По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното: България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки. Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини: Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент) Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата,
Continue readingМесец: ноември 2023
Предложения за електронните рецепти
Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“. Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата. Аз предложих пет неща на срещата: 1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря. 2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха. 3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване. 4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете. 5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството. Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април. Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават
Continue reading