През 1755 г. Лисабон е ударен от много силно земетресение – 8.5-9 по скалата на Рихтер.
Земетресението е на 1-ви ноември, денят на вси светии, поради което много хора са в църквите и палят свещи. Свещи се палят и по домовете, за празника.
Заради свещите, градът пламва и ако нещо е останало здраво от силното земетресение, то изгаря.
Хората излизат от църквите и къщите и се струпват на открито пространство в града. За съжаление, епицентърът е в Атлантическия океан и скоро градът е залят от цунами.
Иронията е, че на религиозния празник всичко е опустошено, а кварталът с „червените фенери“ има най-малко щети (просто е на хълм с по-здрави скали).
Земетресението, случило се точно на релгиозния празник, дава тласък на т.нар. теодицея – философското търсене на причините защо Бог позволява да се случват лоши неща (или защо ги предизвиква). Защо въпреки, че жителите на Лисабон са почели светиите, точно на този ден е дошло Божието наказание.
Това дълго въведение е във връзка с предстоящия Великден и рискът от струпване на хора в църквите в ситуация на епидедмия.
Жителите на Лисабон не са знаели, че ги очаква земетресение. Но ние знаем, че струпването на хора носи висок риск от разпространение на вируса.
И всички вярващи, които смятат, че вярата им е достатъчна, за да не се заразят – теодицеята е израз на това, че колкото и да вярваме, лоши неща се случват. Можем да търсим философско обяснение за това, но на първо място трябва да вземем всички земни мерки, които можем, за да ограничим щетите – за себе си и за близките ни.
Целуването на икони и струпването в църквите е опасно. А както и земетресението в Лисабон, заразата няма да ни се размине, само защото сме силно вярващи.
Каква е връзката между спазването на хигиенните норми и тази епистоларна полюция?!
Да, по случай Лисабонското земетресение църквата дава вина на хората, че са били грешни и затова са наказани. Ами ако грешникът е самата църква?!
Статията разглежда този много интересен въпрос. В света все още се пише доста по повод на това земетресение. На времето Волтер, влиза в спор с последователите на Лайбниц, които твърдели, че случилото се на земята е част от божествена програма „справедлива и любяща“. Църквата е била против устойчивото изграждане на домовете, защото дали ще бъдат разрушени или не зависяло от „праведността“ на хората.
Връзката със сегашните събития е, че все още се поддържа тази илюзия, че в зависимост от нашата „праведност“ според църквата, ние ще бъдем наказани или пощадени, независимо дали се пазим. Е не, най-напред, защото добродетелите в действителност са малко по-различни, от тези, които църквата проповядва. И второ, защото има много примери за убити големи групи поклонници в катастрофи, мълнии и др., което може да ни поведе към извод, че фалшивите кръстещи се не са мили богу.
Хубава публикация! Ясно е, че да я разбере човек, трябва малко повече да е чел и да се задълбочи.