Протестът е много важен. И колкото повече хора участват в него, толкова по-силна е тезата, че властта е прекрачила граници, които не се прекрачват.
Но има много хора, които не могат или не искат да са на протест. Аз например не мога да бъда толкова често, колкото ми се иска, тази седмица съм „2 от 5“. Има хора с малки деца, има хора, работещи на смени. Има хора, които се притесняват от вируса, за да не заразят близките си в рискова група.
Има и такива, на които тази форма на гражданско участие не им харесва, не обичат да са в тълпа, без значение колко са недоволни.
И това е окей.
Има такива, които дори ще са критични към едно или друго нещо. На които са им затворили автобусната спирка, които не могат да отидат с колата на работа, или които се налага да закъснеят за работа, за да заведат детето си на градина. И те могат да са недоволни и критични, като същевременно подкрепят исканията на протеста.
И това е окей.
Има хора, които не харесват, че на протеста има представители на една или друга партия (или бъдеща партия). За тях е строго разграничението между гражданското и партийното и макар да не съм съгласен с тях, имат своите основания да кажат „без мен“.
Има и такива, които ще бъдат уволнени, ако бъдат видяни на протест. Такива, които ги е страх, че ако са против властта, бъдещето им е неясно.
Това, което управляващите правят, е да превърнат тези естествени различния в клинове, които да забият в обществото. Повтарят от сутрин до вечер опорни точки, които да извадят на повърхността съществуващи и неизбежни различия. Че само на жълтите павета се протестирало. Че искали да върнат БСП на власт. Че двайсет човека „тероризирали“ два милиона. Че нямали единни искания.
В отговор на това, нашата задача е да си говорим. Без да се нападаме. Да приемем гледната точка на всеки, който е недоволен от управлението (а такива са почти всички), да се фокусираме върху това, че управляващите са прекрачили границата на допустимата наглост (включително чрез подмолните си опорки).
Няма всички да сме съгласни с кого не бихме излезли на площада, няма всички да се юрнем след един или друг хванал микрофон на площада, няма всички да приемем блокадите като ефективно средство за протест. Но можем и трябва да си говорим, за да не бъдем „ние“ и „те“, „тия“ и „ония“, „горките граждани“ срещу „талибаните“, „тези с гражданска съвест“ срещу „заспалите“. Това е в услуга единствено на управляващите, за да запазят властта и да продължат да я упражняват нелегитимно (а чрез скритите зависимости, като тези, осветени на Росенец).
Тактиката на сеене на раздор е стара и за съжаление ефективна. Защото да не си съгласен с някого е естествено. Трябва да тръгнем срещу течението и да си говорим приятелски с тези, с които не сме съгласни. Някои ще се окажат „герберски тролове“. Но повечето не са. Някои ще се окажат „заспали и незаинтересовани“, но повечето не са. Някои ще се окажат „луди радикали“, но повечето не са.
И ако искаме да не им мине номерът, трябва да си говорим. Спокойно, приятелски и незабравяйки причината за всичко това – превзетата ни държава.
Политическата аматьорщина на ДеБъ и привържениците им личи в две неща. Първо, те считат че намеренията са по-важни от резултатите, и че в името на политическото оцеляване на Ристо Реформата и тавариш льотчик трябва да бъдат прегазени всички и всичко. Второ, те не осъзнават, че борейки се за политизация на обществото с все по-груби методи, те политизират и опонентите си.
Пълен нонсенс е тоя коментар. copy-paste на опорки от ПИК и БЛИЦ
Здравей Божо,
Разочарован съм от теб. Нима не осъзнаваш, че служебно правителство на РР е най-голямото зло за България в този момент!!
Какво толкова ужасно ще направи служебен кабинет в момента? Вече имахме служебен кабинет и извън нескопосания му лобизъм, нищо не стана
Ако има единна електронна платформа ще е по-лесен диалога. Могат да се родят много идеи как да успее гражданското общество.
Аз лично подкрепям протестите, но не подкрепям блокадите. Бих отишал да протестирам, ако хората спазваха предписанията за безопасност покрай пандемията. Има хора, които ги спаазват, но доста хора има и които не ги спазват.
А това Велико народно събрание според мен няма никакъв смисъл – смятам, че конституцията ни е добра, просто има нужда от леки промени, а не от изцяло нова.