Самоувереността на интелектуалните елити

Тръмп спечели. Имаме Брекзит. За малко Хофер. Скоро Льо Пен и Вилдерс. И още много други случаи, в които демокрацията може би изглежда провалила се – благодарение на нея популисти получават гласове от немислещи и ядосани хора, които нито имат идея какво се случва, нито поглед напред. Или поне това си повтарят като утешение интелектуалните елити.

Без да се причислявам към някакъв „интелектуален елит“, най-малкото защото това не е ясно дефинирана група, все пак съм от хората, които могат да дадат много аргументи против крайния национализъм, против Брекзит, против Тръмп и против много от нещата, които все повече хора първосигнално харесват. А други крайности като тази например – „време е елитите да се изправят срещу невежите маси“, звучат нездраво привлекателни.

Само че какво от това? Какво като елитът каже „ние знаем кое е по-добре“ и „ние можем да направим нещата по-добре“. Истината е, че не знае – учи се, наблюдавайки и изучавайки средата и се опитва да взема информирани решения. И това всъщност води до „проблема с експертите“ (макар да няма знак за равенство между „интелектуален елит“ и „експерти“) – че тези, които не са сигурни в нещо, не ги дават по телевизията, а именно те са истинските експерти – хората, които знаят какво правят и го правят „тихо, в ъгъла“ и знаят, че абсолютна истина няма и че няма как да си 100% убеден в нещо.

И така стигаме до това, че експертите (или да ги наречем „разбирачите“, защото те невинаги са експерти), със споровете си по отдалечени от реалния живот теми, в които освен това не са много добри, оставят вакуум – оставят твърде много хора с невъзможност да правят информиран избор, но не изглежда да осъзнават това. Оставят вакуум, за хора като Тръмп, които знаят, че фактите нямат значение.

Мога да цитирам стотици данни и изследвания как светът става все по-добро и по-безопасно място за живеене. Но „възприятието е реалността“, а възприятието на тези, които нямат желание, време и аналитични умения да вникнат във всички тези данни, притиснати от ежедневните си проблеми, е именно, че нещата отиват към по-зле и само някое радикално решение ще ги подобри.

И не бих използвал думата „провал“, но със сигурност управлението на тези елити до момента оставя много какво да се желае. Само поглед върху историята на близкия изток за последните 40 години ни дава представата, че никой не е имал ясна идея какво прави там (освен може би тези с интерес към петрола) и как влияем на „чупливите“ отношения там като подкрепя един или друг диктатор, една или друга групировка. След като резултатите от това буквално започват да ни избухват в лицето, обяснението, че терористичните атентати са по-малко в сравнение с миналото, и че атентаторите не са бежанци…не работи.

„Елитите“ пишат задълбочени анализи и статии за проблемите на престъпността, имиграцията и икономиката, а стереотипният американец от средните щати е напълно задоволен от предложението да се построи стена, която да реши магически трите проблема. И няма анализ на света, който да го накара да се разубеди. Защото или няма да го прочете, или ще го зачеркне, защото е „либерални врели-некипели“.

Напълно съзнателно обрисувам картина на разделение – на елити от едната страна и на маси от другата; на интелигентни, рационални хора от едната страна и на мнозинство от импулсивни, недоволни от другата. Защото и това неравенство расте. Можем да наречем масите всякак, но това няма да ги промени. И колкото и да се затваряме в интелектуален балон, скоро ще трябва да излезем от него. И да видим популистите, които жънат плодовете на това неравенство.

Неравенството расте, разбира се по-често в полза на част от тези елити, и всякакви задълбочени икономически и философски спорове за намесата на държавата в разпределението на ресурсите стават маловажни за този, който с минимална заплата гледа по телевизията как милионери му обясняват, че всъщност проблемите, които той вижда, не са проблеми.

Може би това звучи почти като клишето „хората нямат какво да ядат, той ми говори за ценности“. Но очевидно има нещо сбъркано, и то не е, че „хората стават все по-тъпи“. Защото има анализи, които казват, че това не е вярно. А „образованието“ е универсалната рецепта, която обаче почти никой не е успял да приложи.

Може би елитите трябва да спрат да са доволни, че са елити. Да, може да си умен, но това само по себе си не ти дава право на нищо. Това, да си високо образован, на висока позиция, с добро финансово състояние не дава повече права, а единствено повече задължения. И може би е добре да го осъзнаем преди да се впуснем в анализи на това колко са прости масите. Защото тази самоувереност не води само до „загуба на власт“, а и до повече омраза, несигурност и разделение. А тоя филм вече сме го гледали и няма хепи-енд.

