Автор: Bozho

Вчера, 2-ри юни, бях в заведение. В заведението се пушеше. Аз, за късмет, бях навън. Попитах сервитьора защо вътре се пуши, при положение, че от 1-ви юни е влязъл в сила закон за пълна забрана, чиято отмяна все още не е обнародвана (е, не му го казах точно така). Той каза „Не знам, питайте шефа“ … „Той къде е?“ … „Ето там в сепарето“. Изчаках шефът да си свърши телефонния разговор: – Здравейте, Извинете, че ви безпокоя. Искам да попитам защо вътре се пуши? – Кой, клиентите ли? – Да. – Ами те си имат право. – Не, нямат, от 1-ви юни. – Забраната не е в сила, ние сме се допитали до ХЕИ и са ни казали, че може. – Аха. Значи от ХЕИ нещо се са объркали. Окей, ще се обърна към тях, благодаря. Е, не става дума за ХЕИ, а за СРИОКОЗ. Днес се обадих там, и дежурният инспектор и деловодителката много учтиво и интелигентно ми обясниха как стоят нещата: По принцип не трябва да се пуши в тези няколко дни. Към тях като инспекция обаче все още няма указания как и какво да правят. Днес ще бъде обнародвана промяната в закона и в понеделник ще имат указания къде и какво да правят. Човекът обясни, че поради това, те не знаят какво да казват на заведенията, които се допитват до тях. Не знам дали от въпросното заведение са се допитали наистина до „ХЕИ“ (при положение, че не става дума за ХЕИ), обаче факт е, че в момента от СРИОКОЗ не правят проверки и не съставят актове, защото нямат указания. Кой трябва да ги даде тези указания не знам. Как обаче изглежда ситуацията в по-общ поглед: имаме закон, влязъл в сила, обаче той не се спазва съвсем съзнателно и повсеместно. Защото щели да го променят. Следващият път като

24-ти май, манифестация, празник в училище, поздравления, цветя. Обаче… нещата не са толкова розови. Средното и висшето образование в България карат по инерция, и това води до резултати като неграмотност, немотивираност, некадърност. Да – от училищата и университетите излизат хора, които не могат да четат, не могат да пишат, не могат да учат, не могат да се изразяват, не могат и не искат да вършат работа. Да, ти не си от тях, добре. Само че това са тенденциите – в поне една официална статистика (която не ми се търси сега), се наблюдава тенденция на спадане на нивото на българското средно образование. Говорим за средното ниво – все още печелим медали на международни олимпиади, но това е въпреки системата, не благодарение на нея. Проблемите са два, взаимно-свързани: пари – няма пари за добри заплати на учителите => учители стават хора, които не могат да си намерят по-добре платена работа. За учители учат хора, които не са могли да влязат в по-добри специалности. Това е грубата истина, и макар да има изключения, т.нар. „учители по природа“, те не са достатъчни. Това пък води след себе си липсата на уважение (не рядко основателна, за съжаление) към учителската професия от страна на родители и ученици. Пари за материална база също няма, което е по-малкият проблем, но все пак е един малък шок когато след училище влезеш в заведение, което е 10 пъти по-луксозно и чисто. мотивация – мотивацията на учителите е свързана със заплащането им, но липсата и` се пренася и върху учениците. Учебните програми и методите на обучение също не помагат за повишаване на мотивацията. Каква е целта? Целта на средното образование не е децата да станат енциклопедисти, не е да научат добре всички науки, не е „просто да завършат“. Целите са: учениците да се научат да учат – да изградят подход за

Тази сутрин както си вървях, в главата ми влезе песента на Мишо Белчев – Булевардът. И особено в светлината на вчерашните задръствания заради концерта на AC/DC, съсипах хубавата песен, написвайки следния текст: Под гора от колите ни гъста дреме непроходим тротоар на разсъмване няма задръстване за петнайсет минути макар. Тези автомобилни отряди хладнокръвно убиват деня, и стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят. Аз ги имам за безполезни тез продажни ченгета на пост. Без причина, със палка протегната да ме спират на Орлов мост. А ме псуват милион тарикати, Бизнесменов, Бакшишов, Петров. Но задръстени на ректората скоро няма да стигнем Орлов. Булеварда, задръстен от вчера, аз разменям за Шан-з-елизе. Като стигна у нас ще намеря топла бира и старо мезе. Този факт е световно известен, че по Руски коли не вървят – там стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят.

