Миналата година за 24-ти май направих нещо като анализ на ситуацията с образованието. Тази година просто ще обогатя литературния фонд:
За безвкусния днес героизъм
на наивници с цветни мечти
заработва един механизъм
без да пита, потайно почти –
вездесъщият, остър цинизъм,
и в ухото ни ясно шепти,
че е форма на луд мазохизъм
да повярваме в свойте мечти.
За честта ли? Къде я намери?
Във банкер, бизнесмен, политик?
Не останаха днес тамплиери,
само фигурки с каменен лик,
а честта осквернена трепери
зад стени от притворство, и в миг
този срам в колосални размери
тамплиера превръща в циник.
Любовта ли? Да, може би има,
но един начинаещ химик
ще ви каже, без ритъм и рима,
как плътта и флуидите с вик
съчетават поредната прима
със поредния силен войник,
и така се превръщат в причина
и поетът да стане циник.
Но циникът понякога нека
да затвори спокойно очи
и в главата си, лека-полека,
да рисува красиви лъчи –
светлината им нежна и мека.
После нека за миг замълчи…..
И да тръгне по свойта пътека
без сънят му отвън да личи.
Ставаш все по-добър. Не че преди не беше добре, де 🙂