Борба с фалшиви лекарства по грешния начин

Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива. Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде. Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това. После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки. Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра. Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С

Continue reading

Да поговорим за ИТ фирмите и обществените поръчки

Покрай поръчката за тол системата и електронните винетки, както и преди това покрай падането на Търговския регистър, както и винаги, когато има някакъв публично видим проблем с някоя държавна или общинска информационна система, често се срещаше тезата за некадърните фирми, които правят обществени поръчки и как само някоя читава фирма да вземе поръчка, всичко ще е наред. Отдавна си мисля да напиша нещо по въпроса и ще използвам случая. Няма обаче да споменавам фирми и да ги класифицирам като добри или лоши, защото, както ще видим по-долу, нещата изобщо не са черно-бели. Може би ни се иска да се направи един черен списък на фирми, на които да не се дават обществени поръчки и всичко ще си дойде на мястото. Само че факторите са доста повече – ще опитам да ги събера в списък, без да опитвам да ги подреждам по важност. А този въпрос е важен, защото в крайна сметка реализацията на електронното управление минава именно през ИТ поръчки, и то доста такива. Некадърни фирми – да, ясно е, че има такива и то немалко – фирма с 1 старши разработчик и 7-8 младши за колкото може по-малки заплати, да наливат код, и все нещо ще излезе. Старшият разработчик ще следи процеса, и готово. Той самият може да не е достатъчно добър, но поне има опит. След това тези младши разработчици се изстрелват при първа по-адекватна възможност, защото виждат какъв ужас е. Има и други фирми – които си имат разработчици и мениджъри с опит, но просто никога не са правили софтуер както трябва. Винаги е било с процес „каубойско писане на код“, и „мазане“ – без оглед за производителност, информационна сигурност, удобство… и все някой друг е виновен. Някои не ползват контрол на версиите, не знаят какво е уеб-услуга и като цяло – останали са в 90-те. Виждал

Continue reading

Електронна държава [презентация]

Преди месец изнесох презентация във Велико Търново и Варна на тема „Електронна държава“. Идеята беше да разкажа какво има, какво трябва да стане съгласно заложените в закони и стратегии идеи, какво не е станало и защо. И също така – какво е електронното управление и защо е важно. Слайдовете можете да разгледате тук: В общи линии, нещата се случват по-бавно отколкото би ми се искало, а някои ключови (и отключващи) проекти – като електронната идентификация и системата за създаване на регистри – се отлагат и бавят твърде много. Основната ми теза в крайна сметка е, че електронното управление не е просто улеснение за разглезени жълтопавтници, нито е просто оптимизация на процесите в администрацията. Електронното управление е средство, чрез което държавата да стане по-прозрачна, по-некорумпирана и по-малко натрапваща се в живота на гражданите със своята бюрокрация. И не на последно място – по-ориентирана към бъдещето.

Continue reading

Без регистри идва хаос

Често разбираме колко е важно нещо чак когато спре да го има. Такъв беше примерът с Търговския регистър – бяхме свикнали всичко да е достъпно онлайн, да можем да проверяваме актуалното състояние на фирма, без да разнасяме хартиени удостоверения, да подаваме онлайн документи за регистрация и промяна на обстоятелства за дружества. Докато през август регистърът не спря за повече от две седмици. И тогава се оказа, че не могат да се осъществяват сделки, че някои фирми не могат да превеждат заплати. Търговският оборот не спря, но беше затруднен заради липсата на регистъра. Регистърът „оцеля“ и ни остави важна поука – че публичните регистри са изключително важни и тяхната липса създава хаос. Търговският регистър е един от най-важните, но далеч не е единствен. Други ключови за държавата регистри са Националната база данни „Население“, поддържана от ГД „ГРАО“, имотният регистър, кадастърът, регистърът на МПС, регистърът на особените залози, кредитният регистър, регистърът на обществените поръчки, регистърът на акционерите към Централния депозитар. И още стотици секторни регистри и регистърчета – в сектор „Здравеопазване“, в сектор „Правосъдие“, в сектор „Туризъм“ и т.н. Тези регистри не са просто следствие от желанието на държавата да контролира всички аспекти на обществения живот. Те до голяма степен допринасят за повече прозрачност и по-голямо спокойствие на участниците. Търговският регистър например ни гарантира, че правим бизнес с истинските представители на съответното дружество. Имотният регистър ни позволява да знаем пълната история на един имот. Регистърът на МПС позволява (макар и неефективно реализиран към момента) контрол на правилата за движение и съответно безопасността на участниците. Кредитният регистър позволява на банките да правят по-добра преценка за своите кредитополучатели. Регистърът на населението пък е необходимо условие за каквото и да било електронно управление. Немалка част от всички регистри се водят и на хартия, но в дългосрочен план хартията ще отпадне. Това означава, че поддържането на