11 коментара

  1. Напълно съзнателно рисуваш картина на разделение между елитите и „простия народ“ и идеята ти за раделение е вярна. Но според мен раделението е малко по-друго от това как го виждаш ти.

    Разбира се, лесно е да разделим света на две – от едната страна ние, „умните и красивите“, интелигентните, умните, образованите, които знаят какво правят и които са на страната на реалността – а от другата глупавите неандерталци, религиозните глупаци, слушащите само първосигналните си чувства дебили, които не знаят кое е добре за тях.

    Такава картинка изглежда добре и подхранва самочувствието, признавам. Кара те да се чувстваш така, както си се чувствал цял живот – неразбран от сивата маса интелигент, чувствително и ранимо дете, което глупаците не оценяват по достойнство… Виждаш накъде отивам с обяснението, нали?

    Рационалистката делюзия се състои именно в гореописаното противопоставяне на умните, рационалните, срещу глупавите, емоционалните. Само че нещата не стоят точно така. Човешкият мозък не е устроен точно така. Хората са хора и всички хора са хора – включително и „умните и красивите“. Еволюцията е еднаква за всички. Всички хора са бивши шимпанзета с приматски мозък и набързо закрепен отгоре фронтален лоб.

    Делюзия е да смяташ, че една част от хората могат да изолират „емоционалното“ си мислене за сметка на рационалното и да заемат рационална, а не емоционална морална позиция. Не могат, просто по-умните хора са по-добри в намирането на аргументи за емоционалната позиция, която вече са заели. Именно това е незаменимостта на научния метод, който чрез експеримент/доказателство е единственото познато ни средство за минимизиране на тоя ни вроден начин за възприемане на света (и той не винаги работи, както знаеш ако си запознат с академичната действителност не само у нас а и навсякъде по света).

    Ако се върнем на конкретния въпрос, „умните и красивите“ са точно толкова емоционално обвързани с позициите, които заемат относно политиката и обществото, колкото и останалите хора. И даже още по-лошо, повечето от тях не го осъзнават. Така те започват да си представят света така, както ти си го описал и както аз го описах в първия си абзац. И както аз го виждах години наред именно защото е много хубаво чувството да се имаш за един от „добрите“.

    Една интересна лекция по въпроса:
    https://www.youtube.com/watch?v=kI1wQswRVaU

    Относно интелигенцията и ролята им в обществото, книга:
    https://www.goodreads.com/book/show/7285385-intellectuals-and-society

  2. Икономическото неравенство е единственото справедливо състояние. Преразпределението на благата е чиста кражба.
    Не приемам под никакъв предтекст държавата да взима от Божо, и да дава на някакъв паразит, който не само, че не може да създаде нищо стойностно, но не се и опитва, казвайки, че той е неоправдан и Божо му е длъжен.
    Ако самият Божо иска, може да му даде от своите блага, когато и колкото прецени. Това обаче не означава, че Божо има право да принуди Захари да направи същото. Такова право нямат нито Георги, нито Иван, нито Петър, нито поотделно, нито заедно.
    Частната собственост е най-важното човешко право. Заплахата за нея е заплаха и подкопаване на всички останали права и свободи.
    Когато ламтите за нещо, притежавано от някой над вас – не забравяйте, че има много, които са под вас, ламтящи за това, което притежавате вие.
    В този смисъл – радвам се, че Хилъри Клинтън загуби. Победата й щеше да е катастрофа и път към социализма.
    Спрете да се стремите към някакво хомогенно общество, или хомогенно човечество. Абсолютно нормално е да има изостанали индивиди или групи от индивиди. Причината за тяхното изоставане на първо място е техния светоглед и начин на мислене. Като ги храните, обличате и като им давате дом, технологии и прочее удобства, по никакъв начин няма да ги направите по-добри. Да, определени индивиди ще се развият, но те ще бъдат самотни вълци в гората от неандерталци.
    Всъщност, когато някой получава нещо без да го е изработил или заслужил, той остава с усещането, че всичко е Ок, че е в реда на нещата обществото да функционира така – утайката да върви редом с най-видните представители на човешкия вид.
    Ами, не – съжалявам. Ако човек сам не полага усилия да се измъкне от блатото, той само повлича онзи, който се е пресегнал да му подаде ръка. Аз бих казал – нека да затъва, или най-малкото не съм съгласен да повлича мен.
    Европа е жертва на тази измислена солидарност и на абсолютно глупавото и лишено от всякакъв смисъл левичарско понятие „социална справедливост“. Истинската социална справедливост е неравенството. Хората могат да бъдат единствено равни в мизерията, но не и равни в богатството.
    Америка се спаси – един от последните, ако не и последният „остров“ на земята, където всеки има възможност да постигне това, което заслужава.

