Да разкараме понятието „постоянен адрес“

Всички имаме постоянен адрес. Това е задължително. Но какво всъщност е постоянният адрес?

Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

Т.е. една условност – нещо, с което сме вписани в някакъв регистър. Той не е адресът, на който живеем, не е адресът, на който искаме да получаваме писма, не е нищо конкретно. Той е адрес, с който присъстваме в база данни.

В днешния по-динамичен свят, в който младите хора все повече живеят под наем, а доста са и извън страната, много хора реално не живеят на постоянния си адрес. От това следват много неща – че за някои административни услуги трябва да пътуваме, че сме в избирателните списъци само по постоянен адрес (а за гласуване по настоящ трябва да подаваме заявление), което от своя страна изкривява самите избирателни списъци. Наскоро общината по настоящ адрес изпрати писмо до мен на постоянния ми адрес. Сигурно така пише в някой закон. И очевидно е абсурдно.

Общо взето, за държавата, ние сме на постоянния си адрес:

(5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.
(6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

Само че в реалността сме на настоящия си адрес. И съответно от постоянния няма никакъв смисъл. Някога е имал – когато е нямало технологична възможност за обмен на данни между общини и областни администрации. Но вече не е така.

Та, моето предложение постоянният адрес да отпадне като концепция. Да има само „настоящ адрес“, т.е. адресът, на който можем да бъдем намерени. Отново при раждане, настоящият адрес на детето става този на родителите му, отново сме длъжни да го обявим, и ако не го направим, подлежим на глоба. И ако не го направим, ще ни търсят на предходния ни настоящ адрес, напр. този на родителите ни.

А какво става, ако настоящият ни адрес в даден момент стане „чужбина“? За постоянния има изискване да „е винаги на територията на Република България“. Как държавата ще се свързва с нас? И къде ще бъдем в избирателните списъци?

Държавата е хубаво да се свързва с нас по електронен път (чрез електронно връчване на документи, заложено в Закона за електронното управление). Но ако не стигнем до тази електронизация, може да бъде въведен „адрес за кореспонденция“, който винаги да съвпада с настоящия, освен ако той не е в чужбина, в който случай можем да посочим друг. Също така историята на настоящите ни адреси трябва да се пази, както и адресите на семейството. Ако пък няма никой (починали хора, жилището на последните ни настоящи адреси е купено от друг и т.н.), тогава – еми няма. То в такива случаи и постоянният адрес не помага.

Някои администрации имат териториални дирекции и можем да си „говорим“ само с териториалната дирекция по постоянен адрес. Един пример е НАП. Които по принцип са по-напред с технологиите, но глупостта да не могат да те обслужат на произволно гише на НАП, защото се „водиш“ в друга област, е съвсем лесно технологично преодолима.

А в коя община ще можем да ползваме общински административни услуги, ако настоящият ни адрес е в чужбина? Ако общината не се явява просто фронт-офис на някоя национална услуга (както са всичките „услуги“ по гражданска регистрация, за които има централизирана база данни), то за малкото останали услуги – в общината на последния ни настоящ адрес в страната.

Смяна на настоящият адрес ще трябва да може да се извършва по електронен път. С въвеждането на електронната идентификация след 2018-та, и с надграждането на регистрите на ГРАО в същия период, включително например свързването им с имотния регистър, всеки гражданин ще може с няколко клика да си смени настоящия адрес. Някои общини и в момента поддържат такава възможност (напр. Столична), макар качеството на електронните услуги да е доста спорно и те да са бъгави (не могат да се прикачват големи документи). Ако сме под наем, е нужно съгласие на собствениците – то също може да бъде дадено онлайн (или с едно отиване на място – правил съм го, доста е лесно). При собствено жилище, проверката в имотния регистър и сега може да става автоматично в доста случаи.

Има и един граничен случай – българите, които нямат постоянен адрес – не са родени тук, нямат родители с постоянен адрес тук, но са български граждани. В момента законът предвижда следното:

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София.