Continue reading

Администрацията ще обменя документи електронно

От днес администрацията е длъжна да обменя документи електронно. Ще разкажа малко предистория. Документите между администрациите (между министерства, агенции, общини, областни управи) се разменяха чрез куриерски и пощенски услуги. Това е бавно, струва пари и като цяло излишно в 21-ви век. Но също така (почти) всяка администрация има електронна деловодна система от един от няколко (неголям брой) доставчици. В даден момент е бил съставен протокол, който да позволи електронния обмен, но по ред причини не се е стигнало до неговото използване. Наредбата към Закона за електронно управление, която прокарахме през есента на 2016-та, въвеждаше следните неща: Държавна агенция „Електронно управление“ да направи въпросният протокол официален. Да го съгласува, „дооправи“ и да му сложи „печат“, че е официален протокол за комуникация Всички администрации да са длъжни да ползват този протокол за обмен на документи помежду си и нямат право да обменят документи на хартия Това да стане до 1-ви ноември 2018-та (т.е. за срок от две години). С активна роля на Държавна агенция „Електронно управление“, това всичко се случваше, макар и бавно и с препятствия по пътя. Деловодните системи бяха надградени и поддържат протокола за комуникация (който (почти) всички доставчици са одобрили и в чието съставяне са участвали). Така с помощта на нормативни изменения благодарение на политическа воля и достатъчна експертиза на политическо ниво (ние в кабинета на Румяна Бъчварова преди две години и след това подкрепа от Томислав Дончев), на проактивна администрация (ДАЕУ) и на бизнеса (доставчиците на деловодни системи), най-накрая хартиите между администрациите са към своя край. Да, не всички ще го правят, да, ще има сканирани и разпечатани документи, да ще има мрънкане и може би технически проблемчета за отстраняване. Но ще има и доста пари спестени на бюджета и доста по-ефективна комуникация между администрациите. Хубавите неща стават бавно, особено когато става дума за огромни структури (в администрацията

Continue reading

Обобщение относно Търговския регистър

Преди месец Търговският регистър беше „долу“. След като кризата премина и Търговският регистър вече функционира, бих искал да направя малко обобщение на случилото се. По официална информация сривът се дължи на дефектирали дискове. За всеки е ясно, че ако дефектирали дискове ти сринат системата, значи не си конфигурирал системата както трябва. Също така значи, че не наблюдаваш добре параметрите на системата и не си забелязал какво те очаква. Разбира се, нещата не са толкова прости. Да, ИТ експертите може и да знаем как се конфигурират и поддържат системите, но коренът на проблема не е технически, а управленски. Много ми се иска всички проблеми да имат технически решения, но както виждаме нещата понякога са иначе – много проблеми водят след себе си технически проблеми. Затова участвах (с експерти от Демократична България) в изготвянето на детайлен план за управление на информационните ресурси. Това е донякъде политически документ, но много повече – управленски. И то не само в смисъл на „държавно управление“, а на управление по принцип – всяка една голяма корпорация, чиято инфраструктура е в състоянието, в което е държавната, би следвало да има такъв план. За да решим проблема с Търговския регистър трябва да дадем „zoom out“, и да видим защо изобщо се стига до некачествена поддръжка на некачествено надграждан остарял софтуер, при това в засекретена поръчка. И тук дори отговорът не обичайният – корупция. Или поне не със стандартните финансови подбуди. Поддръжката на Търговския регистър струва 90 хиляди годишно. Това са твърде малко пари за адекватна поддръжка. Проблемът не е в липсата на изисквания и стандарти – докато бях съветник в МС, прокарахме всички необходими изисквания и стандарти. Само че самото им наличие не е достатъчно за спазването им. Дори наличието на контролен орган не е достатъчно. Нужно е това, което много консултанти биха нарекли „организационна зрялост“. А такава в

Continue reading

Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините. Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини: По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър) Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“. Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка. Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш

Continue reading

Критика към новия Закон за движението по пътищата

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери. С две думи – никаква реформа. Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество: не се дефинират възможности за електронно връчване малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години. процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати. в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща. електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да

Continue reading

Технологиите изпреварват политиките?

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“) Технологичното развитие в днешно време е толкова бързо, че законодателството и националните политики по редица въпроси, изглежда, изостават сериозно. Това изоставане има три аспекта. Първият се отнася до вече съществуващи бизнес модели и практики, които биват променяни с развитието на технологиите. Пример за това са таксиметровите и хотелиерските услуги. Uber и Airbnb не са били възможни преди 10-15 години. И съответно законодателството в тези сфери не ги допуска като възможност – такситата трябва да имат таксиметров апарат и да бъдат жълти, а хотелите трябва да са категоризирани и да отговарят на определени изисквания. Новите технологии позволяват създаването на репутационни системи (например за таксита или хотели), базирани на оценката на потребителите, а не на това какво смята държавата. Съответно законодателството изостава от реалностите и трябва да наваксва. Вторият аспект на изоставането е свързан с тези технологии, които изцяло променят обществените отношения. Такава област е например изкуственият интелект, а в известен смисъл и блокчейн и криптовалутите. Те имат потенциал да създадат изцяло нови обществени отношения, като решенията при възникнали казуси много трудно може да се съпоставят с вече съществуващи практики. Третият аспект на изоставащите политики е в електронното управление, т.е. приложението на новите технологии в администрацията. Тъй като проектите имат забавяне от няколко години между идея и реализация, рядко може да бъдат приложени най-новите добри технологични практики. Това обаче не е същественият проблем, тъй като не се прилагат дори и добри практики на по десет години. Всъщност фундаментални технологични промени не се случват чак толкова бързо. Интернет и уеб набраха скорост за повече от десетилетие, а социалните мрежи и смартфоните също ги има над десет години. Т.е. оправданието, че технологиите се изменят твърде бързо, не е напълно приемливо. По-скоро причината за усещането за изоставане на публичните политики е резултат от няколко фактора: инерцията на администрацията,

Continue reading

Визия за електронно бъдеще

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък: Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната. Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.) Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали. Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще

Continue reading