Месец: декември 2023

България е в Шенген. В края на март отпада граничният контрол, освен по суша. За шест месеца това правителство и мнозинството в парламента свършихме много работа за това България да бъде приета най-накрая в Шенгенското пространство. Холандия се притесняваше за върховенството на закона. Приехме антикорупционно законодстелство и най-вече – изменения в Конституцията, с които Холандия прие, че се движим с бързи крачки в правилна посока и свали ветото си. Австрия има резерви за нашия граничен контрол, поради което бяха положени много усилия от правителството. Това не са просто дипломатически усилия (каквито имаше много), не са и молби „айде махнете ветото“, както някои си представят. Това е систематична работа на много институции в обща посока. Да, България не получава засега Шенген по суша. Предстои още работа на Гранична полиция, за да доубедим Австрия. Да, вероятно преминават мигранти през т.нар. „зелена граница“, а каналджийството, за което приехме сериозни промени в Наказателния кодекс, сигурно не е изчезнало. Но с помощта на технологиите, видеонаблюдението на границата, обхождането с дронове и централизирания анализ, скоро ще сме отвъд техническите изисквания, които отдавна покриваме. Не, не сме се съгласявали да приемаме повече мигранти. Дъблинският регламент, който сме длъжни да прилагаме от 2013 г., остава в сила непроменен. Ясно е, че опозицията винаги ще търси кусури и ще опитва да каже на бялото черно. Ще си измисля, ще преиначава и ще омаловажава. Но нека опитат да не очернят този успех за страната заради партийни интереси. Критичните по принцип избиратели и сега ще са недоволни, мнителни и ще иронизират успеха (най ми харесаха „подземния Шенген“ и „тази година полушенген, догодина – цял Шенген“). Това е тяхно право, но и тях призовавам да не са напълно черногледи. В крайна сметка хората ще усетят ползата от отпадането на граничния контрол. И твърденията, че сме „втора ръка европейци“ ще са все по-безпочвени.

Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията. 1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол? Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“. С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване. С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета. 2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние? В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години)

Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната. Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има). А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор. Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони. Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.

С редица законодателни промени в последните месеци беше даден нов тласък на електронното управление. Разбира се, както се е доказвало многократно през годините, обнародването на един хубав текст в Държавен вестник не означава, че той ще бъде реализиран на практика, поради което предстои сериозна работа в изпълнителната власт. Измененията в Закона за електронното управление бяха изготвени в Министерството на електронното управление (МЕУ) в предходното редовно правителство и приети през септември. В тях има редица подобрения, които изискват от администрацията сериозна работа. Едно от тези изменения е приравняването на служебните справки по електронен път на удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. Задължението за администрацията да събира по служебен път информация, с която държавата вече разполага, е в Закона за електронното управление от 2009 г. За съжаление, практиката е, че администрациите цитират специалните закони, по които работят, и казват, че те се прилагат, а там по инерция законодателят е сложил изискване на удостоверения. За да не трябва да променяме цялата нормативна уредба, с измененията в закона се приравнява служебната справка на удостоверенията, изисквани по специалните закони. В допълнение се въвежда забрана за това в подзаконов акт да се предвижда изискване на удостоверения, както и гаранции за сигурността на служебното събиране, като по този начин удостоверенията, на които гражданите и бизнесът са куриери, най-накрая трябва да отпаднат. Това ще се случи, след като изпълнителната власт преправи наредбите си в съответствие със закона, за което Министерството на електронното управление е поело ангажимент. Друга важна промяна е отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис при заявяване на електронни услуги от физически лица. Електронният подпис е сигурен, но много неудобен и това през годините е било бариера пред използването на наличните е-услуги. С изменението вече няма да се изисква заявленията да бъдат подписвани, което ще позволи заявяване след идентификация по множество различни начини – вкл. с

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код. На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим). Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация. Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление. При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре. Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти,