Автор: Bozho

Преди две седмици споделих всички отговори, които с колегите от Да, България получихме на въпроси, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета. Но също толкова интересни са исканията за информация, на които не получихме отговор, нито в срок, нито много отвъд сроковете, или получихме отказ. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отказа да предостави материали от разпитите на Нотариуса и другите лица от разследването на Антикорупционния фонд, въпреки, че според Сотир Цацаров такива има, и не е ясно дали има образувано досъдебно производство. КПК имаше два възможни отговора: „има образувано досъдебно производство и материалите са следствена тайна“ или „няма образувано, заповядайте материалите“. Те избраха трети подход: снишаване. КПК отказа да предостави информация и дали има СРС-та, които е прилагала, и които след това не са използвани в досъдебни производства (т.е. ползвани са за компромати и „държане“ на подслушваните лица). Отказа да отогвори и дали има преписки срещу административни ръководители в съдебната система. Не вярвам толкова да ги е затруднило преструктурирането, че да не могат да съберат тази информация трети месец. Софийска градска прокуратура над месец не ни предоставя протоколите от случайното разпределение на прокурор Йордан Петров, който все се пада по досъдебните производства, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета (и като бонус – срещу Радостин Василев). МВР пък не ни казва как се е стигнало до задържането на Кристиан Христов точно преди да даде пресконференция в БТА – дали има разпореждане на прокурор, то с каква дата и час е, и дали задържането е било в хипотеза на неотложност (защото, може би помните, Христов щеше да изнесе интересна информация на пресконференция, което ГДБОП с ръководител Калин Стоянов осуети). МВР отказа и да признае, че Нотариуса е бил техен сътрудник, като наруши Закона за защита на класифицираната информация. Софийски градски съд не отговаря дали заместник-предстедателят е имал достъп до исканията за СРС

Чувам скептиците да казват „нищо позитивно не се случи в тези девет месеца за борбата с корупцията“. И макар това обективно да не е вярно твърдение, много промени не стигат до прайм-тайма, защото изглеждат малки. Премахването на едно изречение за всевластието на главния прокурор и превръщането на колегиите в отделни съвети с „лека“ промяна в квотите (в Конституцията) не звучи грандиозно за неекспертите. Механизма за разследване на главния прокурор – също. Обжалваемостта на отказите на прокуратурата да разследва – също. Повишената прозрачност в Закона за обществените поръчки (вероятно заради която в момента се разследва една варненска болница за незаконни инхауси) – също. И още: подобряването на закона за защита на подателите на сигнали (вкл. за корупция); разследващите функции на новата антикорупционна комисия; задължението за нова, прозрачна и централизирана система за случайно разпределение на дела; проекта за нов Закон за съдебната власт; електронизацията в много сектори, което ги прави по-проследими и отчетни. А и добрите промени много лесно се омаловажават. Разследването на главния прокурор е в ход, но тъй като няма повдигнато обвинение, е лесно да се каже, че „не работи“. За промените в Конституцията някой черноглед анализатор казва „ами ето, има проблеми със служебното правителство, значи цалата реформа е таква“. Отказът на ГЕРБ да попълним антикорупционната комисия се представя като дефицит на закона. Обаче именно малките промени в член едикойси на Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за обществените поръчки, Закона за противодействие на корупцията и др. са тези, които носят съществената промяна. Заедно с други, косвено-антикорупционни мерки като включването на общинските проекти в Закона за бюджета, законовите промени за премахването на руската корупционна зависимост на енергетиката ни, дигитализацията и др. Обнародването в Държавен вестник не вкарва никого в затвора и не спира корупцията на другия ден. Но създава необходимите условия за това. И тук е асиметрията –

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет. Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон. В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси. Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници. Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора) Закона за хазарта –

В последните три месеца зададохме с колеги от Да, България (Йорданова, Цонева, Мирчев) над 50 въпроса до институциите относно казусите „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, които са фрапантни примери за зависимостите в съдебната власт. Публикувам пакет с всички тях, като институциите, които питахме, са: прокуратурата, антикорупционната комисия, МВР, бюрото за контрол на СРС, НАП, Агенция по вписванията, МРРБ, МП, ИВСС, СГС. Можете да свалите пакета с всички въпроси и отговори тук. Дали тези мрежи са имали връзка с политическо влияние – според мен да, но то няма как да се разкрие от документи; това влияние може да се реализира и чрез устни разпореждания и съзнателно бездействие. Отказите на някои институции да отговорят (или да отговорят по същество), както и състоянието на нормативната уредба, създаването и отбраняването на спец.съда според мен са индикации за такова. От отговорите мога да направя следните обобщения: Институциите са склонни да крият информация от парламента – от пълния отказ на антикорупционната комисия изобщо да отговаря (след един кратък не-отговор в началото), през старателното криене, в нарушение на закона, от страна на МВР на ролята на Нотариуса като секретен сътрудник, през куриозната интерпретация на прокуратурата на правилника на парламента, самоопределяйки исканията по него като искания по друг закон, през разширително тълкуване на следствената тайна, до уклончивите и половинчати отговори на някои въпроси. Разбира се, това не значи, че отказват всичко – все пак получихме доста отговори, вкл. по същество. Има голям проблем със СРС-тата (подслушвания, напр.) – оказа се, че веществени доказателствени средства на база на СРС не се унищожават. Никой няма данни за това колко СРС-та са използвани срещу лица извън досъдебни производства, срещу които след това няма повдигнати обвинения. Сигналите за злоупотреби текат от бюрото за контрол през МП до инспектората на ВСС, който отказва да ги проверява. Нотариуса е бил свидетел по дела и най-вероятно

