Защо Росенец?

Тази седмица Христо Иванов слезе на плажа в парк Росенец (заедно с общински съветник и активист на Да, България и Демократична България) до летните сараи на Доган, но беше спрян от охранители на НСО, които го избутаха във водата. Резултатът от това беше днешния протест на същия плаж. Събитията бяха интензивни, но тях можете да проследите в репортажите и фейсбук статусите.

Искам да се опитам да обясня какво е Росенец, какво не е Росенец и защо Росенец.

Първо, три неща, които Росенец не е. Росенец не е етнически конфликт, както намекна премиерът и както повтарят свинските медии. Христо Иванов в изявление пред боянските сараи на Доган вчера подчерта, че без значение от етнос и религия, българските граждани искат законът да важи еднакво за всички. И е безотговорно и опасно да се твърди, че протестът има етнически характер, само защото е насочен срещу ДПС. Росенец не е и сценарий срещу влизането в европейския банков съюз и чакалнята за еврозоната, както премиерът се опита съзнателно да заблуди обществото. Няма как да бъде, при положение, че Демократична България от самото си създаване е твърдо „за“ бързото влизане в двете. Росенец не е и „предизборен пиар“, дори само заради хронологичната отдалеченост на парламентарните избори – напролет догодина.

Росенец, обаче, е поне три неща.

Първо, Росенец е символ. На завладяната държава. Място, където кулминира цялото беззаконие, което всички усещат, но трудно може да бъде описано без дълги юридически разсъждения. Плажът и морето, които по закон (и дори по Конституция) са държавна собственост, са на практика присвоени от някой, който е над закона. Че този някой е Доган, няма значение. Днес е Доган, утре е Пеевски, а вдругиден някой друг. Символът се допълва от това, че този някой бива пазен от държавата, с пари от данъците ни, без никаква логична причина за това, а на база на една вратичка, вкарана в закона от депутат от управляващата партия, но със сигурност не измислена от него. Един плаж успява някак да символизира беззаконието по-добре от всяка политическа реч, от всяко съдебно дело.

Второ, Росенец е осветляване. На всички скрити механизми, по които държавата работи, и които са в разрез и със законите, и с правото. На връзката между ГЕРБ и ДПС. На реалната власт на Доган и Пеевски, които са двете лица на едно и също нещо. НСО няколко дни лъже, за да скрие, че нейни служители охраняват Доган. След това различни държавни служби забраняват достъпа до плажа – по вода, по въздух, без да имат нормативно задължение да направят това в следствие на писмо на НСО, а и по земя, тъй като от години там има незаконна бариера, която никой държавен орган не намира за нужно да премахне. Главният прокурор се включи в защита на Доган. Човекът, който по лоши стечения на обстоятелствата е правосъднен министър – също. И не на последно място – полицията, която на своя глава спира законен протест и дори тръшка на земята и задържа един от организаторите, опитал да си пробие път.

В рамките на два дни Росенец осветли как държавата започва да работи в синхрон, когато целта е да запази сарая на Доган. Росенец освети и медиите, които не казват нито дума, докато това е възможно. Които изкривяват фактите, за да защитят почетния председател. Може би именно защото е символ, трябва да бъде пазен толкова добре. Защото той е символ и за тези, които осъществяват нелегитимна власт. Ако този символ бъде осветен достатъчно много, ако достатъчно хора видят огромната сграда, която е уж на малка фирма, регистрирана в гараж в краен софийски квартал, то фасадата на тяхната власт ще е поне частично разрушена.

И трето, Росенец е начало. Начало на това разрушаване на фасадата им. За да се изчисти всичко това, което с няколко телефонни разговори кара държавни органи да нарушават закони, трябва да се сложи начало. Няколко оставки вече бяха дадени и поискани. Струва ми се, че предстоят още. Всяка такава значителна промяна започва с достатъчно ясен символ и с достатъчно добро осветляване на гнусните, задкулисни зависимости. Началото е слагането на флага на един завладян плаж. Целта е изчистването на институциите от нелегитимната власт, която се упражнява чрез тях.

При демокрацията властта произтича от народа. Тя бива ограничена с конституционни норми, които не позволяват народът да бъде използван като оправдание за нечии цели. В България, обаче, в момента реалната власт не е произтекла по демократичен път. Когато никой министър не смее да направи реформи, под страх, че прокуратурата ще му повдигне обвинение. Когато никой депутат не смее да зададе въпрос на главния прокурор, защото знае, че на другия ден може домът му да бъде претърсен в поредната абсурдна акция. Когато парламентът избере висш съдебен съвет, който до голяма степен е оплетен в зависимости и затова няма нищо против човек като Гешев, раздаващ присъди от екрана и незачитащ презумпцията за невинност, да бъде главен прокурор.

Тогава властта не се упражнява легитимно и не произтича от народа, а произтича от група хора, които се оплели добре мрежите на зависимост. И хората разбират това и пряко, и косвено. И разбират, че това ги засяга. През откраднатите пари, през липсата на сигурност, липсата на надеждно здравеопазване и липсата на перспектива за децата им.

Защо Росенец? Много събития в световната история са привидно случайни. Те обаче следват историческа логика и се случват, защото всички предпоставки са налице. Ако не беше Росенец, щеше да е нещо друго, съвсем скоро. Защото това, което са построили хората, чийто събирателен образ са Доган и Пеевски, е неизбежно да бъде разрушено.

2 коментара

  1. (постнах това във Фейсбук, но там, за съжаление, форматирането заличава границите между параграфите и от този така или иначе дълъг пост се получава една нечленоразделна боза)

    Много добър пост.

    Мисля, че болшинството българи биха се съгласили, че установяването на правова държава е една от най-важните и все още не осъществени цели на нашето общество.

    Проблемат не е в целта (What?), а в стратегията как тя да бъде постигната (How?).

    Тук започват различията.

    Аз самият не вярвам във възможността за революционни промени. Революциите се случват рядко. И още по-рядко успяват да наложат трайни промени. Това, което се случва по default е еволюцията. Тя е основен принцип не само в биологическите системи, но и в социалните.

    За мен най-големата грешка на не-лявата опозиция в България (първо ДСБ, после РБ, сега ДБ) е, че приемат за свой основен опонент ГЕРБ. Стига се до дори крайни ситуации нещата да бъдат доведени на ниво лична неприязън (това най-нагледно си личеше при Радан Кънев, който поне публично декларираше органическа неприязън към Бойко Борисов).

    Истината е, че няма начин от раз да се промени българската политическа система ако няма сътрудничество поне с една от двете основни партии – БСП или ГЕРБ. Абсолютна нереалистично е да се твърди, че може да бъда постигната каквато и да е трайна промяна без такова сътрудничество.

    До тук всичките инкарнации на не-лявата опозиция с нищо не показаха, че осъзнават този факт. Това повдига въпроса – ако не искат да работят с ГЕРБ значи мислят, че тази промяна може по-лесно да бъде осъществена с БСП?

    Честно казано, на мен ми е все едно как ще бъде осъществена тази промяна.

    Ако в БСП начело са хора, които работят в тази посока аз бих ги подкрепил. Но до този момент това не се забелязва. БСП дори подлага на съмнение основни принципи на ориентацията на България като членството в НАТО и ЕС. Последната проява на тази принципна несъвместимост са резервите към влизането в Еврозоната изразени от К. Нинова. Дали това е фишек с цел хвърляне на прах в очите на собствения електорат или нещо в което К. Нинова действително вярва е второстепенно.

    Това за мен изключва БСП като реалистичен партньор. Така остава само ГЕРБ понеже те поне на думи се придържат към тази принципна ориентация (ЕС, НАТО).

    За това буди недоумение неумението или нежеланието на Христо Иванов, както и на други лидери преди него (особено на Р. Кънев) да влязат в диалог с ГЕРБ. Борисов ако не друго е показал готовността си да сключва сделки с когото и да е. И „патриотите“ показаха, как могат реално да постигат част от своите политически цели (напр. инвестициите във въоръжение).

    Това, което Христо Иванов и другите лидери трябва да усвоят е да постигат подобни политически сделки с ГЕРБ. Те по необходимост ще са за постигането на частични реформи (ако от Борисов зависи нищо няма да се промени). Така стъпка по стъпка можем да се доближаваме към укрепването на правовата държава в БГ.

    Където и да погледнем големите промени са ставали именно така – стъпка по стъпка. В природата Хомо Сапиенс не се появил напълно завършен (противно на това, което си мислят креационистите), така и никое общество не е постигнало правов ред и демокрация от раз. Няма как у нас да бъде по-различно.

    Всъщност, ако за замислим, такава еволюция виждаме и в нашата история. България, например, не постига свободата си изцяло. Първо я постига северна България под формата на „Княжество България“, което де юре е било васално на султана. После идва Съединението с Изт. Румелия. Чак след това идва Независимостта. А след това и войните за освобождаване на други региони. Такова еволюционно развитие наблюдаваме и при други страни.

    Такъв ще бъде и нашия път към правовата държава – стъпка по стъпка, а не всичко наведнъж. И колкото по-рано лидерите на не-лявата опозиция стигнат до тази реалистична позиция, толкова по-добре за всички нас.

  2. Вие сериозно ли. Не, просто ни вземате за шарани. Москва не вярва на сълзи. Знаете ли колко пъти сме ги чували тези приказки, пък и приказката за стълбицата ни четоха. Все те ще са честните принципните ще спазват законите и всичко докато захапят кокала. Между другото тези които идват вече са били и освен тях никой не процъфтя. Но нищо дерзайте на българина паметта му е по къса и от мисълта, така че най-вероятно ще успеете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *