Днес по Дарик разсъждавахме защо още няма електронно управление и как да преборим административната тежест. И моята теза беше, че има твърде много хора да бъдат обучени и твърде много процеси да бъдат променени (дори „изринати“), за да има нещо наистина работещо. Процесът все пак е започнал най-накрая, със създаването на Държавна агенция Електронно управление.
Ще дам два примера (единият от днес) за това защо още няма е-управление. Не че „имането“ на електронно управление става с рязане на лента – то е процес, и то почти безкраен такъв.
Та, подавам си заявление за нова лична карта. През новите електронни услуги на МВР, за които даже съм допринесъл да са малко по-използваеми от начина, по който бяха направени първоначално. И отивам на гише (как разбирам на кое гише е друга тема), да си получа личната карта.
Там служителката започва с „дайте картонче“. 1-ви въпрос – защо изобщо са нужни тия картончета, като по лична карта в системата могат да проверят кой кога е заявил? Казвам, че нямам картонче, щото съм по електронен път, при което явно съм единствен, защото следва „Вие сте Божидар?“.
Малко чудене, един телефонен разговор, и въпрос към мен:
– вие имате ли постоянен адрес в София?
– да
– ама не сте приложили удостоверение
– няма нужда да прилагам удостоверение
– а ние как да знаем кой ви е адреса?
– имате достъп до ГРАО
– какво да видим в ГРАО?
– постоянния ми адрес
– ама на мен ми трябва удостоверение
– не, не ви трябва
– как да знаем на кой адрес сте?
– при подаване на заявление системата взема постоянния ми адрес от ГРАО и затова на картата, която стои пред вас ми го има постоянният адрес
– ама аз трябва да приложа удостоверение
– не, не трябва. Вижте, аз съм писал закона и съм участвал в интегрирането на тия системи. Няма смисъл да спорим
– ….
Получих си картата, де. Аз е ясно че съм прав – Законът за електронното управление, ЗОАРАКСД и АПК (в известен смисъл) казват, че те това удостоверение не трябва да го искат от мен. Тя също може би е права, защото в нейните правила пише, че трябва да вземе удостоверение.
Проблемът: царят дава (в закона го пише), пъдарят не дава (подзаконовата нормативна уредба стои счупена).
Електронна услуга има ли? Има. Закон има ли? Има. Процесът бил ли е пипнат, за да включи електронните заявления? Бил е (криво-ляво). Обаче това не е достатъчно. Обучения и вътрешни правила. За всяко едно дребно нещичко.
Вторият пример е обратният. Електронно заявявам смяна на постоянен адрес. Което би трябвало да е достатъчно. Но получавам мейл „отидете в общината и представете документ за собственост или…“. Общината е близо, отивам, а служителката на гише е съвсем наясно с нормативната уредба, проверила е в имотния регистър и казва „тия от Столична община защо изобщо ви разкарват – аз съм им пратила, че адресът е сменен, и трябваше да си получите електронно удостоверението.“
Има ли електронна услуга? Има (крива, по ред причини, ама работи). Има ли обучен и адекватен служител? Има. Има ли процес? Има. Обаче има някъде някой по веригата, който не е наясно какво трябва да стане и това води до излишно разкарване на гражданина.
Та, когато за пореден път някой каже „ще правим електронно управление“ или „ще борим административната тежест“, трябва да е наясно, че стъпките са много – и минават както през адекватни технологични решения, така и през подобряване на процесите, и особено през обучения и промяна на подзаконовата нормативна уредба. Защото иначе положението е „ние по тоя закон не работим“. И ходи завеждай дело в административен съд…
С измененията в ЗЕУ създадохме инструмент, чрез който всичко това да се случи – държавна агенция „Електронно управление“. Да видим как ще бъде използван този инструмент.
Значи ни трябва официален сайт за кратки инструкции по основните разработени електронни патеки, така че да може да обучаваме служителите отвън, без обаче да знаем в детайли разпоредбите 🙂
Много интересна публикация. Поздравления за нея, г-н Божанов! Аз до момента почти не съм ползвал по електронен път административните услуги на Общината или на държавата, освен ако не броим е-преброяването преди години или подаването на сигнали, писма и жалби по електронен път. Предстои ми да си взема е-подпис и тогава на практика ще се уверя кое как работи.
Така или иначе, е-администрацията и е-правителството са бъдещето и колкото повече го отлагат във времето и колкото повече средства харчат нахалост в тази посока, толкова по-крути ще са мерките всичко това да заработи, както става в нормалните държави и общества, от които сме изостанали цивилизационно с близо шест века и половина, но съм убеден, че до 8-10 години ще наваксаме това изоставане.
Предвид че днес светът е едно малко глобално село, където комуникациите вървят основно и най-вече по електронен тът, а оттам и обменът на информация, цялото това разкарване на гражданите за щяло и нещяло и изискването на един куп излишни документи ще отиде в историята веднъж и завинаги. Убеден съм. Предстоят и други, в някакъв смисъл драматични промени в ежедневието ни, но накрая ще оцелеят тези, които успеят да се адаптират към тях – винаги е било така в човешката история.
Най-лесно ще станат нещата, ако повечето административни дейности се извършват от частни компании, които са наясно, че електронният начин е по-евтин и по-предпочитан. Защо регистрацията на автомобили трябва да се извършва от полицейски служители, издаването на паспорти също може да се прави от честни фирми. Държавните учреждения отдавна не са символ на надеждност и отговрорност.
+1 За „тюториъли“ как да изискваме минаването по електронен път на максимален брой документи и да обучаваме отвън служителите.