Ще ни подслушва ли МВР през трафичните данни?

Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош.

Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС):

1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване.

Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита от следене, отпадат.

Мярката важи само до изтичане на извънредното положение. Но депутатите са искали точно този параграф да важи и по-дълго (до отпадане на нуждата от принудителна карантина). Може би от техническо недоглеждане, а може би нарочно, мярката е по чл. 61 изобщо, т.е. мярката ще остане в сила заради други болести, при които може да се налага карантина. Така че на практика мярката не е временна.

Аз лично смятам, че целта на измененията е приемлива – имаме вече случаи на лица, които са избягали и които са били заразени и това не е окей. Утре ще се качат в автобуса и ще заразят всички.

Смятам обаче, че текстовете не са добри (да не каже мърляви) и създават рискове за злоупотреби. В по-широк контекст, Законът за електронните съобщения има дефицити, които трябва да бъдат поправени не само за рамките на извънредното положение, а по принцип. Никога нещата не са чернобели – никой няма да въведе „безконтролно подслушване“, но това не значи, че определени политически фактори не искат да имат вратичка за набавяне на информация за свои опоненти. И затова задачата по формулиране на тези текстове е трудна.

Дотук добре. Следя измененията (и опитите за такива) в Закона за електронните съобщения отдавна и при тях винаги има конфликт между желанието на органите на реда по-свободно да придобиват информация и желанието на гражданите това да не се случва. Оперативно работещите по престъпления полицаи реално имат нужда от такива данни, за да си свършат работата. Но рядко вземат предвид рисковете, които нормативната уредба създава.

Законът има дълга история, която включва и една отменена европейска директива, но най-важното и интересно – решение на Конституционния съд, което отменя предишни текстове, които въвеждат събирането и достъпа до трафични (и свързани с тях) данни. Решението си струва да се прочете в цялост, защото до голяма степен аргументите важат и за действащите текстове на закона. Цитирам един от най-важните абзаци:

Въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица други несъвършенства и пороци, които също се оказват несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. За да бъде оправдана, нейната материалноправна и процесуалноправна уредба трябва да съдържа ясни, точни и недвусмислени основания и процедури, които да осигуряват достатъчно сериозни и надеждни гаранции, че достъпът на съответните национални органи до запазените данни ще бъде използван само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и ще обслужва единствено наказателните производства, водени за такива престъпления. Казано с други думи, правната уредба трябва да създава и гарантира сигурност у гражданите, че са изключени всякакви злоупотреби с техните данни както от страна на държавните органи, на които е осигурен достъп до тях, така от търговските дружества (предприятията), предоставящи съответните съобщителни мрежи и услуги, които всъщност ги съхраняват.

И нещо, което на няколко пъти съм предлагал:

На следващо място е необходимо да се констатира, че изобщо липсва уредена със закона правна възможност, а оттам и основания и процедура засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното е било прекратено, да бъдат уведомени за това кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използвани.

От моят гледна точка, и в пълно съгласие с мнението на Конституционния съд, както в действащите текстове, така и в новоприетите, имат два дефицита:

  • Законови гаранции за спазването на процеса – в момента пише, че се води регистър на исканията за трафични данни. В зависимост от това за коя институция става дума, той може да е на тетрадки пръснати из страната (а достъп имат не само МВР – и ДАНС, и прокуратура, и др. Уточнявам, че конкретно за карантината достъп има само МВР, а в другите случаи). Липсва и делегация към наредба, с която да се установи реда за водене на документацията. В т. 2.2 от този доклад (от 2015 г) виждаме, че почти всичко се води „на хартиен носител“ (което значи „тетрадка“). Проследимостта на процеса е много важна и възможността някой да забърше лист от тетрадката или да мине с коректор или изобщо да не впише нещо съществува. Да, в МВР конкретно със заповед на министъра е уреден по-адекватен ред, но това не следва по никакъв начин от закона и както се е появило, може утре да отпадне.
  • Липса на ред за уведомяване – в случаите, когато използваните данни не са довели до повдигнато обвинение, човек не разбира изобщо, че са искали данни за него. А особено в случай на карантина, това е важна защитна мярка. Особено ако се направи умно и може да бъде направена проверка и в мобилния оператор (който също трябва да съхранява някаква документация по въпроса).

„Ама какво толкова може да стане, нали имат процедури“. Да, никой няма да тръгне да ви гледа кога сте ходили на магазина и кога сте говорили с майка си по телефона. Едва ли ще има и мащабни злоупотреби. Само че когато липсват и нормативни, а и технически гаранции, остава да разчитаме на едни вътрешни процеси и на хората, които ги изпълняват. И си представете как утре един министър на вътрешните работи или пък главен прокурор решава, че някой много го дразни и иска да намери нещо, за което да го „хване“ (буквално и преносно). Може или да промени заповедта, която установява сегашния режим, или просто да нареди устно на някого да поиска данни без да ги вписва никъде. Или да впише грешно основание. И да го замаже в тетрадката, за да е нечетливо. И след това няма проверка на документи назад във времето. Или точно за проверката на тези документи някой е пратен в командировка. И други хипотези, звучащи малко вероятни, но възможни.

Онзи ден четох пример за прането пари – в САЩ банките трябва да изпращат до държавата доклад за съмнителни транзакции. И банките са дефинирали такъв вътрешен процес, но служители, участващи в прането на пари, подготвят документите, вкарват копието за банката в архива, а копито за държавата – в коша.

Процесите се изпълняват от хора, а хората имат началници, страхове, слабости. В ситуация на млада демокрация, след тоталитарен режим, без изградени традиции, изкушенията за злоупотреби с най-разнообразни цели, в т.ч. политически, не са малки. Помним делото „Червей“ само от преди няколко години. И ще е грешно да се доверим сляпо на вътрешни процеси в МВР, прокуратурата и службите, които дори не са скрепени с нормативни текстове. Особено когато част от тези институции напоследък демонстрират непризнаване на принципите на правото.

Последният щрих на законодателната немарливост е че новите текстове са сложени в члена, който се отнася за тежките престъпления. Нарушаването на карантината не е тежко престъпление (макар че за малко да го превърнат в такова с увеличаване на наказанията в Наказателния кодекс). Да, режимът на достъп без предварителен съдебен контрол е по този член. Но е въпрос на добра законодателна техника да не смесваш тежки престъпления с нарушаване на карантина, дори режимът да е същият – по-добре би било да има нов член, който препраща към режима по съществуващия.

В заключение – целите на мярката са разбираеми и приемливи. В краткия период е малко вероятно (но не изключено) някой да злоупотреби. За щастие прокуратурата няма достъп до тази процедура, а само МВР. Но дефицитите на самия закон допускат злоупотреби и всяко разширяване на правомощията автоматично страда от тези дефицити. Извънредното законодателство не е нещо, което трябва просто да мине, защото е извънредно – трябва да бъде прецизно. Настоящият състав на Народното събрание за съжаление няма това разбиране на кохерентност на правната рамка и поради това предизвиква скандали. Скандали, които се увеличават допълнително заради липсата на доверие в институциите.

2 comments

  1. Ако нямаш какво да криеш, няма защои да се притесняваш от каквото и да е следене. Всеки, който се оплаква от новите (временни) мерки очевидно има какво да крие. А за умнокрасавците като цяло си е ясно, че има доооооста какво да крият

  2. „Ако нямаш какво да криеш, няма защои да се притесняваш от каквото и да е следене.“
    Ако нямаш какво да криеш защо човек си затваря вратата като ходи до тоалетната ? Защо използва щори на прозорците си ? Ако нямаш какво да криеш защо правителството трябва да те следи ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *