Стратегически технологични решения вместо политически битовизми

Изкуственият интелект (големите езикови модели) носи потенциал за сериозна трансформация в много сфери. Носи и рискове, които са трудно оценими, а самият разговор за потенциала и за рисковете има трансформиращи ефекти.

За да бъдем защитени в дигиталния свят, особено в свят с напреднал изкуствен интелект, трябва в сферата на киберсигурността да има сериозни развития – и на технологично, и на организационно ниво. Основни вектори за атака са все още нерешени на достатъчно добро и масово ниво – phishing, ransomware – и това струва милиарди на икономиките.

Онзи ден пък излезе поредна статия как китайски учени успели с квантов компютър да разбият традиционна криптография (която защитава всичко в съвременния интернет). Засега не изглежда опасността да е сериозна, но развитието на квантовите технологии продължава.

Потенциалът на блокчейн беше преувеличен, но технологията е тук и работи, и макар това да е в ограничени сценарии, инвестициите в нея до момента могат всеки момент да я доведат до сериозни ползи.

Състезанието в производството на чипове, и на машини за производство на чипове, е осъзнато отдавна, и макар да звучи нишово, вероятно ще е определящо за бъдещото развитие на технологиите.

На този фон, с много рискове и много възможности, много потенциал за трансформация и много страхове от нея, България е в пълна невъзможност да взема стратегически решения. Аутсорснали сме ги на Брюксел, но това невинаги работи добре.

Няма да правя предизборни заключения от това, но ми се ще да се занимаваме повече с тези стратегически технологични въпроси, вниквайки в тях извън маркетинговите заглавия, и по-малко с полиически битовизми.

2 comments

  1. Един кратък разговор с ChatGPT

    Въпрос:
    Каква е съдбата на конфискуваните от МВР през 2017 година над 200000 биткойна при спецоперацията Пратка/Вирус?

    Отговор:
    Случаят със специализираната операция „Пратка/Вирус“ на МВР през 2017 г., при която бяха конфискувани над 200 000 биткойна, е сред най-големите конфискации на криптовалута в световен мащаб. Въпреки мащабите на операцията, няма достатъчно публична информация какво точно се е случило с тези биткойни впоследствие.

    Ето основните известни факти:
    1. **Операцията**: МВР и прокуратурата разкриха престъпна схема, свързана с киберпрестъпления. Членовете на групата използвали компютърни вируси, за да заразяват системи на различни компании и организации, след което изисквали плащания в биткойн.

    2. **Конфискация**: В официални съобщения се посочва, че при операцията са конфискувани криптопортфейли, съдържащи значително количество биткойни, надхвърлящо 200 000 BTC. По това време стойността на тези биткойни е била приблизително 3,3 милиарда долара.

    3. **Липса на прозрачност**: След конфискацията няма ясна информация за това как са били обработени или управлявани тези средства. Обикновено такива конфискувани активи в други страни се продават на търгове или се използват за компенсация на пострадали. В случая с България няма публично оповестена информация за подобни действия.

    4. **Спекулации и въпроси**: Липсата на прозрачност породи множество слухове, включително такива, че биткойните са били изгубени, продадени или все още се държат от държавните органи.

    Ако ви интересува конкретна актуална информация по темата, мога да проверя дали има нови развития.

    Въпрос:
    Има ли сведения дали тези биткойни са използвани за финансиране на политически партии при въртележката от избори?

    Отговор:

    До момента няма официални сведения или доказателства, че конфискуваните от МВР през 2017 година биткойни са били използвани за финансиране на политически партии или други политически дейности. Липсата на прозрачност по случая обаче оставя място за спекулации и конспирации, особено в контекста на честите избори и политическата нестабилност в България през последните години.

    Когато става въпрос за финансиране на политически партии, обикновено се следят банкови транзакции и дарения, декларирани в Сметната палата. Биткойните, като децентрализиран актив, биха могли да се използват извън тези механизми, но това би било трудно доказуемо без ясни следи.

    Ако желаете, мога да потърся допълнителна информация за евентуални разследвания или изказвания, свързани с конфискуваните биткойни и тяхното използване.

    Въпрос:

    През 2022 Ивайло Мирчев е отправил официално запитваме по въпроса към тогавашния главен прокурор. Има ли адекватен отговор от тази институция?

    Отговор:

    През 2022 г. Ивайло Мирчев, народен представител от „Демократична България“, отправя официално запитване до главния прокурор Иван Гешев относно съдбата на изчезналите биткойни, конфискувани по време на операция „Пратка/Вирус“ през 2017 г. Той изисква информация за точния брой иззети криптовалути, начина на съхранение, наличието на частни ключове и каквито и да е действия, извършени с тези средства. Според Мирчев, информацията, предоставена от МВР, е непълна и разследването е прехвърлено към специализираната прокуратура【10】【12】【14】.

    Въпреки това, не е публично известно дали прокуратурата е дала ясен отговор на запитванията. Според МВР, по делото не са били изземвани криптовалути, което противоречи на съобщенията на SELEC от 2017 г. за конфискация на 213,576 биткойна【11】【12】. Липсата на ясни отговори продължава да буди съмнения относно съдбата на тези активи и тяхното използване【13】.

    Въорос:

    Как криптообщността в България и в света може да помогне в проследяването на движението на конфискуваната криптовалута?

    Отговор:

    Криптообщността в България и по света може да изиграе важна роля в проследяването на конфискуваните биткойни, използвайки съвременни блокчейн инструменти и знания за анализ на публичните транзакции. Ето как това може да се осъществи:

    ### 1. **Анализ на блокчейн транзакции**
    – **Публична природа на блокчейна**: Всички транзакции в биткойн мрежата са записани на публична книга, която може да бъде анализирана. Инструменти като Chainalysis, Elliptic или CipherTrace могат да се използват за проследяване на движенията на биткойните.
    – **Известни адреси**: Ако се знае адресът, на който са съхранявани иззетите биткойни, може да се проследи дали е имало прехвърляния или разходване на средствата. Дори ако адресът не е известен, моделите на движение на големи обеми могат да дадат индикации.

    ### 2. **Колективни усилия на общността**
    – **Разпространение на информация**: Криптообщността може да събере данни и сигнали за необичайни транзакции или движение на големи обеми биткойни от възможни свързани адреси.
    – **Платформи за мониторинг**: Уебсайтове като BitcoinWhaleAlert и Glassnode позволяват наблюдение на движенията на големи обеми криптовалута в реално време.

    ### 3. **Сътрудничество с международни организации**
    – Криптоорганизации като SELEC, Европол и Интерпол имат опит в проследяването на криптовалути. Българската криптообщност може да настоява за по-активна роля на тези организации в разследването.
    – Включване на експерти от глобалната криптокомпания за идентифициране на потенциално свързани транзакции.

    ### 4. **Прозрачност и обществен натиск**
    – Общността може да изисква прозрачност от държавните органи чрез обществени петиции, медийно внимание и инициативи за отчетност.
    – Организиране на публични дискусии и събития, които да поддържат въпроса в публичното пространство.

    ### 5. **Образователни инициативи**
    – Обучение на журналисти, адвокати и активисти за използване на блокчейн инструменти и за по-добро разбиране на движението на криптовалути.

    ### 6. **Техническа помощ**
    – Експерти от общността могат да предложат консултации на следствените органи за правилно управление на конфискуваните средства и разследване на транзакциите.

    Съвместните усилия на технологичната общност, медиите и гражданското общество могат да повишат прозрачността и отчетността относно съдбата на тези активи.

    Въпрос:

    Това е добър съвет, ако разбира се идеята срещне ответна реакция от институциите.
    Напоследък, предвид политическата обстановка в България, партията ДПС Ново начало активно, но и не само, ясно заявяват готовността си за влизане в поредни избори.
    Доказателствата за купуване на гласове от тях са многочислени. Такива действия изискват огромен ресурс, с какъвто председателя Пеевски едва ли разполага, предвид санкцията му по закона Мгнитски и краткия срок, в който тази партия беше регистрирана.

    Отговор:

    Въпросът за купуването на гласове от политически партии като ДПС е сериозен и редовно повдиган в публичното пространство, особено преди избори. Има многобройни твърдения за такива практики, но доказването им често е затруднено поради липсата на директни доказателства или слабо правоприлагане.

    ### Възможни източници на средства за финансиране:
    1. **Финансов ресурс на партията**: ДПС има стабилна политическа структура и достъп до значителни финансови ресурси, включително от субсидии и дарения.
    2. **Потенциални външни мрежи**: Политическите обвинения често включват предположения, че финансирането може да идва от бизнеси, свързани с партийни структури, или други неформални мрежи.
    3. **Санкции по „Магнитски“**: Действително санкциите по закона „Магнитски“ срещу Делян Пеевски могат да затруднят достъпа му до финансови активи в определени юрисдикции, но е възможно той да разполага с ресурс в България, който да не попада под директен контрол на тези санкции.

    ### Регистрация на „ДПС – Ново начало“
    Вашият коментар за „ДПС – Ново начало“ заслужава уточнение, тъй като няма официална информация за съществуването на такава партия. Ако имате предвид друг политически проект, моля, уточнете. Възможно е също това да е неформално название или инициатива, свързана с партията.

    ### Проблемът с купуването на гласове
    Това е широко разпространен проблем в България, особено в по-бедни райони. Изследвания и журналистически разследвания редовно показват как гласове се купуват чрез пари, хранителни продукти или услуги.
    – **Съдебна система**: Има някои успешни случаи на доказване на купуване на гласове, но те са сравнително редки.
    – **Ролята на изборната администрация**: ЦИК и МВР имат ключова роля в предотвратяването на такива действия, но успехите са ограничени.

    ### Следващи стъпки:
    – **Обществен натиск**: Граждански организации и медии играят важна роля в разследването и публичността на подобни случаи.
    – **Технологии за сигурност**: Внедряването на електронно или дистанционно гласуване може да намали възможностите за манипулации.

    Ако имате конкретна информация или въпроси, свързани с конкретна партия или действия, мога да потърся допълнителни данни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *