Етикет: разказ

Вчера написах кратко научнофантастично разказче. И нямаше да го взема насериозно, ако не се беше оказало, че е на 1-ва страница на reddit scifi, а екипът на medium.com, с 1 милион последователи, го е препоръчал. Разказът, повлиян от философията на Бъркли, е на английски (както и предният такъв) и реших отново да го публикувам в Medium. Заглавието е A Game of Universes (Игра на вселени). Не се имам за писател, но тъй като не съм и философ, предпочитам да изразявам странните идеи, които понякога ми хрумват, в по-художествена форма, макар и да е очевидно, че изказът ми не е от най-богатите. Приятно четене.

Continue reading

Не, това не е следизборен анализ, а заглавието на кратко разказче, което написах преди седмица. Чукча, освен че не е читател, не е и писател, но от време на време написва по нещо, като следствие от някоя странна идея (например това кратко разказче за куклите на конци от преди години) Сега разказът, който публикувах в Медиум (където типографията е по-приятна за четене) е малко по-дълъг и футуристичен. Утопия или антиутопия. Или и двете. Но защо на английски, при положение, че не ми е майчин език, и на места това си личи? Защото аудиторията е по-голяма, и защото така или иначе почти всички българи, които биха го прочели, знаят английски. Не е най-патриотичният подход, но така реших, пък и да си поупражнявам английския в неработна среда. Надявам се да е интересен и произвеждащ замисляне. Приятно четене.

Continue reading

Годината е 3014-та. На една малка планета в околностите на Алфа Кентавър се намира една от хилядите колонии на човечеството. След овладяването на хиперпространствените тунели и изобретяването на преносимите биосфери, колонизирането на далечни планети става тривиално. Mалката планета, на име Раглъб 681, няма особено много ресурси и се намира в периферията на Големия галактически съюз Алфа Еднорог. На нея живеят скромните за мащабите на човечеството малко по-малко от 8 милиарда жители. Формите на управление в почти всички колонии са демократични, и Раглъб 681 не прави изключение. 200 години по-рано галактическият съюз събира най-гениалните компютърни инженери и биолози и реализира проект за утвърждаване на реалната демокрация (част от финансирането идва от фондация Отворено галактическо общество на известния филантроп Росос). Проектът е с кодово име HAL-haber-9000 и като резултат, в мозъка на всеки човек се имплантира чип, който предава всички данни, извлечени на база на електрическите сигнали в мозъка, към разпределена система, която анализира милионите терабайти информация и автоматично определя хората, които ще управляват планетата през следващите 6 години. По този начин се осигурява представеността на хората – всеки избран да управлява е представител на определен брой жители, на база на мислите и вижданията им и на база на ежедневните им практики. След като стотици експерти и комисии оценяват всеки компонент по проекта, става ясно, че той би трябвало успешно да замени досега използваната система на избори, където всеки избирател, с чип в средния си пръст, гласува за определени кандидати или партии (всяка планета в рамките на Алфа Еднорог има свои вариации в правилата за избор). Но в началото на 4-тото хилядолетие експертите в агенцията по пост-имплантационен контрол забелязват аномалии. Сравняват множество индекси за развитие на обществата в рамките на Алфа Еднорог и стигат до заключението, че почти навсякъде има или застой или регрес. Междувременно на Раглъб 681 има проблем – системата

Continue reading

По „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Разказът съдържа продуктово позициониране. Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мен!“ – Кой си ти? – попита го Дяволът. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. Така говореше млад мъж, току-що завършил Технически университет – София. Той стоеше пред ескалатора в новопостроения мол. Отстрани се чуваха виковете и псувните на хората с дрехи от Илиянци и обувки на по 10 години, които се трупаха пред хипермаркета на „ниво -1“ в очакване на банани по 30 ст. и олио за левче. Един чичка размаха празна торба и с безумие в погледа се втурна към 20-годишното си Пежо на паркинга. – Аз съм обикновен работник, и всички ниско-платени и безработни са мои братя. О, колко е ужасен животът на бедния народ. А тези там горе, с мерцедесите и бентлитата, тяхната майка… Това мърмореше младежът, правейки неприлични жестове. – Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво го потупа по рамото. – О, аз ще отмъстя на тези бизнесмени, висши управленски кадри и политици. Ще им отмъстя, заради моите братя и сестри, които трябва да се возят в претъпканите автобуси, които нямат плазмени телевизори и пазаруват само на промоция. Виж лицата им, изкривени от нищожната минимална работна заплата и чуй стоновете им за високите цени на горивата и паркирането в центъра. Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна. – Аз съм общинска охрана на ония горе и без подкуп няма да те пусна при тях. – Аз нямам кеш, нямам и карта, нямам нищо с което да те подкупя… Тази двулевка в джоба на анцуга Adibas надали ще ти е интересна. Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна:

Continue reading

The curtains slowly revealed a table, where six puppets were lying. The audience could not see them well. But suddenly the puppets came to life. They stood, bowed finely, and waved hands, presumably saying ‘hello’. The green puppet turned around and faced the blue one: „Hello Blue, how are you today“ „Oh, I’m fine, thanks. Have you seen Red?“ „Yes, he’s over there, discussing something with Grey and Yellow.“ „And Purple?“ „Right behind the corner, buying something.“ … *** „Did they like it?“ Blue asked. „You know they didn’t,“ Grey replied spitefully, „it’s too trivial.“ „But they seemed amused.“ Blue insisted. „Yeah, that one time when you fell off the table. We need to change it, to make it more …“ „Get real,“ Green interfered, „we can’t change anything in this show. You see these strings?“ „But I like the way we’re doing it,“ Yellow added, „I am fulfilled with my acting.“ „So am I.“ Purple confirmed. „Why are we even discussing this?“ Red wondered aloud. A man got on the gloomy stage and headed for the table, where the puppets were lying. „OK, Boss is coming. See you tomorrow“ Red said, as the man approached. He picked the puppets and walked them each into a separate box. Grey’s box was small. He was used to it, but it bothered him sometimes. The strings starting from his hands and feet, and ending somewhere outside the box were wrapped around him and it was very uncomfortable. He was just an ordinary puppet on strings, every day performing in front of people whose faces he couldn’t even see in the dark. It was a boring performance, which hasn’t changed for such a long time. Grey knew how to change it. He had ideas and the passion to bring life into the show,

Continue reading