Етикет: КАТ

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери. С две думи – никаква реформа. Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество: не се дефинират възможности за електронно връчване малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години. процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати. в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща. електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да

Наскоро попитах КАТ по ЗДОИ (закон за достъп до обществена информация) за малко статистика за някои нарушения. (Идеално би било цялата статистика да е публична, но започнах с малка стъпка, особено предвид кампанията на кабинета на Бъчварова за отваряне на масиви от данни – така или иначе масивите ще станат достъпни в близко бъдеще). Данните са за София (СДВР) за 2014-та. Ето табличката на наказателните постановления (НП): Нарушение Общо НП Платени НП Неплатени НП % платени На стойност (общо НП) чл.98, ал.1, т.6 (паркиране на <5 от кръстовище) 334 67 267 20% 16,700 лв. чл.98, ал.1, т.5 (паркиране в/у пешеходна пътека) 79 28 51 35% 3,950 лв. Нарушения от пешеходци 7,145 – – – – Защо точно за тези неща съм питал – защото са ми интересна тема (паркиране на ъгъла, пешеходни нарушения) Не мога да направя твърде много заключения, но ще спомена по-очевидното. КАТ не може да си събира глобите. При този брой нарушения сумата може би няма да е голяма, но предполагам същите проценти са валидни и за по-често-санкционирани нарушения. Не знам как точно трябва да си ги събират – дали чрез НАП, дали при годишен технически преглед, дали при сключване на ГО. Може би просто нямат технологичното решение. Другото е, че явно КАТ не вижда в паркирането по ъглите, проблемите, които виждам аз. 334 санкционирани нарушения за цяла година за цяла София е отчайващо (аз за 2 месеца съм разлепил 50 стикера и то само на фрапиращите нарушения, без да съм педантичен, т.е. за това конкретно нарушение съм „ефективен“ колкото КАТ). Пак подчертавам, че проблемът не е драматичен, така че може би са преценили, че няма нужда да се опитват (а може и да не са помислили). При всички положения е важно да се гледат данни и решенията да се вземат на база на данни.

Знаем, че пътните полицаи са проблемни. Както за шофьорите, така и за реда на пътя. А и корупцията там е повсеместна, както излиза от акция „Палките 2“ (1 от 60 екипа не взел подкуп). Ще започна с една история за опит за това как по стечение на обстоятелствата, понякога ако си принципен и не даваш подкупи ти се разминава. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото (по не особено подходящ начин) бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха ме дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация). Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в наруешение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва

(Статията е написана за Chronicle.bg и публикувана първо там) Шофирането в България е неприятно. Задръствания, катастрофи, корумпирани катаджии, агресивни и опасни шофьори. Някои неща опират до манталитет. Но подобряването на останалите компоненти не е толкова трудно. Паркирането в градовете, и особено в центъра на големите градове е проблем навсякъде и има различни подходи към решаването му. Всъщност, проблемите са няколко: липса на място за паркиране – в централната градска част е пълно с офиси, приемни на администрацията, магазини. През деня центърът се използва за работа. Но ако всеки може да си остави колата на улицата, за повечето коли просто няма да има място. На този проблем има три решения, които действат паралелно – паркинги, т.нар. синя зона и популяризирането на градския транспорт. Целта на паркингите е да осигурят допълнителни места в ограниченото пространство (най-често са подземни), а на синята зона – да ограничи престоя на автомобилите по улиците. Паркинги в България няма. В центъра на София има два – единият е пълен, другият е по-скъп от синята зона и стои празен. Това е крайно недостатъчно, но изглежда инвестиции не се правят. За сравнение, в западна Европа често има знаци, показващи най-близкият паркинг и евентуално колко свободни места има там. Вярно е, че паркингът не винаги е точно там, където иска да отиде човек, което би било в конфликт със схващането на българина, че трябва да паркира точно пред блока си/заведението/офиса. Синята зона не е непременно платена. Но задължително е ограничена по време. Тя се нарича така, заради синия картонен часовник, на който посочваш в колко си си оставил колата, така че проверяващите да знаят дали си надвишил максималното време за паркиране. Всъщност, до преди година в София го имаше само компонентът с плащането за синя зона, и ако си плащаш, можеше да стоиш и цял ден. Синята зона в България

