По пешеходните пътеки на България

В западните страни се забелязва, че шофьорите спират и пускат пешеходци дори при минимална заявка от тяхна страна за пресичане (на регламентираните за това места). В България нещата стоят иначе. Аз обичам да си използвам правата като пешеходец (б.а. и да давам правата на пешеходците, когато съм зад волана), и затова пресичам на всевъзможни пешеходни пътеки. Това понякога се явява един вид екстремен спорт и бих посъветвал: „не правете това не пешеходната пътека пред вашия блок“. Наблюденията се различават доста в различните градове; между София и Варна, например. До скоро всеки ден пресичах пешеходната пътека на бул. Патриарх Евтимий. Като цяло наблюденията ми са следните: повечето шофьори не спират ако пешеходецът просто е застанал чинно на тротоара и чака да пресече повечето шофьори спират ако пешеходецът изяви активно желание за пресичане – т.е. като тръгне да пресича, предпазливо заставайки пред близкото колело (когато колата е все още на безопасно разстояние) (За Варна не важи второто – при всеки опит за пресичане всички те освиркват, псуват и заобикалят, почти качвайки се по бордюрите, но не спират.) От друга страна наблюденията ми върху пешеходците са следните: повечето пешеходци не са склонни да „отстояват“ правата си върху пешеходните пътеки, и вместо това изчакват да няма коли. много пешеходци пресичат напълно безразборно на най-абсурдните места (примери от последните два дни – АМ Тракия и бул.България), създавайки опасност за движението и най-вече за себе си. много пешеходци чакат автомобилът да спре напълно, изчакват малко и тогава тръгнат да пресичат. Понякога дори чакат подканящ жест от шофьора. Така шофьорите губят желание да дават предимство, защото се изискват специални усилия от тяхна страна, а не просто да намалят, което в повечето случаи е достатъчно пешеходецът да мине спокойно. Аз обичам да правя обобщаващи заключения с място и без място, затова ето няколко за българина: не си спазва

Share Button

Как да изгоним клиентите?

Петрол имат големи успехи в губенето на клиенти. Имаха доста добра основа да се конкурират с OMV, Shell, Лукойл и Еко, но в последните 20 години май не са променили нищо. Днес на влизане в София бензинът ми беше на свършване, и Петрол е 1-вата бензиностанция. Трите огромни дупки на входа не успяха да ме отблъснат (все пак цял ден съм карал в дупки), и отивам на колонката. Вън не се вижда човек. Огледах се и видях, че на съседната колонка е залепена бележка „Самообслужване“. От колонката, на която аз бях спрял, тази бележка беше скъсана. Но така или иначе никой не дойде да ме обслужи. Ами – аз като един обикновен клиент не искам да се уча как се работи с пистолет за бензин. И при положение, че на другите бензиностанции те обслужват, си тръгнах. Отидох на OMV, която е след 3 км.

Share Button

Дали има как да спрат да крадат?

Хората в България се оплакват (с право) от управниците си. Казват „те крадат много“. Вярно е, обаче дали всички знаят как точно крадат? Все пак не може един министър да хване и да си припише N хиляди лева ей така. Или пък да „бръкне“ в хазната и да извади от там една шепа стотачки. Но схемата е почти толкова проста. За какво харчи държавата? За заплати и за държавни поръчки. Всичко, за което държавата няма капацитет да извърши, както и всички консумативи, се възлагат/закупуват от частни фирми. А държавата няма капацитет да извърши почти нищо – малко държавни компании останаха неприватизирани (БДЖ е една от тях). Изборът на изпълнител на поръчката става най-често с търг (по закона за обществените поръчки). Каква е накратко процедурата? възниква нужда от стока или услуга експерти от ведомството и/или независими експерти изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците търгът бива обявен от съответното ведомство (министерство, агенция, община) и обнародван в държавен вестник (може би не във всички случаи). Освен това се появява и на сайта на агенцията за обществени поръчки – http://www.aop.bg (без www не работи) в посочения срок кандидатите подават своите оферти, следвайки изискванията след приключване на срока за приемане на оферти съответното ведомство решава коя оферта е най-изгодна и я обявява за избрана. По закон кои са точно хората, които участват в избора, не знам – предполагам ръководител/зам.ръководител и експерти Какво обаче става реално в много от случаите: възниква нужда от стока и услуга ИЛИ се измисля такава нужда, ако има „наш човек“ който може да предложи стоката/услугата. решава се кой „наш човек“ ще извършва услугата или ще предоставя стоката възлага се на служители на вече избраната фирма да изготвят изискванията и критериите за оценка на участниците в търга, така че единствено въпросната фирма да отговаря на тях търгът бива обявен от

Share Button

Дайте да вземем

От началото на управлението на ГЕРБ започнаха да скачат всякакви такси, данъци, осигуровки и тн. Разбира се, оправданието е кризата. Заради тая криза и заради неоспоримия професионализъм на Симеон Дянков аз лично толерирах (с особено мнение) тези мерки. Поредното увеличение имало за цел да запълни дупките в здравната каса. Тъй като здравната каса е една от най-големите черни дупки в последните години, това ме подсети за причините зад всички тези увеличения – управляващата партия иска да поправи положението по грешния начин. Кои са факторите? приходи в бюджета – това са постъпления от данъци, осигуровки, акцизи, мита и др. крадене – това са парите разпределени между „нашите хора“ под формата на „комисионни“. неоптимизирани харчове и пропуснати ползи – това са парите които са загубени (или не са усвоени) заради мудността, малоумните процедури и размитата отговорност в администрациите. За да се повиши стандартът ни на живот – т.е. за да имаме по-добро образование, здравеопазване, инфракструктура, и тн., или приходите в бюджета трябва да се увеличат, или краденето да намалее, или администрацията да се оптимизира. Най-лесно е първото. Най-трудно е второто. Обаче при първото има усложнения – при такова поголовно повишаване пада събираемостта (както и стана още през януари). Пада и платежоспособността на гражданите. Т.е. това е грешният начин за „оправяне на държавата“. Правилният минава през свиване на „комисионните“. Не казвам да отрежете всички гладни гърла на министри и шефове на агенции. Това отведнъж не може да стане. Ама нека е с мярка. Има нужда фокусът да бъде преместен – от публичната активност и вземането на комисионни към оптимизация на държавния апарат. Само че оптимизация далеч не значи „съкращаваме 10% служители“. Ето ви някои конкретни стъпки които могат лесно да се постигнат и биха имали много добър резултат: без „комисионни“ над 15% – по принцип такива не трябва да има, но нещата са

Share Button

Да се изкажа и аз за „подслушването“ в интернет

На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на

Share Button

Оправиха дупката

5 месеца след жалбата ми и сигурно 10 след появата на дупката на ул. Цар Асен, най-накрая от общината я оправиха. Как – обадих се пак в „Транспортна инфраструктура“, обясних, че съм наясно кой трябва да свърши тази работа, и че не я върши 5 месеца, и жената каза, че ще опита да пусне дупката като аварийна, но иначе нямало никакви пари. (А дупката си е достатъчно аварийна – виж снимката). И така, благодарение на един гражданин и една съвестна служителка, повече окачвания в близко бъдеще в тази дупка няма да се трошат. Т.е. два кадъра решиха един малък проблем. Както е казал един известен човек, кадрите решават всичко. Само трябва да ги намерим. А дотогава продължаваме да се наслаждавме на лайната по улиците.

Share Button

Транспортна инфраструктура, София

Днес от столична община ни зарадват със следното : http://dnes.dir.bg/2009/11/18/news5399234.html. Г-н Радослав Тошев предлага много непопулярни мерки за справяне с проблемите с трафика в София..които обаче няма да работят. Няма да работят, защото са измислени с цел вземане на пари, а не с цел решаване на проблеми. Всичко се прави по ред – 1-во подземни паркинги, после камери, после чак скъпо и/или забранено паркиране. Какво ще стане сега, ако например по булевардите забранят паркирането в крайната лента. Ще се намерят 2-ма идиоти, които да спрат (на аварийки, в добрия случай), и докато дойде полиция (я дойде, я не), ще се успели безнаказано да направят лентата неизползваема. За да се предприемат такива действия, трябва да имам доказана оперативност на служителите в общината. Прикачвам един screenshot (в който личи името на г-н Тошев), на една жалба, която пуснах в столична община в средата на юни (сега е средата на ноември), за две доста сериозни и неприятни дупки в самия център на София. Междувременно съм се обаждал десетина пъти на всякакви телефони в столична община, в малката община, в инспектората, на арменския поп, и тн, но дупката още си седи – хората я пълнят с натрошени плочки, за да и намалят дълбочината. (втората дупка случайно беше оправена при ремонт на тръби). И как, г-н Тошев, да очакваме, че ще направите нещо смислено с парите, които ще вземете, когато организацията, за която отговаряте, не може една дупка да оправи 6 месеца?

Share Button

Нерегулирано Т-образно кръстовище

..или „най-тъмния ъгъл на правилника за движение“ .. или поне така излиза на практика. По някаква причина в нерегулирано Т-образно кръстовище правилникът за движение не важи. Какво се случва – кара някой към Т-образното кръстовище, по горната част на Т-то, и тъй като се движи направо, решава, че е с предимство. Хората от съответния квартал „си го знаят“, и отдават предимство на тоя, дето по правилник трябва да чака защото не е дясно-стоящ. А хората дето карат по правилник..катастрофират – 2 катастрофи на такова кръстовище до вкъщи. Не ни ли учат да поглеждаме надясно, когато няма знаци? Явно липсата на 4-та улица в кръстовището превръща правата улица в главна.. ама не е.

Share Button

Вече и спамът е законен…

В нашата страна спамът бил законен. Не знам от кога е така, но днес получих писмо, чийто 1-ви ред беше: Съгласно Закона за електронна търговия, чл. 6 (1) Ви съобщаваме, че е възможно това търговско съобщение да не е поискано от Вас. Да видим какво казва законът: Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя Всички да ъпдейтват спам-ботовете и да добавят на 1-вия ред „Това може да не сте го поискали“.

Share Button

Лайняната улица

Улицата е Княз Борис I, София. Всеки ден по около десетина минути вървя по нея към работа. И всеки ден тротоарът е осран. С кучешки лайна. Много. Обяснението е просто – улицата води до малко паркче пред църквата „Св.Георги победоносец“, където хората извеждат кучетата си. Обяснението е просто като хората, които предизвикват ‘феномена на лайняната улица’. Които пък от своя страна са представителна извадка за населението. Ами да – защо да почистят, като така или иначе никой друг не си чисти – толкова е „логично“. Е, това лайната на политиците ли се сега? Те ли серат всеки ден по тая улица и не си чистят? Или всеки ежедневно се изсира публично, малко по малко превръщайки всичко, което ни заобикаля, в една смърдяща тоалетна. Или по-добре – в един подлез-тоалетна, защото е ниско. И въргаляйки се в екскременти, псуваме си на ум политиците, които са универсалното оправдание за всичко, и заспиваме спокойно, готови за нови фекални подвизи на другия ден. Обобщението, което правя не е никак тенденциозно, а е по-скоро доста експресивна илюстрация на социалната ни действителност.

Share Button