  3. „Патрицият събра ръце и погледна Ваймс над тях.
    — Нека те посъветвам нещо, Капитане.
    — Да, сър?
    — Може да ти помогне да разбереш поне малко света.
    — Сър.
    — Вярвам, че животът ти се струва такъв голям проблем, защото си мислиш, че съществуват добрите хора и лошите хора — каза той. — Грешиш, разбира се. Съществуват, винаги и само, лошите хора, но някои от тях са на противната позиция. (…)
    Нали разбираш, единственото нещо, в което добрите хора са добри, е да отхвърлят лошите хора. И ти си добър в това, гарантирам ти го. Но проблемът е, че то е единственото нещо, в което сте добри. Единия ден камбаните бият и лошият тиранин е паднал, а на следващия вече всички са седнали да се оплакват, че откак тиранинът е паднал, никой не извозва боклука. Защото лошите хора знаят как да планират. Това е част от спецификацията, както можеш да се изразиш. Всеки лош тиранин има план как да владее света. На добрите хора това май не им се удава.“

  4. „ГЕРБ би имал пълно мнозинство, с 35-40 депутата за ДПС и 5-6 за БСП“

    Къде забрави партията на Слави Трифонов 😀 Владо Каролев е писал в туитър че се задава нова дясно-патриотична партия (няма да се учудя ако имитират американските републиканци, или британските консерватори – половина им депутати говорят само за националният интерес!).

  5. По правило изборите се печелят с много интелигентно направени кампании, които знаят колко е ъкъла на основната маса избиратели и риториката е такава, че да въздейства на тях. Кой, какво и защо стои зад кампаниите е скрито дори за тези които се мислят за „интелектуален елит“…
    Ако риториката не ти въздейства – това значи единствено, че не си сред прицелната маса избиратели. За твое съжаление не е признак за интелект..

  6. Та след като обсъдихме защо някои хора се мислят за много умни, време е да видим и защо Тръмп спечели, въпреки, че всички умници предричаха обратното. И причината е в непоносимата и непрестанна арогантност на горепосочените.

    Огромна заслуга за това национализмът (дали е Тръмп, дали Брекзит, Шведските демократи или Front Nationale в Париж, че даже и у нас с ген. Радев) да е в такъв подем е, че той се явява опозиция на ПОСТОЯННИТЕ натяквания от либерално настроените хора, медии и кръгове и отказът им дори да се замислят над това, че обикновените хора, т.н. народ, материал и така нататък не са тъпи, зли расисити, а базират мнението на това, с което се сблъскват в реалния живот и това, което е в техен интерес.

    На тези обикновени хора почна да им писва „много умните“ политици, медии, НПО, (а в Европа ЕС и БХК у нас) да ги гледат отгоре и да ги нарича расисти за това, че искат да запазят суверенитета си и да живеят според ценностите, които смятат за правилни. Писна им да им се казва, че не знаят какво е добро за тях от разни младежи, които даже не са били родени преди Британия да е част от ЕС например. Писна им най-различните грозни епитети да са основна форма на „диалог“ с тях от страна на либералното ляво, когато стане въпрос за защита на националните граници, интереси и култура.

    И да, писна им разни техни познати да пишат във фейсбук АКО ПОДКРЕПЯШ ТРЪМП ВЕДНАГА МЕ ИЗТРИЙ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ, НЕ ИСКАМ ДА ПОЗНАВАМ РАСИСИТИ И ОЛИГОФРЕНИ! Не знам доколко следиш американските и европейски медии и политици, но публичното опозоряване и засрамване на хората, които не са съгласни с политически коректната догма на мултикултурализма и либерализма е норма (в Канада, Великобритания и Швеция можеш да бъдеш съден ако приказваш политически некоректни приказки, дори да са верни факти, не се бъзикам, има водени дела и съдът постановява). Тази норма обаче не постига нищо, освен обратен ефект по целия свят, както се видя, и ще продължава да има само такъв ефект.

    „Умните и красивите“ либерали по САЩ и Европа, и медиите им, известните актьори и журналисти, големите политици във Вашингтон и Брюксел, които клонят наляво не виждат проблем с глобализма защото не са особено засегнати от него, както са обикновените хора. На Запад те живеят в скъпи квартали с частна охрана, заобиколени от себеподобни либерали и нямат контакт с мюсюлманските емигранти, които не желаят да се интегрират в Западната култура – докато на обикновените хора им се налага да живеят и работят с тях.

