„Я кажи за Буджака“

Росенец стана символ много бързо. И концентрира толкова много прожекторите върху Доган, ДПС, Пеевски и връзките им с националната и местната власт на ГЕРБ, че властта (явната и тайната) трябваше да отговори някак комуникационно. А най-добрата защита е атаката.

Затова с редица репортажи, подкрепени с действия на главния прокурор, казусът със сараите на Доган беше смесен с други проблеми по черноморието, фокусирани върху имот на Иво Прокопиев, който уж също запушвал пътя до плажа.

Всяко лято от 33 години съм в Черноморец (имам роднини тук) и виждам как се застроява крайбрежието. Не бях доволен, когато едни скали, на които ходехме, станаха недостъпни сред поредния строеж. Къщите, буквално висящи от скалите винаги са повдигали въпроси. Така че проблем със строителството по крайбрежието има, тъй като философията на закона, а и на конституцията е, че крайбрежието е на всички и никой няма право да си го присвоява или ограничава. По същия начин най-вероятно се чувстват много хора, което направи Росенец още по-силен символ, но което дава сила и на другите примери.

След като темата с Буджака стигна до националните медии, при почти всяко повдигане на темата с Росенец, се появяваше някой да каже „а я кажи за Буджака“. Журналисти на СКАТ (на Валери Симеонов) пък бяха пратени на Росенец да питат Христо Иванов един въпрос – за Буджака. А неговият отговор, че не е запознат, беше използван за да подсили опорната точка за „двойния аршин“.

Приписваната с години връзка на Да, България с Прокопиев пък допълнително допринесе за този опит за разбиване на образа на акцията в Росенец. Да го превърне не в символ на корупцията, а в политическа интрига тип „наши срещу ваши“. Дали Прокопиев е „кукловод“ в Да, България мога да отричам по много начини, но това е като да отричаш, че нямаш сестра.

Реших да проверя пък какво толкова има на Буджака. Отворих Google maps (сателитните снимки и street view), кадастъра (зареди 20-тина лева за справки), новинарските публикации, снимките и репортажите. За малко да отида на място, да разгледам. Казах си – добре, ако наистина има проблем, трябва някак да го адресираме, а не да го избягваме. Представях си как някоя ограда е затворила нещо и трябва да се бутне, представих си аналогична на ситуацията в Черноморец, където можеш да видиш скалите, но не можеш вече да стигнеш до тях.

Обаче реалността се оказа друга. Първо, имот на Прокопиев не блокира нито път, нито достъп до плаж. Преди две години в съседство друг бизнесмен всъщност е ограничил частично достъпа, както отбелязва в тази статия Флагман. След преглед в кадастъра, репортажа на Канал 3 и използваната след това снимка в Tribune (също проправителствен) осъзнах, че те дори не знаят кой е имотът на Прокопиев. Този, който показват (и който проверих първо) е на адвокат и е далеч от този на Прокопиев.

След това видях няколко интервюта на БНР, където и кметът на Созопол, и адвокат уточняват, че няма ограничен достъп. Нито до скали, нито до плаж, нито до път. Репортаж пък на бТВ показва, че са оставени стълби между новопостроените имоти, така че да има достъп. И на база на тези репортажи и справки в кадастъра реших, че няма нужда да ходя на място, за да установявам вече очевидното – че няма нищо общо между Росенец и Буджака. А дали при закупуването на земята или при разрешението за строеж има нарушения, няма как да знам, но това не е важно с оглед на достъпа до скалите и плажовете (каквито там май няма).

Но въпреки реалността беше построен перфектният „фалшив двойник“ на Росенец, който беше раздухана в синхрон от всички медии както на сараите, така и на властта (Канал3, Нова, СКАТ, Вести, ДарикНюз, Tribune и др.) и който ще продължава да отеква по фейсбук коментари и спорове на маса – „защо Христо Иванов не отиде на Буджака. Защо има двоен стандарт“. А двойният стандарт дразни хората. Прави нещата да изглеждат неистински. Това е опит Росенец и сараите да се принизят до обикновено нарушение, каквото всички други правят.

Христо Иванов не е ДНСК, прокуратура или община. Той не геодезист, инспектор, архитект, за да ходи да мери отстояния, ширина на пътеки, да сравнява ПУП-ове и да бута огради. Акцията на Росенец показа силно и нагледно това, което журналисти бяха разкривали преди това – как община, НСО и няколко министерства са плюли на закона и обществения интерес, за да се обособи един анклав на почетния председател.

Буджака не е нищо такова. И затова неходенето там не е двоен стандарт. И няма нищо общо с един или друг бизнесмен. Там няма блокиран общински път, няма НСО, които да пазят скалите, няма достроен кей, няма незаконна постройка на плажната ивица, няма и синя пирамида за морфичен резонанс. На Буджака евентуално има неадекватен подробен устройствен план, който пък е такъв заради изключението в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, позволяващо строителство близо до брега в населени места.

Няма добър отговор на „Я кажи за Буджака“. Защото това не е истински въпрос, аргумент или молба. Това е стандартна пропагандна тактика и логическа заблуда. Опит не само да се дискредитира един политик и една партия, а да се омаловажат и прикрият зависимостите, които Росенец освети.

Но ето, казах за Буджака. Ще кажа и за цялото черноморие. ЗУЧК гласи:

Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.

Трябва законността да стане начин на мислене в институциите. Трябва нечие желание да вижда вълните от прозореца си да не е единственият аргумент при изготвяне на устройствени планове. Но най-вече, трябва да не може цялата държава да бъде нелегитимно впрегната в обслужване на нечий интерес, който и да е той.

Трябва и да спрем да се връзваме на пропагандните техники на кафявите медии и прокуратурата, която пакетира казусите. И да не позволим Буджака да стане фалшивата сянка на Росенец. Защото това е целта на този напън.