Йордан Опиц беше осъден на 5 години затвор (както и голяма глоба). Затова, че е стрелял по крадец в къщата си. Ситуацията е малко по-сложна – поради огромния брой кражби и опити за такива, и отсъствието на реакция от страна на „властите“, хората вземат нещата в свои ръце и затварят престъпниците. Изстрелът е произведен, докато единият се опитва да избяга. Самата история има две страни:
От една страна, след като 40 пъти те оберат, а държавата не направи нищо, значи държавата отсъства, поне в този блок/район. Хората, напълно разбираемо, сформират своя мини-държава и съвсем логично започват да налагат справедливи наказания на престъпниците – затварят ги. С надежда, че следващият път няма да дойдат – от страх, че не се знае какво ще стане с тях. Никой не иска да е на мястото на хората, които биват обирани по 40 пъти, от едни и същи хора, които са задържани 92 пъти от полицията и имат условни присъди. Но ако сте на тяхно място, нямате избор – вземате нещата в свои ръце. Макар и в случая инцидентът да не е станал по време на престъплението, то следващият път може именно такъв да е случаят. И тогава няма причина да си виновен затова, че защитаваш дома си и себе си.
От друга страна никой няма право да отговаря на едно престъпление с друго престъпление. А задържането на тези хора и стрелянето по тях си е престъпление по всички параграфи. Не съм чел решението на съда, но най-вероятно това е причината за присъдата. Ако присъдата беше оправдателна, то щяхме да имаме прецедент – разрешава се да задържаш хора и да стреляш по тях, при определени условия. А това е рецепта за хаос.
И двете гледни точки са логични. И това е лошото на този случай. Че решението е гадно при всички положения. Но от този случай произтекоха петиции и мнения, искащи ненаказуемо да можеш да защитаваш дома си. „Както е в америка“ – там ако някой ти влезе в къщата, стреляш, убиваш го – да не е влизал, ти не си виновен. За съжаление, както и доста други неща, при нас това ще има обратния ефект. По единствената причина, че ако се въведе случай, в който можеш да извършиш убийство без да си виновен, ще се появяват десетки схеми, които ще използват тази „дупка“. На практика това ще значи, че ще могат да се извършват всевъзможни убийства прикрити зад защитата на собствеността. Не ми харесва, че го казвам, но българите в момента са това – намират дупка в закона и я използват за всевъзможни схеми. Една такава, която се сещам е – даваш 300 лева на циганин, влачиш някой в апартамента му и даваш на циганина да го убие. Той е невинен. Има невинна жертва. Същата схема може да се използва за изундване, например.
Дали схемите, които ще се появят при промяна в закона ще доведат до повече убийства и повече дискомфорт за гражданите отколкото в момента? Не знам. Според мен да. Но при всички положения, по-адекватното решение е да не е възможно след като са те хванали 50 пъти да извършиш същото престъпление 51-ви път. Това е абсурдната част в цялата история, която води след себе си проблемите. И макар и да съм наясно, че това да те оберат е много неприятно преживяване, а още по-неприятно е да си вътре и да не знаеш какво е в главата на престъпника, но да нямаш право да се защитиш. Но мисля, че по-строги присъди и наказания са по-доброто решение от драстични промени в законодателството с неясни последици.
Смешно е как хората, оплаквайки се от това, че законите не се спазват (и тука хората са много прави!), си мислят, че проблемът може да се реши със закон.
Вината е на полицията и на прословутата ни съдебна власт, която се има за голямата работа, а всъщност е главният отговорник за скапаното положение в Родината!
„Затова, че е стрелял по крадец в къщата му. “ Правилното е в „къщата си,“ иначе излиза, че стрелецът трябва да получи много по-тежка присъда. Колкото до условията за неизбежна самоотбрана – такива има! Като например въоръжен грабеж. Нека да си представим ситуация при която ви посещава крадец в малките часове на нощта. Въоръжил се с нож от собствената ви кухня и ви заявява делово, че най-добре за здравето и живота ви е да се държите така, сякаш нищо не се е случило и не би било зле да го ориентирате къде съхранявате парите и другите си ценности. В резултат на любезното посещение, малките ви деца стават пелтеци и започват да се напикават нощем, а на жена ви и спира месечния цикъл пак по същите причини. Вас самият започват да ви спохождат необясними пристъпи на ярост, а нощем скърцате със зъби… Ако имате право да притежавате оръжие, което да употребите при подобни обстоятелства, това няма ли да обезкуражи неканените среднощни гости все пак?
1-во, мерси за забележката, коригирах местоимението.
Една добра врата и едни решетки може би ще са по-скъпи от пистолета+разрешителното, но са за предпочитане. Но да приемем, че крадците могат да отворят всяка врата – дори да имаш пистолет, като видиш крадеца казваш „горе ръцете“, ако тръгне нанякъде – стреляш в краката. Ясно е, че е нужно хладнокръвие и опитност с оръжието, но ако не знаеш как се ползва оръжие, не си го купувай. Освен това газовият пистолет също е добра опция. Т.е. има варианти, с които избягваш убийството. При повечето от тях съдът ще реши в твоя полза.
Напълно споделям мисълта ти, че евентуален закон, разрешаващ саморазправата, ще доведе до абсолютен хаос и „див Запад“ в България. И до още по-големи ужасии.
Колкото до присъдата – реакцията на „художника на икони“ да стреля е далеч от идеята ми за достойно човешко поведение, що остава пък за християнска смиреност (3 пушки и газов пистолет си е впчатляващ арсенал, а съм чувала, че не е лесно да убиеш човек с газов пистолет).. Ако целта е била да сплаши момчето, като го залови, не е било нужно да го прострелва, за да не избяга.
Но в крайна сметка най-справедлива би била присъдата срещу тези, които оставят съдебната система да освобождава 92 пъти крадец и които оставят на свобода наркопласьорите, „произвеждащи“ наркомани.
От една страна, след като 40 пъти те оберат, а държавата не направи нищо, значи държавата отсъства, поне в този блок/район. Хората, напълно разбираемо, сформират своя мини-държава и съвсем логично започват да налагат справедливи наказания на престъпниците – затварят ги. С надежда, че следващият път няма да дойдат – от страх, че не се знае какво ще стане с тях. Никой не иска да е на мястото на хората, които биват обирани по 40 пъти, от едни и същи хора, които са задържани 92 пъти от полицията и имат условни присъди. Но ако сте на тяхно място, нямате избор – вземате нещата в свои ръце. Макар и в случая инцидентът да не е станал по време на престъплението, то следващият път може именно такъв да е случаят. И тогава няма причина да си виновен затова, че защитаваш дома си и себе си.
Аз не смятам, че са за предпочитане. Докато не съм откраднал нищо от никого (и не съм се опитал даже), си искам правото да живея спокойно без решетки. Зад решетки нека да спят крадците — там е тяхното място, не моето. Ако държавата не може или не иска да ги натика там, няма и моралното право да пречи на хората да ги натикат където те могат (в земята, ако трябва).
А кой решава кой е престъпник? Утре същият тоя ще стреля по мен, защото съм влязъл във входа, търсейки някого или да се скрия от дъжда. Ако се беше създал прецедент с този случай, после всеки ще обяснява, че е мислил застреляния за крадец.
А това, че държавата не си върши работата е друг въпрос. Ако искаме нещата да се оправят, държим сметка на полицаите, пишем оплаквания до техните началници, и така малко по малко нещата се изглаждат. Алтернативата – всеки да вземе пушката – ще ни върне 300 години назад.
Обществената реакция обаче показва, че голяма част от хората (1) смятат за неизмеримо по-вероятно да ги оберат безнаказано, отколкото да ги гръмнат по недоразумение (и може би дори са склонни да приемат втория риск, ако така ще се намали първият), (2) изобщо не вярват, че може да има такова нещо като изглаждане на нещата малко по малко чрез държане на сметка на полицаите, писане на оплаквания до началниците им и т.п., и (3) във всеки случай искат човек да може да има ефективна защита срещу битовата престъпност, докато нещата още не са изгладени (иначе казано, държавата първо да покаже, че обирджиите влизат в зандана, а после да каже «оставете пушките»).