Етикет: корупция

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление. Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление. Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове. А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв. Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид

Continue reading

Знаем, че пътните полицаи са проблемни. Както за шофьорите, така и за реда на пътя. А и корупцията там е повсеместна, както излиза от акция „Палките 2“ (1 от 60 екипа не взел подкуп). Ще започна с една история за опит за това как по стечение на обстоятелствата, понякога ако си принципен и не даваш подкупи ти се разминава. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото (по не особено подходящ начин) бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха ме дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация). Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в наруешение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва

Continue reading

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда

Continue reading

Хората в България се оплакват (с право) от управниците си. Казват „те крадат много“. Вярно е, обаче дали всички знаят как точно крадат? Все пак не може един министър да хване и да си припише N хиляди лева ей така. Или пък да „бръкне“ в хазната и да извади от там една шепа стотачки. Но схемата е почти толкова проста. За какво харчи държавата? За заплати и за държавни поръчки. Всичко, за което държавата няма капацитет да извърши, както и всички консумативи, се възлагат/закупуват от частни фирми. А държавата няма капацитет да извърши почти нищо – малко държавни компании останаха неприватизирани (БДЖ е една от тях). Изборът на изпълнител на поръчката става най-често с търг (по закона за обществените поръчки). Каква е накратко процедурата? възниква нужда от стока или услуга експерти от ведомството и/или независими експерти изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки – http://www.aop.bg (без www не работи) в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство решава коя оферта е най-изгодна и я обявява за избрана. По закон кои са точно хората, които участват в избора, не знам – предполагам ръководител/зам.ръководител и експерти Какво обаче става реално в много от случаите: възниква нужда от стока и услуга ИЛИ се измисля такава нужда, ако има „наш човек“ който може да предложи стоката/услугата. решава се кой „наш човек“ ще извършва услугата или ще предоставя стоката възлага се на служители на вече избраната фирма да изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците в търга, така че единствено въпросната фирма да отговаря на тях търгът бива обявен от

Continue reading

От началото на управлението на ГЕРБ започнаха да скачат всякакви такси, данъци, осигуровки и тн. Разбира се, оправданието е кризата. Заради тая криза и заради неоспоримия професионализъм на Симеон Дянков аз лично толерирах (с особено мнение) тези мерки. Поредното увеличение имало за цел да запълни дупките в здравната каса. Тъй като здравната каса е една от най-големите черни дупки в последните години, това ме подсети за причините зад всички тези увеличения – управляващата партия иска да поправи положението по грешния начин. Кои са факторите? приходи в бюджета – това са постъпления от данъци, осигуровки, акцизи, мита и др. крадене – това са парите разпределени между „нашите хора“ под формата на „комисионни“. неоптимизирани харчове и пропуснати ползи – това са парите които са загубени (или не са усвоени) заради мудността, малоумните процедури и размитата отговорност в администрациите. За да се повиши стандартът ни на живот – т.е. за да имаме по-добро образование, здравеопазване, инфракструктура, и тн., или приходите в бюджета трябва да се увеличат, или краденето да намалее, или администрацията да се оптимизира. Най-лесно е първото. Най-трудно е второто. Обаче при първото има усложнения – при такова поголовно повишаване пада събираемостта (както и стана още през януари). Пада и платежоспособността на гражданите. Т.е. това е грешният начин за „оправяне на държавата“. Правилният минава през свиване на „комисионните“. Не казвам да отрежете всички гладни гърла на министри и шефове на агенции. Това отведнъж не може да стане. Ама нека е с мярка. Има нужда фокусът да бъде преместен – от публичната активност и вземането на комисионни към оптимизация на държавния апарат. Само че оптимизация далеч не значи „съкращаваме 10% служители“. Ето ви някои конкретни стъпки които могат лесно да се постигнат и биха имали много добър резултат: без „комисионни“ над 15% – по принцип такива не трябва да има, но нещата са

Continue reading