Извън горещите теми, под повърхността се случват също много важни неща. В случая – за бъдещето на електронното управление.
За да не разхожда гражданите да си вадят малоумни удостоверения, Столична община реши да проверява данните за настоящ и постоянен адрес на родителите във връзка с приема на деца в детски градини и ясли. Изискването за това произтича от наредби на столичния общински съвет, в следствие на наредби към Закона за предучилищното и училищно образование. На гражданите в крайна сметка им беше спестено това усилие, но за сметка на районни администрации, които вадят тези удостоверение служебно.
Правилният начин, обаче, е системата за класиране в детски градини и ясли автоматично да проверява настоящия/постоянния адрес на родителите и да изчислява точките за класиране спрямо това. Само че ГД ГРАО (Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване към МРРБ), която е първичен администратор на данните за постоянен и настоящ адрес, не е на това мнение.
Спорът стига до Комисията за защита на личните данни, която на 26-ти май тази година излиза със становище по казуса. Становището се чете трудно и не е ясно какво казва дори за хора с опит в материята. На практика казва, че ГРАО трябва да предоставя данни само ако другата страна вече има тези данни (т.е. събрала ги е от гражданите). И че това не може да се случва автоматично.
Регистрите на ЕСГРАОН са в основата на електронното управление. На практика всяка услуга минава през достъп до регистъра на населението. Когато се идентифицирате електронно (със средство за електронна идентификация, каквото в момента временно е и квалифицираният електронен подпис), по вашето ЕГН трябва да се извлекат автоматично данни, необходими за дадена услуга. Така казват и Закона за електронното управление, и Административнопроцесуалният кодекс.
Обаче на практика ГРАО и КЗЛД ни казват, че не позволяват да има истинско електронно управление, защото дори да има нормативно основание за обработване на данните, това не може да става автоматизирано.
Аргументите са също трудни за четене като заключението. Реално, с оглед защита на данните, наистина безконтролен достъп до ЕСГРАОН е проблем. Само че решението не е да се забрани. Решението включва няколко компонента. Базовият е задължителната одитна следа, показваща кой и на какво основание е достъпвал данни. В естонския пример това е ключово за да ограничи злоупотреби.
Но най-важният компонент е регистрите на ЕСГРАОН да бъдат обновени, за да поддържат гъвкави автоматизирани заявки и за да бъдат стабилни при увеличено натоварване. Какво би значело това в конкретния случай с детските градини – за да се установи дали един родител отговаря или не на критерий. На общината не ѝ е нужно да знае нечий адрес. Да, общината е тази, която регистрира гражданите на съответния адрес, така че от една страна е абсурдно да няма достъп до тези данни, но с оглед минимизиране на рисковете това трябва да става само при нужда. Та, общината има нужда да знае дали адресът на родителите е в съответния район. Това може да установи като попита (автоматизирано) ГРАО: „адресът на гражданин с ЕГН XXXXXX попада ли в район YYYYY“. И ГРАО да върне „да“ или „не“, което е достатъчно за изчисляване на точките.
Само че регистрите в момента не поддържат такива автоматизирани заявки. Не поддържат и много други неща. И затова в пътната карта за е-управление ключов проект беше ЦАИС „Гражданска регистрация“, който да позволи и такъв тип заявки, и много други ключови неща (например справка за данни към даден минал момент, удостоверяване на автентичността на дадена справка, с цел другите органи да имат доказателство, че са направените необходимите по закон проверки при предоставяне на услуга, абонамент за промяна в обстоятелства).
За съжаление, от 2016 г., когато е приета пътната карта, ГД ГРАО и МРРБ на практика не са направили нищо за нов регистър, на практика спирайки ефективното развитие на електронното управление. Това увъртяно становище на КЗЛД, макар донякъде философски правилно, не посочва практически решения, които да са в духа на GDPR и чрез които да се изпълнят изискванията на ЗЕУ и АПК.
Това можем да го отдадем на спор между администрации – от една страна Държавна агенция „Електронно управление“ и Столична община, от друга МРРБ/ГРАО и КЗЛД. И да ги оставим да си спорят вечно, като ГРАО да продъжава да отказва достъп на всеки, който иска да автоматизира административното си обслужване (без да натовари администрацията си с ръчно ровене).
Можем, обаче, да го отдадем и на липса на политическа визия. Такъв казус може и трябва да бъде разрешен на политическо ниво. С всички експертни аргументи, които изредих – посочвайки КАК да стане правилно, законно и защитаващо данните на гражданите, а не облягащо се на спор между администрациите, за да се оправдае защо нещо не е станало.
Този и сходни казуси трябва да бъдат решени максимално бързо, защото за да има работещо електронно управление трябва да стъпим на добра основа – технологична, и нормативна. Но и на споделено разбиране в администрацията за правилния начин. Вечното отлагане на решаването на фундаментални проблеми ще означава вечно харчене на пари за електронно управление без те да постигат поставените цели.
Вашият коментар