В неделя ще гласуваме на референдум. Не че президентските избори не са важни – важни са, но референдумът има потенциал за по-трайни негативни последици. Затова и му обръщам внимание (още веднъж).
Накратко ще мина през двата по-малко рискови въпроса. Въпросът за партийната субсидия е горе-долу „все тая“. Да, ще остави партиите без легитимни средства за партийна дейност и ще трябва (пак) да ползват черни каси. Малки партии ще имат по-малък шанс да се развият, освен ако някой богат донор не ги подпомогне (но пък такива обикновено искат нещо в замяна). Ще гласувам с „не“, защото „един лев“ нищо не значи. И не отчита инфлация, стандарт на живот и др. Един лев днес не е един лев след 5 години. Ако въпросът обвързваше субсидията с минималната работна заплата (напр. на всеки 300 гласа се пада една минимална работна заплата), тогава би бил по-адекватен.
Въпросът за задължителното гласуване – ами то и сега е задължително. Разликата е, че ще бъде задължително и за референдумите. Само че въпросът не съдържа важни детайли – „какво като не гласуваш?“. В момента в Изборния кодекс пише, че е задължително, ама ако не гласуваш на практика нищо не става (след второ „провинение“ на същия вид избор ще те отпишат от списъците, така че после пак да не можеш да гласуваш, ужас). Та този въпрос нищо не ни казва и нищо не променя, и макар да не съм противник на задължителното гласуване по принцип, заради липсата на конкретика във въпроса ще гласувам с „не“.
И стигаме до най-важното и най-рискованото – мажоритарното гласуване. Бях направил анализ на минали резултати, който (с определени допускания) показва, че големите партии ще спечелят много от такава промяна. Ще се бетонират, вместо да бъдат разклатени, каквото може би е желанието на подкрепящите този въпрос. Мажоритарното гласуване ще осигури повече концентрация на властови и финансов ресурс, повече „олигархизация“, ако щете.
Сайтът „мажоритарни избори“ също изтъква проблемите на мажоритарното гласуване и също прави анализ, който макар и с различна методика, достига до почти същите резултати – че например на предходните избори ГЕРБ би имал пълно мнозинство, с 35-40 депутата за ДПС и 5-6 за БСП. И никой друг.
Под въпрос е и гласуването на българите в чужбина – как точно определяш едномандатни райони в чужбина и техните избирателни списъци?
Ама тези анализи не били правилни, ама то не било същото – сега хората щели гласуват за личности. И ще е в два тура, а не в един, така че аналогията била грешна. Добре. Но май имаше някакви избори, които бяха мажоритарни, и то в два тура, и пак основно партийни кандидатури ги печелиха. А, да – местните избори. Като оставим някои специфични изключения настрана, водещата партия към даден момент печели и най-много кметски места. Или и това е някак различно?
Не е различно – и всички рационални аргументи показват, че големите партии печелят от мажоритарно гласуване – и изборите 2009-та с мажоритарен елемент (макар да нямаха втори тур), и местните избори, и анализите върху резултатите от предходните, а и международният опит и консенсус, че мажоритарното гласуване води до двупартийна система (напр. Великобритания (1 тур) и Франция (2 тура), където двете основни партии имат над 85% от местата в парламента).
И не, няма да гласуваме за „личности“. Дори когато е имало личности, малко хора са гласували за тях. Защото „личности“ не значи „хора, дето ги дават по телевизията“. И по света практиката е такава – малко хора знаят кой точно депутат представлява техния район. Те са си гласували за партията, която го е издигнала.
А дали „лошите партии“ биха допуснали въпрос, с който народът да ги „срине“? Три въпроса бяха отменени – убеден съм, че имаше как и този за мажоритарното гласуване да бъде отменен. Дори със сходен аргумент на този за броя депутати – че ще се промени съществено представителството (при мажоритарните системи има значително повече граждани, които са непредставени, защото гласът им се загубва). Но не беше. И беше пуснат на референдум заедно с президентски избори, и то такива, на които гласуването ще е задължително. Т.е. с очаквано по-висока избирателна активност. Както се казва – SLO4AINOS?? NEMISLQ!!
