Т. 10 от приоритетите ми за следващия парламент:
„10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“
Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи.
Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки.
За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро).
Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме.
Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.
Вашият коментар