Дали има как да спрат да крадат?

Хората в България се оплакват (с право) от управниците си. Казват „те крадат много“. Вярно е, обаче дали всички знаят как точно крадат? Все пак не може един министър да хване и да си припише N хиляди лева ей така. Или пък да „бръкне“ в хазната и да извади от там една шепа стотачки.

Но схемата е почти толкова проста. За какво харчи държавата? За заплати и за държавни поръчки. Всичко, за което държавата няма капацитет да извърши, както и всички консумативи, се възлагат/закупуват от частни фирми. А държавата няма капацитет да извърши почти нищо – малко държавни компании останаха неприватизирани (БДЖ е една от тях).

Изборът на изпълнител на поръчката става най-често с търг (по закона за обществените поръчки). Каква е накратко процедурата?

1. възниква нужда от стока или услуга
2. експерти от ведомството и/или независими експерти изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците
3. търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки – http://www.aop.bg (без www не работи)
4. в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията
5. след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство решава коя оферта е най-изгодна и я обявява за избрана. По закон кои са точно хората, които участват в избора, не знам – предполагам ръководител/зам.ръководител и експерти

Какво обаче става реално в много от случаите:

1. възниква нужда от стока и услуга ИЛИ се измисля такава нужда, ако има „наш човек“ който може да предложи стоката/услугата.
2. решава се кой „наш човек“ ще извършва услугата или ще предоставя стоката
3. възлага се на служители на вече избраната фирма да изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците в търга, така че единствено въпросната фирма да отговаря на тях
4. търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки
5. в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията, или ако са фирмата, която ще спечели, предават някакво подобие на документация
6. след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство обявява кой печели търгът (вече е ясно кой го печели)
7. парите изплатени от държавата на фирмата надвишават реалната сума на стоката или услугата (понякога многократно)
8. тъй като фирмата дължи избирането си на отговорните лица (министър, зам-министър, ръководител проект, и тн.), то тя им се отблагодарява с определен процент от платената сума. Този процент варира м/у 20 и 70 в зависимост от алчността на отговорните лица и от техния брой. Тези пари се дават без никакви документи. Документ има единствено за изплатените средства от държавата към фирмата. По този начин отговорните лица остават документално чисти.
9. тъй като собствениците на фирмата също трябва да се облагодетелстват от цялата схема, те спестяват от качеството на стоката/услугата, и така прецакват държавата още веднъж
10. контролът би трябвало да дойде от същите лица, които са предрешили изборът и са взели съответната комисионна, така че такъв няма

Примери за тази схема колкото щеш – БДЖ, МВР, НЗОК и общо взето навсякъде.

Факт е, че в момента текат проверки, уволняват се шефове на агенции, шуми се. Иска ми се това да е с цел спиране на краденето, но ми се струва, че е просто за да се сменят едните с другите.

Каква е причината за това крадене? Причините са две: алчност и ниско заплащане. Ниското заплащане на ръководните постове в държавата е разумна причина за това хората, заемащи тези постове, да „припечелват“ по други начини. Заплатите там наистина не отговарята на отговорността и задълженията като висш управленски персонал. Как да се „излекува“ това?

• алчността не се лекува, но може да бъде притъпена от страх. Министерски съвет може сравнително спокойно да приеме (дори негласно) правило, че който направи провинение по описаната горе схема изхвърча. После съдът я го осъди, я не, но той остава на улицата. Това не може да стане точно на секундата, защото няма да останат хора в държавния апарат, но всеки да знае, че е застрашен
• ниското заплащане не може да се коригира просто с масово увеличаване на заплатите на висшите управници. Най-малкото това ще предизвика недоволство – „не стига, че крадат, ами и заплатите си вдигат“. Затова след прилагане на мярката в горната точка, на края на годината, пак министерски съвет, преценя в кое ведомство е вършена съвестно работа и не са харчени пари с цел да се вземат, и „присъжда“ определени бонуси – на зам.министри, главни експерти, шефове на агенции и тн. Бонуси в размер на годишната заплата, например. След като тази схема поработи успешно 2-3 години и окрадените пари намалеят значително, тогава с чиста съвест могат да се вдигнат и заплатите.

В горното предложение „възложих“ всичко на министерски съвет. Те са „шепа хора“, и там чисто хипотетично можем да очакваме отговорността да не се размие и подбудите да не бъдат изцяло меркантилни.

Разбира се, в същото време, горното предложение звучи наивно. Всички са отишли и са били назначение по съответните постове с връзки и с цел да вземат. И най-вероятно дори са дали, за да бъдат там. Определено няма да искат да им се налагат такива правила, и ще направят всичко възможно да свалят хората, които искат да им ги наложат.

Но министерски съвет се избира от депутатите, а депутатите се избират от народа. Само че се избират тези, които са предложени. Остава само да се предложат такива, които са честни и с предимно алтруистични подбуди. Иначе – лошо – няма да спрат да крадат.