Кратък следизборен анализ

Благодаря на всички, гласували за Демократична България и за мен лично. Да, Демократична България реализира значителен спад в получените гласове. И със сигурност е имало какво да направим по-добре и по-правилно. Но нека обясня причините за това, както ги виждам през многото данни, които минаха през ръцете ми. ГЕРБ, БСП и ДПС са „изпилени“ до ядрата си – с малки изключения никой не може да вземе глас от тях и те не могат да вземат глас от никого. Остават другите, които искат промяна. Техните гласове два пъти отидоха за ДБ, ИТН и ИБНИ, но поради хаотичните и неадекватни действия на ИТН, това не доведе до резултат. Негативът от това се понесе и от трите партии. В началото на кампанията ДБ загуби част от избирателите си в посока Продължаваме промяната, най-вече по линията „Радев“. След това започна бавно да си ги „връща“, докато не дойде необяснимата атака на подкрепения от ДБ кандидат за президент. Това, според мен, счупи най-важното – усещането за стабилност и предвидимост в ДБ. Не че самата стабилност и предвидимост ги няма, но тези необясними действия в този електорален терен казаха на част от избирателите „тука има нещо особено, можете да ходите другаде“. Според екзит половете в крайна сметка над 1/3 от гласовете на ДБ през юли са отишли към ПП. Това далеч не е единственият фактор, разбира се. И тези избиратели не принадлежат на никого. Факторът „новост“ комбиниран с умората от 3-ти поредни избори на останалите партии, комбиниран с неуспеха в предния парламент, комбиниран с одобрението на Радев, комбиниран с добрата им кампания донесе този успех на Продължаваме промяната, които „изсмукаха“ трудно спечелените избиратели от ДБ през тази година. Можеше ли нещо друго да се направи? Нито можехме да бъдем нов субект след 2 кампании, нито след 2 кампании можехме да сменим рязко посланията, нито имаше откъде

Continue reading

Рискове и мерки за защита на машинното гласуване

Тези дни ескалираха съмненията в машинното гласуване. Тази ескалация е с политически мотив, но няма да правя политически коментар, а експертен, с който да обясня къде всъщност са рисковете за машинното гласуване и какви са мерките, които трябва да вземем, за да бъде то защитено. Ще опитам да обясня и защо допълнителни машини по никакъв начин не помагат за компрометирането на системата, ако Сиела биха искали да я компрометират. Тук е важно да отбележа, че не твърдя, че някой иска да манипулира резултата – нито Сиела, нито ЦИК, нито Информационно обслужване. Но една добра система трябва да бъде отворена и прозрачна и да може всяка заинтересована страна да се убеди, че тя работи правилно, без да разчита на някой доверен участник. Т.е. дори да вярваме на Сиела, ЦИК и Информационно обслужване, сме длъжни да имаме система, която не разчита на доверието към тях. Машинното гласуване не е просто една машина, то е процес. Процесът има следните стъпките: Доставка на празни машини Получаване на изходния код Компилиране на изходния код до системен образ Електронно подписване на системния образ Записване на подписания системния образ на флашка Инсталиране на системния образ на всички машини (отключване на машините, в случай, че на тях е бил инсталиран друг системен образ, подписан с други ключ) Провизиране на данните за конкретния избор върху машината (кандидатски листи, номер на секция, номер на машина) Генериране на ключове върху смарт-карти (тези белите, с които секционните комисии подписват) Комплектоване на смарт-картите и техните ПИН-кодове Транспортиране на машините и смарт-картите до РИК, съответно до секциите Стартиране на изборния ден Гласуване Приключване на изборния ден и подписване на протокола (както на хартия, така и електронно) Транспортиране на хартиения протокол, смарт-картите и флаш-паметите с машинния протокол Проверка на протокола и въвеждането му в системата за машинна обработка Сумиране и обявяване на резултата На почти

