Дим(ът) да го няма

Сетих се, че всъщност не съм писал за забраната за пушене и непременно трябва да се поправи – аз имам ли мнение по всички важни въпроси или кво?

Първо, моята непушаческа позиция по въпроса е следната: не искам да се пуши в заведенията (и изобщо на закрити обществени места), защото после целия смърдя на цигари, дрехите трябва да се перат, пари ми на очите и т.н. Иначе казано – това, че някакви хора задимяват обстановката наистина ми пречи от чисто практическа, ежедневна гледна точка. Ракът от пасивно пушене дори не е фактор – може да е измислен, може да е статистически незначителен, а може и въздуха в големите градове да е по-вреден. Просто е гадно като смърди на цигари. Хич не ми пука дали се тровят пушачите или не – както беше писал някой „все ми е тая дали цялото заведение ще шмърка магистрали от масата“. Приемаме това за аксиома – че задимената обстановка е гадна за непушачите.

Сега минаваме на „правата на пушачите“. И те са хора, и не можело да им се отнема правото на избор. Освен това нямало да ходят по заведения. И двете твърдения са глупости, разбира се, с резултат – т.нар. FUD. 1-во, никой не отнема правото на никого да пуши. Пушенето не е криминализирано. На улицата си пушиш, у вас си пушиш. За „отнемане на правото на избор“ изобщо не може да се говори. Относно неходенето по заведения – това наистина се получава краткосрочно, но дългосрочно хората няма да спрат да ходят по заведения, само защото ще трябва да излязат веднъж-два пъти за по 3 минути. Изобщо, тези (facebook)-инициативи на пушачите са глупави, особено предвид приетата преди малко аксиома – на останалите хора им е гадно.

Разбира се, нещата не са черно-бели. Пушачите, за хубаво или (по-скоро) за лошо, са много. По данни не са мнозинство, но сме на челните места в класациите с около 40% пушачи. Това не че им дава право да правят на останалите да им е гадно, но са голяма група, която не можем да се правим, че не съществува. Що се отнася до обществени или офис сгради, то там трябва да има зона за пушачи. За да не губят пушачите по 10 минути докато излязат, и да не трябва да стоят на студено и мокро. Що се отнася до заведенията, там вариантът, който се предлага, е разделение на зона за пушачи и зона за непушачи. Имахме го това 1 година, и знаете ли какво – не работи. Въпреки, че пратих инспектори, и те наистина отидоха в няколко заведения, заведенията не промениха нищо. Салоните за непушачи са винаги по-гадната част от заведението, а малките заведения винаги избират да бъдат за пушачи. Някои не толкова малки също избираха да бъдат за пушачи, и лъжеха с площта на заведението като преместваха маси, хладилници и какво ли още не. Или салона за непушачи беше „временно затворен“. Или вратите между салоните стояха отворени. И почти нямаше заведение, в което да отида без да се усмърдя, т.е. без да ми е гадно. И аргумента „пушачите какво са виновни за това?“ не минава, защото не РЗИ (РИОКОЗ) ме одимява, а същите тези пушачи, на които РЗИ трябва да не дава да пушат, контролирайки заведенията, които слагат пепелници ако някой си поиска. За това в заведения за хранене поне – без пушене. Ако могат заведенията да направят помещенийце за пушене, за да не излизат навън хората, ОК.

Пропонентите на забраната дават за пример някои западни държави. В Англия, например, пушенето е забранено дори на открити спирки на градския транспорт, а в небостъргача в Лондон, в който се помещава фирмата, за която работя, пушачите трябва да слизат 30-40 етажа и да се отдалечат от сградата за да могат да пушат. Това, колкото и да изглежда приятно за непушачите, е пресилено и неприложимо за нашата ситуация. И не трябва да се стремим към такива мерки.

Мерките към които трябва да се стремим са други – а именно, постепенно намаляване на пушачите с редица „лостове“. Единият е наложен от ЕС и той е акциза на цигарите – той се качва постоянно, за да направи пушенето лукс, който не всеки може да си позволи. Вторият лост е пропагандата. Трябва пушенето да стане „uncool“, да не си готин, ако пушиш. Рекламите на цигари са забранени по телевизията в Европа. Но някак е ОК Асенчо да е постоянно с цигара в уста на екрана, а половината билборди да рекламират цигари. Не че цензурата е добра мярка, но иначе е лицемерие – от една страна искаме по-малко хора да пушат, от друга – масирано им рекламираме цигари. Промяната идва бавно, с комбинация от много мерки. Някои са по-трудни и явни, други – по-незабележими.

Иначе, както бях написал и преди – нямам нищо против пушачите и това те да пушат, ако искат. И знам, че някои пушачи споделят моята теза, така че за генерализиране „всички пушачи са лоши“ не може да става дума.

А дали наистина трябва да намалим броя на пушачите? Дали развитите държави са прави и им е добре с по-малко пушачи? Според мен да. А дали цигарите не са начинът по-бедните държави да се справят със стреса? Вероятно. Пушенето вредно ли е за здравето? Доста вероятно. Трябва ли човек да има право да пуши? Да. А трябва ли човек да пречи на другите, упражнявайки свое право? Не.

Ако пък отговорът ви на последния въпрос е „да“ и не сте съгласни с аксиомата по-горе, тогава предполагам нямате проблем да мина да ви ожуля колата, да пробивам с бормашина в 6 сутринта докато спите, или да си изхвърлям боклука през прозореца, на тротоара, по който минавате? На мен така може да ми е по-удобно и да ми харесва и имам право на избор, нали? Така че, стига с егоистични лозунги и конспиративни теории за това как държавата иска да прецака всички. За държавата и пушачите не знам, но досега аз бях прецакан. Тази зима за 1-ви път искам да не бъда. Да видим.