Това, разбира се е комично, но произтича от концепцията, че всеки трябва да се води на определено място, с оглед контакт с администрацията и с оглед на избирателни права. Но на практика то не е необходимо. Вероятно при по-задълбочено изследване ще намерим няколко случая, в които не може да не се водиш някъде, защото … нещо си, но съм убеден, че те имат по-елегантни решения.

Добре, а личната ни карта, паспорта, шофьорската книжка? Те не трябва ли да имат адрес? И ще трябва ли да ги сменяме при всяка смяна на настоящия адрес? Не. Няма международно задължение личните документи да имат адрес, това произтича единствено от нашите закони. Личните карти на много европейски страни нямат адрес на тях. Паспортите – също. Още повече, че принципът на еднократното събиране на данни в рамките на ЕС напредва под натиска на Естония, та само по ЕГН държавни органи на други държави-членки ще могат да ни видят настоящия адрес, ако им трябва за нещо (напр – изпращане на глоби от камери за скорост).

Та, да премахнем този анахронизъм постоянния адрес. Законодателните изменения ще са много – в доста закони постоянният адрес се използва за нещо, и ще трябва да бъде заменен от „настоящ адрес“. Много системи, регистри и процеси са направени около постоянния адрес, но промяната към „настоящ“ няма да е толкова трудна – все пак и в момента можеш да си смениш постоянния адрес, т.е. процесът по прехвърляне вече съществува.

А какво ще спечелим, като направим това усилие? Опростяване на живота на гражданите – вече няма да се налага човек да пътува до родното си място, за да ползва административни услуги, избирателните списъци ще са по-актуални, кореспонденцията ще пристига по-често до правилния адресат, вместо да стои в някое шкафче, „докато се прибереш да си я вземеш“.

Предстои пренаписване на софтуера на регистрите на ГРАО, а от това ще произтекат и някои законови изменения. Би било добре да се използва момента и да се промени концепцията за гражданска регистрация, за да е по-адекватна на действителността.

10 коментара

  1. Предложението ти е много добро, повечето описани проблеми са и мои, и на много мои познати и очевидно има как ситуацията да се промени към по-добра.

    Питането ми е просто – как и с какво мога аз и моите познати да помогнем за да се придвижи подобна идея до реализация?

  2. Може да пишете на депутат от мнозинството от вашия район. И да не сте гласували за него, той няма как да знае 🙂

    Другото е – да следите реализацията на проекта на ГРАО. Всичко трябва да е публично (на сайта на ДАЕУ – e-gov.bg), включително в GitHub (не само код, но и документация).

    В крайна сметка ще излезе предложение за законодателни изменения на strategy.bg – където могат да се оставят коментари и предложения.

    Не са решаващи стъпки, и дори да изпълним всичките, няма гаранция, но .. е нещо 🙂

  3. Има един друг аспект: гласуването.
    Ако постоянният адрес отпадне, всички гласувания трябва да стават по настоящия, нали така. И в момента обаче гласуването по настоящ адрес е голяма чума, тъй като по тоя начин системните партии държат гарнизони от цигани по някои села (или квартали на градове) (както по турско време е имало турски квартали в българските градове) с които в съвремието контролират резултатите конкретно на местни избори. Настоящият адрес по сегашната уредба се променя изключително лесно. Не така е положението с постоянния обаче. Т.е. ако се започне гласуване само по настоящ адрес, манипулациите на изборите стават още по-лесни и с повече гласопРодаватели. Това ли искате? Чунким малко ни е поробена държавата от системни партии.

  4. Не мисля, че ще могат лесно да се правят схеми с гласуването на местни избори, поради простата причина, че човек не може да посочи настоящ адрес където му падне (поне в страните, за които имам наблюдения). Той трябва да притежава жилището или да има договор за живеене под наем. Във Франция, за да ти повярват, че живееш на даден адрес се изисква да плащаш ток/вода/интернет/телефон или друга подобна услуга на дадения адрес. Съответно машинации теоритично могат да стават, но очевидно с доста сериозна подготовка, което имам чувството, че ще ги направи до голяма степен безинтересни.