Continue reading

България ще бъде различна

В последната година и половина в България се промениха много неща. Те не са очевидни в ежедневнието, но са значителни и са важно начало. Ще опитам да дам моя „вътрешен“ поглед на ситуацията и по-важното – какво предстои. Смятам, че има четири етапа не тези промени. До средата на 2020 г. всичко изглеждаше монотонно и предрешено – ГЕРБ щеше да спечели още един мандат, социологията от май месец даваше сравнително високо доверие за Борисов и кабинета, а на хоризонта нямаше алтернатива. Тогава се случи събитие, което „разбърка“ нещата. Росенец. На Росенец Христо Иванов и съмишленици осветиха преплитането на власт, икономически и лични интереси; осветиха влиянието и безнаказаността на ДПС и демаскираха зависимостите на ГЕРБ. Тогава написах, че Росенец е начало. И макар в момента много хората да опитват да омаловажат това събитие, мисля, че историците след много години ще го анализират и ще му отдадат необходимата важност. След Росенец последва неизбежния отговор на президента заради подопечната му НСО, в който той атакува ДПС, Доган и Борисов. Последва и контраатака на зависимата от ДПС прокуратура, която влезе в президентството. Двете събития доведоха до протести, които промениха коренно картината и макар да не свалиха Борисов, предвещаха края на управлението му. Росенец даде началото на първия етап. Вторият етап започна с парламентарните избори през април. До тях много хора все още не вярваха, че ГЕРБ няма да управлява и че няма да бъде отпусната тяхната хватка над властови и икономически влияния. Но изборният резултат и последващата твърдост на „партиите на протеста“ размагьоса избирателите – вече беше ясно, че ерата „Борисов“ свършва. ГЕРБ се сви до едно ядро избиратели, което е много различно от това, което ги държа на власт толкова време. Изборите дадоха начало на отпускането на властовите инструменти от ГЕРБ и ДПС, доведоха до служебно правителство, което разрови доста схеми, за които

Continue reading

Защо не трябва да се броят 100% от контролните разписки от машинното гласуване?

Демократична България обжалва решението на ЦИК за 100% преброяване на контролите разписки (по партии/коалиции) и вписването на този резултат в отделни протоколи. Аргументите са изложени в детайли в жалбата, ето „накратко“: ЦИК няма право да дописва така Изборния кодекс. В Изборния кодекс не се казва нищо такова, ЦИК си измисля правила. И то същия ЦИК, който преди 2 седмици каза „щом не пише изрично, че може с електронен подпис, значи не може“. Само че разликата в случая с разписките е, че няма общ ред, който да важи. Разписките не са бюлетини – те се броят по-трудно (с по-дребен шрифт са, не се сгъват еднакво, а това допринася за повече грешки. Изначално, идеята за машините е да спестят многото човешки грешки; сега ЦИК иска да ги върне „на стероиди“. Тук има и един друг аспект – бюлетините имат поредни номера и защитни механизми; разписките нямат. Всеки може да фалшифицира разписка и да я пусне заедно със своята. Или вместо своята, ако реши да саботира изборите. Единственият начин да се провери, че една разписка е истинска е чрез QR кода, само че в методическите указания такава проверка липсва, а секционните комисии не са длъжни да имат смартфон с приложение за четене и интерпретиране на тези QR кодове. протоколите от ръчното преброяване не подлежат на проверка с автоматизирани контроли при приемането им в РИК, на каквато подлежат протоколите при броене на хартиени бюлетини. Т.е. нито РИК, нито Информационно обслужване ще проверяват дали не пише пълни глупости в този протокол – просто ще го сканират и ще го качат с грешките. световната практика никога не е да се броят 100% от разписките. Винаги се брои извадка – колко да е тя е отделен въпрос, но е абсолютно безсмислено да се хвърля усилие за 100% с всички рискове, изброени по-горе. Досега винаги (и в България,