Нищо ново няма да кажа, но тъй като МВР е под прожекторите, може поне малко да си мръднат … палката и да свършат полезна работа. Поводът да ги наплюя е, че вчера шофьор не спря на пешеходна пътека, на пресечката имаше ченгета, и те нищо не направиха. Ако беше изолиран случай, добре, но работя точно на голямо кръстовище с дежурен полицай, и от прозореца виждам всичко долу. Полицаят редовно не изпълнява задълженията си: не спира коли със загасени фарове – дори и само за да им каже да ги включат не глобява пешеходци пресичащи опасно булевардите не глобява шофьори, пререждащи се на светофара за ляв завой. 1-вият и 2-рият не пречат, но третият вече запушва лентата за направо. не прави нищо за коли спрени след знака „забранено паркирането и престоя“ (понякога прави забележка, понякога не) възползва се от възможността да регулира светофара основно когато НСО карат някой ‘гоуемец’. Например съм виждал неведнъж линейка да чака в задръстването. Трябва ли да подам жалба до КАТ за дисциплиниране на тези служители? Трябва, ама това няма да реши проблема. Защото всички са така и никой не им следи работата. Ако например няколко инспектори от друго звено (извън МВР – напр. ДАИ (сега ИААА), въпреки, че това вероятно не е точно задължение на тази агенция) обикалят системно (а не епизодично), и без предупреждение, и си записват, както аз, как катаджията си върши работата, и след това тоя същия катаджия го накажат по някакъв начин, може би пък следващият път ще глоби пешеходеца, който пресича бул.България или гъзара, който прережда всички за ляв завой? И може би другият път ще ме спрат и ще ме глобят за нарушението ми. И може би шофьорите ще почнат да правят по-малко простотии и ще си пречат по-малко.

Приятно бях изненадан, че от КАТ са ми изпратили официално писмо във връзка с оплакването ми. Разбира се, както очаквах, отговорът е, че „Оплакването Ви е неоснователно“. Но поне има капацитет това оплакване да се придвижи и разгледа, въпреки, че дори не е подадено с електронен подпис.

Вечерта на 1-ви май на изхода от гр.Хасково пътните полицаи ми писаха фиш за 30 лева, защото карах с 65 км.ч, вместо с 50. Това стана на 100 метра от табелата – както добре знаем, катаджиите застават точно преди табелите. Това разбира се е тривиално и е така от край време, но е илюстрация на начина на съществуване на КАТ – целта не е да предотвратим ПТП, целта е да съберем пари (дали глоби, дали рушвети). Потърсих начини (чрез сайта на МВР, на КАТ, на КАТ-Хасково, egov.bg) да подам жалба по електронен път, с електронен подпис, но такъв не намерих. Затова използвах формата за сигнали в сайта на МВР: Желая да сигнализирам за некоректно извършване на служебни задължения от страна на служители на КАТ. На 01.05.2010 бях глобен с фиш (номер 0751075) за превишена скорост – 65 км/ч при ограничение 50 км/ч. Чисто формално бях в нарушение, поради което приех фиша и вече платих глобата. Проблемът е друг – мястото, на което бяха застанали пътните полицаи беше на сто метра преди табелата за край на град Хасково, на четирилентовия булевард Раковски. Заставането на пътните полицаи точно там по никакъв начин не помага за спазването на правилата по пътищата и не предотвратява никакви опасни ситуации. Вместо това то е лесен начин за глобяване на шофьори, които сто метра преди табелата за край на града са започнали да увеличават скоростта си. В същия момент по целия булевард Раковски в централната част на града нямаше нито един служител на КАТ. И докато преди табелата за край на града скорост от 65 км/ч не представлява опасност за движението, то по цялото протежение на булеварда, където пресичат пешеходци и има кръстовища, които вечер са нерегулирани, такава скорост създава реална опасност. С това писмо искам да изкажа недоволството си от това, че КАТ не се опитва

В западните страни се забелязва, че шофьорите спират и пускат пешеходци дори при минимална заявка от тяхна страна за пресичане (на регламентираните за това места). В България нещата стоят иначе. Аз обичам да си използвам правата като пешеходец (б.а. и да давам правата на пешеходците, когато съм зад волана), и затова пресичам на всевъзможни пешеходни пътеки. Това понякога се явява един вид екстремен спорт и бих посъветвал: „не правете това не пешеходната пътека пред вашия блок“. Наблюденията се различават доста в различните градове; между София и Варна, например. До скоро всеки ден пресичах пешеходната пътека на бул. Патриарх Евтимий. Като цяло наблюденията ми са следните: повечето шофьори не спират ако пешеходецът просто е застанал чинно на тротоара и чака да пресече повечето шофьори спират ако пешеходецът изяви активно желание за пресичане – т.е. като тръгне да пресича, предпазливо заставайки пред близкото колело (когато колата е все още на безопасно разстояние) (За Варна не важи второто – при всеки опит за пресичане всички те освиркват, псуват и заобикалят, почти качвайки се по бордюрите, но не спират.) От друга страна наблюденията ми върху пешеходците са следните: повечето пешеходци не са склонни да „отстояват“ правата си върху пешеходните пътеки, и вместо това изчакват да няма коли. много пешеходци пресичат напълно безразборно на най-абсурдните места (примери от последните два дни – АМ Тракия и бул.България), създавайки опасност за движението и най-вече за себе си. много пешеходци чакат автомобилът да спре напълно, изчакват малко и тогава тръгнат да пресичат. Понякога дори чакат подканящ жест от шофьора. Така шофьорите губят желание да дават предимство, защото се изискват специални усилия от тяхна страна, а не просто да намалят, което в повечето случаи е достатъчно пешеходецът да мине спокойно. Аз обичам да правя обобщаващи заключения с място и без място, затова ето няколко за българина: не си спазва