Един от въпросите на предстоящия референдум е дали да въведем мажоритарно гласуване за депутати (в два тура). Вече съм писал защо съм против – това бетонира големите партии и орязва шансовете на малките.
На наскоро се замислих, че това са „голи“ обяснения и е редно да се подкрепят с данни. Затова взех данните на ЦИК в машинно-четим формат за парламентарните избори през 2013-та и 2014-та (доста добър пример за качествени отворени данни, между другото, с дребни забележки) и написах алгоритъмче, което да ги анализира.
Резултатите са следните – по години, по партии, и при 240 и 120 депутатски места (в скоби е броят места, спечелени на първи тур):
| 240 депутати | 120 депутати | ||||||
| ГЕРБ | БСП | ДПС | ГЕРБ | БСП | ДПС | ||
| 2013 | 139 | 68 | 33 (12) | 64 | 41 | 15 (6) | |
| 2014 | 193 (2) | 5 | 42 (17) | 99 | 1 | 20 (8) | |
Алгоритъмът е тук и работи по следния начин (коментари са добре дошли):
- Взема всички секции и смята общият брой имащи право да гласуват
- Взема списъка с партиите
- Смята колко средно имащи право на глас на едномандатен избирателен район трябва да има
- Взема всички резултати по секции по ред и събира резултатите на всяка партия, докато броят на имащите право на глас в тези секции достигне приблизително средното, изчислено на предната стъпка. В този момента се вижда коя партия е събрала най-много гласове в секциите, формиращи едномандатен избирателен район (ЕИР) и рестартира броенето от следващата секция. Секциите са подредени по области, т.е. вземайки ги последователно сме почти сигурни, че те попадат в една област. В някои случаи последните няколко секции от една област попадат в ЕИР от следващата, но това е дребно разминаване с така или иначе условното разделение на райони
- Накрая алгоритъмът брои коя партия колко района е спечелила, като проверява и дали е имала над 50% (което би значело победа на първи тур)
Можеше да се опитам да разделя районите географски, вземайки координатите на секциите по населените им места през dbpedia или чрез обратна геолокация, но това би било твърде голямо усилие само за експеримента. Така или иначе районирането най-вероятно би се направило „на ръка“, а този, който го прави, ще може да го начертае така, че да наклони везните към себе си (стандартна практика в миналото в Англия, например). Резултатите в тази статия са малко по-различни (+/- няколко депутата) от тези, които написах вчера, заради леко разместване на „границите“. При последователното изреждане на секциите се получават няколко ЕИР „Чужбина“. Всъщност те създават малък проблем, защото при тях няма предварителен списък, на който може да се разчита, а и хората, които гласуват, са вече отчетени като имащи право на глас в друг район. Все пак, за секциите в чужбина правя изключение и броя реално гласувалите като „имащи право на глас“, като по този начин се получават 4 ЕИР в чужбина (вместо само 1, както ако не ги включвах към общия брой).
Анализът тръгва от допускането, че гласовете, подадени на пропорционалните избори ще са сходни с тези на мажоритарни. Това би било така, защото дори на мажоритарни избори, хората гласуват основно за партийно-издигнати кандидати – във Англия е така, във Франция е така (на последните избори са избрани съответно 1 и 0 независими кандидати), и в България беше така през 2009-та, когато ГЕРБ спечели всички мажоритарни места без тези в районите на ДПС.
Няма причина да смятаме, че при нас ще е различно. Евентуално „местни дерибеи“ ще се включат, и може би братя Галеви биха влезли, но пък Галиче е твърде малко – т.е. трябва поне влияние в средно-голям град. С 5000 гласа може да се вкара депутат (при 240 места), макар че вторият тур по-скоро би елиминирал най-скандалните кандидатури.
Нещо, което алгоритъмът не може да отчете е, поведението на втори тур. Допускането е, че който е спечелили на първи, ще спечели и на втори, но могат да се случат неща като „всички срещу първия“ и така той да загуби. Ако първият е от управлявалата доскоро партия, това е по-вероятно (поради насъбрани негативни нагласи).
Разгледах и варианта със 120 депутати, за да видя би ли донесъл разлики, но такива видими няма. Но по-малкият брой би направил още по-трудно избирането на независими (тъй като ще им трябват повече гласове).
Ако допусканията са верни, какво значи това? Че мажоритарните избори ще бетонират големите партии, нито една малка партия няма да вкара депутат, а победителят ще получи голям бонус.