Но и фактите и анализите може би нямат значение. Може би на твърде много хора им се иска да стане нещо революционно. Нещо да счупи сегашния модел. „да се скъса нещо, нещо да се промени“, както пееха НЛО. И този въпрос изглежда като това „нещо“ и никой аргумент не може да пребори романтичните послания от типа на „властта в ръцете на хората“, „не партии, а личности“ и други подобни. А дали това „нещо“ всъщност не е троянски кон, който ще бъде приветстван и приет с ентусиазъм, може би ще разберем по трудния начин. Може би без много да се мисли и с много силно недоволство ще се случи нещо революционно?
Не. Нищо революционно няма да се случи, няма да станем по-добра държава, само защото ще слагаме по друг начин хиксчето в бюлетината. Революцията ще стане, когато спрем да се надяваме на лесни революции, на еднократни магически решения, на „ей това/този ще ни оправи“. Когато преди да кажем, че системата е счупена, видим, че ние сме системата – че ние гласуваме за партиите, за кметовете, за всички „лоши“, които след това псуваме.
Аз все пак ще гласувам на референдума. Няма да го бойкотирам, защото ако някои от тези, които са против, го бойкотират, накрая дори да няма достатъчно висока активност, резултатът ще бъде победа за „да“. И парламентът трудно ще гласува против такова решение. Затова решението трябва да го вземем активно.
Не искам след 5 години да кажа „аз казах ли ви“. Затова – едно голямо „не“.
Я и тука да се изкажа аз по въпроса със субсидиите. За субсидиите „да“ – нека се намалят. Бедняците да се махат от политиката. Аз бих дарявал на партия, на която симпатизирам, другите да правят същото. Ако никой не им дарява да фалират. Ясно е че големите партии и сега имат черни каси, а малките да му мислят.
Аз съм съгласен, че ако имахме такава демократична традиция, да издържаме партиите с дарения, щеше да е по-добре. Но я нямаме.. така че ти дали би дал или не, няма значение – тя ще си фалира с твоите 50 лева 🙂
Много хубаво тогава – да си фалира. Явно няма нужда от нея. А идеята, че сега като има субсидия няма друго финансиране е смешна. Сигурно на най-неприятните партии (и големи и малки, ГЕРБ, БКП, ДПС, Лидер, Бареков) тая субсидия е капка в морето.
Аз съм избирател на Реформаторския блок и с чиста съвест ще гласувам ЗА мажоритарни избори. Преди се колебаех, но след като Божо направи сметката, че БСП след Орешарски щеше има 4-6 депутата, това напълно затвърди убеждението ми. Не виждам за какво бетониране говорим. Същото ще очаква и ГЕРБ на следващите избори.
Аз няма да съм представен в парламента при мажоритарно гласуване. Така е, най-вероятно. В този парламент съм представен, и какво от това? Само за да се срамувам, че с моя глас Кунева, Москов и Лукарски са се впили в софрата и се молят да продължи по-дълго, докато дойде момента да операт пешкира и на тях да се припише цялата отговорност накрая. Не искам да бъда представен от “бутикови” партии от по 10 човека.
От друга страна, качествени хора има навсякъде. Не бих гласувал за ГЕРБ, но бих гласувал за отделни хора там. Като доказателство посочвам предните мажоритарни президентски избори – Росен Плевнелиев е най-достойният президент, който сме имали досега.
Тук е връзката с въпроса за размера на субсидията. Мисля, че няма спор, че в момента тя не е малка. Големите управляващи партии получават съответно големи субсидии. Въпреки това, не виждам усещане за липса на корупция в политиката. Аргумента “дайте им повече пари, за да не крадат” някак не ми звучи убедително. На първо място трябва да поправим съдебната система, ако искаме това да се случи.
От друга страна, именно високата субсидия за малките партии им позволява да си култивират едно политическо елитче, което да живурка без да е необходимо да слуша избирателите си. Прекрасен начин да се поливат статични храсти в декора на фасадната демокрация.
Затова аз ще гласувам ЗА намаляването на субсидията. Защо точно на 1 лев, а не на 2 примерно – незнам. Но това помага въпроса да се формулира конкретно и това е важно.
Относно задължителното гласуване ще отговоря с НЕ. Не виждам с какво насилственото принуждаване на някой да направи избор ще доведе до по-качествен избор за всички.
Грешка е да се вземат стари резултати и да се броят като мажоритарни избори.
Резултатите ще са много различни – точно това е идеята.
Аз ще гласувам ЗА мажоритарни избори и ще дам и моите причини:
-ВСИЧКИ успешни политици в България са избрани мажоритарно и заради личността си – вече няколко кмета на София, президента Стоянов, Димитър Николов в Бургас и много много други в цяла България.
Защо? Защото когато човек залага името си и личността си е много по-мотивиран да направи нещо полезно от една страна и да се вслушва в критики от друга. Ако не го прави на следващите избори изхвърча.
-НИКОЙ предложен и наложен по партийна линия не е ставал за нищо. Там мотивацията не е да вършиш нещо полезно за хората,
а да се харесаш на партийния лидер, за да те сложи на другите избори напред в листата. Резултатите са налице – в парламента се гласува по зададена команда.
-Изборите са мажоритарни на 100% в Англия, Америка, Франция, в Германия на 50% и там определено работи.
Има и още причини не може да се напише всичко в един комента, който се интересува има цели книги по темата.
Когато гласуват, повечето избиратели просто търсят числото на бюлетината, което им е било казано или ключова думичка като БСП, ДПС, etc. Останалите взимат информирано решение.
Предизборната кампания не влияе на първите. Парите от субсидии на тези партии се ползват за изплащане на купени гласове.
В 2016 година има достатъчно начини да популяризираш идеите си сред тези, които се опитват да вземат информирано решение, без голяма финансова инвестиция (e.g. чрез социални мрежи). И тук не съм съгласен с аргументи от типа „баба ми не може да ползва компютър“. Възрастните хора обикновено са решили за кого ще гласуват и няма никакво значение какви предизборни кампании им се наливат. Освен това ако приемаме такива аргументи, не трябва ли да помогнем да направят своя избор и „циганина Асан който не са го научили да чете“ и „дядо Митко, на който му се развали телевизора“? Да се дават пари, за да може някоя партия да залепи плакати по автобусните спирки и по-нататък тези вече изпокъсани плакати да ги духа вятъра по улицата ми се вижда пълна глупост.
Хората, които имат желание да вземат информирано решение ще го направят. Останалите няма да го направят колкото и да им помагаме.
Да бе, ако съкратим изводите – ако нямаше да им се хареса на „лошите партии“ въпросите намаше да ги пуснат, за това призовава на НЕ… е като да слушаш по новините за „социологическите проучвания“ и да им вярваш…
Това не довод. Факта че разкараха половината въпроси и оставиха малоумните си дава отговора – е че си правят каквото си искат. И ако уж хората искат промяна, и после на инат излезнат с НЕ, щот така им е в момента вълната, ще си стоят в помията постоянно. Сърденето и „напук“ е за детската градина и училище. В живота това не върви.
Ако се публикува че масово има НЕ-та на нещо, на което са се подписали половин милион човека че и отгоре, какъв ще е стимула на тези същите за следващ референдум, а??? Но за да предвиждашж настроение у хората и е доста по-висок левел софт скилс от това да пълниш матриал в постове някъде.
Като толкоз ги знаете нещата, що не предложите нещо, а не само „не ми харесва“ щот е по-лесно.