Критика към новия Закон за движението по пътищата

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери. С две думи – никаква реформа. Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество: не се дефинират възможности за електронно връчване малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години. процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати. в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща. електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да

Проблемите на МВР и обществената подкрепа

В сряда бях на неформална среща със Синдикалната Федерация на Служителите в МВР (СФСМВР), за да обсъдим проблемите на полицията. Защо мен? В началото на протестите изпратих писмо, с което да изкажа благодарност за работата на полицията и получих позитивен отговор. От това последва поканата за неформална среща. Аз съответно поканих още няколко човека. Срещата беше дълга и включваше множество истории за конкретни проблеми в МВР. Думата, която най-добре описва ситуацията е „трагикомично“. В доста случаи на човек му идва да се разсмее, но положението за самите полицаи, попадащи в такива ситуации, изобщо не е смешно. Само няколко примера, с които да илюстрирам положението: Служебните таблети се водят, че струват 9000 лева, лаптопите – 4000 лева. Всеки полицай носи отговорност за зачислената му техника, като трябва да я плати в троен размер. Очевидно е, че тези цени са ужасно завишени, за да може някой да прибере пари от обществените поръчки За дежурства на патрул се полага (доколкото запомних) под 2 литра бензин. На патрулиращите полицаи обаче се търси отговорност за всяко престъпление, станало в района, по време на смяната. Пари за консумативи няма – всеки сам си купува химикалки, хартия. Принтери са купувани два пъти, едната поръчка седи заключена вече 6-та година във физкултурен салон (който не може да се използва, заради това) Когато става дума за наркотици, всяка операция трябва да се съгласува с най-високите нива. Предполагаме защо. В рамките на работния ден всеки полицай трябва да се съобразява с няколкостотин разпоредби, които ако наруши, може да бъде наказан или уволнен За последните 8 месеца има над 10 самоубийства на полицаи (точните данни в докладите) Полицаите започват да получават вода служебно едва след като медиите разпространиха практиката протестиращите да оставят вода „Началниците“ са много често политически фигури. Нито имат професионални, нито мениджърски умения. И се сменят на всеки 4

Да убиеш или да не убиеш присмехулник – това е въпросът

Йордан Опиц беше осъден на 5 години затвор (както и голяма глоба). Затова, че е стрелял по крадец в къщата си. Ситуацията е малко по-сложна – поради огромния брой кражби и опити за такива, и отсъствието на реакция от страна на „властите“, хората вземат нещата в свои ръце и затварят престъпниците. Изстрелът е произведен, докато единият се опитва да избяга. Самата история има две страни: От една страна, след като 40 пъти те оберат, а държавата не направи нищо, значи държавата отсъства, поне в този блок/район. Хората, напълно разбираемо, сформират своя мини-държава и съвсем логично започват да налагат справедливи наказания на престъпниците – затварят ги. С надежда, че следващият път няма да дойдат – от страх, че не се знае какво ще стане с тях. Никой не иска да е на мястото на хората, които биват обирани по 40 пъти, от едни и същи хора, които са задържани 92 пъти от полицията и имат условни присъди. Но ако сте на тяхно място, нямате избор – вземате нещата в свои ръце. Макар и в случая инцидентът да не е станал по време на престъплението, то следващият път може именно такъв да е случаят. И тогава няма причина да си виновен затова, че защитаваш дома си и себе си. От друга страна никой няма право да отговаря на едно престъпление с друго престъпление. А задържането на тези хора и стрелянето по тях си е престъпление по всички параграфи. Не съм чел решението на съда, но най-вероятно това е причината за присъдата. Ако присъдата беше оправдателна, то щяхме да имаме прецедент – разрешава се да задържаш хора и да стреляш по тях, при определени условия. А това е рецепта за хаос. И двете гледни точки са логични. И това е лошото на този случай. Че решението е гадно при всички положения. Но от

Ирис за ирис, коронка за коронка

Честно казано, нещата около събитията в Катуница са много неясни – футболни агитки, националисти, цигани, мафиоти, жандармерия. Кой точно каква роля има? Каквато и да има, виждаме сходство със сюжета от Англия – едно убийство става повод за безредици. Убийство, което е само върха на айсберга. В Англия убийството отключи недоволството на бедните прослойки, въпреки, че много бързо нещата спряха да имат нещо общо с убийството. Тук нещата се опитват да прераснат в етнически конфликт, който няма нищо общо със самото убийство. Да, цигани са извършителите, но те са цигани с големи протекции от човек, когото спокойно можем да наречем мафиот. Т.е. самото убийство най-вероятно е нямало етнически отенък. От друга страна никой не може да си затваря очите за „ромския проблем“. Писал съм и преди, че спрямо тази група трябват много деликатни и премерени действия. Разбира се, никой от хората, които могат да ги предприемат няма интерес от това. Те имат само краткосрочен интерес. Което пък води до множество проблеми. Да, убийствата на цигани срещу българи са много повече от едно, и някои цигани наистина са анти-български настроени. Защо при това конкретно убийство „огънят се запали“ толкова бързо? Няма да разберем със сигурност, но съвпадението с началото на предизборните кампании е най-малкото подозрително. Но не това е най-притеснителното. По-притеснително е, че десетки хиляди хора „харесаха“ facebook страници със старозаветни послания, призоваващи към отмъщение и насилие и вероятно бяха готови да палят, чупят, бият и убиват. И особено това, че една трета от тях са били непълнолетни. Да, знам, че искате да се решат проблемите без да имате ни най-малка представа как точно. И това автоматично значи, че подкрепяте най-елементарния подход – насилието? (Разбирам, че в конкретния случай целта е „възмездие за цар Киро“, но съм почти убеден, че голяма част от участниците отъждествяват това с цялостно възмездие срещу циганското

МВР, как да ви уважавам?

Отивам с колата от центъра до Младост да оставя приятелка. От 10 до 12 съм изпил 1 бира. В момента, в който паля колата, не чувствам никакво действие на алкохол, освен това „си знам мярката“ и никога като карам не пия повече от една, и то за доста дълъг период от време. Та, паркирах в Младост в 12:00, качих се да взема една книга, слизам и гледам патрулка спира на средата на пътя. Качвам се в колата, ама за да не правя обратен пред тях, отивам да обърна в следващата пряка. Те обаче явно мене са чакали, пускат светлините и влизат зад мен в пряката. Свалям стъклото, искат ми документите. Питат ме дали съм пил (винаги питат по това време на денонощието), аз честно отговарям, че съм пил една бира. Питаха ме „къде отиваш в камъните“ .. ами обръщам! Паркирах се на тротоара и отидох до патрулката. И тогава се започна. Бяха двама – мъж (П1) и жена (П2): П1: я си спомни колко си пил. Всички ми казват „1 малка“, а после отчитаме 0.6 и вземам книжки. А ти ми лъхаш сериозно. Аз: 1 съм изпил и се чувствам много добре П1: ти на мен знам какво ше ми кажеш (заб.: той всъщност защо ми говореше на „ти“?) – за себе си си отговори – някоя и друга водка нямало ли е? Аз: ами нямало е. П1: той апаратът ще покаже. П2: след като духнете в апарата няма връщане. Някои казват „дайте да почерпя“, ама ние сме вързани централно и няма връщане. Аз: (мълчание) разбира се аз „им знам номерата“, и тъй като съм убеден, че дрегерът я покаже нещо, я не, продължавам да се правя на тъп – т.е., че съм готов да духна и да ми вземат книжката. Опитите да ми внушат, че нямам избор – или