    Моите 2 цента 🙂

  5. Предложението отчита донякъде настоящето положение на нещата, което е резултат от административните безобразия на законотвотци като Фидосова и др. подобни. Това обаче не означава, че трябва да се премахне институцията „постоянен адрес“. По замисъл, смисълът на тези два адреса е следният

    1) постоянният адрес е този, на който държавата контактува с нас. По тази прчина той трябва да бъде легитимен, т.е. лицето да е удостоверило, че това е негов адрес и тоы трудно да се променя.
    2) настоящият адрес е този, на който дори временно се намираме за няколко месеца. Той трябва да е лесен за сменяне, без някакви формалности и доказателства (като нотарилно заверен договор със собственик на наето жилище).

    Ето това е разликата. Нуждата от постоянен и настоящ адрес е особено очевидна при масивната емиграция днес: над милион бг граждани нямат точен настоящ адрес, защото той се е менил няколко пъти в чужбина. Те обаче имат постоянен адрес, на който държавата може да контактува с тях.

    Разбира се, казаното от мен не означава, че нещата не трябва да се реформират. Трябва, но с познаване на тисторията и проблемите на ситемата за гражданска регистрация. Да не стане: вместо да изпишем вежди, да си извадим очите.

  6. Не съм напълно съгласен с теб.
    Всички неудобства, които искаш да се решат, могат да се решат, ако се въведе възможност да си свършиш работа в произволен офис на съответната институция, а не точно в този по постоянен адрес.
    Иначе има поне едно ограничително условие, което изисква съществуването на някакъв адрес на гражданина.
    Най-важното условие е свързано с изборите. Избирателните системи, които ползваме досега, са географски – има разделение на избирателни райони по географски принцип. Това е свързано и с ролята на депутатите като представители на конкретния район и неговите специфични проблеми, нужди, предпочитания. Трябва прекалено голяма промяна за да се махне това.
    Ще припомня, че не може да се посочи произволен адрес нито за постоянен, нито за настоящ – винаги ти трябва някакъв документ, който показва връзката с този адрес.
    Друг е проблемът с гарантираното доставяне на съобщения – физически. Трябва да е задължително с куриер с обратна разписка и да се предвиди как ще се действа при смяна на адреса – недоставените съобщения трябва да се пренасочат. Поне този проблем е решим.
    Статистическите данни също имат нужда от адрес и ще пострадат от липсата му.
    Не съм сигурен местните власти дали нямат нужда от него…

  7. Точно, защото хората не живеят на „адреса на който институциите ги търсят за контакт“ е една от причините, съдия изпълнител да дойде, да ти опише имуществото … и после – оле, майко, каква измама стана…

  8. Коментирате с несъгласие, като в крайна сметка стигате до нещо, което съм написал 🙂

    „Но ако не стигнем до тази електронизация, може да бъде въведен „адрес за кореспонденция“, който винаги да съвпада с настоящия, освен ако той не е в чужбина, в който случай можем да посочим друг. “

    Няма нужда от постоянен адрес, има нужда от адрес за кореспонденция, но той = настоящ адрес в страната.

  9. Аз също от много отдавна считам, че постоянният адрес създава повече проблеми, отколкото помага.

    Има два аспекта, които искам да подчертая:
    1) При нормалното връчване наличието на два адреса (постоянен плюс настоящ), заедно с адреса, посочен от ищеца, позволява много дълго протакане на процедурата;
    2) Ако един българин замине и живее в чужбина, той винаги остава с постоянен адрес у нас, което позволява да се счита, че има местоживеене у нас и да бъде съден. Резултатът е, че дори и най-добросъвестно да е отбелязано заминаване в чужбина, което променя настоящия адрес, постоянният адрес го връзва с държавата и той може да е ответник с риск да бъде осъден без да разбере!

  10. @Боряна, мерси за коментара. Надявам се с електронното връчване (част от системата за е-правосъдие) да се минимизират тези случаи, в които човек в чужбина става ответник без дори да разбере.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *