За обществените поръчки и частните платформи

Вследствие на проверката на КФН в Auxionize, която по същество не мога да коментирам, Ивайло Пенчев каза, че до края на годината ще предостави на държавата безплатно ползване на платформата. Auxionize е платформа за поръчки с цел постигане на най-изгодна цена чрез максимално прозрачно конкуриране в предлагането.

Обществените поръчки наистина са „крайъгълният камък“ на корупцията и идеята да получат възможност да ползват платформата звучи добре на пръв поглед. С отварянето на данните от Регистъра за обществени поръчки, направихме прозрачни договорите, но целият процес, включително офертите и критериите за подбор, остават трудно откриваеми.

Ако целта е била реклама на Auxionize – постигната е. Ето, и аз пиша за това. Ако предложението е сериозно, имам лоша новина. За съжаление държавните институции не могат просто ей така да започнат да ползват външна платформа. Законът за обществените поръчки (ЗОП), който транспонира европейска директива, в чл. 40, предвижда: „При възлагане на обществени поръчки възложителите използват единна национална електронна уеб базирана платформа.“

Единната национална платформа все още не е готова обаче, макар да е предвидена и в закона, и в пътната карта за електронно управление. Ироничното е, че изграждането ѝ не е започнало, защото първият опит – системата на Агенцията за обществени поръчки, беше спрян в КЗК след обжалване. От беглия ми прочит на решението на КЗК съм по-скоро на страната на АОП, но това е друга тема.

Та, освен ако Auxionize не кандидатства и не стане единната система за електронни обществени поръчки, ползването ѝ от държавата едва ли ще се случи. Все пак, има места, където външни платформи могат да намерят своето място. Тъй като новата система ще трябва да спазва Закона за електронното управление, тя ще има уеб интерфейси, с които външни системи ще могат да се интегрират. Така възложителите ще могат да ползват системи като Auxionize като front-end, за да изпращат обявленията си до централната система. Но дали би имало смисъл от инвестиция в такава интеграция и внедряване – както за Auxionize, така и за институциите? Едва ли. По-вероятно е външни платформи да ползват отворените в реално време данни на новата централизирана платформа, за да ги показват на клиентите си и да им дават възможност да участват в търгове, без да отварят централизираната система.

Според чл. 41 от Закона за обществените поръчки „централните органи за покупки могат да използват електронни платформи за централизираното възлагане, различни от платформата по чл. 40, ал. 1, при условие че осигурят техническа съвместимост и свързаност с нея“. Но централни органи за покупки не се създават тривиално (нужен е акт на Министерския съвет) и различната платформа трябва да дава нещо повече от централизираната.

Тук идва и другият проблем за Auxionize – едва ли поддържа всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички видове процедури и ограниченията в тях. Да, може би бюрокрацията (евродирективата и ЗОП) спира държавните органи да се възползват от добри продукти на пазара. Но така или иначе е късно за този спор – отмяна на директивата надали е възможна в близко бъдеще.

Тоест единната национална електронна платформа, която ще се появи може би до една година и която ще отговаря на всички изисквания на ЗОП, е правно възможното решение за електронните обществени поръчки. И дори Auxionize или друг конкурент от частния сектор да бъде предоставен безплатно, едва ли някоя администрация ще го ползва – заради закона.

Да, може би това сухо обяснение контрастира с ентусиазма от новината как предприемач ще подобри държавата, като ѝ даде нещо безплатно. Но такава е правно-организационната реалност. И пазарът за такива системи за държавни институции е различен от този за частния сектор – има компании, които са разработили всички хипотези на директивата вероятно още по време на нейното писане, с цел да имат конкурентно предимство при реализирането ѝ на практика. И за шест месеца едва ли една платформа с друг фокус би успяла да ги догони. Най-вече защото не би имало особен бизнес смисъл за собственика.

Това, което можем да направим обаче, е, да следим внимателно развитието на единната система за електронни обществени поръчки и дали тя ще даде необходимата прозрачност в целия процес, съответно дали ще намали корупцията.

(текстът е публикуван първо в Капитал)

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *