Нужни са ни по-добри данни за COVID-19

Смятам за нужно е да се направят две уточнения относно данните за COVID-19 у нас, тъй като напоследък се разпространяват алтернативни тълкувания.

  1. Броят заразени НЕ е достигнал плато и не намалява. Да, това казва официалната статистика за брой заразени, но тук има два фактора. Първият е, че сме на 40% позитивни тестове. Това прави статистиката безполезна – препоръката на СЗО е до 5% позитивни, за да имаш някакво адекватно проследяване на заразата. Също така общият брой тестове намалява, тъй като са скъпи, държавата до съвсем скоро не ги покриваше (а сега ги покрива при определени условия) и хората спряха да си ги правят – не им се изискват за пътуване, за какво да ги правят, като има безплатни антигенни, които обаче не влизат в статистиката. Така че – не, няма спад на заразените, но нямаме реална картина колко са всъщност.
  2. Броят смъртни случаи от COVID също не е достигнал плато. Тук е много важна методиката за отчитане на тези данни, а такава публично достъпна аз поне не намерих. Но допускането ми (и информация, която получавам от различни места) е, че методиката е доста консервативна – т.е. за починал с COVID се счита само ако имаш положителен PCR и си починал скоро след това. Това не включва починали вкъщи, починали в спешна помощ преди да е направен (и излязъл?) PCR. А при това натоварване на болниците, там отиват само спешните случаи, останалите си стоят вкъщи, защото няма места.

И в двата случая (а и при всички данни в реалния свят) и важно какъв е контекстът и какво значат данните в него, а не просто изсипани в ексел.

Единствената статистика, на която можем да разчитаме в момента, е тази, която излиза от НСИ всеки вторник – на общата смъртност в страната. Тя не разграничава по причина на смъртта, но дава доста ясна картина колко много се е повишила смъртността спрямо спрямо минали години.

Какво може да се направи, чисто от гледна точка на данните, защото каквото виждаме ние, вероятно това вижда и властта, а то е много подвеждащо и съответно се разчита на разкази и възприятия:

  • да се регистрират (отделно) и позитивните антигенни тестове. Тук се надявам процесът и интерфейсът да са удобни, за да не създава това голяма административна тежест
  • да се публикува методиката за отчитане на смъртни случаи с COVID и тя да се ревизира, така че да включи категория с предполагаемо починали от COVID (т.е. такива, които преди смъртта са имали симптоми или позитивен антигенен тест). Може в отделна графа да се публикува, за да е ясно кое какво е.
  • в периода на епидемичната обстановка, НСИ да публикува данните за смъртността всеки ден или на три дни – данните се вземат от смъртните актове, регистрирани от ГД ГРАО, така че там няма поле за тълкуване, извън факта, че при натоварването на системата, смъртни актове могат да излизат със закъснение. НСИ може да отичта и това – дата на вписване на смъртния акт спрямо дата на смъртта, като по този начин се отчита увеличеното натоварване.

Защо трябва да се занимаваме с числа, вместо да се фокусираме върху лекуването на хората? Не е „вместо“. Но без адекватна картина, всяка управленска мярка е стреляне в тъмното.

И по-важното – създават се алтернативни реалности дори сред над средно интелигентни хора, които не са попаднали още в света на конспирациите с „чипиране с 5G и ваксини“, но не са влезли навътре в естеството на данните. Ако гледаме данните за заразяване и за смъртност от COVID, от локдаун няма нужда – всичко е точно. Само че на тях изобщо не може да се разчита. Това пък е фактор за хората – доколко са мотивирани да спазват мерките или да вярват на алтернативните факти, че „то нещата не са толкова тежки“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.