    Лесно е сам да се потупваш по гърба и да се поздравяваш колко космополитен и толерантен си задето подкрепяш политики, които на хартия изглеждат много добри и хуманни, които обаче изобщо не те засягат по никакъв начин. И е много лесно когато не в твоят квартал негрите от Black Lives Matter правят бунтове всеки ден, палят и плячкосват магазини, да наричаш расисити, робовладелци и „гнусни бели мъже“ всички, които смятат, че може би All Lives Matter.

    Мултикултурната утопия бързо се разпада, когато се срещне с реалността, с която обикновените хора трябва да се справят всеки ден. Защото може би тия обикновени хора не могат просто да пренебрегнат съвсем нормалните си житейски опасения, само за да изглеждат толерантни. И може би либералната левица най-после ще започне да вижда, че поведението й само кара гласуващите постоянно да се хвърлят в обятията на популисти, които обаче поне си дават труда да слушат и да чуят тия опасения на хората, вместо да ги демонизира.

    И докато тия професионални елитисти, интелектуалци, журналисти и политици си свалят розовите очила и се поинтересуват какво вълнува „матриала“, той, матриала, ще продължава да влиза в тъмната стаичка и да разбива с ковашки чук целия глобалистки естаблишмънт на парченца.

  7. Добра статия и още по- добри коментари! Благодаря! Като чета подобни коментари по такъв начин написани се изпълвам с надежда! Особено като се вземе предвид какви глупости изчетох последните дни.

  8. Съгласен съм, че имаме разпад на „мултикултурната утопия“, но не съм съгласен че разпадът е заради сблъсъка с реалността.

    Обикновените хора в ЖК Младост в София не са виждали сириец бежанец и като седнат пред блока непрекъснато плюят по бежанците. Вероятно не са виждали и германец, а плюят по Меркел. Всъщност от всичко много разбират, защото вътрешно всичко което искат е да няма промяна, да са отново на 18 и светът да е такъв, какъвто беше като бяха на 18.

    От друга страна умните и красивите бая добре се справят в ерата на Интернет, babyboomer-ите хич не се справят добре. В предишната епоха са се справяли. Същата мечта, която имат застаряващите селяни в България с текезесетата я имат застаряващите бели в Детройт, с техните отдавна преместени в Китай фабрики.

    Има криза на смяна на поколенията. Старото поколение живее зле, отказва да се пенсионира, многолюдно е и избира себеподобни. Техните страхове и мечти са ни съвсем чужди и трудно ги разбираме.

  9. Мнението ми се припокрива с това на Захари.
    Честно казано последните години съм изумена от лавинообразната тенденция да се говори за равенство, глобално обединяване и прочее. Кому е нужно всичко това, когато е очевидно, че по този начин системата не може да функционира. В природата равенство няма – оцеляват адаптивните и толкова.
    Надявам се скоро привържениците на мултикултурализма да се кротнат преди да превърнат света в кочина

  10. Dzver може да не са виждали „сирийски бежанци“, но първо са виждали достатъчно близкоизточни мургави типове, с които София се напълни, второ са напълно наясно с неоспоримия факт, че 99% от тия хора не са никакви бежанци, а са просто емигранти, и трето са виждали и са изпитали на свой гръб достатъчно цигани, за да намерят очевадните прилики както във външен вид, така и в манталитет.

    Както казва Пратчет, има глупости толкова глупави, че само умен човек може да вярва в тях. Една от тия глупости е, че не можеш да прецениш един човек какъв е, като го погледнеш и го сравниш с други подобни нему хора. Това било „расизъм“. Това си е здрав разум.

  11. Отдавна го казвам и ще продължа да го повтарям: не е опасен Тръмп, Ю Ес Ей е преживявал брутално по-ужасни/нагли/глупави президенти.
    Това, което Ю Ес Ей може и да не преживее е това плашещо разеднинение, това насъскване на „умните и красивите“ срещу „тъпаците, дето гласуваха за Тръмп“. Много са ми интересни тези, които нафлудиха фейсбук с хейт срещу америка, осъзнават ли, че тази омраза е насочена към половината американски избиратели? Прочели ли са поне едно „Гласувах за Тръмп, не заради нещата които казва и прави, а въпреки нещата, които казва и прави.“ …

    Америка върви с бодра крачка към гражданска война, за добро или за лошо. Това мен ме плаши. А социалните мрежи само правят нещата да изглеждат по-остри и насечени. Една голяма война (а било то и „само“ гражданска) би била в пъти по-кървава, ако омразата се подгрява в социални мрежи.

    Само мнение, естествено

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *