Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега. Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик). Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара. Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти. Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого. Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи
Continue reading