След по-малко от две седмици е референдумът за дистанционното електронно гласуване. И разбира се, из социалните мрежи може да се прочете всичко. От валидни притеснения, през несигурност, до пълни глупости. От технологична фенщина, до технически дискусии. Като последните обаче са рядкост, защото всъщност много малко хора могат да обхванат цялата материя.

Преди време бях писал за това дали е възможно електронното гласуване. Все още мисля, че е възможно, особено след като съм прочел дузина научни публикации по темата. Но, разбираемо (макар и според Алфа Рисърч над 70% да са „за“), има опозиция на идеята.

Аргументите „против“, обаче, са в голямото си мнозинство, напълно несъстоятелни, дори оставяйки настрана неграмотността на Велизар Енчев, който не спира да говори за IP адреси, като че ли те имат нещо общо. А „Избирателната активност няма да се качи“ е лесно да се обори с данните от Естония (покачване от 9-10%, при 30% гласували онлайн).

Но като говорим за Естония, там опонентите вадят онзи доклад на учени от Мичиганския университет, който казвал, че електронното гласуване е „счупено“. Аз изгледах презентацията на човека, прочетох и статията. Повдига някои резонни въпроси (които вече са адресирани от естонците), останалата част е в стил „тука нещо може да се обърка по принцип“. То всичко може да се обърка, въпросът е каква е вероятността. Но по-притеснителното за този доклад е, че е представен на пресконференция в Талин 1 седмица преди изборите в Естония. Компютърните науки и компютърната сигурност не работи точно така (както са обяснили и естонците в отговор). Уведомяваш авторите на системата какво не работи. Това с пресконференциите в последния момент ми прилича на един електронен Бареков, открил фалшиви бюлетини. Не е сериозно.

Друг слаб аргумент е „защо в големите развити държави няма електронно гласуване“. На места в САЩ още не се изисква документ със снимка, за да гласуваш, а в Англия има сходни проблеми, като формално е отговорност на „главата на семейството“ да регистрира семейството за гласуване. Та, консерватизмът, комбиниран с мащаба е това, заради което там няма електронно гласуване, не защото е лошо.

Купуването на гласове и контролираният вот няма да бъдат улеснени, заради възможността за прегласуване, и заради ред други техники. А и не на последно място – защото при по-висока активност, всеки глас става все по-неизгоден за купуване.

Някои от хората се опитват да влязат в експертна дискусия, но не твърде успешно. В една публикация в техническия си блог разгледах повечето технически аспекти – гарантиране тайната на вота, проверяване на отчитането на вота, без риск от компрометиране на тайната му, предпазване от подмяна на централна база данни, защита от вируси на компютрите на гражданите, защита от DDoS и т.н.. Сложил съм и връзки към няколко научни статии, разглеждащи решения на поставените въпроси. Не на последно място, разясних и закона за електронна идентификация, който е необходимо (но не достатъчно) условия за електронен вот. Но всичката тази технология много малко хора я разбират, та затова и няма да я отворят дори. Особено този чудесен научен доклад от 136 страници, който разглежда всички аспекти и дава много добри конкретни препоръки. Едната от които е, че в този момент няма напълно работеща система и не е препоръчително национални избори да бъдат реализирани така. (Да, естонската има потенциални проблеми, но е положителен пример, че те не са използвани, въпреки интересите на съседна Русия.)

Общо взето е много лесно да нахвърляш десетина псевдоаргумента „против“, и след това никой да не чуе отговора, защото изисква технологични детайли.

И не ви заливам с техническа литература, за да кажа „вижте колко съм чел, вижте колко знам“. Правя го, защото това е свързано с основния въпрос на референдума. А именно – дали бихме имали доверие в система на гласуване, която не разбираме напълно. И това е валиден въпрос, валидно притеснение дори. Защото едни избори са легитимни само ако мнозинството има доверие в тях. Дори да направим перфектната, непробиваема система, ако обществото ни няма доверие в нея, то тя няма смисъл.

Та, преди да гласуваме на референдума, бих искал да си зададем този въпрос. Също така да сравним потенциалното електронно гласуване с настоящото хартиено, и да се запитаме, дали разбираме целия процес при него. Защото и там има електронна част – протоколите се вкарват в компютър, който изчислява крайните резултати. Това, че не знаем какво става с бюлетината ни след пускането в урната значи ли непременно, че нямаме доверие в системата?

Въпросът е – склонни ли сме да оставим пълното разбиране на изборния процес на малка, но нарастваща група технически грамотни хора? Склонни ли сме да оставим тази група да замени (или допълни) сегашната (също малка) група от хора, разбиращи изборния процес от край до край, с всички проверки и процедури по пътя?

Отговорът „да“ не значи, че знаем с каква технология ще бъде направено, нито, че ще бъде направено догодина. Най-ранният реалистичен хоризонт е след 4-5 години. Но едно „да“ значи, че имаме една обозрима цел. Че ще се фокусираме върху развитие на такава система, включително с финансиране на научна работа. Че децата ни, които не знаят какво е аудиокасета, индиго и фотохартия, ще могат да дават гласа си по начин, адекватен на тяхното време. Иначе рискуваме да ги изолираме от демокрацията, а това е по-фатално от потенциален риск кремълски хакери да подготвят сложна атака, с която да вдигнат с 3% гласовете на някоя проруска партия.

Въпросът е сериозен. Ако просто бихме гласували с „да“, защото е модерно, но не бихме имали доверие, по-добре да не го правим. Желанието ми е да гласуваме, след като сме преценили дали искаме да оставим пълното разбиране на процеса на други, ако в замяна получаваме по-малко човешки грешки, по-малка тежест на купени гласове, повече участие, и предпоставка за по-ефективна демокрация, дори за пряка такава. На този въпрос нямам отговор. Имам само за себе си, но разбирам и консервативната позиция.

Но при всички положения важното е, че „да“-то е само началото и с референдума изобщо не се изчерпват гражданските ни задължения. Ако искаме да има работещо електронно гласуване, работата ни започва след референдума. Да следим какво се планира, кой и как го изпълнява, дали е с отворен код, дали решението е одитирано, дали има peer-review от учени и експерти в сферата. Защото ако след 3 години някой реши да реализира затворена система и да каже „обещавам, че работи“, аз ще съм първият, който ще излезе на протест срещу това електронно гласуване. Но нека първо кажем „да“, а след това да се заемем с последващата работа.

Share Button