Криза е. Или поне така казват. А България е в криза от 70 години. Хората, които според премиера изобщо не са бедни, всъщност са. Това че успяват да оцеляват е феномен. Ако вземем 10 хиляди британеца и ги поставим на мястото на 10 хиляди българи (в страната, да речем) ще има рязко повишение на самоубийствата. И тъй като тук се живее трудно човек трябва да се фокусира постоянно върху икономиите си. Да отделя пари за ремонт на 15-годишната си кола заради дупки, да си плаща лекарства и лечение, и.. т.н., да не изреждаме всичко. Държавата в този случай трябва да се погрижи всички ежедневни оплаквания да стават все по-малко валидни – че нямаме инфраструктура, здравеопазване и образование, че младите бягат от страната, защото единствената работа е в сферата на услугите. Вместо това правителството (в лицето на г-н Дянков) изявява желание да закрие БАН. Не просто да оптимизира БАН, да даде път на млади учени и да реформира структурите му, а да го закрие. Бюджетът на БАН е 70 милиона лева годишно. Когато имаше учителски протести от ДСБ бяха изнесли цифра, че ще трябват 1 милиард лева за да се посрещнат всички искания на учителите. Тези суми се съкращават и се спестява от образование и наука – от работни места и развитие за интелигентни българи. В същото време плащаме 360 милиона за хеликоптери. Да ме прощават в армията, ама докато нямаме безплатно здравеопазване, пътища и икономика, в която могат да работят не само общи строителни работници и продавачки, за военно дело НЕ трябва да се отделят пари. Къде сме тръгнали да се бием, бе идиоти? Имаме дузина хора по малоумни „мисии“ в близкия изток. Това е. Но не, вместо да поддържаме науката в продължение на 4 години, ние ще купим с тези пари хеликоптери, дето не ни трябват. Браво! П.П. горното

Вечерта на 1-ви май на изхода от гр.Хасково пътните полицаи ми писаха фиш за 30 лева, защото карах с 65 км.ч, вместо с 50. Това стана на 100 метра от табелата – както добре знаем, катаджиите застават точно преди табелите. Това разбира се е тривиално и е така от край време, но е илюстрация на начина на съществуване на КАТ – целта не е да предотвратим ПТП, целта е да съберем пари (дали глоби, дали рушвети). Потърсих начини (чрез сайта на МВР, на КАТ, на КАТ-Хасково, egov.bg) да подам жалба по електронен път, с електронен подпис, но такъв не намерих. Затова използвах формата за сигнали в сайта на МВР: Желая да сигнализирам за некоректно извършване на служебни задължения от страна на служители на КАТ. На 01.05.2010 бях глобен с фиш (номер 0751075) за превишена скорост – 65 км/ч при ограничение 50 км/ч. Чисто формално бях в нарушение, поради което приех фиша и вече платих глобата. Проблемът е друг – мястото, на което бяха застанали пътните полицаи беше на сто метра преди табелата за край на град Хасково, на четирилентовия булевард Раковски. Заставането на пътните полицаи точно там по никакъв начин не помага за спазването на правилата по пътищата и не предотвратява никакви опасни ситуации. Вместо това то е лесен начин за глобяване на шофьори, които сто метра преди табелата за край на града са започнали да увеличават скоростта си. В същия момент по целия булевард Раковски в централната част на града нямаше нито един служител на КАТ. И докато преди табелата за край на града скорост от 65 км/ч не представлява опасност за движението, то по цялото протежение на булеварда, където пресичат пешеходци и има кръстовища, които вечер са нерегулирани, такава скорост създава реална опасност. С това писмо искам да изкажа недоволството си от това, че КАТ не се опитва

Песента на НЛО „Партии любими“ показва един важен аспект на българския „политически живот“ – кадрите. А „кадрите решават всичко“, както е казал Сталин. Та какви са нашите кадри? Нашите политици са винаги хора, които или са част от системата под една или друга форма (бивши директори, бивши членове на друга партия, роднини на бивши такива), или хора, които се набутват в средите на дадена партия за да се облагодетелстват чрез протекция на далаверите си. Да, обобщавам. Примери мисля, че няма да нужда да давам, всеки ще се сети за поне дузина. Изключения има разбира се, но те се размиват в общото море от гюбрета. Бащата на мой приятел нарече хората от ГЕРБ гюбрета при последните избори. Думата означава „угнила оборска тор“ (евентуално оставена да превтаса). Кои са гюбретата? За съжаление, те не са от Марс. Не можем да кажем „няма да гласуваме за марсианци“ или „забраняваме на марсианци да се явяват на избори“. Повечето от тях са „завършили престижен западен университет“, който обаче почти никога не се споменава, защото не е престижен. Те са ярки представители на българското общество – тарикати на дребно, мислещи предимно за собственото си финансово облагодетелстване, неспазващи правила и норми, в името на по-комфортното си съществуване. Докато политическите среди се формират чрез състезание между селски тарикати няма как нещата да се оправят. Консолидацията на такива хора се случва благодарение на хора като царя, Бойко, или благодарение на вълни като СДС през 90-те. Намърдват се там някак и после правят схемите си. И това няма как да спре само. Няма как, защото в България няма общество, което да излъчи хората, които да оправят положението. Почти всеки жител на тази държава не спазва елементарни правила, дали от незнание или нарочно. Дори милиони инвестиции да се налеят в България, ако пак на такива хора е поверено тяхното управление, то

Заглавието е двусмислено нарочно – идеята на този пост е да препоръча поставянето на знаци и табели, които показват препоръчителното поведение на участниците в дадена дейност. Както знаем, нашето общество изпитва големи трудности да се саморегулира. Почти никога не можем да очакваме, че хората около нас ще постъпят адекватно в дадена ситуация. Даже напротив – очакваме възможно най-неадекватното поведение. За това може да помогнат табели, които препоръчват най-адекватното поведение в определени ситуации: стойте отдясно на ескалатора, когато това е възможно (в метрото) в задръстване пропускайте автомобили към и от преките пресичането на булеварда представлява опасност както за вашия живот, така и за живота на шофьорите – използвайте подлез / светофар / пешеходна пътека (бул.България, Цариградско, Левски, и който и да е голям булевард) оставяйте поне 1м до стената на сградата при паркиране, за да могат пешеходците да се придвижват свободно направете път на колоездачите, каращи във велосипедните алеи не заставайте на входа на магазина – пречите на другите клиенти при движение с ниска скорост пропуснете автомобилите зад вас на първата възможна отбивка използването на градски транспорт е по-приятно, когато всички пътници спазват лична хигиена пускайте водата и използвайте четката изхвърляйте отпадъците си в кошове и казани и тн. и тн. и тн. Всички тези неща изглеждат очевидни, обаче се оказва, че не са. За всяка една от горните препоръки съм бил свидетел на дузини „нарушители“. Да, на места съществуват подобни табели, но са рядкост. Къде точно да се поставят тези табли и как точно да звучат техните послания – тези решения могат да вземат маркетингови специалисти, така че въздействието да бъде максимизирано. Цената е ниска, и разпределена между много изпълнители, така че от тази гледна точка проблем няма. Дали ще има ефект? Определено. Много хора не нарушават тези препоръки нарочно – просто не се сещат какво е най-адекватното действие. Ако

Става дума за засичането и пререждането по улиците. Т.е. един шофьор да мине пред друг, евентуално карайки го да натиска спирачки. Основно с цел минаване в по-удобна лента, или в лента от която е позволено продължаването в желана посока. Случва се много често. Случва се по няколко причини: шофьорът е объркал лентата си шофьорът идва от място (напр. пресечка), от което, заради задръстването, не може да се придвижи до желаната лента. шофьорът е нахален и е минал през по-празна лента, която не е за желаната от него посока, с цел да мине преди другите В първите два случая пререждането става по-културно – с мигач и изчакване на това някой да те пусне. Ако никой не те пусне ставаш малко по-агресивен. В такива случаи, разбира се, съществува толерантност и пускаме шофьора да отиде в желаната лента. В третия случай обаче е по-различно. Там участници са най-често скъпите коли, джиповете, „правените“ голфове. Участници, които си мислят, че са по-важни от другите и могат да си позволят да нарушат правилата като избутат и засекат някого. Ами, не, не сте по-важни. Всеки път, когато съм на кръстовище, което предполага такива ситуации отделям допълнителна доза внимание за да преча на такива индивиди. Да, знам, че е гадно от моя страна. Но аз не нарушавам правилника – просто карам по „твърдо“ спрямо тях. Онзи ден например, по цариградско (към Орлов мост) имаше колона в средната лента. И един се опита, идвайки от лявата, да се навре пред мен. Обаче аз го видях, и не го пуснах. Предупредих го с клаксон, че прави нередно нещо и че не съм го пуснал. Карахме 20-тина метра на 10см един от друг, и двамата в една и съща лента, но бях минал малко по-напред, като в крайна сметка „си върнах позицията“. Той мина в bus-лентата, и оттам опита маневри, които

Отидохме онзи ден на язовир „Тракиец“. Имаше ограда и голяма табела със списък от забранени действия на язовирната стена – риболов, паркиране, изхвърляне на отпадъци, къпане. 100 метра по-нагоре имаше отключена врата, през която минахме и се качихме на язовирната стена. След час и половина на околните поляни си затръгнахме и срещу нас по язовирната стена се зададе кола. Стигна до нас и отвътре излезе човек, явно охраната. Той беше учуден какво правим ние там, тъй като достъпът бил забранен. При което проведох с него (приблизително) следния диалог: – къде пише, че е забранено? – долу има табела – там пише, че са забранени риболовът, къпането, хвърлянето на отпадъци. Нищо не пише за разхождане. – забранено е – ама не го пише – ама е забранено – ами напишете го, за да е ясно – не е наша работа, язовирът е на „Напоителни системи“, ние сме охрана – ами кажете им да го напишат, за да не се объркат и други хора – т’ва не е наша работа. Сещате се, че табелата няма да се промени и следващите, които влязат пред много отворени входове (от едната страна дори мисля, че няма ограда), отново ще бъдат срещнати в някакъв момент от охраната, която ще ги изгони. Не че това е кой знае колко фатално. Но пък е показателно. Синдромът на „Т’ва не е наша работа“ го има във всички български институции. Затова и администрацията куца. А защо всъщност „не е наша работа“? Имам две предположения (за различни случаи) няма комуникация между участниците в един процес (в случая охрана на язовирна стена) – човекът от охраната просто не знае на кого да каже да оправи табелата. И няма желание да разпитва. Или служителката в дадено министерство не знае към кого да отнесе проблем извън пряката дейност на министерството. има страх у служителите