Дали това е добро или лошо – всеки, който ще гласува, трябва да прецени. Важно е да се отбележи, обаче, че с такава система се губят много гласове. Всеки глас за неспечелил кандидат е загубен, т.е. голяма част от хората ще бъдат на практика непредставени. На последните избори във Великобритания UKIP получи около 14% от гласовете и вкара само 1 депутат. Съществуват по-добри мажоритарни системи от „first past the post“ (победителят взема всичко) – например в Австралия се използва „Single transferable vote“, където районите са многомандатни и човек подрежда кандидатите си по ред, като ако „първото му желание“ не влезе, гласът му преминава към второто и т.н. Но по начина, по който е зададен въпросът, тази система отпада.
Мажоритарните избори (в два тура) няма да решат нищо, но ще дадат преимущество на големите партии. Това може би би дало стабилност и „хоризонт за реформи“ (извинете за клишето), поради най-вероятните еднопартийни управления. Аз лично не смятам, че това е добре в нашия контекст. По-добре е да се научим на коалиционни управления, където участниците да се контролират един друг.
А с този експеримент просто показвам, че можем да използваме данни, за да си изграждаме мнението. С всички условности около анализа, разбира се.
Мисля, че проблемът не е толкова в бетонирането на големите партии и орязването на малките, колкото в изкривяването на вота.
Да кажем, че има едномандатен район с 1000 избиратели.
От тях отиват да гласуват всичките 1000 и няма невалидни бюлетини (за целта на упражнението).
Кандидатът на партия Х взема 450 гласа на първия тур, кандидатът на партия У взема 300, останалите 250 гласа се разпределят между малките партии.
На втори тур отиват първите двама. Пак излизат 1000 души да гласуват, да кажем че победителят на първия тур печели с 540 на 460 гласа.
Така обаче 46% от гласоподавателите в този район нямат свой представител в НС.
Второ, тази картинка ще се случи в 90% от избирателните райони, накрая ще имаме двупартиен парламент, една партия с абсолютно мнозинство, проформа опозиция и 5-10 депутата от други партии, където горният пример е изключение.
Не съм много съгласен. Резултата за пропорционален вот няма как да е съпоствин с този на мажоритарния. Ако искаш по-близък резулата има друг начин. В България има 265 общини с избрани мажоритано кметове. Това е много близко до 240, колкото е броя на депутатите. Може да се приравнят процентно и тогава ще се получи по-реална картинка. Почти съм сигурен че ще има и кандидати за депутати подкрепени от няколко партии, както е и при кметовете.
Напротив, има как да е съпоставим. Англия, Франция, България 2009-та – много малко хора гласуват мажоритарно, повечето гласуват за партийните кандидати така или иначе.
С местните избори е нелоша идея, но за съжаление избирателните райони са с много различно население.
Ще гласувам с „да“ на въпроса за избора на депутатите – мажоритарно( в 2 тура) , защото според мен човекът , който желае да стане народен представител ще излезе с името , с биографията( не че тя не може да се манипулира дори в интернет) , ще му се наложи да обиколи населените места в своя МИР за да направи хората да гласуват за него( нарочно не използвам глагола – убеди).
Не съм съгласен с твърдението : ,защото ми омръзна да експериментират и да ни залъгват ,че видиш това е идейно-политическа коалиция , основана на общи или сходни принципи , а всъщност е зле прикрита колаборация.
Справка, креатурите – Герб и ДПС.
Никой никого не контролира , не се заблуждавай.
Преференцията (и особено задължителната преференция) е начинът хората да излязат с „имената и биографиите си“, без да чупим всичко останало.
Преференциите ни дават много силен инструмент. Надявам се на следващите избори повече хора да разберат за тях и да ги използват. Мажоритарното гласуване ще бъде стъпка назад, защото ще остави голям брой хора и убеждение извън парламента, а това е рецепта за напрежение.
Нашата политическа система не е статична като британската.
В момента и трите партии ГЕРБ, БСП и ДПС тръгват към упадък. Сега е момент да се появят нови партии в политическото пространство, които да изместят тези, които са твърде обвързани с комунистическото минало.
През 1991 след Великото НС също се говореше, че мажоритарната система ще увековечи СДС, ДПС и БСП. СДС го няма, а другите имат съвсем малки проценти.
А, и новите реалности – задължително гласуване и евентуално електронно, също могат да променят разпределението на силите.
Коментирах в Дневник (http://bit.ly/2aTxTyj), но ще си позволя да се „разпиша“ и тук.
Първо: благодарности за експеримента. Наистина е по-добре когато оставим данните да говорят.
Второ: Предположението за това, че поведението на втори тур ще е идентично с това на първия ми се струва спорно. В ЮК където живея е масово разпространен т.н. tactical voting, т.е. избиратели гласуващи за други партии само и само да провалят почти сигурен мажоритарен кандидат. Доколко е успешно като стратегия е спорно, но, че е масово явление е извън съмнение. При мажоритарен избор в 2 тура такъв tactical voting би бил още по-влиятелен.
Трето: Няма противоречие между системата на преференциите и смесената мажоритарно-пропорционална система. Преференциите ще могат да се упражняват в пропорционалния сегмент.
Четвърто: У нас проблемът е в безпринципните коалиции. Там се размива отговорността. Единствената разлика е, че баницата трябва да се дели между повече партии. Смятам, че стабилните мнозинства биха подсилили отговорността. Също така, ако един ден на власт дойде реформистко правителство такава мажоритарна система би му дала възможности да се разгърне.
По същество в момента дебата за или против мажоритарната система се свеждат до това коя партия би имала изгода. Което в голяма степен опростява и деформира този въпрос. Като страна която се нуждае от много и радикални реформи ние би трябвали да се стремим към система, която създава стабилни мнозинства защото такива реформи изискват именно стабилно мнозинство. У нас управлението с най-радикални реформи беше това на СДС през 1997-ма. Без стабилно мнозинство тези реформи нямаше да бъдат възможни.
Вярно е, че такива стабилни мнозинства ще водят от време на време на власт и „погрешните“ партии (така БСП дойде на власт през 1990-та). Но като цяло стабилните мнозинства дават възможност за по-резки реформи. А ние имаме нужда именно от такива реформи. Другото е бавна еволюция. Имайки предвид, колко много неща трябва да се променят у нас бавната еволюция изглежда доста неподходяща опция.
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5698068
Никакъв проблем не е част от хората да останат без представител в парламента. Задължение на избраните в парламента е да се грижат за целия народ. Не трябва да се обръща внимание на всяка група от слабоумници, които са решили, че трябва да бъде тяхното. Аз на пример не искам да спечели точно определена партия, а искам точно определен кандидат! Всеки трябва да стои с името си зад идеите си и постъпките си. Колкото повече се размива това от конкретен човек до конкретна партия, група, дружество, и каквото и да е друго, толкова повече има възможност за промъкване на боклук, който след собственото си или на приближени облагодетелстване има много по-голяма възможност да се измъкне подпомогнат от аверчетата му от партията, групата, и тнт. Но, в България, начина по който се гласува в момента и това до което това води олицетворява наемането на работа например – шуробаджанащина и рушвети. Повечето от гласуващите ще сметнат мажоритарния вот за заплаха на тяхното съществуване. В България всеки говори за промяна към по-добро, но повечето не го искат наистина, тъй-като тогава видиш ли трябвало да учиш, да уважаваш родителите си и да не употребяваш наркотици (че и коли, които не са ти по джоба не трябва да караш, че и бабаит не трябвало да си). Така че, стига сте експериментирали с това какво щяло да бъде ако се въведе мажоритарния вот – пуснете го и ще видите. Пък ако е толкова зле, пуснете референдум и ако и хорара са съгласни, че е толкова зле, ще гласуват да отпадне. Но в стремежа си да можете лесно да контролирате народа , толкова допуснахте да изпростее, че сега не можете да очаквате никакви смислени и логични решения от него, нали!
Досега бях против мажоритарния вот.. но като гледам резултатите – вече с две ръце гласувам за този вот. Защо? Защото така ще се спре с безумните коалици.. с патерицата ДПС. Победителят ще е победител и трудно ще може втория и третият да си направят правителство.
Още едно нещо – не трябва да има балотажи. Те само изкривяват резултатите от изборите.
Чух днешното интервю на Божо. Резултатът от представения модел е грешен, защото не отчита реалното разпределение на гласовете при избори в два тура, въпреки че моделът може да се „адаптира“ чрез резултати и от избори за кмет, които също се провеждат в два тура. В два тура се гласува във Франция, в чийто парламент влязоха самостоятелно осем формации при последните избори. Националният фронт на Льо Пен получи на втория тур повече от четири пъти по-малко гласове, отколкото на първия тур, защото гласуването се преразпределя и консолидира според представянето на първия тур. Но Божо пропуска и един по-важен факт, който не може да се срещне в Европа – мажоритарното гласуване ще нанесе съкрушителен удар върху купуването, манипулирането и фалшифицирането на гласове, което силно изкривява вота в България. Причината е проста – никоя партия не би си позволила да купува гласове на първи тур, ако няма реални шансове за поне 50% от вота, а това ще е рядък случай. Така циганските махали и местните „олигарси“ и феодали ще бъдат изолирани, а на втори тур, когато се консолидира вотът около двама кандидати, купеният вот ще загуби относителната си тежест.
Разбира се, мажоритарният вот, сам по себе си, не е панацея. Изцяло мажоритарни избори в два тура ще изчистят в известна степен народното представителство от мафиотизиране, защото в сегашния си вид е по-лесно да бъдат купени само ръководствата на парламентарните групи и на партиите. Много е странно, че за „бетониране“ на големите партии говори човек, който не би трябвало да има интерес от това говорене, защото е обвързан с най-влиятелната партия.
За купения вот и аз се замислих, че това може да се яви като някакво решение. Но пак ще бъде проблем, защото при силни непартийни кандидати или от малки партии, големите ще се опитат да си гарантират участие на втори тур с купуване.
За останалото – Льо Пен беше по-скоро изключение с обединението срещу нея на втори тур. Наистина вторият тур дава малко повече динамика, но не твърде.
Мажоритарните избори ще намалят влиянието на малките партии в парламента и това е добро, според мен. Защото в момента те имат прекалено голямо влияние. Например – защо мислите ДПС печели винаги? Ами защото първия и втория се карат, а третия печели. Отделно последните години, пък се появиха едни странни партийки които се предлагат за да попълнят кворума. Т.е. се търгуват, че и печелят доста.
Реално в момента пропорционалната ни изборна система кара партиите да се делят, да идват все по-нови и нови партийки. Вместо партиите да се опитат да станат все по-големи и да привлекат все повече поддържници. Това е грешка, заради изборната ни система малките партии се правят на велики, защото от тях зависи управляващото мнозинство – извиват ръце, и реално нито една спечелила партия не може да управлява според собствената си програма, реално управлението се превръща в постоянно търсене на мнозинство и търгашество. От което страда цялата държава, щото никакви реформи не може да се направят.
Докато при мажоритарен избор – малките партийки няма да имат друг шанс освен да станат големи ако искат да влязат в политиката, няма да може да влизат през задния вход, както е в момента. Ще бъдат принудени да се обединят, да привлекат не само крайни поддръжници ами и по-умерени.
То и заради това е воят напоследък – големите демократи от малките партийки.. направо се чувстват като дете дето му взимат играчката.
Отделно, че се пак ще се гласува и за личности, а не за анонимни хора.
„Мажоритарен“ идва от английската дума majority – мнозинство.
При тази избирателна система страната се разделя на едномандатни избирателни райони, равни на броя на народните представители, в нашия случай – 240. Всеки избирателен район излъчва по един народен представител – този, който е спечелил най-много гласове, без значение дали са над 50% и без минимален праг. Съществува вариант и изборите да се провеждат в два тура, както тези за президент и кметове у нас. Останалите кандидати от района отпадат, а гласовете за тях се губят.
Представителството на най-силната партия в парламента е по-висок от колкото реалния процент на избирателите, които ги подкрепят.
По-специално, разпръснатите в странат малцинства не могат да постигнат мнозинство във всеки по отделно взет окръг.
За да „идигнат“ свой депутат в парламента, се изисква компактно настаняване.
Гласовете за кандидатите, които не печелят мандата, се губят. Затова победителят печели всичко, а победеният – нищо.
Избирателите, техния глас „да не бъдат дадени напразно,“ не гласуват за някой, който те харесват, а за най-подходящия от двамата лидери.
Затова мажоритарната избирателна система в крайна сметка води до двупартийна системата в страната.
Изпълнена е с такива нарушения, като подкупване на избиратели и джерримендеринг (англ. Gerrymandering; като избирателната геометрия,изберателна география) произволна демокрация в избиратеолните райони с цел на изкуствена промяна в баланса на политическите сили в тях, и като следствие, на цялата територия на изборите. Джерримендеринга нарушава равенството на избирателните права на гражданите (на принципа на равно представителство: равен брой депутати от равен брой гласоподаватели). По-рядко се използва за изглаждане на неравенствата в административното деление на страната.
Резултатът от изборите се определя до голяма степен от финансовите възможности на определен кандидат, което я прави зависима от малък брой донори.
Най-добрата избирателна система е системата, най-добре съответстваща на културата (вярвания, обичаи, право) на съответния народ. Сравнения с Великобритания, Франция и др. държави и народи са неуместни. Мажоритарна система е супер анти-демократична.
Здравей Божо, знам че не е малко работа но дали ще имаш възможност да направиш подобно изчисление и за Парламентарните избори 2021? Явно, е че много от допусканията са относителни но сега е тази тематика е много актуална имайки предвид и една от опорните точки на втората политеска сила.
Няма нужда, някой вече го е направил, и то по-добре:
https://mazhoritarni-izbori.com/