10 дигитални мерки във връзка с коронавируса

Поради извънредното положение във връзка с вируса COVID-19 има много мерки, които могат и трябва да бъдат взети. Те са комплексни – здравни, информационни, нормативни, организационни, технически. Надали има човек, който може да даде с увереност пълен списък от мерки, които трябва или не трябва да се вземат. Информацията и ситуацията се променя често, Световната здравна организация публикува общи препоръки.

Аз нямам претенции да разбирам от епидемиология, затова няма да обяснявам за изправяне на криви, да строя математически модели на заразата. Не съм и икономист, че да изчислявам ефекта върху икономиката на една или друга мярка. Но все пак има област, в която мога да дам препоръки – дигиталната. Тъй като приоритетът на извънредното положение е социално дистанциране, т.е. да се минимизират контактите между хората, информационните технологии предоставят такава възможност, ако бъдат използвани правилно от публичните институции.

Затова предлагам 9 мерки, които институциите могат да предприемат, за да намалят напрежението, за да не спира животът и да не бъдат излагани хора на излишен риск. Повечето мерки не изискват нормативни изменения, а само ясни правила и организация в публичния сектор.

1. Единна информационна точка с въпроси и отговори. В момента МЗ и МВР публикуват информация на сайтовете си, но тя е или „ето ви една колекция от заповеди, четете“ или откъслечна и трудно проследима във времето. Националният щаб няма сайт. Нужно е да има единна информационна точка, към която всички сайтове на институции, включително на Министерския съвет, да водят. На нея да има актуална информация, както и лесна за ориентиране секция с въпроси и отговори. На едно място, а не препращаща към сайтове на Външно, на МЗ и т.н. Въпроси като „трябва ли да си затворя търговския обект“ (с възможност за избор на типа дейност и динамичен отговор), какво да правя ако се прибирам от чужбина, къде да отида ако имам симптоми, какви са симптомите на вируса, как да използвам електронни услуги и т.н. Може и е редно да бъде добавен и брояч за наличните и използваните тестове за вируса, тъй като това е основен инструмент за контролиране на епидемията. В момента са направени прекалено малко тестове и реално нямаме добра картина върху разпространението.ю

2. Задължително използване на електронно връчване от всички администрации, без нужда от квалифициран електронен подпис – Държавна агенция „Електронно управление“ поддържа система за електронно връчване, през която може по сигурен начин да се обменят документи между гражданите и бизнеса от една страна и администрацията от друга. Той в момента е достъпен само с Квалифициран електронен подпис (за щастие доставчиците на облачни подписи ги пуснаха безплатно за периода на извънредното положение), но трябва и ПИК на НАП да бъде интегриран там спешно. При връчването не трябва да се изисква подпис на самите документи, тъй като те са подадени през система след успешна идентификация (в духа на чл. 22, ал. 5 от Закона за електронното управление).

3. Въвеждане на електронна рецепта. В момента ходенето на лекар е непрепоръчително и затруднено, но хората не спират да боледуват от други неща, само защото има вирус. Аптеките пък не могат да продават лекарства без рецепта (а ако го правят – ги затварят). Този параграф 22 може да бъде решен с някаква форма на електронна рецепта. На пръв поглед изглежда, че задача, която не е решена десетилетия, не може да се реши за 10 дни. Но една базова система, в която лекарите влизат с предварително раздадени данни за достъп и описват какво изписват, като го свързват с ЕГН-то на пациента. След това в аптеката (с използване на предварително получени данни за достъп) проверяват, през компютър или смартфон, ЕГН-то на клиента и ако има издадена рецепта, му дават лекарствата. Разбира се, това са чувствителни данни и защитата на информацията и проследимостта на това кой какво е проверявал трябва да е на ниво. ЕГН-то не трябва да се съхранява в явен вид, а в криптографски трансформиран, за да се избегне риска от изтичане на данни. Една такава проста система може да бъде разработена бързо с директно възлагане.

4. Регламентирането и прилагането на телемедицината е от ключово значение. За да изпише рецепта, лекарят все пак трябва да се запознае със симптомите. Много лекари го правят вече по телефона или чрез чат приложение, но е редно това да бъде регламентирано ясно, в т.ч. каналите и типовете информация, която се предава.

5. Регистър на бизнесите, засегнати от вируса – Министерски съвет предложи да плаща заплатите на служителите, които биха били съкратени заради извънредното положение. За да може държавата да провежда политика по обезщетяване, трябва да знае кой да обезщети. Бизнесите трябва да могат да се вписват в регистър, посочвайки колко и кои служители подлежат на обезщетяване от държавата. В противен случай процесът ще бъде хаотично размятане на документи, а много хора може и да не разберат и да останат без полагащите им се обезщетения.

6. Служебно събиране на информация за административни услуги – подаването на заявление за услга през системата за електронно връчване е само един от компонентите на отдалеченото обслужване. Всяка институция трябва да спазва изискванията на Закона за електронното управление и служебно да събира необходимата ѝ информация. Това е технически възможно с внедряване на Системата за служебен достъп до удостоверения в RegiX. В кризисна ситуация дежурното оправдание „ама моите правила и подзаконова нормативна уредба не позволяват“ могат спокойно да отпаднат.

7. Осигуряване на сигурна среда за отдалечена работа на администрацията. При работа с вътрешни системи е важно те да не бъдат отворени за външния свят, съответно на служителите трябва да бъде осигурена VPN връзка. В противен случай кибератаките няма да закъснеят. Липсата на VPN връзка може да е оправдание служители да не бъдат пускани за отдалечена работа. Поради това такава трябва да бъде изградена спешно.

8. Заседания на колективни органи трябва да могат да бъдат провеждани чрез технически средства (видеоконференции) – както публични такива, така и управителни съвети на дружества и неправителствени организации. Вземането на решения може да бъде удостоверявано от председателстващия заседанието на колективния орган. За това е необходима нормативна промяна.

9. Инициатива за насърчаване и популяризиране на услуги в помощ на населението – много доброволци създават услуги в помощ на населението при вируса – напр. за свързване на хора, имащи нужда от нещо, с такива, които могат да го предоставят. Трябва тези инициативи, често придружени със софтуерни приложения, да бъдат разглеждани от съответен държавен орган и бъдат популяризирани.

10. Дистанционно обучение – тази мярка би била доста по-високо в списъка, но тя вече е въведена. Все пак има доста оперативни и процедурни проблеми, които трябва да бъдат оправяни в бърз порядък. Част от тях са свързани с мащабируемостта на платформите, част – с липсата на ясни правила как да се използват платформите, без това да доведе до хаос.

Има много предложения за мерки и ограничен ресурс, с който те да бъдат изпълнявани. Тук именно е трудната задача по координиране и приоритизиране, за която трябва управленски капацитет. Повечето от предложенията по-горе изискват фокусирани, но минимални усилия и според мен са изпълними и ще помогнат за подобряване на ситуацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *