Етикет: електронно управление

Ключова реформа, без която няма да имаме устойчива дигитализация в обществения сектор, е приемането на изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния. Подготвили сме този закон, с който да се поправят множество системни проблеми, които сме идентифицирали в последните години. В предстоящата дълга публикация ще опиша основните направления, в т.ч.: Преструктуриране на административните структури Споделени ИТ услуги Споделени ресурси на електронното управление Рамкови споразумения и системна интеграция Въвеждане на нови ръководни длъжности за дигитална трансформация Централен орган за покупки Стандартизация на експлоатацията Предварително обсъждане на технически спецификации Механизми за установяване и покриване на нуждите Преструктуриране на административните структури В момента структурата на Министерството на електронното управление включва една инфраструктурна агенция, която се занимава с мрежи и облак и самото министерство, което се занимава с политики. Темата „киберсигурност“ е разделена между двете, а има и Информационно обслужване, чийто принципал е министърът, което се занимава с т.нар. „системна интеграция“. Със закона целта е да се стигне до следната структура: министерство, агенция за киберсигурност, агенция за споделени услуги и ресурси и системен интегратор (Информационно обслужване). Агенцията за споделени услуги и ресурси ще се занимава, както и досега, с поддръжката и развитието на държавния облак, на единната електронна съобщителна мрежа, както и на хоризонталните системи на електронното управление. Двете агенции ще работят по специален класификатор на длъжностите и ще имат облекчена структура спрямо другите административни структури, защото иначе би се получило излишно раздуване на щат. По отношение на т.нар. обща администрация, ще използват тази на министерството като споделена (напр. по отношение на управление на човешки ресурси). Агенцията за киберсигурност, освен с настоящите задължения на МЕУ и изпълнителната агенция

В следващия парламент ще предложим отново единната входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място, максимално автоматизирано. Това се чака от бизнеса от повече 10 години, за да се подават отчетите само на едно място – в НСИ, и оттам част от данните да отиват автоматично в структуриран вид в Търговския регистър (и в НАП). Така се постигат три неща: 1. облекчение за бизнеса (вкл. ще може данните да се екапортират от счетоводен софтуер и да се качват директно), 2. наличност на данните във вид, удобен за анализ и визуализация, а не криво сканираните замазани отчети, които се качваха досега, 3. без повече ръчна обработка в Агенция по вписванията и съответно спестяване на такси за бизнеса. Работихме по законопроекта с работодателските и с професионалните организации, както и с НСИ, които имат готовност и желание да го изпълнят.

Вчера беше денят на архитектурата. На откриването на „улица 26“ снощи при мен дойде български архитект, който цял живот е живял в Швеция и разказа как е там и защо не е работил в България. Подходящ контекст за т.5 от приоритетите: „Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и печати, които се изискват за всяка построена сграда.“ В 49-тия парламент подготвихме и внесохме изменения в Закона за устройство на територията, с който целият процес, необходим за получаване на разрешение за строеж, за одобрение на промени в подробните устройствени планове и т.н. стават електронни. Навсякъде премахваме думите „хартиен носител“ и „печат“, като се облекчават всички участници, намалява се административната тежест и се ограничават корупционни практики. И няма нужда да гледаме към Швеция – в Сърбия и Северна Македония отдавна това е електронно. МРРБ трябва вече да изгражда единния регистър по устройство на територията, за който осигурихме финансиране по плана за възстановяване преди над 2 години и с който ще може да бъде реализиран в пълнота закона.

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“ Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр. Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш. Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект. В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни). В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции. Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция. С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим

Т. 10 от приоритетите ми за следващия парламент: „10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“ Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи. Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки. За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро). Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме. Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.

