Етикет: обществен транспорт

Софийското метро е приятно – светло и просторно. Някои могат да кажат, че прилича на баня, но поне е съвременна баня, за разлика от дупките в Ню Йорк и Лондон. Т.е. добре сме използвали факта, че метрото ни е строено в 21-ви век, а не в 19-ти. Също така е много добър начин за транспорт, спестявайки целият трафик. Но… от гледна точка на ползваемост, на семиотика, на възможност за ориентиране, е отчайващо. Човек би си помислил, че дизайнерите на метрото не са ходили в никое друго метро по света и не са виждали как се правят дори най-базовите неща за сигнализация и ориентиране. Ще си позволя да изредя няколко много конкретни критики. Без да съм експерт, но след като съм използвал метро в доста градове по света. Които критики, между другото, съм изпращал и на Метрополитен АД (в пощата си намирам четири броя изходящи писма). Те не са отразени, разбира се, но не е като просто да си мрънкам в блога – давам конструктивни предложения. (А опитите за английски превод оставяме настрана. Явно е трудно да се намери грамотен човек за тези табели.) Да започнем с картата на метрото, която се намира във влаковете, която е твърде объркваща. Съгласен съм, че задачата за изграждане на карта е с повишена трудност, особено предвид връзката на двете линии при Обеля, но разграничаването на „линия“ и „метродиаметър“ е доста контраинтуитивно. Спаси София правят много усилия за коригирането на картата (в случая – тази на спирките) и на доста други проблеми. Само че дори решението на Спаси София за мен е проблемно, защото то се базира на конкретен детайл относно пътя на влаковете, а именно, че те винаги вървят по целия маршрут от Хладилника до летището. Което не непременно ще бъде винаги така. Това, че на Обеля влакът продължава е нещо, което не е

Continue reading

Някои наблюдения за транспорта в САЩ, които разбира се не са изчерпателни, щото съм бил на само 3 летища, шофирал съм през само 3 щата, бил съм на 2 гари, 2 автогари и съм ползвал 4 влака. И малко съм поровил в интернет, за да си дообогатя представата. Ако някое мое наблюдение е невярно или изкривено, някой с повече престой в САЩ да ме поправи. релсовият транспорт е скъп и неудобен (където го има). Влакът от Ню Йорк до Вашингтон или Бостън е 10 пъти по-скъп от автобусите, а е съвсем малко по-бърз. Влаковете изглеждат като извадени от антиутопия – металически, а и не особено чисти и приятни. гарите са объркани, неудобни (Поне в Манхатан, де, където усложнението идва от необходимостта да са подземни) и всяка фирма си продава билети отделно, на различно място, по различен начин. автогарите са просто паркинги – студени и сиви, без ясно обозначение на сектори и кой откъде тръгва. метрото в Ню Йорк, освен неприятно (което се обяснява с възрастта му) на пръв поглед има доста single-points-of-failure – т.е. нещо счупи ли се, по цели линии всичко спира или се влачи с часове (да, огромно количество пътници, но все пак) летищата са ми по-неприятни от европейските, макар и да нямам конкретно „оплакване“ защо (на JFK неизвестно за мен защо има огромни вентилатори). И за security ползват едни скенери на цялото тяло, дето няма научен консенсус дали са безопасни. авиокомпаниите са тип „нискотарифни“ – без никакви екстри на борда, а като бонус, изглежда нямат и визуален критерий към стюардите и стюардесите (което, разбира се, не е драма, а и би било дискриминация, но дори тези на British Airways, които са лелки и чичковци, изглеждат по-добре) американските автомобили са огромни, неикономични и поне в класациите, които съм виждал – не особено надеждни. пътищата са претъпкани с коли,

Continue reading

Днес трябваше да пътувам от Стара Загора до София, но тъй като бяхме компания от няколко човека, решихме да пътуваме с влак. Само половин час повече от автобуса, но пък човек може да се разтъпче, да поиграе карти, да отиде до тоалетна. По план пътуването трябваше да е с тръгване в 11ч и смяна на Тулово, откъдето да се прекачим на влака Бургас-София (през Пловдив не може, заради ремонти). На гарата в Стара Загора обаче ни казват, че пътническият влак Стара Загора-Тулово-(Горня Оряховица) ще чака влака Бургас-Стара Загора, който закъснява, поради което ще изпусне влака Бургас-София на Тулово. Чудесно. Отказваме се от влака и отиваме на автогарата. Само че автобусният транспорт не е много по-адекватен от железопътния, и съответно следващият автобус е след половин час, но за него няма билети (или по-скоро – не се знае има ли билети, като дойде, ще видим), а след него има чак в 14ч. Логистичните умения на хората в групата довеждат до решението да вземем маршрутка до Казанлък, която ще стигне точно навреме, за да хванем същия този влак Бургас-София (имаме мобилен интернет и знаем кой влак кога пристига). Но интересното започва след преминаването на чисто новите, но безкрайно криви и пълни с локви плочки пред гарата в дъждовния Казанлък. Там разбираме, че влак е дерайлирал по пътя (на входните стрелки на Стряма в 9:15) и бързият влак ще стигне само до Карлово, откъдето не се знае какво следва. Новината в dir.bg, където пише, че са осигурени автобуси е от 11ч, но нито на гарата в Стара Загора ни информират за това, нито в 12ч. на гарата в Казанлък знаят дали има осигурени автобуси или не. (Може би е случайно, че влак дерайлира в деня на връщането на спрените влакове). На гарата в Казанлък, разбира се, са налични стереотипните образи на гласовития мрънкач, който

Continue reading

Поради строежа на метрото беше въведена временна организация на движението на кръстовището на бул.Патриарх Евтимий и бул.Витоша (т.нар. „Аптека“). Първия ден беше интересно да се наблюдава как полицаи опитват да регулират движението заради все още ненастроени светофари, и как шофьори и пешеходци игнорират и регулировчици и светофари и създават хаос. Но това не е най-интересното. Най-интересното са трамваите. Тъй като бул.Витоша е затворен там не могат да минават трамваи 1 и 7, и затова общината плати 1.25 млн за нови релси, които да свързват пл.Баба Неделя (спирката отстрани на НДК) със релсите на 5-те кьошета. Релсите бяха сложени преди 2 месеца, отстрани на тунела. Поради малкото място, има един чифт релси, и идеята е трамваите да се изчакват в двата края на „утеснението“. Но в момента трамваите стигат само до НДК. Ето какво пише Дневник: Идеята на общината беше да отклони двата трамвая по новопостроено трасе на бул. „Скобелев“, по което те да стигат до бул. „Христо Ботев“ и оттам да се движат по маршрута си. Общината похарчи 1.25 млн. лв., за да направи новата линия. От „Московска“ 33 обаче промениха първоначалния си план заради протести на живеещите в района на новото трасе. Затова сега то ще се използва само като сервизно – по него ще минават трамваи сутрин и вечер, за да стигнат до НДК, откъдето да тръгнат по новия си по-къс маршрут. Тук става по-забавно: За да се реши проблемът с обръщането на движението при НДК, ще се движат по две „слепени“ мотриси и ватманът ще се мести от кабината на едната в кабината на другата при смяна на движението. Обаче на задната мотриса вратите са и в обратната посока, и съответно тя стои празна. И в празната мотриса стои един ватман и си почива. Хитро, а? Въпросът тук е защо изобщо протестират тези граждани: на 5 метра

Continue reading

Миналата неделя пътувах с влак, и в 21ч бях на централна ЖП-гара, София. Бях изморен и не ми се чакаше трамвай, и затова реших да хвана такси. Каква е обичайната ситуация на гарата – десетина таксиджии – „ментета“, с тарифи от 2лв/км и нагоре „прикоткват“ евентуалните си жертви. Аз обаче ги знам, и като ми предложат най-любезно такси, ги питам „за 4 лв ще ме закарате ли до центъра“.. в тоя момент сделката пропада. Обаче там понякога има и нормални таксита, с нормални тарифи. Те обаче са не по-малко противни, защото до центъра не возят – малко им е. Аз все пак реших да пробвам, и питам един бакшиш, със светеща зелена светлинка до центъра дали ще ме закара, и той казва „не, намери друга кола“. А аз пък му поисках служебния номер, за да се оплача във фирмата. Той не го каза (то го пише, ама къде ше му обикалям колата да го търся), и каза „Не работя, почивам, не работя“. Записах му регистрационния номер (на автомобила). Веднага след това по уличката пред гарата мина друго „нормално“ такси, спрях го, казах му дестинацията, той каза „не“, аз и него питах за номер, и той, потегляйки, каза „записвай каквото си искаш“. И неговия регистрационен номер записах. В крайна сметка отидох до автогарата и оттам хванах ОК. Разбирам, че за 3-4 лева не им се кара, при положение, че чакат там „голям удар“. Затова им оставям около левче бакшиш, а и ме спират точно на една стоянка, където могат да чакат следващ клиент. Знам, че не трябва толкова да ги мисля, ама им влизам положение. Няколко дни по-късно се обадих на телефона за оплаквания. Там жената любезно записа номерата, но ми обясни, че нямали правно основание да налагат наказания за отказан курс. Щели да направят само забележка на шофьора. Със забележки,

Continue reading