Continue reading

Трудният разговор за Информационно обслужване

Трудният разговор за Информационно обслужване трябва да започне. Още в края на 2019 г. остро критикувах решението на ГЕРБ да изтрият цяла глава от Закона за електронно управление (маскирайки неуспеха си да създадат държавно предприятие „Единен системен оператор“) и с едно изречение да прехвърлят цялото ИТ на всяка институция, която Министерският съвет реши, под „крилото“ на Информационно обслужване. Тази уредба премахва изискванията за прозрачност, позволява схеми с вътрешно възлагане тип „Автомагистрали“ (в момента, за щастие, такива не се правят в ИО, и има нормативни разлики, но схеми са възможни през рамкови договори), не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да „убие“ всяко планиране). Няма да се съглася с разпространеното мнение, че Информационно обслужване е пълно с некадърници, които нищо не могат да свършат. Там има хора, които всяка ИТ компания би искала да има, и които са много над средното ниво. Има, разбира се, и такива, които никоя не би искала. Като във всяка голяма компания. Но институционално погледнато, ролята на системния интегратор (или оператор) е важна. Държавната администрация няма капацитет за почти нищо в сферата на ИТ и трябва да може да се довери на някого. Дори за да направиш аутсорсинг (=ЗОП), пак трябва да имаш компетентност, каквато в много администрации няма. Трябва да отчетем един факт – миналата есен Информационно обслужване изгради национална здравна информационна система за няколко седмици, когато това беше нужно. И го направи добре, по мое мнение. След като 4 години тази система се беше бавила по различни причини. DDoS атаките от последните дни са сериозни и едва ли има компания, която може да се защити без никакъв downtime. Познавам инфраструктурата на ИО в тази ѝ част и мисля, че е направено достатъчно. Въпросите, на които трябва да отговорим, са няколко: Трябва ли всяка администрация да си

Continue reading

Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес

Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно. Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам. Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина: Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н. Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а

Continue reading

Въпроси и отговори за отказа на РИК и ЦИК да регистрира листата на Демократична България

Тъй като днес се натрупаха доста въпроси по казуса с електронните подписи и листата в Стара Загора, правя компилация от тях и техните отговори: Въпрос: Внесли ли сте всички документи в електронен вид или само разпечатка на електронния подпис на хартия, както пишеше в някои медии? Отговор: И РИК на своето заседание на 12-ти, и ЦИК в решението си признават, че всички необходими документи са внесени в електронен вид, в рамките на срока, отворени са и подписите са проверени. След това РИК в решението си прикриват тези детайли. Въпрос: Какъв тогава е проблемът, ако всичко е внесено както трябва? Отговор: Проблемите според РИК и ЦИК са различни. Според РИК липсва „вярно с оригинала“ на хартиена разпечатка на оригиналния документ, без каквато те твърдят, че документите са невалидни (въпреки, че са свалили и проверили оригиналите). Проблемът според ЦИК е, че изобщо не може да се използват електронни подписи, въпреки, че европейският регламент, който приравнява електронния подпис на саморъчен се прилага пряко, а РИК и ЦИК са задължение да приемат електронни документи и да признават квалифицираните електронни подписи без да има предварителна уговорка със заявителя. Въпрос: Защо твърдите, че има атака от ГЕРБ, при положение, че те отричат, посочвайки, че председателката на РИК 27 е от ИТН? Отговор: Освен решението за потвърждаване на отказа, ЦИК приема да изпрати на всички районни комисии писмо, с което да събере информация дали има подадени листи с електронен подпис (които биха били в нарушение съгласно мотивите на приетото от ЦИК решение). Предложението за това е на Красимир Ципов от ГЕРБ. Подкрепено, отново, от всички останали (без представителите на ДБ). Въпрос: Нормално ли е да се внасят листите в последния ден? Отговор: абсолютно нормално е – на практика всички значими партии го правят в последния ден, защото това дава гъвкавост в особени ситуации. Ако видите решенията на

Continue reading

Кандидат съм за народен представител в София област

Днес Демократична България внесе кандидатските листи за изборите на 14 ноември. Водач съм на листата в 26 МИР – София област. Част съм и от листата в 23-ти МИР в София, но на по-задно място. Аз съм експерт по електронно управление и вярвам, че тази тема е особено важна именно за Софийска област. Защо? За да не трябва да хората да казват “отивам до София да оправя едни документи”, всяко взаимодействие с държавата може и трябва да става от компютъра или телефона ни. В останалите 27 области на страната голяма част от жителите живеят в областния град и в общия случай не пътуват дълго, когато им се наложи да използват някаква административна услуга от държавата. Докато жителите на Софийска област трябва да заделят повече време и да направят повече разходи, за да си свършат работата с институциите, които се намират в София – областната администрация, териториалната дирекция на НАП, кадастъра, агенцията по вписванията, областната дирекция на МВР… Някои от тях имат изнесени офиси в градовете в областта, но това не винаги е достатъчно, а и не е необходимо. Електронното управление е важно и по много други причини, които съм коментирал в кампанията през юни. Водач на ГЕРБ в Софийска област е не кой да е, а Младен Маринов, вътрешният министър на Бойко Борисов, при когото електронната идентификация не помръдна. А тя е ключът към електронното управление. Няма да пестя сили в работата си и по други важни за областта теми, като здравеопазването, образованието, водата, транспорта, природните богатства и техния потенциал. Необходимо е да опазваме горите – там съвременните технологии също могат да са много полезни за установяване и спиране на незаконни сечи. Необходима е и крайградска железница, така че хиляди хора, идващи да работят в София, да имат удобен и уютен транспорт, вместо да висят в задръствания сутрин и вечер.

Continue reading

В отговор на Борисов относно машинното гласуване

Бойко Борисов ме споменал поименно в свой коментар за машинното гласуване. Както обикновено, фриволно борави с фактите, затова трябва да уточня някои неща. Нашите усилия за подобряване на честността на изборите са последователни и конструктивни и не са от вчера. Борисов казал (във връзка с писмо на Демократична България до ЦИК) Но сега колегите от „Да, България“ поискаха от ЦИК да извърши нова проверка на машините за гласуване – я виж ти. В писмо до ЦИК експертите посочват, че са необходими още тестове, които да гарантират честността на вота. Те имаха представители досега при кода, само че сега нямат и вече и те дълго изброяват къде са рисковете. И ние настоявахме да има одит на машините. Г-н Божанов, от месеци ви споделяме съмненията си, че правят далавери. Тези 0,8 процента ги броиха 3 дни, за да изкарат Слави първи, не помните ли“ По същество: От Да, България настояваме за независим одит на машините от 2017 г. Настоявахме за него го за изборите през април – тогава мнозинството на ГЕРБ и ДПС игнорира предложенията ни. Искахме го през юли, но тогава имаше валиден аргумент – използването на идентичен софтуер с априлския. Така че опитът му да изкара, че сега сме се сетили, е доста нелеп. “Те имаха представители досега при кода” – представители сме нямали “при кода”. Аз бях представител при удостоверяването, където обсъждахме доста технически аспекти. (Там ГЕРБ не помня да имаха експерт, въпреки всичките им публични изяви по темата. Когато се стигна до “работа, работа, работа”, те си мълчаха.) 0.8 процента не са ги броили три дни – от много години на избори последните под 1% не се въвеждат в сайта на ЦИК, докато не е минала втората проверка на протоколите в ЦИК (първата е в РИК). Тъй като има хартиени протоколи, финалните резултати не се обявяват. Борисов и

Continue reading

Отчет за парламентарната ми дейност

Както писах веднага след изборите през юли, това, че не съм избран за народен представител изобщо не значи, че няма да върша работа по темите, заради които хората гласуваха за мен. В този кратък парламент нямаше време да бъде свършена много такава работа, но все пак смятам за редно да отчета по какво съм работил. Въпреки, че не съм бил депутат. Трябва да отбележа, че нито едно от нещата по-долу не съм ги свършил сам, разбира се – всичко е част от общата работа на Демократична България. Много от нещата изглеждат като малки стъпки и дори бюрократични детайли. Но дяволът е детайлите. Електронното управление не работи не защото няма закон, не защото няма отговорна институция (има – ДАЕУ), не защото няма стратегически документи, не защото няма средства или защото не са обявени процедури, а защото някой детайл е объркан или пропуснат, някой не е преценил нещо навреме или някой не си е влязъл в правомощията, някой не е тълкувал правилно определен текст или пък самият законов текст има нужда от прецизиране. И разбира се, защото я е нямало политическата воля всички тези камъни да бъдат преместени от пътя. Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии – създадохме такава комисия, която да контролира и направлява законодателния процес по дигиталните теми. Участвах на всяко заседание на тази комисия, активно вземайки думата, задавайки въпроси към институциите и подпомагайки председателя (Иво Мирчев от ДБ). Подпомагах и избора на дневен ред на комисията – какви теми да бъдат разглеждани, кой да бъде поканен и на какви въпроси да отговаря. По-надолу ще опиша трите основни въпроса, които разгледахме Електронна идентификация – проектът за електронна идентификация е „забил“ в съда на Европейския съюз след обжалване на процедурата у нас. Повикахме МВР да отговорят как планират да реализират националната схема, дали са подготвени за реализиране на т.нар.

Continue reading