Следващата точка от моите приоритети е: „11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.“ През 2022 г. като министър поставих началото на изграждането на централизираната електронна платформа за разрешения за работа. Тъй като процесите включват множество институции (МВР, ДАНС, МВнР, Агенция по заетостта), решихме МЕУ да координира и води процеса. През 2024 г. системата вече е готова, но не се ползва, защото МВР настояват да бъде уредена в закон. Затова внесохме изготвения от МВР и МЕУ текст на закона, но два месеца вътрешната комисив не намери мотивация да го разгледа и това блокира приемането му в 50-ото НС. Системата предоставя електронно заявяване на разрешения за работа, вкл. за висококеалифицирани експерти (синя карта), но не само. Позволява проследяване на процесите, едновременното изпълнение на проверки от няколко институции, случайно разпределение на преписки между служители и др. Това ще бъде сериозно облекчение от сегашното положение, при което се чака на тротоара пред дирекция „Миграция“ на МВР докато ти дойде редът. Системата е важна за много сектори, в които не достига работна ръка и чрез нея се оптимизират процесите в администрацията за получаване на разрешения. Иначе казано, държавата ще изпълнява адекватно своите функции. #26 #107

В първия ден на кампанията ето накратко моите 12 приоритета за следващия парламент, като ще развия всяка една от точките в рамките на кампанията. 1. Национален цифров портфейл (мобилно приложение), чрез който всеки гражданин да може да се идентифицира и заявява онлайн услуги, както и да проверява всички данни, с които държавата разполага за него, да получава напомняния за изтичащи документи и предстоящи задължения, в която да има тематични секции (напр. „родителски портал“, „движение по пътищата“, „работа“ и др.). 2. Изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния. 3. Пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват. 4. Единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място и максимално автоматизирано. 5. Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и шарени печати, които се изискват за всяка построена сграда. 6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др. 7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик. 8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират

С електронно управление се занимавам отдавна, като по тази причина ще си позволява да направя един обзор на миналото, настоящето и бъдещето му. Електронното управление има няколко компонента – „хардуер и мрежи“, „политики и процеси“, “информационни системи, регистри и данни”. В миналото, политиката и процесите са били част от Министерството на държавната администрация и административната реформа, а впоследствие – дирекция в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), мрежите са били последователно в Държавна агенция за информационни технологии и съобщения и в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към МТИТС, а “информационните системи, регистрите и данните” – разпръснати по отделните министерства, без много обща политика, като изключим неща като оперативна съвместимост и администриране на някои централизирани информационни системи (в МТИТС и ИА ЕСМИС). През 2008 г. е приет Закона за електронното управление, който се сблъсква с това, че никоя администрация не го прилага, защото “не работи по него” и остава една декларация за това как трябва да бъдат нещата, както и основание да бъдат изградени няколко централизирани системи и регистри, които също не заработват на практика. В този период, като софтуерен инженер, работих по един от малките под-проекти за електронни услуги и добих първите представи “защо няма електронно управление” и “как може да има”. Реформата от 2016 г. В този момент започна моето официално участие в процеса, когато през 2015 г. станах съветник на вицепремиера с ресор „административна реформа“ Румяна Бъчварова. Тогава подготвихме мащабно изменение в Закона за електронното управление и няколко свързани с него закони, като събрахме „парчетата“ в една нова Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), на която дадохме значителни правомощия (в т.ч. задължителни разпореждания, административни санкции на държавни служители за неспазване на закона, проектен контрол, в т.ч. за информационните системи и регистрите, бюджетен контрол на разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), отворени данни и

Онзи ден Борисов каза, че преговорният екип на ГЕРБ се е борил за това министър на електронното управление да остане Йоловски. Мисля, че е важно да маркирам този факт, защото поне вече е ясно кой носи отговорност за щетите, нанесени там в последните месеци. В министерството има общо 9 дирекции, главен секретар и една изпълнителна агенция. За последните 9 месеца са уволнени, помолени да напуснат, принудени да напуснат или преместени: главния секретар, изпълнителния директор на агенцията и директорите на 8 от 9-те дирекции. И тази своеобразна чистка е само една от многото причини за липсата на резултати. Още в края на есента писах, че нямам очаквания, че политическото ръководство на МЕУ ще се справи със задачите, а напредъкът по управленската програма беше основно заради това, което свършихме в парламента. И това е разбираемо – при това разбиване на министерството, няма как там да се работи продуктивно. Политиката за електронно управление е изключително важна за цялостното развитие на страната – за намаляване на административната тежест, за повече проследимост и прозрачност, за киберсигурността. И има нужда да бъдат придвижвани напред компетентно и систематично – нещо, което в последните 9 месеца се случваше в парламента, но далеч не толкова в МЕУ.

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа. Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър. Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот. В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които