат една характерна особеност – не гласуват.

Нямаше как и да подкрепим Радев – дори само агентите на ДС в инициативния му комитет правят такъв избор почти невъзможен. Дори в момента 50% от избирателите ни гласуваха за Радев. Ако не се бе появила ПП, щяха да са 2/3 (такива бяха данните). И когато Лозан Панов атакува остро Радев (макар и не без причини, както посочих преди малко), допълнително „отпъди“ хора, които биха ни подкрепили, но пък харесват Радев. Получих доста такива коментари в кампанията. Бяхме наясно и с това явление, но поне 1/3 от избирателите ни щяха да са тежко разочаровани от липсата на кандидат. Панов очевидно беше напълно независим, което може би беше тактическа грешка, но много хора от ядрото ни оценяват тази независимост.

Друго важно решение, което взехме – да бъдем партньорски и позитивно настроени спрямо ПП, също имаше, макар и по-малък негативен електорален ефект – много от хората ни считат за естествен партньор след изборите и особено в изборния ден вероятно са взели решение „нека едните наши да бият ГЕРБ, после ще управляват с другите наши“. Споделените ни периферии в областните центрове потвърждават това. В други исторически моменти дясното се е нахвърляло върху всичко ново. И е губило много от това в дългосрочен план.

И последно – нашите ясни послания „за“ ваксинация нямаше как да ни донесат допълнителна подкрепа при тези ниски нива на доверие във ваксините. Но когато умират толкова, това беше отговорната, принципна позиция.

Важните решения, които взехме, на база принципи, бяха с ясен и предвидим електорален резултат – негативен. Първо, че не подкрепихме кабинета на ИТН и отказахме преговори с мандат на БСП беше част от причините за трети избори. Само че просто няма как да дадем такава подкрепа и да се погледнем в огледалото. Изборът да не подкрепим Радев, въпреки, че мнозинството от избирателите ни го подкрепяха, също беше базиран на принципи, макар да носи гарантирани електорални щети.

Цялата тази комбинация от фактори допринесе за по-слабия резултат, а не толкова кампанията ни – тя беше правена от същите хора, които доведоха коалицията от съмнения за влизане до 12% през юли. И, иронично или не, резултатът е следствие от принципните ни решения и на много сложната обстановка. Но в политиката е така.

Представляването на избиратели с разнородни и понякога противопололожни мнения е трудно. Задържането им мотивирани в три поредни кампании, последната от които, съвпадаща с президентската, при поява на нов субект на същия електорален терен, е почти невъзможно. Аз все пак заставам зад всички взети решения – те са такива, защото ние сме такива. Това носи електорални рискове, но носи и увереност, че правим правилните неща за България. И че ще ги правим, когато имаме възможност да управляваме.

Нека не забравяме, че преди година този резултат би бил определян като „успех“. Сега не е, защото екипът ни показа, че може да постига резултати.

И да, Продължаваме промяната преразпределиха гласовете на партиите извън БСП, ДПС и ГЕРБ. Привлякоха малко негласуващи за сметка на 2-та процента „фира“ от ИБНИ. Но смятам, че те са много по-перспективен и позитивен водещ партньор от ИТН и съответно резултатите на тези избори са по-скоро позитивни. Предстоят коалиционни преговори и се надявам скоро да имаме добри новини и ще можем да реализираме идеите, които печелиха доверие.

П.П. Въпреки горееизложеното, осъзнаваме отговорността си като ръководство на партията. В такива моменти е редно да бъдат подадени оставки, което и направихме – Христо Иванов и изпълнителният съвет, от който съм част, подадохме оставки.

4 коментара

  1. Много смислен и логичен анализ, Браво! Надявам се след тези резултати и оставки да не изчезнат будните политици, които бутат бавно и сигурно статуквото в положенителна посока.
    До ‘хахаха’: използвай си жалката негативна енергия по други цели. Страхливец!

  2. Ако ме питаш мен, много слаба кампания направихте и сами се закопахте. Объркани послания, липса на фокус и все гледахте с нещо да захапете ГЕРБ. А това никога не е печелившо. Ако си оправите комуникацията и разкарате някои стари грамофонни плочи, може да постигнете много повече. И само за пример, аз съм в 23-ти МИР и през април гласувах за теб преференциално (електронното управление винаги ми е било важно), през юли не беше в моя МИР и дадох гласа си за Елисавета, за изборите вчера, малко поразглезен от кампанията на Елисавета, реших да следя изявите на кандидатите, които ми допадат, в частност и твоя милост. И знаеш ли, твоите изяви ме отблъснаха (не е мястото тук да бъда по-конкретен, но винаги може да ми пишеш). Изявите на останалите също. Стиснах зъби и дадох гласа си за Надежда, но за следващите избори, ако не промените фундаментално комуникацията си и посланията си, няма как да гласувам за вас.

  3. Извинявайте, но как е възможно при направен анализ да сте пропуснали една от най-важните причини за отлив от избиратели, а именно постоянството в неадекватно подбраните ви листи. Как може да имате чисто партийни кандидати в населени места, където имате по-силни, известни и разпознаваеми личности. Какво изобщо правят хора като предателя от 2015-та Найден Зеленогорски в листите? Как може анонимника по варненските проблеми Стоян Михалев ДВА ПЪТИ подред да е лидер на листа там, след като април стана ясно че хората предпочитат друг? А кандидати, известни с борбата си заедно с местните симпатизанти да не получат никаква подкрепа от София и да са на 3-то място и надолу в преференциите? Абсолютна подигравка и липса на разбиране какво се случва извън София. Затова и не успяхме да пробием никъде освен столицата, ръководството е сляпо за това какво се случва из страната. Два пъти подред една и съща огромна грешка. Резултатите от лятото щяха да са много по-високи ако си бяхте взели поука при първите избори април месец. Не разпитвате ли хората кого харесват, кого подкрепят из населените места? Това е огромен проблем из цялата страна, но вие извън София не виждате нищо и не се интересувате.
    Явно партийните кариеристи са с приоритет пред тези, които се борят заедно с хората. Това показахте 2 пъти тази година и сега всички ние ще плащаме цената.
    Моето огромно разочарование дойде още когато обявихте листите за сегашните избори. Работата с Панов нямаше как да се знае каква ще му е кампанията, нито може да се контрира нещо за ПП. Поемете отговорност за собствените си проблеми и работете върху тях. Иначе и малкото останали симпатизанти ще си пренасочим подкрепата. Но не говорете глупости че едва ли не сте били принципни, и затова сме наказани сега. Това е лъжа и бягане от истинските проблеми. Сега с 15 депутата големият град Варна остава без реален представител, Стела Николова остава извън парламента. Ама нали парашутиста на ДСБ влиза, няма проблеми.
    И ако участвате в бъдеща коалиция на ПП, в която участват и БСП, можете да се смятате за приключили с политиката. Все още нещата са поправими.

  4. Божо,
    май влизаш в парламента.
    Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *