Малко трябвало (кратка история за глоба за неправилно пресичане)

От няколко дни в София на доста кръстовища има пътни полицаи почти постоянно. Като минавам покрай загражденията на Патриарха и Витошка, край Попа, до двореца на спорта, винаги има някой неправилно пресичащ булевардите. Има и полицаи, които нищо не правят по въпроса. Аз много мразя нарушение на правилата за движение, и на всякакви правила, особено когато това води до опасности или загуби. А неправилното пресичане на булеварди е доста опасно нещо – както за пешеходеца, така и за шофьорите. И затова днес, когато видях, че една жена е застанала до огражденията, върху булевард Витоша и чака да пресече, отидох до полицая и го попитах: – Извинете, ще глобите ли онази жена, която пресича неправилно? – Не – Защо? – Ще ми станете ли свидетел на акта? – Да. И така, полицаят отиде при жената, взе и личната карта и се запътихме към патрулката, където той да и` напише глоба. Глобата е с фиш, който полицаят писа 10 минути – явно това му беше първият фиш за неправилно пресичане – рови из правилника (да види по кой член, вероятно), чуди се. Накрая тя подписа, и той ме освободи – трябвало да съм свидетел само ако нарушителят откажел да подпише фиша. Тогава се съставял акт, за който трябва свидетел. Разбира се, жената, срещу която нямам нищо против и която не познавам, стана жертва на моето желание за спазване на правилата. Но може би по-добре, защото следващият път на това място може да стане жертва на трамвая (тя стои на 20см от линията), или на някой малко по-невнимателен шофьор. Какъв обаче е другият извод – че е необходимо гражданите да настояват за спазването на правилата. Полицаят първо отказа да я глоби, а трябваше да го направи без изобщо да го подсещам. Трябваше, ама не го прави, защото пешеходецът няма да разпише фиша, и

Приоритети

Криза е. Или поне така казват. А България е в криза от 70 години. Хората, които според премиера изобщо не са бедни, всъщност са. Това че успяват да оцеляват е феномен. Ако вземем 10 хиляди британеца и ги поставим на мястото на 10 хиляди българи (в провинцията, да речем) ще има рязко повишение на самоубийствата. И тъй като тук се живее трудно човек трябва да се фокусира постоянно върху икономиите си. Да отделя пари за ремонт на 15-годишната си кола заради дупки, да си плаща лекарства и лечение, и.. т.н., да не изреждаме всичко. Държавата в този случай трябва да се погрижи всички ежедневни оплаквания да стават все по-малко валидни – че нямаме инфраструктура, здравеопазване и образование, че младите бягат от страната, защото единствената работа е в сферата на услугите. Вместо това правителството (в лицето на г-н Дянков) изявява желание да закрие БАН. Не просто да оптимизира БАН, да даде път на млади учени и да реформира структурите му, а да го закрие. Бюджетът на БАН е 70 милиона лева годишно. Когато имаше учителски протести от ДСБ бяха изнесли цифра, че ще трябват 1 милиард лева за да се посрещнат всички искания на учителите. Тези суми се съкращават и се спестява от образование и наука – от работни места и развитие за интелигентни българи. В същото време плащаме 360 милиона за хеликоптери. Да ме прощават в армията, ама докато нямаме безплатно здравеопазване, пътища и икономика, в която могат да работят не само общи строителни работници и продавачки, за военно дело НЕ трябва да се отделят пари. Къде сме тръгнали да се бием, бе идиоти? Имаме дузина хора по малоумни „мисии“ в близкия изток. Това е. Но не, вместо да поддържаме науката в продължение на 4 години, ние ще купим с тези пари хеликоптери, дето не ни трябват. Браво! П.П. горното