Вчера беше представено изследването на Юридически барометър за законодателните практики на този парламент. Заключенията в него и извадените заглавия са силно негативни. С ясното съзнание, че при ниското доверие към парламента всеки опит за влизане в конкретика е обречен, все пак искам да критикувам методиката на изслевдането, ръководено от Даниел Вълчев. Изследването разглежда законодателната дейност през основната метрика „изменение на закон“. На база на това се градят всички наблюдения и заключения за това колко закони са изменени, колко бързо се изменят, колко често се изменят, колко пъти се изменя един закон и т.н. Смятам, че тази методика е погрешна и не отразява реалния законодателен процес. В този смисъл, всички закючения на нейна база са подвеждащи. „Изменение на закон“ може да са 50 параграфа изменителни разпоредби, които променят фундаментално закона, а може да е промяна на една дума. Такъв е примера с цитирания в изследването Закон за акцизите и данъчните складове, в който поне две от измененията са по 1 дума – промяна на термин („ветеринарномедицински продукти“ с „ветеринарни лекарствени продукти“) и промяна на име на министерство. Далеч по-коректни мерни единици биха били „разпоредба“, „норма“ или „изменителен параграф“. Да, това изисква по-задълбочен, вкл. технически-асистиран анализ на текстовете, но ще даде далеч по-прецизна картина. Също така, изследването правилно посочва, че големият брой изменения с „преходни и заключителни разпоредби“ се дължи на конкретно два закона, които изменят по 70 други, заради смяна на име на институция, но противно на логиката, тези „гранични случаи“ не са изключени от данните. Некоректно и твърдението в изследването, че няма обществено обсъждане на внесените законопроекти от народни представители – по правилник такова се провежда на първо гласуване във водещата комисия, като по повечето закони постъпват становища от заинтересованите страни. Ако някой иска да изследва законодателния процес сериозно, ето няколко идеи, освен основната метрика: изменения, направени устно в пленарна

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Онзи ден Борисов каза, че преговорният екип на ГЕРБ се е борил за това министър на електронното управление да остане Йоловски. Мисля, че е важно да маркирам този факт, защото поне вече е ясно кой носи отговорност за щетите, нанесени там в последните месеци. В министерството има общо 9 дирекции, главен секретар и една изпълнителна агенция. За последните 9 месеца са уволнени, помолени да напуснат, принудени да напуснат или преместени: главния секретар, изпълнителния директор на агенцията и директорите на 8 от 9-те дирекции. И тази своеобразна чистка е само една от многото причини за липсата на резултати. Още в края на есента писах, че нямам очаквания, че политическото ръководство на МЕУ ще се справи със задачите, а напредъкът по управленската програма беше основно заради това, което свършихме в парламента. И това е разбираемо – при това разбиване на министерството, няма как там да се работи продуктивно. Политиката за електронно управление е изключително важна за цялостното развитие на страната – за намаляване на административната тежест, за повече проследимост и прозрачност, за киберсигурността. И има нужда да бъдат придвижвани напред компетентно и систематично – нещо, което в последните 9 месеца се случваше в парламента, но далеч не толкова в МЕУ.

Малко хронология на неосъществилата се ротация: На 17-ти март Мария Габриел предложи: ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, и отлагане на подписването на споразумение за неопределено време. ППДБ отказахме, защото за нас споразумението беше ключово. На 19-ти март Мария Габриел внесе несъгласуван състав на Министерския съвет на втория ден от седемте за изпълнение на мандата без логично обяснение защо. На 24-ти март Николай Денков предложи ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, но с подписано споразумение. ГЕРБ отказаха. Вчера отказаха и повторно аналогично предложение с втория мандат, но с номиниран от тях премиер. Разликата между предложенията на двете страни е ясна – споразумението. А какво има в него? Съдебна реформа, реформа на службите, избор на независими регулатори, избор на органи на съдебната власт без гарантирани места за никого. Все неща, без които държавата не може да върви напред. Неща, които щяха да бъдат протакани, отлагани и подменяни, ако ги няма черно на бяло. И затова отиваме на избори – защото изглежда ГЕРБ са решили, че предпочитат избори пред това да имат твърд ангажимент по тези реформи, а ние (противно на обвиненията) не искаме да стоим във властта самоцелно, без да правим тези фундаментални за страната промени. А всички „лакърдии“ от преговорния процес са шум и отклоняване на вниманието – кой с кого се срещал, какви имена задраскал, кой какво поискал, кой колко бил обиден и т.н. България може да реши фундаменталните си проблеми само с независима съдебна система (без политици да назначават хора по върховете ѝ), с независими регулатори и с работещи служби. И това е най-трудната, но и най-важната политическа задача.

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа. Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър. Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот. В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които