Нещо тривиално за КАТ

Вечерта на 1-ви май на изхода от гр.Хасково пътните полицаи ми писаха фиш за 30 лева, защото карах с 65 км.ч, вместо с 50. Това стана на 100 метра от табелата – както добре знаем, катаджиите застават точно преди табелите. Това разбира се е тривиално и е така от край време, но е илюстрация на начина на съществуване на КАТ – целта не е да предотвратим ПТП, целта е да съберем пари (дали глоби, дали рушвети). Потърсих начини (чрез сайта на МВР, на КАТ, на КАТ-Хасково, egov.bg) да подам жалба по електронен път, с електронен подпис, но такъв не намерих. Затова използвах формата за сигнали в сайта на МВР: Желая да сигнализирам за некоректно извършване на служебни задължения от страна на служители на КАТ. На 01.05.2010 бях глобен с фиш (номер 0751075) за превишена скорост – 65 км/ч при ограничение 50 км/ч. Чисто формално бях в нарушение, поради което приех фиша и вече платих глобата. Проблемът е друг – мястото, на което бяха застанали пътните полицаи беше на сто метра преди табелата за край на град Хасково, на четирилентовия булевард Раковски. Заставането на пътните полицаи точно там по никакъв начин не помага за спазването на правилата по пътищата и не предотвратява никакви опасни ситуации. Вместо това то е лесен начин за глобяване на шофьори, които сто метра преди табелата за край на града са започнали да увеличават скоростта си. В същия момент по целия булевард Раковски в централната част на града нямаше нито един служител на КАТ. И докато преди табелата за край на града скорост от 65 км/ч не представлява опасност за движението, то по цялото протежение на булеварда, където пресичат пешеходци и има кръстовища, които вечер са нерегулирани, такава скорост създава реална опасност. С това писмо искам да изкажа недоволството си от това, че КАТ не се опитва

Ах, мили мои, партии любими

Песента на НЛО „Партии любими“ показва един важен аспект на българския „политически живот“ – кадрите. А „кадрите решават всичко“, както е казал Сталин. Та какви са нашите кадри? Нашите политици са винаги хора, които или са част от системата под една или друга форма (бивши директори, бивши членове на друга партия, роднини на бивши такива), или хора, които се набутват в средите на дадена партия за да се облагодетелстват чрез протекция на далаверите си. Да, обобщавам. Примери мисля, че няма да нужда да давам, всеки ще се сети за поне дузина. Изключения има разбира се, но те се размиват в общото море от гюбрета. Бащата на мой приятел нарече хората от ГЕРБ гюбрета при последните избори. Думата означава „угнила оборска тор“ (евентуално оставена да превтаса). Кои са гюбретата? За съжаление, те не са от Марс. Не можем да кажем „няма да гласуваме за марсианци“ или „забраняваме на марсианци да се явяват на избори“. Повечето от тях са „завършили престижен западен университет“, който обаче почти никога не се споменава, защото не е престижен. Те са ярки представители на българското общество – тарикати на дребно, мислещи предимно за собственото си финансово облагодетелстване, неспазващи правила и норми, в името на по-комфортното си съществуване. Докато политическите среди се формират чрез състезание между селски тарикати няма как нещата да се оправят. Консолидацията на такива хора се случва благодарение на хора като царя, Бойко, или благодарение на вълни като СДС през 90-те. Намърдват се там някак и после правят схемите си. И това няма как да спре само. Няма как, защото в България няма общество, което да излъчи хората, които да оправят положението. Почти всеки жител на тази държава не спазва елементарни правила, дали от незнание или нарочно. Дори милиони инвестиции да се налеят в България, ако пак на такива хора е поверено тяхното управление, то

Препоръчителни табели

Заглавието е двусмислено нарочно – идеята на този пост е да препоръча поставянето на знаци и табели, които показват препоръчителното поведение на участниците в дадена дейност. Както знаем, нашето общество изпитва големи трудности да се саморегулира. Почти никога не можем да очакваме, че хората около нас ще постъпят адекватно в дадена ситуация. Даже напротив – очакваме възможно най-неадекватното поведение. За това може да помогнат табели, които препоръчват най-адекватното поведение в определени ситуации: стойте отдясно на ескалатора, когато това е възможно (в метрото) в задръстване пропускайте автомобили към и от преките пресичането на булеварда представлява опасност както за вашия живот, така и за живота на шофьорите – използвайте подлез / светофар / пешеходна пътека (бул.България, Цариградско, Левски, и който и да е голям булевард) оставяйте поне 1м до стената на сградата при паркиране, за да могат пешеходците да се придвижват свободно направете път на колоездачите, каращи във велосипедните алеи не заставайте на входа на магазина – пречите на другите клиенти при движение с ниска скорост пропуснете автомобилите зад вас на първата възможна отбивка използването на градски транспорт е по-приятно, когато всички пътници спазват лична хигиена пускайте водата и използвайте четката изхвърляйте отпадъците си в кошове и казани и тн. и тн. и тн. Всички тези неща изглеждат очевидни, обаче се оказва, че не са. За всяка една от горните препоръки съм бил свидетел на дузини „нарушители“. Да, на места съществуват подобни табели, но са рядкост. Къде точно да се поставят тези табли и как точно да звучат техните послания – тези решения могат да вземат маркетингови специалисти, така че въздействието да бъде максимизирано. Цената е ниска, и разпределена между много изпълнители, така че от тази гледна точка проблем няма. Дали ще има ефект? Определено. Много хора не нарушават тези препоръки нарочно – просто не се сещат какво е най-адекватното действие. Ако

Засичане

Става дума за засичането и пререждането по улиците. Т.е. един шофьор да мине пред друг, евентуално карайки го да натиска спирачки. Основно с цел минаване в по-удобна лента, или в лента от която е позволено продължаването в желана посока. Случва се много често. Случва се по няколко причини: шофьорът е объркал лентата си шофьорът идва от място (напр. пресечка), от което, заради задръстването, не може да се придвижи до желаната лента. шофьорът е нахален и е минал през по-празна лента, която не е за желаната от него посока, с цел да мине преди другите В първите два случая пререждането става по-културно – с мигач и изчакване на това някой да те пусне. Ако никой не те пусне ставаш малко по-агресивен. В такива случаи, разбира се, съществува толерантност и пускаме шофьора да отиде в желаната лента. В третия случай обаче е по-различно. Там участници са най-често скъпите коли, джиповете, „правените“ голфове. Участници, които си мислят, че са по-важни от другите и могат да си позволят да нарушат правилата като избутат и засекат някого. Ами, не, не сте по-важни. Всеки път, когато съм на кръстовище, което предполага такива ситуации отделям допълнителна доза внимание за да преча на такива индивиди. Да, знам, че е гадно от моя страна. Но аз не нарушавам правилника – просто карам по „твърдо“ спрямо тях. Онзи ден например, по цариградско (към Орлов мост) имаше колона в средната лента. И един се опита, идвайки от лявата, да се навре пред мен. Обаче аз го видях, и не го пуснах. Предупредих го с клаксон, че прави нередно нещо и че не съм го пуснал. Карахме 20-тина метра на 10см един от друг, и двамата в една и съща лента, но бях минал малко по-напред, като в крайна сметка „си върнах позицията“. Той мина в bus-лентата, и оттам опита маневри, които

До всички банки

„Посланието“ ми не е свързано с икономическата криза. Просто днес се наложи да ползвам поредната банка, която не мисли за това как на клиента да му е най-удобно. Аз съм клиент на ЦКБ и заради това съм свикнал на седна на стола, да кажа какво искам, да си дам личната карта, да се подпиша на няколко места, да отида на касата и да съм готов. Обаче във всички други банки, с които съм имал досег (3-4), служителката ти дава един формуляр и ти казва „на масичките има образци, попълнете това“. Не, уважаеми банки, аз не искам да попълвам никакви бланки, формуляри, платежни нареждания, и тн. Плащам ви банкови такси за да ги попълвате вие. Явно може, щом една от банките с най-ниски такси (ЦКБ) го прави (благодарение на информационната си система). * не съм свързан с ЦКБ по никакъв начин, освен, че съм доволен техен клиент

Т’ва не е наша работа

Отидохме онзи ден на язовир „Тракиец“. Имаше ограда и голяма табела със списък от забранени действия на язовирната стена – риболов, паркиране, изхвърляне на отпадъци, къпане. 100 метра по-нагоре имаше отключена врата, през която минахме и се качихме на язовирната стена. След час и половина на околните поляни си затръгнахме и срещу нас по язовирната стена се зададе кола. Стигна до нас и отвътре излезе човек, явно охраната. Той беше учуден какво правим ние там, тъй като достъпът бил забранен. При което проведох с него (приблизително) следния диалог: – къде пише, че е забранено? – долу има табела – там пише, че са забранени риболовът, къпането, хвърлянето на отпадъци. Нищо не пише за разхождане. – забранено е – ама не го пише – ама е забранено – ами напишете го, за да е ясно – не е наша работа, язовирът е на „Напоителни системи“, ние сме охрана – ами кажете им да го напишат, за да не се объркат и други хора – т’ва не е наша работа. Сещате се, че табелата няма да се промени и следващите, които влязат пред много отворени входове (от едната страна дори мисля, че няма ограда), отново ще бъдат срещнати в някакъв момент от охраната, която ще ги изгони. Не че това е кой знае колко фатално. Но пък е показателно. Синдромът на „Т’ва не е наша работа“ го има във всички български институции. Затова и администрацията куца. А защо всъщност „не е наша работа“? Имам две предположения (за различни случаи) няма комуникация между участниците в един процес (в случая охрана на язовирна стена) – човекът от охраната просто не знае на кого да каже да оправи табелата. И няма желание да разпитва. Или служителката в дадено министерство не знае към кого да отнесе проблем извън пряката дейност на министерството. има страх у служителите

Рецидивист

Онзи ден попаднах в заведение за хранене, в което на съседната маса имаше пийнал човек, който обясняваше на друг човек нещо. Докато ядох се заслушах, и се оказа, че човекът е закоравял рецидивист. Цяла и свързана история няма, но ще цитирам ключови фрази: с един удар чупя челюст.. и челюсти, и крайници чупя – с един удар, и после плачеш…..имам 10 вътрешни присъди… имам 5 убийства….друсал съм в килията пред полицая и нищо не може да ми каже….няма прокурори, няма адвокати, няма съдии за мене……жената я бия с бухалката направо……аз съм циганин, и съм атеист.. – като хвана някой, никой не може да му помогне….тоя Х* знаеш ли го – вуйчо ми му е братовчед….полицията нищо не може да ми направи…..аз имам жълта книжка…и т.н. * Х е някой от известните имена в подземния свят, но забравих точно кой Интересно, че срещнах този човек 2 дни след като бях гледал Отечествен фронт – Реквием за Марин Розата. „Закоравял рецидивист“ е много точно определение. Няма да давам никакви оценки. Такива хора има и ще има навсякъде – на запад, на изток, у нас. Някои се поправят, като Розата, други – не. Обаче има и един друг вид рецидивисти. Само миналата седмица в София имаше 2 случая, в които след скандал на улицата единия вади газов пистолет и стреля от упор. Докато Розата и героят на горния разказ са единици, то все повече стават хората, които решават да раздадат правосъдие със (полу-)законно притежаваното си оръжие. Мен не ме е страх от горния рецидивист, не ме е страх от Розата. Те вършат своите ужасни деяния срещу хора, които са се набъркали в нечии нечисти сметки. Аз и т.нар. „честни българи“ не се набъркваме в ничии нечисти сметки. Затова нас повече ни е страх от рецидивиста на улицата, който всеки момент може да ти

Половин час в сайта на агенцията по обществени поръчки

Днес отделих половин час да разгледам разни обществени поръчки (на www.aop.bg). Защо – ами защото ми беше интересно да видя дали новите управляващи са понамалили темповете на злоупотреби с държавни пари. Разбира се по оскъдната информация там не може да се каже къде се злоупотребява, защото не пише каква част от работата е свършена, и как. Но пък мога да изредя няколко по-интересни „момента“. (Гледах обществените поръчки на МТИТС и МВР) Обществените поръчки на МТИТС са в голяма степен с финансиране от ЕС (имат знамето на ЕС отстрани) – най-вероятно по оперативна програма „Транспорт“ Новото управление е закупило за всички служители на МВР нови обувки (и зимни, и летни) и работни униформи. Всичко това е струвало към 5 милиона, като един чифт обувки излизаше към 80 лева (за униформите не пишеше бройка). Т.е. тук нещата изглеждат на ред. МВР е поръчало „Разтворима прахообразна напитка, съдържаща кафе, мляко и захар в индивидуална опаковка“ (четете „3в1“) и чай в доста големи количества, на стойност 500 хиляди лева. БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД е спечелила в края на юни (т.е. при предишното правителство) обществена поръчка на стойност 4628387000 BGN (да, четири милиарда и половина), изглежда по ОП „Транспорт“, за провеждане на пътнически превози. Проектът е обаче за срок от 15 години. Забележете, че тук не влиза инфраструктурата – тя е за НКЖИ. Аз наскоро пътувах с влак и не видях някакво подобрение. Може още да не са взели парите. А може и да са ги „взели“. МВР е закупило 1500 кубика дърва за отопление на гранична полиция на стойност около 200 хиляди лева (с включен транспорт) (тук един колега каза – „те гранична полиция си секат от гората дървета“) МТИТС е застраховало два употребявани самолета (не пише за какъв срок, и колко са стари) за 5,5 милиона долара, без ДДС. Това вече ми се вижда